Отбелязване на Световния ден на Фалун Дафа.

Голямо планинско село в Североизточен Китай е известно с това, че зеленчукопроизводителите си крадат реколтата един на друг. Уличните търговци трябвало да наемат допълнително хора, за да се предпазят от кражби.

Дори съседните села са засегнати от широко разпространената престъпност в това „свърталище на крадци“. Всичко се е променило, когато учението Фалун Дафа станало известно в селото и селяните спрели да крадат. Хората били изненадани и споделили: „Как може нещо, което нито полицията, нито правителството можаха да променят, беше поправено чрез Фалун Дафа?“.

Разбира се, практикуващите знаят как Фалун Дафа може да направи човека по-добър. Но да се променят стотици хора в едно село - включително техните лоши навици, предавани от поколения - изглежда немислимо. Неотдавна посетих това село заедно с един практикуващ. Бих искал да ви разкажа какво преживях там.

Един селски кмет: „Фалун Дафа промени всичко“

Познавам само един практикуващ в селото, затова отидохме при него. Името му е Ган. Вратата беше заключена. Един висок мъж на средна възраст се приближи и попита: „Дойдохте, за да посетите Ган ли?“. Когато казахме „да“, мъжът се обади на Ган по мобилния си телефон. След това извади ключ, пусна ни да влезем и направи на всички ни по чаша чай.

„Когато ви видя да се усмихвате така, разбирам, че сте добри хора“, каза той. „Вие ли сте кметът на селото? Тогава трябва да познавате добре Фалун Дафа“, попитах аз. Мъжът отговори: „Това село някога беше проблемно. Хората се караха и крадяха всичко, което не беше заковано - никой не можеше да направи нищо по въпроса. С Фалун Дафа всичко тук се промени. Когато събирахме таксите, практикуващите винаги плащаха първи; когато искахме доброволци, практикуващите се явяваха първи; когато се стигнеше до разделяне на печалбата между селяните, практикуващите често идваха последни и просто си тръгваха, когато не оставаше нищо. Те са удивителни“ - каза той, като посочи с палец нагоре.

Развълнувах се и отговорих: „Селяните са щастливци, че имат служител като вас, който ги подкрепя“.

Когато пристигна Ган, му разказах какво беше казал човекът и той кимна: „Да, той и другите селяни имат голямо доверие на практикуващите. Ако има конфликт, те говорят с мен. Ако им кажа моето виждане за нещата, основано на принципите на Фалун Дафа - Истинност, Доброта, Търпение - проблемът се решава.

Други селяни отбелязаха, че ние, практикуващите, водим хармоничен семеен живот. Не се борим за слава или материални интереси. Но успяваме във всичко, което правим. Селяните знаят това“ - сподели Ган.

След като преследването започва през 1999 г., служители на селото тормозят практикуващите и помагат на полицията да ги арестува. Въпреки че служителите били повишени, много от тях по-късно пострадали. „Ние не ги мразехме, дори им съчувствахме“, сподели Ган. „Обяснихме им истинските обстоятелства на преследването на Дафа и ги посъветвахме да напуснат организациите на Китайската комунистическа партия (ККП). Те ни бяха много благодарни“.

Когато дойдоха нови селски управници, практикуващите им разказаха историята на преследването, така че те отказаха, когато висшите служители ги помолиха да тормозят практикуващите. Например, преди няколко месеца градската полиция и няколко служители дойдоха да тормозят практикуващите. Гореспоменатият селски началник ги спря и каза: „Всички тези практикуващи са станали по-добри хора благодарение на Фалун Дафа. Ако поговорите с тях, те ще ви кажат същото - защо изобщо идвате тук и си губите времето?“.

Когато общинските служители заявили, че това е заповед на областната управа, кметът на селото отговорил: „Много е просто - отидете в село, където няма практикуващи. Ако твърде много притискате тези практикуващи, те ще отидат да протестират на различни нива на правителството и тогава всички ще си имаме неприятности. Не е ли така?“.

„Изглежда, че този служител познава добре Фалун Дафа и не се страхува от партията“, отговорих аз. „Да, така е“, продължи Ган. „Той каза, че е роден като селянин. Ако бъде отстранен от длъжност, той все още ще бъде селянин. Така че той няма какво да губи“.

Историята на Ган

Ган е на над 60 годишен и ни разказа историята на селото. Под влиянието на комунистическата идеология хората постоянно спорели помежду си. Децата наблюдавали възрастните и подражавали на лошото им поведение.

