Споделяне на опит на Конференцията 2025 г. в България

Запознах се Дафа преди 8 години, когато за първи път прочетох „Джуан Фалун“. Буквално четях книгата с отворена уста, изненадан или по-скоро шокиран от истините, принципите и законите, които се разкриват в нея. Приятел практикуващ, и мой личен приятел от 35 години, ми даде книгата, като каза, че там пише всичко, което ми е нужно. Точно по това време бях прекратил приема на алкохол, с който имах сериозен проблем от години и бях доста пристрастен. Бях алкохолик. Спрях алкохола изключително лесно. Психологът и собственик на центъра за алкохолизъм и наркомания, който посещавах за разговори с него, бил споделил на мои приятели, които имат същият проблем, че това е прецедент в историята на самия център. Тогава не обърнах много-много внимание на всичко това, като в последствие, в годините осъзнах, че Учителят се е погрижил за мен и ми е помогнал да се отърва от тази тежка пристрастеност и е бдял над мен дори преди да започна да пътувам по Великия Път на Дафа.

Горе-долу, година-две преди това, майка ми се разболя от рак и беше в тежко състояние, без коса, посещаваща химиотерапия. Беше станала 35 – 40 кг и страдаше неимоверно много. В един момент тя ми даде едно махало и една книга, и ми припомни, че съм изявил интерес. Започнах да се занимавам усилено, като посетих и много курсове по медитация, както и йога дишания “сударшан крия“ в световно известен духовен център. Открих и курсове за радиестезия и работа с махало, и посетих всички възможни такива. След това се появи нов учител с още по-сериозни и задълбочени познания, и така започнах да пречиствам себе си, като си казах че имам мисията да излекувам майка ми от рак.

След година и половина работа с махалото по пречистването ми и изкачването в нивата, майка ми най-накрая ми позволи да работя и с нея. Работих с хората по снимки, като не съм взимал никога пари и смятах, че тези дарби са ми дадени да им помагам, даже помогнах и на няколко котки и кучета. Пречиствах родината ни България от демони и злото, пречиствах океаните от пластмаса, помогнах за появата на дъжд в тежките австралийски пожари преди 6 или 7 години. Също смятам че открих формула за лекарство, което лекува СПИН, която пратих на няколко световни медии, което, всъщност, няколко години след това учените също откриха – като даден вид протеин беше разбит и бяха направили огромен напредък по откриването на лекарство, което наистина лекува. Разбрах и куп други неща като например, че има физически живот на земята, но в друго измерение; това че в коремите ни се раждат ангели и Архангели; това че съществуват много, много други извънземни раси; това че някои мисли просто не са наши и ни се спускат от злото, за да ни манипулира и вреди. С други думи научих и разбрах донякъде, че ние хората сме като кукли на конци, водени от злото.

Моят приятел през цялото време се опитваше да ме спре да правя това и ми обясняваше, отново и отново, да прочета пак „Джуан Фалун“, обясняваше ми и че, това, което правя, не е правилно. Въпреки това помогнах и на неговия брат, като той беше категорично против.

След известен период от време, около 2 години след началото, енергията ми изведнъж спря. Не можех повече да пречиствам и лекувам други хора, а само себе си. Бях доста учуден и се лутах в недоумение какво се е случило. Вече бях помогнал на майка ми, като й бях премахнал редица вируси и херпеси, за които дори учените не подозират, че се съдържат в голяма част от ваксините, които задължително се поставят на всички като деца. Бях премахнал и ракови разсейки (метастази), които майка ми имаше след 2 или 3 операции в различни органи и части на тялото й. Накрая след моята намеса и след като тя изплати дълга си чрез тежки страдания години наред, тя оздравя и повече болестта не се повтори.

