Истории от живота на Дзигун, ученик на Конфуций

В древен Китай учениците, които посещавали училище, дълбоко уважавали своите учители. Смятало се, че ако човек иска да се усъвършенства, трябва да подходи към преподаването с искрено сърце. Една стара китайска поговорка гласи: „Учителят за един ден е баща за цял живот“. Тези думи са показателни за това колко много учениците са уважавали своите учители.

Пример за това е Дзигун, един от учениците на Конфуций. Неговата почит и преданост към учителя му, както и отстояването на праведните ценности, му спечелват видно място в китайската история.

Проявявайте уважение към учителя

Дуанму Ци (около 520 г. пр. н. е. - 456 г. пр. н. е.), известен и с другото име Дзигун, е един от най-изтъкнатите ученици на Конфуций. Макар да не бил любимият му ученик, той уважавал учителя си повече от всеки друг.

Дзигун е роден в царството Вей в края на периода Пролет и Есен. На 17-годишна възраст той става ученик на Конфуций. Дзигун бил с около 31 години по-млад от своя учител.

На 20-годишна възраст Дзигун наследява семейния бизнес, а по-късно служи като първи министър в царствата Лу и Вей. Той бил много красноречив, способен и имал талант за добър бизнес. Дори Конфуций веднъж го характеризира като човек с изключителен талант, способен да се справя със сложни отговорности.

Конфуций напуснал официалната си длъжност, когато бил на около 50 години, и напуснал царството Лу. След като се пенсионирал, той прекарал 14 години в пътувания до различни държави, сред които Вей, Чен, Сун, Цао, Джън, Кай и Чу, за да предаде учението си. Дзигун помагал финансово на Конфуций, за да може той да открива училища по време на странстванията си. В „Исторически записки“, съчинение на историографа Сима Дзиен, се споменава, че Дзигун бил най-богатият сред повечето от 70-те видни ученици на Конфуций.

За разлика от съвременното общество, в което хората винаги се стремят да получат максимална възвръщаемост на инвестициите си, Дзигун оказвал финансова подкрепа на своя учител единствено от уважение към него и от желание да разпространява принципи, които могат да подобрят обществото.

Дзигун по природа бил много умен и дори самият Конфуций често казвал, че Дзигун е по-умен от него. Някои хора твърдят, че Дзигун бил по-мъдър от Конфуций.

Веднъж принц Дзин от княжество Ци попитал Дзигун за добродетелите и талантите на Конфуций. Дзигун казал: „Конфуций е мъдрец, а не просто добродетелен човек“.

„В какво се състои неговата мъдрост?“ – попитал принцът.
„Не знам“ - отговорил Дзигун за голяма изненада на принца.

Дзигун продължил: „През целия си живот виждам небето над главата си, но не знам колко е високо, и виждам земята под краката си, но не знам колко е твърда. Служейки на Конфуций, аз приличам на жаден човек, който отива с кана до реката, където пие до насита, без дори да знае дълбочината на реката“.

Когато принц Дзин чул това, той се развълнувал много. Дзигун сравнявал свещената добродетел на Конфуций с небето и земята, с реките и моретата, докато собственото му богатство от знания било само капка в морето.

Веднъж Шусун Ушу, аристократ от царството Лу, казал в разговор с придворните благородници: „Дзигун е по-надарен и по-умен от Конфуций“.

Дзифу Дзинбо, чиновник, който чул тези думи, ги предал на Дзигун. Отговорът на Дзигун още веднъж показал почитта към неговия учител: „Стената около къщата ми не е по-висока от рамото ми, така че всеки може да види какво има вътре. Докато стената около къщата на моя учител е висока няколко десетки метра. Тези, които не могат да намерят портата, със сигурност няма да могат да видят великолепието на храма на предците и богатството на покоите“.

По-късно, когато Шусун Ушу отново се опитал да очерни Конфуций, Дзигун му казал с много сериозен тон: „Празна работа! Добродетелите на другите хора са като малък хълм, който трябва да се изкачи, но изключителните способности на Конфуций са като Слънцето и Луната. Как може някой да го надмине?“.