Отношенията в семейството също били много лоши. Членовете на семейството се карали за дребни неща или за това - кой да се грижи за възрастните. Възрастните роднини на някои селяни били болни, но никой не се грижел за тях. Възрастните роднини на други са били бити. Още по-лошо, селяните имали навика да крадат зърно и животни един от друг.

Изчезваха големи предмети. Ако сте паркирали мотоциклета си в двора през нощта, на следващата сутрин ценните колела и двигател са изчезнали. Веднъж един стар вол бил закаран до реката през нощта. Когато го намерили, от него била останала само кожата. Често се случвало да изчезнат боб или чушки, да се опразнят кокошарниците, да изчезнат кравите или да бъдат откраднати мотоциклетите. Жертвите проклинали и обиждали крадците.

Тези селяни не се ограничавали само с кражби от съседите си, но търсели плячка и в околните села. Дори уличните търговци не били пощадени: щом някой продавач паркирал каруцата си, той бил заобиколен от тълпа хора. Ако продавачът не внимавал, стоката му бивала открадната. Дори и да забележи кражбата, той често не смеел да преследва крадците, тъй като вероятно всичко щяло да изчезне, когато се върне. Тези условия плашели търговците, така че те вършели бизнес само ако имали със себе си придружители, които да се грижат за стоките им. Скоро селото ни стана известно като „свърталище на разбойници“. Тази репутация го спохождаше десетилетия наред. Нито смяната на селските лидери, нито полицията успяха да променят това положение.

Ган разказа, че Фалун Дафа е въведен в селото през пролетта на 1998 г. С помощта на практикуващи от града в селото е създадено място за практикуване. Няколко жители на селото, които практикували цигун, поели инициативата за разпространение на Фалун Дафа и закупили от собствените си джобове аудио- и видео оборудване, което предоставили безплатно на всеки, който искал да се запознае с Дафа. Жителите на селото, които бяха изучили Дафа, оставиха настрана обидите си от миналото и насърчиха своите съседи, роднини и приятели: „Прегледайте лекциите на Фалун Дафа. Те са много добри. Те могат да подобрят здравето ви и да усъвършенстват характера ви - така ще станете добър човек“.

Когато видео лекциите на Учителя бяха показани за първи път, дойдоха само няколко души. Повечето от тях бяха наполовина убедени, наполовина скептични, но дойдоха от любопитство и ентусиазъм. Когато цикълът от лекции беше показан за втори път, всички места бяха запълнени със 70-80 души всеки ден. В сутрешните упражнения участваха почти 100 души – млади и стари, мъже и жени.

Малкото селце изведнъж се оживи. Темите, за които селяните говореха, като кражби и клетви, изведнъж изчезнаха. Всички бяха единодушни: „Тези упражнения са наистина отлични. След като ги практикувам, се чувствам освежен, пълен с енергия и вече не се уморявам на работа. Учението на Дафа е толкова добро и истинско“. Много селяни споделиха, че никой досега не ги е учил как да станат добри хора и че не са знаели колко е важно да притежават добродетели и да трупат добродетели. Принципът за предаване на собствената добродетел на другите при създаване на карма също беше нов за тях. „Сега разбирам, че колкото повече добродетели губиш, толкова по-малко благословии имаш. Очевидно много от това, което сме правили, е било погрешно!“ - замислено отбеляза един селянин.

С появата на Фалун Дафа селяните изведнъж изоставиха лошите си навици. Продължилият десетилетия имидж на селото като „свърталище на крадци“ изчезна напълно. Ако преследването на Фалун Дафа, от страна на ККП, не беше започнало през юли 1999 г., още повече хора щяха да практикуват и да се възползват от този метод за самоусъвършенстване.

По онова време това село вече е било добре познато и прочуто. Когато ККП започва да преследва Фалун Дафа, многобройните практикуващи стават мишена на ККП и полицията. Служителите на партията многократно влизали в домовете на практикуващите Фалун Дафа, за да ги принудят да се откажат от убежденията си и ги претърсвали незаконно. Селяните, които не разбирали задълбочено принципите на Фалун Дафа, били толкова уплашени, че вече не смеели да практикуват. Останалите практикуващи бяха принудени да напуснат домовете си. Те бяха незаконно осъдени на задържане в трудови лагери, държани в центрове за задържане и отведени в центрове за промиване на съзнанието. Освен това те трябваше да издържат на натиск от много страни - финансов и социален.