Учителят казва в Лекция Първа на „Джуан Фалун“:

„Раждането, старостта, болестта и смъртта съществуват за обикновените хора точно по този начин. Заради карма, която е резултат от минали грешни постъпки, човек има болести или трудности; страданието е изплащане на кармичен дълг, ето защо никой не може да променя това просто така. Да бъде променено означава, че няма да е нужно човек да изплати дълга си, след като е задлъжнял, а това не може да се прави своеволно. Да се постъпи по друг начин е равносилно на извършване на лошо деяние“.

„Някои смятат, че лечението на болни хора, лекуването на техните болести и подобряването на здравето им са добри дела“.

Когато извършвах тъй нареченото лекуване и пречистване, не бях практикуващ и наистина вярвах, че имам дарби, точно за да правя това и да помагам на хората.

В Лекция Пета Учителят казва:

„Искате да промените съдбата на други хора? Всеки има своя собствена съдба!“.

На всеки се случва това, което е аранжирано да му се случи в точния момент и по точния начин и при точните обстоятелства.

Учителят казва:

„В будизма се казва, че човек живее заради кармично възмездие“.

Това, в което аз се бях намесил, лекувайки хора, беше прекрачване на Закона на вселената, Фа, и тотално противоположното на това, на което ни учи Майсторът.

Тъй като енергията, с която лекувах и пречиствах, прекъсна, и просто нямах повече от нея, бях много озадачен и дори изплашен. Не знаех какво да правя и се лутах в съзнанието си. Бях и много, много тъжен. Вярвам, че ми е бил даден гонг назаем, за да се усъвършенствам, но неосъзнавайки това, извършвах грешни деяния, за които в живота ми след това прескъпо си платих и страдах ли, страдах години наред.

В Лекция Втора на „Джуан Фалун“ Учителят казва:

„Някои хора с добро вродено качество го разменят за карма с другите. Този човек е болен и има много карма. Ако излекувате пациент, който има сериозно заболяване, след лечението ще се почувствате много некомфортно у дома. В миналото много хора са се чувствали така след лечение на пациент: той се възстановява, но вие сте много болен вкъщи. С течение на времето към вас се прехвърля още карма; давате на другите дъ за карма. Без загуба няма печалба. Макар това, което получавате, да е болест, кармата трябва да бъде заплатена с дъ. Тази Вселена има такъв принцип, че никой няма да ви спре, щом искате точно това, нито някой ще каже, че сте добър. Вселената има специфично правило, а именно, че който има повече карма, е лош човек. Вие отдавате вроденото си качество на друг човек за карма. С повече карма как бихте могли да се усъвършенствате? Вроденото ви качество ще бъде напълно съсипано от този човек. Не е ли страшно? Болестта на този човек я няма; сега той се чувства добре, а вие страдате вкъщи. Ако излекувате няколко болни от рак, ще трябва да заемете местата им. Не е ли опасно? Точно така е и много хора не знаят истината“.

Лекция втора, Въпросът за преследването на разни неща

По това време съм правил тежки грешки, за които не подозирах, въпреки че моят приятел не спираше да ми казва да спра. Казваше, че си вредя изключително много. Дори спорехме и даже веднъж се скарахме. Все му повтарях: „Защо тези способности са ми дадени отгоре, ако е забранено да ги използвам, няма никаква логика“. Разбира се, в процеса на изучаване на Фа и самоусъвършенстването ми разбрах и осъзнах какво съм извършил, но за съжаление стореното си беше сторено.

Един ден, ми дойде идеята да пробвам упражненията на Фалун Дафа съвсем на шега и чисто експериментално. Това се случи преди 5 години и половина. Помолих моя приятел (също практикуващ) да ми ги покаже и започнах да чета книгата „Джуан Фалун“ отново. Честно казано, една от причините да започна беше проблем с носа ми и всевъзможни миризми, които го запушваха и едвам дишах, и дори хиляди пъти се задушавах в съня си. Усещайки тези миризми, силно се изнервях и недоумявах защо.