След като Конфуций починал, всички негови ученици спазвали тригодишен траур, с изключение на Дзигун, който носел траур в продължение на шест години

Разбиране на начина на правене на бизнес

Древното китайско общество ценяло добродетелта повече от печалбата. Конфуций е казал: „Умът на висшия човек е склонен към праведност, умът на низшия човек е склонен към личен интерес“. Той рядко споменавал „печалба“ в своите учения. Въпреки това сред учениците му бил един от родоначалниците на бизнесмените, а този човек бил не кой да е, а Дзигун.

Как се превръща в един от малкото богати и влиятелни търговци през периода Пролет - Есен? И как натрупването на богатството му е свързано с конфуцианството?

Дзигун извършвал търговска дейност между държавите Цао и Лу и така натрупал състояние. Той е известен като най-богатият ученик на Конфуций. Следващите поколения често говорели за „наследството на Дуанму“, което означавало, че Дзигун поставил летвата за честност и надеждност на благоразумен бизнесмен.

Според „Исторически записки“ на Сима Циен (Съма Циен), веднъж Дзигун пътувал начело на керван от стотина коли, натоварени със злато и съкровища, за да се срещне с монарсите на различни държави. Където и да отидел, към него се отнасяли с голяма любезност и уважение. Той наистина бил човек с голямо богатство.

Казват, че една от тайните на успеха на Дзигун била, че той „вземал това, което другите отказвали, и отказвал това, което другите вземали“.

Фан Ли (536 г. пр.н.е.- 448 г. пр.н.е.), древен военен стратег, политик и бизнесмен от периода на Пролет - Есен, също следвал подобно мислене. Той казвал, че по време на суша трябва да се купуват лодки, а по време на наводнения - каруци. Благодарение на това прозрение той станал толкова успешен, че след смъртта му хората го почитали като „Бог на богатството“.

„Исторически записи“ на Сима Циен потвърждават как Дзигун печелел пари, като търгувал между Цао и Лу. Те отбелязват също, че той често пътувал по търговски дела между държавите и работел неуморно. Отнасял се искрено и с доверие към клиентите си, винаги държал на думата си и бил решителен в сделките. С това си поведение той си спечелил много добра репутация и скоро бизнесът му се разраснал. По думите на Сима Циен сред древните конфуциански търговци най-умел бил Фан Ли, а втори (с малко изоставане) – Дзигун.

Бъдете богати, но не високомерни

Какво се случвало в древен Китай с човек, който забогатявал? Това зависело от самия човек. Някой харчел пари за добри коне и скъпи карети, друг се отдавал на пиене и пиршества, трети се обграждал с многобройни наложници. Освен това, тези хора се поставяли над другите, вживявали се във властта, за да могат да дърпат политическите конци или да мамят обществото. Такива хора много често ставали нещастни.

По време на династията Западен Дзин (385-431 г.) живял един богат човек на име Ши Чун. В дома му имало много слуги, а обзавеждането приличало на разкошен дворец. Въпреки това той умрял трагично на 52-годишна възраст, а всичките 15 членове на семейството му били екзекутирани - нещастен край за един богат, но жесток човек.

Дзигун, напротив, винаги помнел учението на Конфуций и се придържал към традиционните добродетели „кротост, доброта, любезност, пестеливост и великодушие“. Той постигнал успех в бизнеса, прилагайки учението на Конфуций, като бил надежден и сигурен партньор. Когато получавал печалба, се държал праведно и сдържано, никога не мамел никого. След като забогатял, той никога не вършел зло и винаги се опитвал да бъде в полза на обществото и да помага на бедните.

В енциклопедичния текст „Епохите и есента на господин Лю“ (Liuishi chuntsyu) има разказ за това как Дзигун купил роб. Според тогавашната уредба на държавата Лу, ако някой родом от Лу стане роб в друга държава, този, който го откупи, може да получи обезщетение от държавната хазна.

Дзигун откупил гражданин на държавата Лу, който станал роб в друга държава, и отказал компенсация, като смятал, че е действал въз основа на морала и справедливостта. Според него подобна постъпка не се нуждаела от обезщетение.

