„Ню Йорк Таймс“ потвърждава успеха на „Шен Юн“, но греши за много други неща относно компанията

Вярно е, че нашата компания е постигнала забележителен успех, като всяка година изнася представления за повече от един милион души на пет континента. Вярно е, че хиляди зрители по целия свят изказват искрени похвали, след като са преживели нашето представление. Вярно е също така, че сами сме изградили най-бързо развиващата се компания за сценични изкуства в американската история.

Но това, което „Ню Йорк Таймс“ разбира напълно погрешно, е защо и, в много отношения, как сме го направили.

Този аспект на тяхната статия е особено притеснителен, защото това, което движи хората, които работят за „Шен Юн“ или изнасят представленията, всъщност е съвсем ясно - стига човек да иска да се вгледа. Не е сложно.

Нашата духовна практика, основана на Буда школата – Фалун Гонг, беше широко популярна в Китай през 90-те години на миналия век, като получи награди и похвали дори от китайското правителство заради ползите за здравето от нея и за духовните напътствия. Въпреки това, тъй като тази вяра стана толкова популярна, китайският режим се почувства застрашен и започна кампания на потискане и насилие в цялата държава. През последния четвърт век милиони хора са задържани, измъчвани или убити. През тези 25 години доброволци от цял свят безкористно даряват времето и средствата си за проекти, организации и компании, които разобличават това преследване, дават гласност на историите на жертвите, помагат за спасяването на живота на семействата и приятелите им у дома и запазват традиционната култура на Китай, която комунистическият режим се опитва да унищожи. „Шен Юн“ играе ключова роля в тези мащабни усилия и това е, което ни движи.

И все пак „Ню Йорк Таймс“ иска да накара читателите си да повярват, че нищо от гореизброеното не е мотивиращ и реален фактор – странна гледна точка, която пренебрегва ужасното човешко страдание и омаловажава дълбоката вяра на десетки милиони хора в Китай, Америка и целия свят.

Всъщност, карикатурата на „Шен Юн“, представена от „Ню Йорк Таймс“, подминава всяка част от истинската история – история на кръвта, потта и сълзите на смели мъже и жени, които бягат от преследване в Китай, основават „Шен Юн“ и създават нова компания за сценични изкуства в нова страна; компания, която има за цел да помогне на хората да се свържат отново с най-доброто от своята човешка природа – тяхната собствена божествена вътрешна светлина.

Подобно на много други начинаещи организации, в началото разчитахме на личен героизъм, включително на екип от доброволци, които работеха предимно нощем и през уикендите, за да изградим нашата мечта. Когато продукцията ни стана по-популярна и постигнахме определено ниво на успех, успяхме да започнем да плащаме на някои служители скромна заплата. И тъй като продължихме да се разрастваме, увеличихме заплатите и услугите за нашия персонал. И все пак, през целия този процес останахме самостоятелни, без постоянна подкрепа от държавни или корпоративни спонсори, което като цяло е нечувано в света на сценичните изкуства.

Нищо от тази история не е предадено или дори засегнато от „Ню Йорк Таймс“. Всъщност, в репортажа им сякаш умишлено са подбрани отрицателни разкази на няколко недоволни бивши служители, както и действия на лица, които не са работили от името на „Шен Юн“ и не са били одобрявани от организацията. В допълнение към това те просто използват неточности, за да изградят един изкривен разказ.

Например твърдението, че „Шен Юн“ заобикаля правилата относно държавните субсидии, е много подвеждащо. Твърдението, че представителят в Индиана е загубил пари от представленията през 2018 г. и след това е използвал правителствена субсидия няколко години по-късно, за да покрие предполагаемия недостиг, е категорично невярно - факт, който е бил съобщен на репортерите преди публикуването.

Една от най-грозните клевети, съдържащи се в публикацията на „Ню Йорк Таймс“, обаче, е трагичната история на майката на Лианг. И в този случай вестникът преразказва някои факти само, за да заблуди читателите относно истината по въпроса. Например, многократно майката на Лианг е била призовавана от колегите си в „Шен Юн“ да спре да прави ненужни и понякога разточителни дарения. Неспособността на майката на Лианг да се грижи за здравето си също е бил обект на загриженост от страна на околните. Най-накрая, след като тя многократно отказвала грижи, един от служителите на „Шен Юн“ настоял да бъде заведена в болница и сам я завел там.

Цялата история е сърцераздирателна, а на нейните деца съчувстваме най-много, тъй като разбираме каква тежка болка са преживели. При все това, действията и решенията на майката на Лианг са, разбира се, нейни лични и са осъществени въпреки многократните и понякога разгорещени увещания от страна на персонала на „Шен Юн“ да промени постъпките си. Всякакви опити да се изкарат решенията ѝ като резултат от това, че „Шен Юн“ я е „прилъгал“, са напълно неоснователни.

В допълнение, отделно от това, че подчертава нашия успех, вниманието на „Ню Йорк Таймс“ към паричните резерви на нашата компания изглежда неуместно, може би отчасти поради непознаване на това, какво е необходимо, за да се управлява организация като „Шен Юн“. За разлика от огромното мнозинство компании за сценични изкуства по света, ние нямаме корпоративни спонсори, нямаме редовна държавна подкрепа и нямаме активна програма за дарения от членове. Ние оцеляваме по старомодния начин – благодарение на стойността, която нашият продукт носи на потребителите (т.е. оцеляваме, като предлагаме качествени представления на нашата публика).

Като организация с нестопанска цел всеки долар, който печелим, се връща обратно в компанията, за да продължим да изпълняваме мисията си, или се използва за осъществяване на дейността ни, което е значителна отговорност предвид всеобхватния подход, който предлагаме на нашите кадри. На много от служителите предлагаме безплатна квартира и храна и осигуряваме редица безплатни удобства, за да обогатим ежедневието на всички в комплекса. Също така помагаме за финансирането на училищата „Фей Тиен“, които споделят нашия комплекс. Те предоставят пълни стипендии за всички ученици, които включват квартира и храна и са на стойност около 50 000 щатски долара годишно.

Освен това, ние предприемаме мерки, за да осигурим високо ниво на финансова обезпеченост в случай на друго бедствие, подобно на Covid, или друга тежка извънредна ситуация. Всъщност, ние успяхме да задържим всичките си служители по време на пандемията от Covid-19, дори докато не изнасяхме представления в продължение на година и половина, и имаме намерение да го направим отново, ако се наложи в бъдеще.

Цялостният тон на статията в „Ню Йорк Таймс“ е дълбоко обезпокоителен и нападателен: той омаловажава нашата вяра и нашата общност, изопачава намеренията и действията на хора с добри сърца в продължение на десетилетия, не обръща внимание на артистичните постижения и приноса на „Шен Юн“ и приписва всичките ни усилия само на едно нещо – стремеж към печалба. Това описание не би могло да бъде по-неточно.

Притеснително е също така да се види, че някои от темите в статията отразяват с потресаваща прилика пропагандата на ККП срещу „Шен Юн“ и Фалун Гонг. Преди двадесет и пет години Пекин формулира подобни внушения, за да ни лиши от свободи, да ни обезчовечи и заглуши, и да настрои хората срещу нас, за да улесни общонационалната кампания на насилие и убийства. Повторното появяване на същите тези теми на страниците на „Ню Йорк Таймс“ би трябвало да предизвика сериозна загриженост в организацията на вестника и със сигурност сред неговите читатели.

Връзка към източника: www.shenyun.org/