Без средства: 80-годишна бивша инженерка по околната среда не е получавала пенсията си от 2016 г.

(Minghui.org) 80-годишна инженерка по околната среда от град Дзинджоу, провинция Ляонин, не е получавала пенсията си от 2016 г., защото не желае да се откаже от вярата си във Фалун Дафа.

У Сюлан започва професионалната си кариера през 1968 г. и до пенсионирането си през 2002 г. заема различни длъжности в общинската администрация на Дзинджоу, в Бюрото за строителство и в Института за опазване на околната среда.

През 1974 г. У се разболява от ревматоиден артрит. По време на лечението ѝ тя е заразена с хепатитен вирус тип В. Няколко години по-късно е диагностицирана с фиброми на матката и е оперирана. При преливане на кръв, тя е заразена и с хепатитен вирус тип С. Лицето ѝ било матово и постоянно се чувствала уморена. Лекувала се в почти всички големи болници в съседните градове, но без резултат.

В началото на 1996 г. У посещава серия от лекции на Фалун Дафа. След като практикувала известно време, тя се възстановила напълно и след една година се върнала на работа.

Преследвана отново и отново заради вярата си

След като през юли 1999 г. китайският комунистически режим налага преследване на Фалун Дафа, У е многократно преследвана заради убежденията си. Осъдена е на една година в трудов лагер, има и две присъди лишаване от свобода - общо пет години. Когато през 2016 г. пенсията ѝ е спряна, тя се обръща към различни органи с молба за възстановяване на пенсията, но без резултат. На 3 март 2025 г. тя подава административно дело в Съда на железниците в Дзинджоу. Тя отправя искане към: Бюрото за човешки ресурси, Бюрото за социално осигуряване в Дзинджоу и Данъчното бюро да изплатят пенсията, която са ѝ удържали през последните девет години. Те също така трябвало да възстановят получаването на пенсията ѝ.

В жалбата си У пише: „Аз съм на 80 години. Нямам деца. Според китайската традиция и Закона за защита на социалните права трябва да бъда уважавана и защитавана от обществото. Трябва да се гарантира поне моето препитание. Но от април 2016 г. не съм получила нито юан от пенсията си. Нямам други доходи и мога да разчитам само на дарения от хора с добри сърца. Никога не съм предполагала, че след 34 години работа ще се окажа в толкова тежко финансово положение. Колко тъжно е, че на стари години се боря да свържа двата края и трябва да се боря за трудно изработената си пенсия!“

По-долу са поместени откъси от жалбата на У.

Присъди за лишаване от свобода и мъчения

Бях арестувана на 13 май 2015 г. когато лепях плакати за Фалун Дафа. Окръжният съд в Линхе проведе заседание по делото ми на 8 септември 2015 г. и по-късно ме осъди на две години затвор. През април 2016 г. Бюрото за социално осигуряване на град Дзинджоу спря пенсията ми. След освобождаването ми през май 2017 г. се свързах с бюрото и помолих плащанията да бъдат възобновени, но без резултат.

На 5 юли 2019 г. бях отново арестувана и осъдена на още три години затвор, отново от окръжния съд в Линхе. В края на декември 2019 г. бях преместена от Центъра за задържане в град Дзинджоу в женския затвор на провинция Ляонин. По това време бях на 74 години и трябваше да бъда изпратена в отделението за възрастни и немощни хора. Надзирателите обаче ме настаниха в пето отделение и все още бях принудена да работя дълги часове всеки ден без заплащане. Работното ми място беше близо до входа на сградата, където температурата беше по-ниска и имаше силно течение. Трябваха ми часове, за да се стоплят краката ми, когато се прибирах в килията си през нощта.

Тъй като отказах да се отрека от Фалун Дафа, надзирателите не ми дадоха никакво спално бельо и ме принудиха да спя на една дъска. Няколко затворници се редуваха да ме пазят и ми пречеха да заспя.