Разбира се, Дзигун не се родил с такъв характер, по-скоро той е в резултат от постоянно самоусъвършенстване в ежедневието.

Според „Исторически записи“, веднъж Дзигун, облечен в луксозни дрехи, яздел оседлан кон, а колесницата му заседнала на входа на една алея, защото алеята била тясна, а колесницата – голяма.

В този момент той видял друг ученик на Конфуций, Юан Сиан, който бил облечен в парцали и вървял трудно, подпирайки се на един жезъл. Дзигун възкликнал: „Стари момко, толкова отдавна не сме се виждали! Как така се оказа, че си в такова срамно положение?“.

Юан Сиан отговорил с достойнство: „Чувал съм, че липсата на пари само изпразва джобовете. Истински срамно е да не успееш да следваш праведния път! В момента съм само малко беден, така че как можеш да кажеш, че съм в срамно положение?“.

Като чул това, Дзигун се засрамил от думите си.

Просветление след два разговора с Конфуций

Един ден Конфуций завел Дзигун в храма на предците в царството Лу. Той го помолил да налее вода в съд, наречен „ю джи“ (宥卮), известен още като „цици“ (欹器), изобретен за напояване в царството Лу. Когато съдът се напълнил, той се накланял, за да излее водата.

Дзигун налял вода в него. Когато съдът бил празен, се накланял леко, а когато в него имало определено количество вода, се изправял. Конфуций казал на Дзигун да продължи да налива вода в съда. Щом водата стигнала до ръбовете на съда, той изведнъж се преобърнал.

Дзигун бил озадачен и попитал Конфуций защо съдът се е преобърнал.

„Когато благосъстоянието в света достигне своя предел, настъпва упадък - обяснил Конфуций, - от дълбините на нещастието се появява блаженство; след залеза на слънцето настъпва здрач, а луната, след като стане пълна, отново намалява. Затова мъдрият човек трябва да се научи да бъде малко глупав, а талантливият - да бъде скромен. Силните и смелите трябва да се научат да треперят пред другите, а богатите и благородните - да разберат принципите на простотата и безхитростност“.

Думите на Конфуций проникнали в душата на Дзигун и той дълбоко оценил системата за наблюдение на почитания си учител.

Конфуций разказал на Дзигун също, че когато бил млад, веднъж попитал Лао Дзъ какво е благоприличие. Лао Дзъ отговорил, че хората ще могат да живеят дълго само когато могат да обуздават желанията си в условията на благоденствие. Тези думи са прости, но смисълът им е много дълбок.

Една поговорка гласи: „Нито бедността, нито низкото положение ще накарат човека да се откаже от принципите си“, защото той поддържа морала си, като преодолява трудностите със стиснати зъби. Друга поговорка гласи, че „Нито богатството, нито честта трябва да покваряват“. Това означава, че човек не трябва да се привързва към желанията и властта. Човек трябва да бъде добронамерен и пестелив дори когато е богат и заможен, като същевременно остава спокоен и скромен. Това са различните прояви на сдържаност, които в крайна сметка ще направят човека щастлив.

Дзигун бил много умен и жаден за учене. Когато се върнал в стаята си, той се замислил върху думите на Конфуций. След известно време отново отишъл да потърси съвет от своя учител.

„Какво ще кажете за човек, който, макар и беден, не се ласкае, и за човек, който, макар и богат, не се възгордява?“ - попитал той Конфуций.

„Те постъпват добре, но не могат да се мерят с бедния човек, който е доволен от живота си, и с богатия човек, който винаги постъпва добре“, отговорил Конфуций.

Дзигун бил много щастлив да чуе думите на Конфуций, защото станал една крачка по-близо по пътя към Истината.

„Точно така е, както се казва в „Книга на песните“ („Шицзин“, сборник с песни и стихотворения, като част от конфуцианското „Петокнижие“ (五经): „Така се реже и се точи, а след това се гравира и се полира“ - казвал Дзигун на своя учител, което означавало, че човек трябва постоянно да се усъвършенства в самоусъвършенстването.