„Въпреки това сме решени да утвърждаваме Дафа. Стриктно изискваме от себе си да следваме принципите на Истинност, Доброта, Търпение“, сподели Ган. „В жестоката реалност, създадена от порочната ККП, ние можем да живеем стабилно и нормално и живеем по-добре от селяните, които не практикуват. Всички ние практикуваме усърдно според стандартите на Дафа, открито информираме селяните за фактите и стъпка по стъпка ги водим към по-добро поведение и постепенно се връщаме към традициите и добротата“.

Ган ни разказа и за други практикуващи в селото, които се самоусъвършенствали и след това убедили селяните, че Фалун Дафа е добро. Той спомена, че има много такива примери и назова няколко.

Подкрепа за възрастните хора с искреност и без оплаквания

Уей и съпругата му практикували Фалун Дафа. Преди да започнат да практикуват, родителите му са оставили цялото си имущество на по-малкия му брат, който по-късно отказал да се грижи за тях. Уей искал да се грижи за родителите си, но чувствал, че това е несправедливо и затова изпитвал неприязън към брат си. Това довело до постоянни конфликти между братята, които от десетилетия не разговаряли помежду си. Практикувайки Фалун Дафа, Уей и съпругата му се научили да бъдат добри хора. Дафа не само ги направила физически и психически здрави, но също така им помогнала да преодолеят многократно трудностите и кризите. Семейството е искрено благодарно на Дафа и на Учителя Ли (основател на Фалун Дафа).

Те си спомнят думите на Учителя Ли:
„При всички обстоятелства ние трябва да бъдем добри и мили към другите, да не говорим за членовете на семейството ни“
(Джуан Фалун, Лекция шеста).

Те решават да приемат възрастните родители, без да се налага по-малкият брат да участва в разходите. Възрастната майка понякога губела самообладание, ядосвала се и проклинала хората. Колкото и дружелюбно да се отнасяли към нея съпрузите, тя никога не била доволна. Често казвала неистини, като бъркала доброто и злото. Двамата съпрузи не приемали неразумното поведение на майката лично, а го смятала за добра възможност да се самоусъвършенстват и да повишат своя Шиншин. Както винаги, двойката изисквала от себе си да бъде правдива, любезна и прощаваща, и търсела собствените си грешки и начини да се подобри в конфликтни ситуации.

В крайна сметка майката била толкова трогната от отношението и поведението на Уей и съпругата му, че нямала повече от какво да се оплаква и спряла да се жалва. Що се отнася до семейството на по-малкия брат, въпреки че той наследил цялото семейно имущество, съпругата му била болна и трябвало да остане дълго време в болница, така че те водели много труден живот. Уей и съпругата му оставили настрана всички обиди и егоизъм от миналото и по собствена инициатива се погрижили за семейството на по-малкия брат. Когато по-малкият брат се нуждаел от пари, двамата му изпращали пари; когато му липсвали предмети от първа необходимост, те предлагали да му помогнат - многократно. По този начин семейната вражда се разпаднала и отношенията в семейството се хармонизирали.

Историята на Уан оказва голямо влияние и върху жителите на селото. Съпругът на Уан имал четирима братя и сестри, всички от които били женени. Но никой не се е грижил за сляпата им майка с увреждания. Уан се притеснявала, защото съпругът ѝ не можел да работи поради инсулт, така че тя трябвало да върши цялата домакинска работа и да работи сама на полето. Като Дафа практикуваща, Уан решила да се грижи и за свекърва си. Когато обсъдила това със съпруга си, той я попитал: „Наистина ли можеш да го направиш? Знаеш, че изобщо не мога да ти помогна. Надявам се, че няма да съжаляваш за това“.

Уан отговорила: „Аз съм практикуваща Фалун Дафа. Няма да съжалявам“.

Това било по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Семейството на съпруга ѝ и селяните се съмнявали в това и се чудели колко дълго може да издържи една слаба жена като нея. Когато Уан прибрала свекърва си в своя дом, тя внимателно организирала ежедневието ѝ и се грижела за различните нужди на възрастната жена. Когато свекърва ѝ се разболявала, Уан ѝ помагала, без да се оплаква. Перяла дрехите и готвела, садила през пролетта и събирала реколтата през есента, грижела се за свекърва си, поемала случайни работи, за да изхранва семейството, и била заета навън и вкъщи. Независимо от ситуацията, Уан предпочитала да страда, да е уморена и да си почива по-малко, отколкото да остави свекърва си да страда или да пренебрегне нещо. Тя се отнасяла с голямо внимание към своята сляпа свекърва и инвалид и се грижела за нея повече от десет години.