Заради тормоза получих високо кръвно налягане и се чувствах много замаяна. Надзирателите ми дадоха таблетки, но аз не посмях да ги взема, защото се страхувах, че може да са отровни. Тъй като бях много изморена, началникът на затворниците Ли Сяодан ми позволи да подремна през деня. След края на работния ден няколко затворници ме отведоха в малка стая, където ме биха и обиждаха. Опитаха се да ме принудят да се откажа от Фалун Дафа. Един от тях ме удари и в областта на черния дроб отдясно.

След няколко дни бях изтощена и в тежко състояние. Едва тогава надзирателите наредиха на затворниците да спрат да ме бият. Въпреки това ме принудиха да работя, докато ме освободиха.

Спирането на пенсията ми е незаконосъобразно

Когато все още бях в затвора, прочетох книгата „Образование при напускане на затвора“, издадена от Централната затворническа администрация. На стр. 152 се казва: „Тези, които са се пенсионирали преди присъдата си и вече получават пенсионни плащания, след освобождаването си от затвора ще получават същото пенсионно плащане, както преди присъдата, и имат право на бъдеща корекция на разходите за живот.“

Преди да ме освободят, двама надзиратели ми казаха, че първо трябва да се уверя, че изплащането на пенсията ми е възобновено. Единият от тях ме посъветва да се свържа с Министерството на правосъдието, за да ги информирам за освобождаването ми от затвора. Когато по-късно се свързах с Министерството на правосъдието, ми казаха, че те отговарят само за съдебните въпроси, но не и за изплащането на пенсиите. Казах им, че началникът Джан ми е казал два пъти, че трябва да се свържа с Министерството на правосъдието и че не съм сигурна кой ми казва истината. Те запазиха мълчание.

Свързах се и с Комитета по жилищно настаняване. Съобщиха ми, да се обърна към службата за социално осигуряване, за да получа пенсията си. Дори ми казаха, че мога да съдя службата за социално осигуряване, ако откаже да ми плати. Но когато отидох там, просто ме разкарваха напред-назад между различните служби.

Когато разговарях със служител от Бюрото за социално осигуряване, той се позова на Заповед № 69 от 2012 г. на Министерството на човешките ресурси и Бюрото за социално осигуряване: „Заповед по въпроси, свързани с принудителните мерки за служителите в институциите и с разглеждането на административни наказания“.

Тази заповед е вътрешна публикация, а не влязъл в сила закон. Тъй като китайското трудово и социално осигурително законодателство защитава пенсионерите от загуба на трудно спечелените им пенсионни обезщетения, тази заповед не може да бъде използвана, за да ме лиши от пенсионните ми обезщетения.

В документ № [2010]5 на Главното управление на Централния комитет на Китайската комунистическа партия от 21 май 2021 г. в член 1 се посочва: „Освободените затворници не трябва да бъдат дискриминирани в областта на заетостта, образованието, социалното осигуряване и т.н. и трябва да се ползват от равноправно социално третиране.“ Член 12 продължава: „Освободените затворници, които отговарят на изискванията за кандидатстване за обезщетения за безработица, получават обезщетения за безработица в съответствие с разпоредбите. Лицата, които са участвали в основното пенсионно осигуряване на работниците и служителите или в новото социално пенсионно осигуряване в селските райони, продължават да участват в осигуряването и да плащат вноски или да получават основни пенсии в съответствие с разпоредбите.“

В „Писмо [2001 г.] № 44 от Службата по труда и социалното осигуряване“, отговор от Главното управление на Министерството на труда и социалното осигуряване относно пенсионните обезщетения за пенсионери, осъдени на лишаване от свобода, се посочва: „След изтърпяване на наказание лишаване от свобода или превъзпитание чрез труд основните пенсии могат да продължат да се изплащат съгласно мерките преди изтърпяване на наказанието или превъзпитанието чрез труд и те могат да участват в бъдещи корекции на основните пенсии.“

Накрая, през 2004 г. Централният комитет за цялостно управление на обществената сигурност, Министерството на правосъдието, Министерството на обществената сигурност, Министерството на труда и социалната сигурност, Министерството на гражданските въпроси, Министерството на финансите, Държавната данъчна администрация и Държавната администрация за промишленост и търговия направиха съвместно изявление, в което се посочва: „Освободените от затвора затворници, които са получавали основна пенсия преди да бъдат осъдени на лишаване от свобода или превъзпитание чрез труд, могат да продължат да получават основна пенсия въз основа на ставките преди изтърпяване на наказанието или превъзпитанието чрез труд и да участват в бъдещи корекции на пенсиите. “

Както се вижда по-горе, удържането на пенсията ми от службата за социално осигуряване е абсолютно незаконно.