Доволен от разбирането на Дзигун, Конфуций казал: „С човек като Ци (Дзигун) мога да започна разговор за одите. Аз разкрих един принцип, а той разбра какво следва от него“.

Подкрепяйте доброто и разобличавайте злото

През целия си живот Конфуций проповядвал идеята за самоконтрол и завръщане към благоприличието. Той вярвал, че доброто отново ще се възцари в света, ако хората проявяват сдържаност и благоприличие, и че човек не може да се утвърди в обществото, без да усвои етиката и правилата за поведение.

Като спазвал нравствените принципи на Конфуций и се стремял да усъвършенства характера си, Дзигун възпитал в себе си благородство и висока духовност. Той винаги подкрепял добрите качества на хората и не премълчавал, когато виждал безнравственост.

Дзигун издигнал много разумни идеи за благоприличие и много от тях били стандарт за поведение на хората и дори за народите в продължение на векове. Някои от тези постулати са добре познати и днес, като например: „Който познава хората, той ги обича“ и „Не прави на другите това, което не желаеш за себе си“.

Дзигун също така казвал: „Благоприличието е въпрос на живот и смърт“. Той разглеждал спазването на приличие като нещо, което е тясно свързано с управлението на обществото.

След смъртта на Конфуций княз Ай-гун от (царство) Лу дошъл да изкаже съболезнования, но Дзигун отказал с думите: „Когато моят учител беше жив, вие не го назначихте на важна длъжност. Сега, когато той си отиде, защо сте дошли тук? Не е ли това лицемерие? Съответства ли на правилата за благоприличие?“.

Дзигун бил прям държавник и държал на благоприличието дори когато говорел с принц, който нарушавал правилата.

Дзигун също така се изправил срещу лошото отношение на владетелите към народа. Той се изказвал високо за великодушното управление на Дзичан в държавата Джън, което спечелило сърцата на хората. Дзичан служил като главен министър в продължение на много години и когато починал от болест, „чиновниците плакали в съда, търговците - в магазините си, а селяните - на полето“.

Според Дзигун, ако управляващите сляпо наказват хората, без да ги учат на правилата за поведение, това е жестоко. Както казвал неговият учител Конфуций: „Да не възпитаваш хората и да ги наказваш е бандитско поведение“.

Конфуций също така казвал: „Доброто правителство трябва да има достатъчно храна, достатъчно въоръжение и доверието на народа“.

„Ако се наложи да се откажем от едно от трите, от кое трябва да се откажем първо?“ - попитал Дзигун.

„Откажете се от оръжието“- отговорил Конфуций.

„А ако трябва да се откажем от още едно, кое да изберем?“ – отново попитал Дзигун.

„Отървете от запасите си от храна. Всеки умира някога, но без доверието на хората правителството няма да удържи властта“ - отговорил учителят му.

Казват, че Дзигун презирал три типа хора: първо, тези, които подражават на другите, но се мислят за умни; второ, тези, които не са скромни, но се смятат за смели; и трето, тези, които нападат другите, но се смятат за честни. Дзигун обаче имал един недостатък: липса на състрадание. Според „Аналите“ („Съждения и разговори“ на Конфуций) учителят три пъти напомнял на Дзигун да бъде „по-снизходителен“.

Епилог

Следвайки конфуцианството, Дзигун се стараел да бъде добър не само за самоусъвършенстване, но и за благото на обществото. Той бил добър както в политиката, така и в бизнеса, като съчетавал добронамереност и мъдрост, достойнство и загриженост за общественото благо, красноречие и стремеж към мир.

Той се занимавал с делата между царствата Цао и Лу и като посредник между държавите помогнал на много хора. Станал изключителен политик и бизнесмен, известен с такива прекрасни качества като доброта, надеждност и мъдрост.

През 27-ата година от управлението на Кайюан (739 г.) от династията Тан, Дзигун получава посмъртно титлата маркиз Ли. По време на династията Сун, през 1009 г. от н.е., на Дзигун са дадени титлите херцог на Лиян и херцог на Ли, които са променени на „Мъдрец Дуанму Дзи“ през деветата година от управлението на Дзядзин в династията Мин.

Връзка към източника: yuanming.ru/