Мисли след прочитане на статията „Как се е появил човешкият род“: само вярата може да спаси китайския народ

В третата година на разпространението на вируса на комунистическата партия на Китай (ККП) по целия свят основателят на учението Фалун Гонг, господин Ли Хонгджъ, написа известна статия под названието „Как се е появил човешкият род“, за да вдъхнови хората да се замислят за своя произход и предназначение.

Лю Чен в Китай, 2019 г. (Снимка на автора)

Вирусът на ККП (също известен като новия корона вирус COVID 19) откри епоха, характеризираща се с морален упадък и отрицателни явления.

По целия свят премина епидемия, отнасяйки милиони животи, което не се е случвало през последните сто години. От гледна точка на будисткия закон за причинно-следствената връзка „формиране, застой, упадък и унищожение“, нашият свят очевидно преминава през процес на разложение. Международното общество до този момент не е достигнало до еднозначен извод за произхода на вируса на ККП. Режимът на комунистическата партия под ръководството на Си продължава да твори зло. В Китай, на земята на разорената ККП, като че ли законът за кармата е загубил силата си.

Петте нестабилности в епохата на разпадането, всъщност, са зли последствия, предизвикани от злата карма на всички съзнателни същества, включително и на хората. Будите и бодхисатвите постоянно спасяват света, но злата карма на човешките същества в епохата „Краят на Дхарма“ е извънредно голяма. Будистките писания описват тези зли карми като „мощни, превъзхождащи Сумеру (планината), дълбоки като океан, способни да преградят светия път“. Те са способни да закрият небето и слънцето. Те могат даже да блокират и светлината на спасението, което сияе в цялата Вселена.

Търсете точките на съприкосновение, отхвърляйте разногласията и се обединявайте за борба с общия враг

В различните религии описват края на Света като събитие, свързано със смърт, ужас, отчаяние и мъка. Едновременно с това те изобразяват състрадание и спасение, които боговете или будите носят на човечеството, като внасят светлина, топлота и надежда даже в тези мрачни моменти.

Всяко разумно същество има своите причини и условия, и истините, в които може да вярва и приема, също са различни. За това съществуват различни религиозни вярвания а разногласията в религиите, и вътре между тях, не са задължително свързани с различия между Боговете и Будите, а по-скоро с различия в човешките разбирания и възприятия.

В будистките предания Буда често се представя в образа на богове, богини, бодхисатви царе, старци, дракони, асури и други. Той се появява в различни образи, за да приспособи своето учение в зависимост от кармата, склонностите и предпочитанията на живите същества. Буда няма да предава направо пътя към просветлението, а ще им обяснява разбираеми идеи, такива като световната добродетел и закона на причината и следствието, за да може те като минимум да могат да се преродят като хора в следващия живот и да избегнат тежките страдания в ада и света на призраците.

В този свят, който се намира на границата на разпадането и е близо до пълното унищожение, най-важното е – да се открие метод, който да помогне за завръщане към вярата и търсене на спасение. Добросърдечните хора с вяра, било то будисти, християни или последователи на Фалун Гонг, са натоварени с мисията за спасението на света и унищожаването на атеизма.

В епохата „Краят на Дхарма“, когато и конфликтите се увеличават, както между различните религии, така и вътре, във взета отделно религиозна общност, съществуват външни сили, подриващи вярата ни, подобно на компартията на Китай, която внася разкол и раздор, а също така и вътрешни демони, произтичащи от нашето собствено невежество и безпокойство.

В будисткия текст „Книга за произхода на света“ се съдържат записки за демонични същества, които предизвикали Небесния император. Демони, водени от потомците си, атакували Небесата, а група същества, известни като天龙八部众 (осемте групи на небесните същества), се обединили и застанали на страната на император Шакра. Тези същества доброволно се сражавали, поддържайки Императора, който с помощта на силите на Будите отблъснал армията на демоните. В пространството на висшия свят съществува само състезание между светците и демоните.