Започнах да ходя на седмичното изучаване в София, като още на първото ми посещение се разрази сериозен конфликт между няколко практикуващи. Аз си помислих „май съм объркал мястото“, но това не ме спря - исках да разбера отговорите на много въпроси, които имах, а и да се откажа на първото посещение и при първата трудност не беше вариант за мен, тъй като аз не се отказвах лесно. Започнах да изучавам Фа и да правя упражненията. Определено не бях усърден. Започнах да се включвам и в събития-подписки за разясняване на фактите и истината за ККП и преследването на Фалун Дафа практикуващи в Китай. При правенето на упражненията усещах силната енергия, но тъй като съм много чувствителен, вече бях имал подобни усещания и не обърнах много внимание на това. Вече бях виждал някои картини в медитация и вече бях имал и свръхестествени способности, и не това беше причината да започна да следвам Дафа. Вече знаех някои основни принципи, до които достигнах сам, по време на работата ми с махалото и исках да се развия в духовността нагоре и отвъд.

Разбира се, след като станах практикуващ, преустанових всякакви други занимания и практики. Напредвах много бавно в разбирането и прилагането на Фа и законите на Вселената. Имах много привързаности, за които дори не подозирах. Бях на ниски нива и така в продължение на 3 години и половина. Не бях усърден, не правех редовно упражненията, нито изучавах редовно, освен един път седмично в груповото изучаване. Ходех редовно обаче на събития за разясняване на фактите и истината. Посетих и две Европейски Фа конференции за споделяне на опит в Полша (Варшава) и Франция (Париж), както и националните Фа конференции и изучавания в България.

Исках да напредна и да стана по-усърден, но ми беше изключително трудно, така потопен и заблуден сред намеса и контрола на собствените ми привързаности. Винаги слушах с интерес по-опитните и дългогодишни практикуващи, и попивах всичко, което те споделяха или в отговори на мои въпроси към тях. Благодарение на тях напредвах в разбирането си на Фа, а не в следствие на усърдие от моя страна. Те се опитваха да ме мотивират да съм усърден през цялото време, както и моят най-близък приятел, но аз малко или много нехаех. На Фа конференцията в Полша практикуващ от Варна ми сподели, че ако правя редовно упражненията и изучавам, ще напредна бързо в нивата и разбирането си на Фа. Правех редовно почти всичко всеки ден и така за около месец напреднах. Това се повтаряше отново и отново, като периодите на усърдие и прилежност се редуваха с такива на сериозно влияние от моите привързаности и намеса, вследствие на което не бях усърден, като четях и практикувах рядко.

Участвах и в два проекта за преводи на статии в медиите Epoch Times Bulgaria и ClearHarmony, за разясняване на истината и споделяния на практикуващи от чужбина. Дори това не успя да ме вкара в правия път и да проявя по-силна воля, за да стана усърден. По това време ми се падна да превеждам споделяне за недоволството, на което много-много не обърнах внимание. Може би година след това трябваше да преведа друго споделяне за недоволството. Тъй като в рамките на няколко месеца се чувствах като с „тежък грип или вирус“ осъзнах, че Учителят е аранжирал това да се случи, за да разбера, че се чувствах много зле и дискомфортно поради собственото си недоволство, трупането на карма и изплащането й в следствие на него.

Тогава осъзнах, че нямам ни най-малко право да изпитвам недоволство към това, което ми се случва в живота, тоест аранжировките на Майстора и че те се случват в точния момент и при точните обстоятелства, за да разбера и да се подобря, и така да се усъвършенствам нагоре, а аз недоволствах. Казах си „кой съм аз, че ще изпитвам негодувание към Майстора, който прави всичко това за моето добро“. Научих този урок по трудния начин, защото през тези месеци ми беше наистина много зле няколко пъти за по 5-6 поредни дни.

Стараех се винаги, обаче, още от първите седмици на самоусъвършенстването ми, да повиша собствения си шишин, като преживявах много тежки самостоятелни борби с привързаностите си. По това време не знаех Фа на високи нива и не бях чел всички джингуини.