Тъй като практикува Фалун Дафа, тя също е арестувана и хвърлена в затвора по това време. Била бита и обиждана от съпруга си, който не практикувал. Братята и сестрите ѝ и съседите ѝ не я разбирали: защо упорства в самоусъвършенстването си въпреки големите трудности?

Когато старицата починала, братът и сестрата на съпруга на Уан ѝ казали: „Ти си невероятна. Практикуващите Фалун Дафа са наистина невероятни. Всички ние сме убедени в това“. Уан отговорила: „Трябва да благодариш на Дафа и Учителя! Ако не бях практикувала Фалун Дафа и не се бях ръководила от Истинност-Доброта-Търпение, нямаше да мога да направя това“.

Тези разкази имали голямо въздействие в селото. Хората видели добротата на практикуващите със собствените си очи и им се възхищавали от дъното на сърцата си. След това в селото вече нямало случаи на пренебрегване на възрастни хора.

Свекървата и снахата най-накрая се разбират добре

Практикуващите Чън и Дън са на една и съща възраст и са имали сходни преживявания. След като се оженили, и двете се преместили да живеят при свекървите си. От самото начало те не се разбирали добре със свекървите си. С течение на времето отношенията им станали все по-обтегнати. Те вече не поддържали никакъв контакт със свекървите си и били като врагове помежду си.

Когато започнали да практикуват Фалун Дафа, Чън и Дън осъзнали грешките си. Те се вгледали навътре, за да открият собствените си проблеми, и приели Истинност-Доброта-Търпение като стандарт за изследване и поправяне на себе си.

Учителят Ли Хонгджъ казва:
„Казвал съм ви и преди, че ако не обичате враговете си, не можете да станете Буда. Как би могло едно божество или самоусъвършенстващ се човек да смята обикновените хора за врагове? Как може да има врагове?“
(Фа-конференцията в Хюстън, 12 октомври 1996 г.)

Учението на Учителя Ли разтърсило Чън и Дън. Чън веднага се отърсила от недоволството си и поела инициативата да се грижи за свекъра и свекърва си. Тя взела присърце жаждата и глада им и им помогнала да решат проблемите си. На всяка китайска нова година и други важни празници Чън приготвяла вкусни ястия и канела свекървата и свекъра в дома си, за да празнуват заедно с внуците.

Чън не само се грижила за роднините си, но и често им напомняла да рецитират благодатните думи „Фалун Дафа е добро. Истинността, добротата и търпението са добри“. „Тогава ще имате здраво тяло и светло бъдеще“, казвала им тя. Когато Чън видяла любезните и доволни лица на свекъра и свекърва си, на техните деца и внуци, тя си помислила: „Оказва се, че възрастните хора наистина лесно се радват. Преди не бях осъзнавала това. Благодаря ви, Учителю, че спасихте мен и тях!“.

Дън също не се отказвала. Синът ѝ бил разведен. Тя имала две малки внучета, които трябвало да отглежда и за които да се грижи. Така че била доста заета. Но изучавала философията на Дафа и увеличавала своя Шиншин. Тя следвала принципите истинност, доброта и търпение, премахвала човешките си привързаности и вече не се обиждала на свекъра и свекърва си. Дън често придружавала възрастните хора, за да разговаря с тях, като им напомняла да учат Фа, да практикуват упражненията и да рецитират гореспоменатите думи, което правело възрастните роднини много щастливи.

Когато свекърва ѝ се разболяла, Дън се грижела и за двамата възрастни хора, които живеели в къщата на по-малкия брат на съпруга ѝ, Дън често казвала на съпруга си: „Моля те, обърни повече внимание на по-малкия си брат и на възрастните хора, и купи на родителите си всичко, което искат“. Дън също така по собствена инициатива се интересувала от здравето на възрастните хора и предварително подготвяла дрехи и вкусна храна. Тя също така често купувала дрехи и продукти за снаха си и ѝ благодаряла за нейната всеотдайност към свекървата.

Нищо от това нямало да е възможно, преди Дън да започне да практикува Фалун Дафа. Преди това тя е била в лоши отношения със свекърва си и семейните отношения са били обтегнати. След като Дън започнала да се самоусъвършенства, съпругът ѝ бил много щастлив от огромната ѝ промяна. Той казва весело: „Фалун Дафа е великолепен. Моля те, учи и практикувай добре. Аз ще се погрижа за всичко останало. Не е нужно да вършиш работата във фермата. Просто ми кажи, ако имаш нужда от нещо. Ще ви подкрепя на 100 процента в практиката ви“.