Болшинството хора в този свят са подобни на кукли на конци, които злите сили манипулират и водят в заблуда. Под предлог за различията във вярата и религиите те безкрайно влизат конфликти и вредят един на друг, не осъзнавайки, че в крайна сметка се явяват марионетки, неразбиращи кой се явява истинският им враг.

Нашите преки врагове - това са демоните, които се стремят да управляват сърцата на хората. В тази епоха най-големият демон, несъмнено се явява Комунистическата пария на Китай, която е особено изкусна в провокации и разгаряне на вражди.

Стъпвайки на пътя на усъвършенстването на високо ниво, имайки твърда вяра и мъдрост, човек е способен да противостои на чужди демони. ККП може да осакати телата ни и да ни лишава от живот, но докато вътрешната вяра и мъдрост остават непобедими, ние може да попаднем на небето или в царството на Будите след смъртта си. Вътрешната свобода не може да бъде открадната или отнета. Исторически се случва така, че твърдите последователи на християнството и будизма, мъжествено изтърпявайки жестоки репресии и изтезания, не се отрекли от своята религиозна вяра и принципи, както и последователите на Фалун Гонг в Китай.

Неизбежността на историческите цикли и пътя на спасението на китайците

Статията на господин Ли Хонгджъ „Защо съществува човечеството“ по същество е за ободряване и утеха за тези, които вече имат вяра. Тя ободрява всички добросърдечни хора, които в този сложен период продължават да настояват на своята вяра и не искат да правят никакви компромиси с дявола. Но това също се явява и просветление за тези, които още не са приели вярата, особено китайците, на които атеизмът на ККП им е промил мозъка.

Както е казано в статията: „от зараждането и до края, Вселената е длъжна да измине дълъг процес, състоящ се от четири стадия: формиране, стабилност, разпад и унищожение“. Ние сме длъжни да вярваме твърдо, че демонът на ККП също има развитие в процеса „формиране, стабилност, разпад и унищожение“. Макар и да е трудно да се предскаже точното време, кога ще се случи това, комунистическата партия на Китай, рано или късно, ще бъде унищожена.

Всеки човек, включително и диктаторите има своя срок на живот и в крайна сметка умира. Никой не може да живее вечно, но даже да могат да удължат живота си с помощта на трансплантация на органи, накрая, те все едно ще се превърнат в зловонен труп. След гибелта и разрушаването на ККП и нейните лидери, настъпващата епоха в Китай ще продължава да носи злите плодове, привнесени от атеизма. За годините на управление на ККП, китайският народ изгуби вътрешния си център на духовността в преследване на материални неща, власт и желания. В това време неизбежно ще се проявят много хора, подобни на Чжан Сянчжун, които ще се занимават с грабежи и безсмислени убийства, което ще донесе на Китай още повече бедствия.

Какво е нужно, за да се спасят милиони китайци в навечерието на още по-големия хаос, който очаква света и когато ККП се намира на границата на гибелта си? Окончателният отговор може да бъде само осъзнаване на вътрешните ценности, търсене на смисъла на живота, постигане на духовните стремежи и социални значимости на този живот, което ще помогне да се разбере предназначението на следващия живот. Запълнете пустотата в душите на тези китайци, които са станали единствено черупки, с богатството на вътрешния свят, с топлината и силата на вярата.

Отровата на атеизма се отразява на хората главно в образа на техните разсъждения и здрава мисъл. Китайците, особено тези които следват комунистите, считат, че човек след смъртта угасва като лампа. Животът им се струва като права линия с начало и край, а човекът подобно на каменната маймунка Сун Укун от романа „Пътешествие на Запад“, която се появява от никъде и изчезва завинаги. Атеистите, в стремежа си за богатство, плътски удоволствия, слава и изгода, не се стесняват за средствата и действията си, защото предполагат, че няма да им е наложи да отговарят за постъпките си пред Божия съд и не се страхуват от наказания в ада след смъртта си.