Един ден, в разговор с други практикуващи дали ще участвам в даден проект разбрах, че част от джингуините не са преведени на български език и дори не знаех за съществуването им на английски език, за да ги прочета. Съгласих се веднага да участвам в превода им, знаейки, че това са аранжировки на Учителя и че така ще се подобря по-бързо.

Вече бях разбрал, че има проявления на множество привързаности, дори в наглед безобидни неща, като чиния с храна, за да се заситим. То се изразяваше във вида храна, която слагаме в чинията и ще консумираме, количеството на храната, подправките, които й добавяме, в начина по който я дъвчем и скоростта, с която я приемаме, в чувствата и емоциите, които изпитваме докато ядем, в това дали храната ни е любима и я консумираме с удоволствие или просто, за да напълним стомаха си.

Често разсъждавах над дребни неща като това, като впоследствие се оказа, че всъщност това са били фундаментални мои привързаности. Такива като алчността, сантименталността (удоволствие и наслада), липсата на търпение, съревнованието, егоизмът и проявлението на нашето его, както и много други малки привързаности, произлизащи от тях. Във времето осъзнах и някои принципи, които, според мен и моето разбиране, са много, много важни и основни в усъвършенстването ни.

Учителят казва в Лекция Шеста на „Джуан Фалун“:

„В нашата Вселена има принцип: ако вие самите искате нещо, никой няма да се намеси. Докато го искате, никой няма да се меси. Моят фашън ще ви спира и ще ви дава знаци“.

Един ден ми дойде мисълта, че злото се възползва точно от тази вратичка и от този принцип, за да ни се намеси в живота и в усъвършенстването ни. Вярвам, че личната изгода и личният комфорт са катализаторите за това да позволим на привързаностите ни да ни контролират и манипулират в мислите и действията ни и за да ги подхранваме и да им се отдадем напълно, като по този начин те стават все по-силни и по-силни до момента, в който ние вече нямаме никакъв контрол над самите себе си. Тъй като винаги при наши неправилни мисли и мисли за извършването на неправилни, според Дафа, неща, се поддаваме на личната изгода и комфорт и ние самите позволяваме намесата да се осъществи.

В последния момент, непосредствено преди извършването на неправилни неща, решението си е наше. Самите ние взимаме решение да кажем на злото и привързаностите ни: „Аз ви позволявам да правите това което искате с мен“. Решението в крайна сметка си е изцяло наше. Ние даваме позволението.

Друго, изключително важно според мен, нещо се корени в това да се опитаме, без привързаностите ни да ни контролират, да признаем пред себе си с чисто сърце и с възможно най-голяма дълбочина и истинност, какви всъщност сме, как се държим, какво говорим, какво правим, как го правим и т.н.

Например: аз винаги съм смятал, че не съм изпитвал и проявявал никаква завист. Правех грешката да смятам завистта за нещо, свързано само с материалното. Един ден, седнах да помисля и да потърся в себе си, като си казах: „Учителят е отделил специално внимание и цяла глава за завистта в „Джуан Фалун“, нека погледна навътре и максимално надълбоко, за да видя дали проявявам завист, не е възможно да не съм завистлив поне малко“. Когато поразсъждавах, се оказа че съм доста завистлив човек. Завиждах на хората, които си имат половинки, завиждах на хората със семейства и деца, завиждах на спокойните, балансирани и уравновесени практикуващи със стабилен шиншин, завиждах на тези, които можеха да правят позицията двоен лотос, на тези които на събитията за разясняване на истината и фактите бяха спокойни в разговорите си с недоброжелателни обикновени хора, на тези които бяха по-калени от мен и издържаха на тежки метеорологични условия при правенето на упражненията и събитията за разясняване на истината.

След тези истинни признания пред мен самия, разбрах колко много завист има в мен. Самата привързаност се маскираше с наглед небрежни изказвания в съзнанието ми, като „ех, ако можеше да имам семейство и дечица, ех, ако можех да съм такъв и такъв, ех това, ех онова“ и аз самият не разбирах, че това си е чиста завист. Звучеше сякаш не е нещо неправилно.