Съпругът ѝ не само подкрепял Дън в практикуването, но и не позволявал на никого да клевети Фалун Дафа в негово присъствие. „Има ли някой в семейството ви, който да практикува Фалун Дафа? Чели ли сте книгите на Фалун Дафа?“, питал той. „Ако никога не сте имали работа с практикуващи или не сте чели книгите на Фалун Дафа, откъде знаете, че Фалун Дафа не е добър?“. Тогава човекът често оставал без думи.

Селяните също били изненадани и ентусиазирани от огромните промени, които Чън и Дън са преживели, практикувайки Фалун Дафа. Една от тях споделя: „Такива неприятни отношения между свекърва и снаха могат да бъдат сдобрени. Това е невероятно. Трябва да ги вземем за пример“.

Една успешна фирма

Фън бил най-възрастният в селото. Когато бил малък, е имал много братя и сестри и животът му е бил много труден. Израснал е, просейки храна. Фън никога не е ходил на училище, затова не можел да смята. След като се оженил, Фън искал само да живее добре. Работил от сутрин до вечер през цялата година, но въпреки това едва свързвал двата края, страдал от различни болести, най-лошата от които била мигрената. Непрекъснато му се виело свят, понякога се търкалял по пода от болка. Удрял главата си в стената, но болката не спирала. Лекарите не можели да му помогнат. Един специалист поставил диагнозата: „Тази болест е нелечима. Тя може да бъде облекчена само чрез постоянни инжекции“. Заболяването на Фън потопило цялото семейство в депресия.

През лятото на 1998 г. Фън имал щастието да се запознае с Фалун Дафа. След около десет дни практикуване всички негови болести изчезнали, особено главоболието. Приятелите, съседите и семейството на Фън станали свидетели на тези чудеса. Фън знаел, че Учителят Ли е спасил него и семейството му и му е дал втори живот, затова бил решен да практикува. Заради практикуването на Дафа той бил незаконно арестуван и хвърлен в затвора за повече от 40 дни, но не се предал и настоял да продължи да практикува.

Преди Фън е бил неграмотен, но сега знае всички думи от книгата „Джуан Фалун“. Фън може да чете сам книгите на Дафа, да води счетоводство и се е научил да управлява малък бизнес. Той може да събира, изважда и умножава с точност до десет хиляди, което е удивително.

В днешно време повечето бизнесмени лъжат и продават фалшиви стоки като истински с надеждата да забогатеят за една нощ. Но Фън знае, че като практикуващ Фалун Дафа не трябва да прави това. Той трябва да следва принципите истинност, доброта и търпение и да продава добри стоки на справедливи цени. За хора в нужда, възрастни хора или хора с увреждания, той взима само цената и се отказва от печалбата. Той безусловно приема обратно стоките, от които клиентите не са доволни, независимо от това преди колко време са били закупени. Хората с удоволствие купуват неговите продукти и бизнесът му процъфтява.

Колегите му завиждали и го питали: „Защо продаваш толкова бързо толкова много еднакви продукти?“. Всички искаха да разберат тайната на Фън. Фън им разказвал за своята честност, за Дафа и за благоприятните думи „Фалун Дафа е добро, Истинност, Доброта и Търпение са добри“. Сега всички хора от кръга на малкия му бизнес знаят тази тайна.

Утвърждаване на Дафа с конкретни действия

Гун също е израснала в това село. От дете е с влошено здраве и преди да завърши началното училище, прекъсва, за да помага на възрастните хора да работят на полето. Когато станала на двадесет години е загубила почти всичките си зъби. След сватбата си често била озлобена и давала воля на недоволството си. С влошаването на здравословното ѝ състояние тя изпадала във все по-голяма депресия.

През пролетта на 1998 г. Гун и съпругът ѝ започват да практикуват Фалун Дафа. Сега тя разбира истинския смисъла на живота и се отказва от предишната си обида и неудовлетвореност. Станала добър човек и разказвала на селяните за Фалун Дафа.