Някои атеисти признават наличието на човешка душа, но те вярват, че след смъртта могат да се окажат заедно с Маркс, да продължат да се наслаждават на благата (вероятно разбирайки рай), или може да се преродят в човек. При това те са уверени, че злото, извършено в този живот, няма да ги заведе до ада или да се преродят в животно или призрак. Всичко това е предизвикано от атеистичното възпитание, което разрушава вярата на човек в кармичното възмездие.

Светът на атеиста е ограничен толкова, че може да се види с невъоръжено око. Неговият светоглед е лишен от вяра в нещо повече от материалния свят. Съвременната наука също потвърди, че Вселената, която виждаме с невъоръжено око, съставлява едва 4-5% от цялата Вселена. Ако разберем Вселената и човека само по този видим връх на айсберга, това ще е все едно като да се опиташ да видиш нещо в тъмното.

Нищо от това, което виждате или мислите, не може да бъде истина. ККП, която утвърждава себе си като „велика, славна и правилна“ и основателят ѝ Маркс, се опитват да намерят слона в тъмна стая, а за това използват догадки смесени с куп лъжи и заплахи, за да промие мозъците на китайския народ.

За създаване или възстановяване на вярата в страната, в която дълго време се е проявявала тиранията на атеизма и страда от духовна бедност, се изисква цялостна картина на света, за да заменя лъжите, разпространявани от комунистическата партия на Китай.

В будизма нашият свят се казва Южна Джамбудвипа* в света на Саха, който се счита за най-несъвършения свят, пълен с всевъзможни страдания но в същото време се явява източник на вярата. Според будисткия текст, светът Саха се дели на четири сектора, всеки от които не е свързан с другите. Сред тях в Северния Утара-куру няма толкова страдание, има само страданието на живота и смъртта. Хората там не боледуват и живеят 1000 години, но няма вяра. В духовния свят те изглеждат като първобитни хора.

Макар и в нашия свят продължителността на живота да е най-кратка и повече от всякъде да има страдание, той също се явява място, благословено от висшите форми на живот. Болшинството различни вярвания ни наставляват да наблюдаваме собствените си страдания и несъвършенства, използвайки различни методи. Източникът на съвършенство ни позволява да узнаем, че съществува по-високо ниво на съвършен свят. Благодарение на стремежа към духовния свят и тренирането на вътрешните добродетели, Той ни помага да се освободим от страданието и да достигнем сублимация* на измерението на живота, достигайки целта за избавление от страданието и постигане на щастието.

Това също е изпитание, за което говорят много религии, тоест от гледна точка на Боговете и висшите духовни същества, нашето физическо тяло се оказва нищожно и нечисто (като мравки, постоянно изливайки нечистотии чрез своите девет отверстия в тялото). Въпреки това, това тяло е временна обложка и носител на тренировъчно поле за нашите души. Истинската ценност за човек се заключава в неговия вътрешен свят и потенциал, който е сходен с потенциала на Богове и Буди. И именно това вътрешно състояние се явява наша истинска цел в бъдеще, достойна за усилие.

Обаче колкото и могъща да е силата на Богове и Буди, ако вие не искате да вярвате и да я приемате, тя няма да ви помогне и вие винаги ще сте затворен в тъмнотата на вътрешния затвор.

Човешкият живот е много ценен, за това сте длъжни да намерите способ, да намерите отправна точка на вярата в този живот, да намерите началната точка, от която можете да започнете формиране и развитие на вярата си или духовните си убеждения.

Забележка: Статията отразява само личната позиция и мнения на автора.

Сублимация*: Като цяло сублимацията е преходът на натрупаната енергия в действия. В този случай възвисяване.

Джамбудвипа* - от ведическите книги - острови Джамбудвипа, а в центъра на Джамбудвипа е планината Сумера, изработена от чисто злато.

Връзка към източника: yuanming.ru/