Учителят казва в Лекция Седма на „Джуан Фалун“:

„Проблемът със завистта е много сериозен, тъй като засяга пряко въпроса дали можете да завършите самоусъвършенстването. Ако завистта не се премахне, всичко, което сте култивирали, ще стане крехко. Съществува следното правило: ако в хода на самоусъвършенстването завистта не бъде изоставена, човек няма да постигне Праведен плод – абсолютно не“.

Следващата аранжировка на Учителя промени цялото ми усъвършенстване. Трябваше да преведа джингуин, като ми се падна „Преподаване на Фа на по време на Фа конферецията в Чикаго 2004 г. Учителят казва в лекцията:

„Знаете ли, защо е така, че много неща, много привързаности, не могат да бъдат премахнати просто така? Защо е толкова трудно? Винаги съм ви казвал, че частици съставляват частици ниво по ниво, от микрокосмоса чак до повърхностната материя. Ако погледнехте в крайния микрокосмос към материала, образуван от това, към което е привързан умът ви, [щяхте да видите, че] те са планини, огромни планини, направени от твърда, подобна на гранит скала, и след като се образуват, просто няма начин човешко същество да ги премести. Знаете ли, в случаите на много самоусъвършенстващи се в миналото техния помощен дух е бил този, който се е самоусъвършенствал, техните учители изобщо не са можели да направят нищо по отношение на тези неща и затова в самоусъвършенстването им просто не е имало начин да запазят това тяло. Това е така, защото не са можели да се отърват от тези големи планини, не са можели да сринат тези големи планини. Можели са само да се опитат да ги ограничат - да ги ограничат, докато са били в дълбока концентрация (дин) или в състояние на липса на мисли, - да не им позволят да имат ефект през настоящия им живот и да не позволят на тези мисли да възникнат по време на самоусъвършенстването им. Това беше всичко, което можеха да направят. Опитвали се всячески да предотвратят онази тяхна страна, която може да бъде Просветлена чрез самоусъвършенстване, да бъде повлияна, [опитвали се] да избегнат да станат толкова лоши, че да подкладят тези привързаности, тъй като тези лоши ефекти биха могли да провалят самоусъвършенстването им и да ги накарат да паднат надолу - опитвали се да предотвратят нещата да станат толкова лоши. Ето защо в определен момент, когато успеели да постигнат Съвършенство, те набързо изхвърляли това тяло. Не можели да се забавят дори и за секунда“.

Преди да преведа и прочета множество пъти тази лекция, аз смятах и вярвах, че сам трябва да елиминирам собствените си привързаности. Борех се с тях в продължение на няколко години. Опитвах се, чрез развития ми гонг, да ги отстраня и да ги отслабя, без дори да осъзнавам, че това е напълно невъзможно. Пращах праведни мисли за елиминирането им, някой път в продължение на час, час и половина, без да знам, че ни най-малко не мога да им повлияя. В отговор на това привързаностите ми отвръщаха на „уж нападението“ ми, като ме караха дори, когато шофирам и пращах праведни мисли за елиминацията им, цялото ми тяло да се стяга, сякаш имах схващане (крампи) на всеки възможен мускул в него. Караха тялото ми също да се тресе, все едно получавам гърч. Тогава наивно и с недостатъчно разбиране на Фа смятах, че просто съм много слаб все още и затова не мога да ги елиминирам и изоставя, и заради това имах такива реакции, защото те ме атакуваха обратно.

Нямах ни най-малка представа, че всъщност Майсторът елиминира привързаностите за нас в следствие на нашите стабилни, правилни и мощни праведни мисли. След тази лекция започнах да правя това, което Учителят казва да правим и нещата коренно се промениха. Първоначално, започнах с една единствена привързаност, усещайки как влиянието й над мен отслабва и как тази планина лека полека се руши. С отделянето на усъвършенстваната ми част, привързаността пак се проявяваше, но осезаемо по-слабо и по-слабо.

