Когато за първи път отидох в Южния парк (едно от местата в столицата, където Дафа практикуващите ежедневно правят своите упражнения), за да видя групата от практикуващи Фалун Дафа и евентуално да се опитам да направя упражненията с тях, беше лятото на 2014 г.
Бях научила, че има такава духовна практика, Фалун Гонг (Фалун Дафа) от сина ми и той ми помогна да се свържа с групата.
След упражненията една практикуваща ми подаде синя книга с мека корица и ми препоръча да я прочета от край до край; препоръча ми да не се колебая, ако има неразбираеми за мен неща, а просто да продължа и да я прочета докрай, без да се връщам, за да препрочитам и да търся допълнителна яснота за неразбираемите неща.
Взех книгата без никакви допълнителни въпроси и реших да изпълня препоръките на практикуващата. Спомням си, че в главата ми нахлу смесица от непознати и смътно познати неща и толкова бях объркана, че първоначално не изпълних препоръката на практикуващата – търсех, жадно търсех допълнителни обяснения за прочетеното, прелиствайки книгата напред и назад и четейки хаотично абзаците.
Скоро разбрах, че бъркам, тъй като някак си разбрах, че без вътрешна дисциплина, последователност и въздържаност Нещото, което Книгата съдържа, ще ми се изплъзва и няма да ми бъде разкрито. Седнах и започнах да чета съсредоточено, бавно и внимателно.
И дойде моментът, когато Книгата ми разкри един извечен въпрос, който не ми даваше мира: защо Исус Христос казва: когато те ударят по едната буза, обърни се да те ударят и по другата…
Спомням си, че стоях много дълго време слисана и шокирана от прозрението за размяната на двете субстанции, черна и бяла (дъ и карма). Точно в този момент реших, че щом тази Книга ми разкри този въпрос, значи там са всичките отговори на всички мои въпроси.
Последваха дни и години, в които чрез Книгата преоценях представи, понятия и възприятия. Имаше моменти, когато сякаш имах усещането, почти физически, че черепът ми се разширява, за да побере разширеното ми съзнание.
Толкова бях ентусиазирана и вдъхновена от „Джуан Фалун“, че реших, че трябва всички хора да разберат за това съкровище от духовна наука и духовни знания. Бях практикуваща едва от една година време, когато организирах в централната столична библиотека представяне на книгата „Джуан Фалун“.
Десетина години по-късно вече знам, че онези ентусиазъм и вдъхновение към Книгата бяха искрени, но някак си незрели, не пораснали. Сега са наситени с много различен смисъл и тази промяна без съмнение дължа на книгата „Джуан Фалун“. Когато Я препоръчвам, обикновено съм лаконична: това е Книга за Същността на живота.
Всеки ден чрез Книгата „Джуан Фалун“ се потапям в необятността на Живота, Вселената и самоусъвършенстването. Деликатният изказ на Учителя, когато предава ученията, ми разкрива все повече тайни от Вселената и все повече прозрения за несъвършенствата в мен самата, които пак той, Учителят, ми помага да преодолея, докато следвам Пътя.
Ползите от Книгата са неизброими, но за мен най-уютното прозрение и усещане за душата в този труден и хаотичен свят е, че Синята книга със златни букви и снимката на Учителя в нея ми дава сигурност, че Някой се грижи и бди над мен; че съм приютена.
* * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.