Миньорите повтарят „Фалун Дафа носи добро“

(Minghui.org) Започнах да практикувам Фалун Дафа през 1997 г. и с мен се случиха много удивителни истории. Някои от тях се случиха, след като започнах работа в рудодобивна компания преди 16 години.

Разпределиха ме в бригада номер 7 в производствения участък и всеки ден се спусках в мината. На събранието с десетте нови работници бригадирът каза: „Чух, че един от вас практикува Фалун Дафа“. Станах и казах: „Това съм аз“. Той кимна.

В нашата мина работят няколко практикуващи, така че работниците и ръководителите знаят, че практикуващите работят усърдно и добросъвестно. Преследването на Фалун Дафа от Китайската комунистическа партия (ККП) разтревожи и уплаши ръководителите на всички отдели, но те също така знаеха, че практикуващите са отлични работници и затова продължиха да ги наемат.

Веднъж под земята се случи нещастен инцидент, в резултат на който загина един работник, а седем бяха ранени. Ръководството на компанията реши да обедини бригада номер 5 и бригада номер 7. След обединението в бригадата работеха повече от 100 човека и беше трудно да се управлява, тъй като цялата работа се извършваше под земята.

Подкрепа и благословия

Като такелажник, бях длъжен да умея да работя с различни видове оборудване, включващо товарачи, електровози, колички и електрически гребла за руда. Също така усвоих сондажа и други умения. Един ден замествах сондьора и случайно срещнах Ган, заместник-бригадира, който оглеждаше площадката. Обикновено не можех да се срещна с него, затова се възползвах от възможността и му разказах истината за Фалун Дафа и за жестокото преследване на тази духовна практика от компартията на Китай. Той внимателно ме изслуша и с радост напусна принадлежащите на ККП младежки организации.

Преди китайската Нова година, ние с още един практикуващ, донесохме на работа календари на Минхуей и ги раздадохме на работниците. Бригадирът, не само, че не ни спря, но дори ни помоли да му оставим екземпляр. Той го сложи на бюрото си и всеки, който преминаваше покрай него, можеше да го види. Ние, практикуващите, раздаваме календари на Минхуей на работата в продължение на години. Ръководителите и работниците с радост ги приемат, защото всички знаят, че практикуващите са добри хора.

След като напусна ККП, Ган получи благословия. След няколко месеца го преместиха в друга бригада и той стана неин бригадир. Работата под земята е много тежка и опасна, като всяка година стават травми. През шестте години, в които Ган ръководеше бригадата, нямаше нито един нещастен случай. Компанията го повиши до длъжността ръководител на отдела, отговарящ за безопасността в мините. Знаех, че той получи повишение, защото разбра, че Фалун Дафа носи добро и се отнасяше добре с практикуващите.

Новият бригадир

След като извършиха разместване в ръководния състав в бригада 7, където работех, назначиха нов бригадир, Лян. Не бързах да му кажа истината за Дафа, а продължих добре да изпълнявам работата си и исках той да види, че практикуващите са отговорни работници. Постепенно усвоих допълнителни умения и мнозина ме нарекоха майстор по всичко. Бързо и съгласувано изпълнявах всичко, което ми поставяха. Лян беше доволен от отношението ми към работата и резултатът от нея.

Подземните товарачи заработват най-малко, затова никой не иска да се занимава с това. В бригадата останаха трима товарачи, но двама от тях отказаха да изпълняват определени задачи. Помислих се, че след като съм практикуващ Фалун Дафа, съм длъжен да направя всичко, което мога. Изпълних задачата и реших проблема на Лян. Когато той дойде да провери работата, се възползвах от възможността да му разкажа за Фалун Дафа, като казах: „Корупцията в наши дни процъфтява. Ако някой иска да стане ръководител, ще е принуден да използва връзки и да плати десетки хиляди юана“. След това му разказах за Фалун Дафа и за лъжите, които ККП разпространява, за да опорочи практиката. Той се съгласи да напусне принадлежащите на компартията организации, в които членуваше. В края на годината имаше разместване в ръководството и Лян получи повишение, като стана ръководител на производството в рудника.

Временно ме преместиха в друга бригада. В района се извършваха проучвателни работи, но в бригадата нямахме рудотоваръчни машини. Участъкът се намираше далече и ми се налагаше да ходя пеша 50 минути от началото на мината до мястото на работа. Под земята беше много горещо, а вентилацията беше лоша. Никой не искаше да върши работата. Бригадирът на нашата бригада назначи някой друг, но другият бригадир каза, че никой не му е нужен. В крайна сметка началникът на мината ми заповяда да отида там и каза, че ще ме върне след три месеца. Не отказах. След три месеца ръководството се смени. Новият началник придоби много добри впечатления за мен. Той не ме върна на предишната ми работа, а ме изпрати в мина, където се използваха електрически подемни механизми. Получавах достатъчно значителна месечна заплата. Разбрах, че ако имам правилно отношение към работата, то ще мога да утвърждавам Дафа и да имам стабилен доход.

Образцова бригада

Веднъж при мен дойде Юн, бивш колега, работещ в седма бригада и предложи да работим заедно. След време го притисна падащ пласт руда и той не можеше да помръдне. Изнесохме го от мината, сложихме го на количка за превоз на руда и го отведохме до главния тунел. Помолих го да повтаря фразите „Фалун Дафа е добро“ и „Истинност, Доброта, Търпение са праведни принципи“. Той ми повярва, когато казах, че това ще помогне, и започна да ги повтаря. Изнесох го от рудника. Когато се добрахме до болницата, той вече можеше да ходи самостоятелно. Докторът го прегледа и каза, че всичко е наред. Това беше удивително. Хора, върху които падат камъни, често получават сериозни травми или загиват. После Юн ми каза, че след това често повтарял двете фрази.

Тъй като практикуващите в течение на много години разясняваха истината за Дафа на работниците в мината, то сега много подземни работници от различни бригади вярват в Дафа. Те често произнасят тези благоприятни фрази и носят със себе си амулети на Фалун Дафа, вярвайки, че сега имат божествена защита.

Със съгласието на бригадира работих с Юн и ние отговаряхме за подготовката на участъка за добив на руда. Работихме добре и бригадирът се отчиташе пред ръководството на мината. Ръководството на рудника реши да проведе външно съвещание, извън участъка, където работехме, за да могат ръководителите на другите участъци да се учат от нас. Нашият участък беше взет за еталон и те казаха, че ще се учат от нас, когато създават рудодобиващи зони в бъдеще. Бригадирът беше много доволен и ни хвалеше на големи и малки събирания. Всеки от нас получи премия по 1000 юана. Бригадирът беше още по-впечатлен от мен като практикуващ Фалун Дафа. Също така се възползвах от възможността, за да разкажа на всички хора, с които общувах, истината за Фалун Дафа и важността на напускането на ККП.

Всички работници и ръководители знаят, че се справям добре с работата си и много от тях искат да работим заедно. Някои казаха, че е много лесно да работят с мен; други чувстваха, че като работят с мен, ще бъдат защитени от Дафа. Някои казваха, че съм най-добрият човек сред тях. Знаех, че се справям добре с работата си, защото живея според принципите Истинност, Доброта и Търпение. Всички ръководители и работници знаят, че се усъвършенствам във Фалун Дафа.

(Тази статия е избрана за публикуване в Minghui.org в категорията за честване на Световния ден на Фалун Дафа.)

Връзка към източника: https://ru.minghui.org/