Наистина бях много щастлив, защото най-накрая започнах действително да ги изоставям и много бързо да се променям и да се покачвам в нивата. Беше изключително тежко за мен преди това, в продължение на години, а аз от неудобство и от недостатъчно разбиране на Фа така и не казах на нито един практикуващ и не се посъветвах с другите, защото ме беше страх да не се изложа и ме беше доста срам. След усърдие, положено от мен, всичко се промени.

Около година след това, обаче, преживях много, много тежък момент в самоусъвършенстването ми, може би най-тежкият. Вследствие на развитото от мен самодоволство, поради това, че се издигнах нагоре в нивата сравнително бързо, аз пропаднах. Пропаднах и поради привързаността ми към удоволствията и забавленията, липсата ми на усърдие, мързел и куп други неща. Просто се отпуснах, не изучавах и не практикувах, след като се бях издигнал. Резултатът от това беше, че почти пропаднах до ниво, на което бях в началото на култивацията ми. Сякаш започвах всичко отначало.

Учителят казва в Лекция Четвърта от „Джуан Фалун“:

„Ще бъдете накарани да изоставите всички тези привързаности, които не могат да бъдат изоставени сред обикновените хора. Докато ги имате, всички те трябва да бъдат премахнати при различни обстоятелства. Ще бъдете накарани да се препъвате и така да се просветлите до Дао. Това е пътят, по който човек минава в самоусъвършенстването“.

Отново трябваше да усъвършенствам, почти абсолютно всичко, отначало. В началото дори не осъзнавах че съм се препънал.

Майсторът казва в Лекция Шеста от „Джуан Фалун“:

„Самоусъвършенстването е нещо изключително трудно и много сериозно. Ако сте невнимателни за момент, може да се препънете и да се провалите изведнъж. Ето защо съзнанието на човек трябва да е праведно“.

В съзнанието си аз смятах, че съм премахнал голяма част от голям брой привързаности, но реалността беше различна. Държах се както преди, мислите ми бяха както преди, а в съзнанието си не разбирах, че съм паднал в нивата и дори се учудвах защо се държа толкова зле. Казвах си „нали тази или онази привързаност е почти елиминирана, защо се държа и мисля по този начин, това е много странно“.

Един ден осъзнах какво се е случило и бях пред тотален срив. Разбрах, как поради глупостта си, за малко да изгубя всичко. Разбрах, че сега трябва да започна отначало и ме връхлетя истински страх, и тежка мъка от постъпката ми. Бях тъжен и най-вече разочарован от себе си до степен на тотално отчаяние. Продължих да се култивирам и да изучавам. Продължих да правя трите неща, които един практикуващ трябва да прави, но от много, много по-ниско ниво.

Благодарение на желанието ми да стана след тежкото падане, благодарение на Дафа и Учителя, лека-полека започнах пътя си отначало. За тези няколко 4 или 5 месеца преживях всички трудности, изплатих отново кармата, която вече бях изплатил, преминах през всичките тестове, през които бях преминавал 4 години и половина и общо взето тези кратки месеци се равняваха на култивация от почти 5 години. Беше изключително динамично, на моменти дори ужасно брутално, но в крайна сметка все си казвах „като ти е толкова акъла сега ще си траеш и ще понесеш всичко, защото сам си си виновен“.

С времето, започнах да възвръщам частично това, което вече бях култивирал и изгубил, и започнах отново да изоставям голяма част от всяка привързаност. Започнах да се справям все по-добре и по-добре с всяко от трите неща, които всички ние трябва да правим добре, за да се възвърнем в домовете си и на първоначалните си позиции. Разбира се, Учителят бдеше над мен и ми помогна неимоверно много, без което настина нямаше да постигна абсолютно нищо в усъвършенстването си във Великият път на Дафа. Изправих се след почти пагубното си падане и се изправих по-силен от преди. Благодаря на Майстора с цялото си същество.

Благодаря Ви, Учителю!

Благодаря ви, приятели практикуващи!