Живот в нищета

След като изтърпях първата си присъда в затвора през май 2017 г., се свързах със Службата за социално осигуряване, за да подам заявление за възстановяване на пенсията ми. Поискаха от мен да върна парите, които съм получила между май 2015 г. и май 2016 г. (времето между ареста ми и началото на спирането на пенсията ми). Казах им, че не мога да си позволя да възстановя сумата. Те отново се позоваха на решение № 69 и казаха, че работодателят ми е този, който трябва да реши дали да получавам минималната издръжка.

Аз заявих, че това решение не трябва да се използва като правно основание за спиране на пенсията ми, тъй като е в нарушение на Закона за социалното осигуряване. Дори според член 9 в раздел 2 от решението пенсията ми трябваше да бъде възстановена отдавна. Това е така, защото в него се казва: „Ако служител на публична институция или служител на държавна агенция е обект на принудителни мерки и административни или наказателни санкции след пенсионирането си, ако е участвал в изплащането на пенсии, неговите пенсии следва да се обработват съгласно съответните държавни разпоредби.“

Служителката от социалното осигуряване, която ме прие, обаче закри разпечатката на известието така, че да не мога да го прочета.

След като през юли 2022 г. бях освободена от втората си присъда в затвора, ми бяха необходими почти 17 месеца, за да получа помощта за отопление, а пенсията ми все още беше спряна.

Затворническите присъди и финансовото преследване ми създадоха огромни трудности. Изтощена съм психически и физически. Подложена съм на безпрецедентен натиск, неспособна съм да работя и да живея сама на сегашната си възраст. Преди най-накрая да получа помощите за отопление през декември 2023 г., често треперех в студената зима, когато вятърът духаше през стария ми прозорец. Опитах се да уплътня прозореца с памучна кърпа, но това не се получи много добре. По-късно един човек с добро сърце предложи да ми плати за нови прозорци. Бях му много благодарен за помощта, но не можех да му върна парите.

Освен прозореца, отоплението също беше повредено, а мивката и балконът течаха, но не можех да си позволя никакъв ремонт.

През всичките тези години разчитах на храната, която членовете на семейството ми и приятелите ми даваха, за да свързвам двата края: някои ми даваха чували с ориз, други брашно или някакви зеленчуци. Понякога изкопавах ядливи диви зеленчуци на полето.

Кой би очаквал, че 80-годишна бивша инженерка, работила 34 години за правителствена агенция, ще трябва да оцелява с диви зеленчуци под управлението на Китайската комунистическа партия, която се самовъзхвалява по телевизията? Когато работех, бях уважавана, но през последните години от живота си съм принудена да живея мизерно, защото съм преследвана заради убежденията си. Не съм направила нищо лошо, просто се опитвам да бъда добър човек, като практикувам истинност, доброта и търпение. Това е цената на това да се опитваш да бъдеш добър човек по време на комунистическото управление.

Няколко пъти се свързах със службата за социално осигуряване и обясних, че съм осъдена погрешно и че пенсията е мое законно придобито имущество, което съм спечелила с десетилетия упорит труд. Тя не се отпуска от правителството. Службата за социално осигуряване само ми помага да я администрирам и няма право да я спира или прекратява. Но независимо от това, което казвам, всички ме пренебрегват и продължават да спират плащанията, така че се намирам в едно тежко положение.

Предишни публикации:

74-Jährige wegen ihres Glaubens verhaftet

Gesetzwidrig: Falun-Dafa-Praktizierenden wird Rente entzogen (Stadt Jinzhou, Provinz Liaoning)

Връзка към източника:de.minghui.org/