Гун поема водеща роля в грижите за възрастните хора в семейството си. Без значение колко е трудно, тя им дава джобни пари, храна и дърва за огрев. Ако вкъщи има нещо вкусно за ядене, тя ги кани на гости. Отнася се добре с братята и сестрите си, живее в хармония със снахите си и никога не се интересува от печалби и загуби. По време на Фестивала на средата на есента и Китайската нова година шестимата братя и сестри водят повече от 20 души от шест семейства, за да придружат възрастните хора и да отпразнуват празниците. Гун винаги прави всички приготовления, работи усилено и никога не се оплаква. Затова празничната атмосфера винаги е спокойна и цялото семейство е щастливо. Селяните и съседите ѝ се възхищават и казват: „Вижте колко добре се държат практикуващите. Тя никога не влиза в конфликти със седемте си братя и сестри от собственото си семейство и с шестте братя и сестри от семейството на съпруга си. Те се разбират толкова добре. Никога не сме виждали подобно нещо“.

Гун е не само дружелюбна към роднините си, но и любезна с останалите възрастни хора в селото. Тя се грижи най-вече за децата в селото. Често им разказва истории за това как да бъдат добри и им помага да се откажат от Китайската комунистическа младежка лига, за да са в безопасност. Всички деца я харесват и казват, че тя е най-добрият човек.

Що се отнася до материалните интереси, Гун и съпругът ѝ се придържат стриктно към принципите истинност, доброта и търпение. Веднъж в селото дошъл човек, който продавал големи сребърни шарани, и семейството на Гун купило два. Когато се прибрали вкъщи, разбрали, че той им е върнал няколко юана в повече, затова Гун веднага върнала парите. След като обяснила причината, тя подала парите на продавача, но той стоял като вкаменен. Когато Гун видяла това, тя обяснила: „Аз практикувам Фалун Дафа и не мога да се възползвам от вас“. Продавачът я погледнал със сълзи на очи и не казал нищо. Гун била малко объркана.

Когато Гун отишла в близкия магазин, научила, че продавачът е претърпял загуби. Откраднати били повече от десет големи риби с тегло няколко десетки килограма. Продавачът не посмял да тръгне, за да си ги върне. Когато хората в магазина научили, че Гун е върнала парите за рибите, един стар продавач въздъхнал и казал: „Каква разлика между кражба и връщане!“. Селяните били толкова засрамени - никой не казал и дума.

Едно лято няколко търговци от други места дошли да купят фритилария - китайско лечебно средство, и Гун продала от него няколкостотин килограма. Когато купувачите си тръгнали, Гун разбрала, че са ѝ надплатили 50 килограма, което не било никак малко. Тя веднага взела парите и побягнала след тях. Претърсила почти цялото село, но отначало не успяла да ги открие. В крайна сметка ги открила в западния край на селото.

В тази къща били събрани много селяни, за да продават фритиларии. „Най-накрая Ви намерих! Когато купихте моята фритилария, теглото ѝ беше грешно. Дойдох да ви върна парите за 50-те килограма фритилария“. Гун се обърнала към купувачите с думите: „Аз практикувам Фалун Дафа и не мога да се възползвам от вас по този начин. Купувачите разбрали и отвърнали: „Фалун Дафа е такова добро! Тя е напълно различна от това, което казват по телевизията! Събираме лечебни билки от повече от десет години и за първи път някой ни връща пари“. Всички бяха развълнувани.

Един от тях предложил: „Можем да разделим парите.“ Гун отказала и се прибрала вкъщи. След известно време клиентът дошъл в дома на Гун с голяма диня и настоял тя да я приеме. „Това е малък подарък от нас. Не струва много“, казал той. След това записал адреса и телефонния си номер и казал: „Ако имате възможност, моля, елате в дома ми. Искам да имам приятели като Вас“.

Такива неща се случват често сред практикуващите Дафа в селото, като връщане на пари за царевица, тор и лекарства. Тези трогателни истории дълбоко засегнали жителите на селото и ги променили. Сега всичко е наред: вече няма кражби и никой не взема нищо, дори и да лежи на открито. Бизнесмените извън селото казват със задоволство: „Това място се промени. Сега ни харесва да идваме тук. Хората тук имат пари и ние продаваме повече стоки и ги продаваме лесно. Когато дойдем тук, всички са готови да ни помогнат, ако имаме затруднения“.

Това село е било прочуто с лошата си слава. Но сега хората вече не трябва да заключват вратите си през нощта. Гун споделя: „Фалун Дафа промени хората в нашето село. Благодарни сме на Учителя и на Фалун Дафа. Благодарни сме за принципите Истинност-Доброта-Търпение, които благословиха цялото ни село“.

Връзка към източника: de.minghui.org