Подкрепа на Шен Юн като член на екипа по сигурността

Уважаеми Учителю, уважаеми съпрактикуващи,

За мен е голяма чест да споделя с вас своя опит. Бих искал да разкажа за участието си в екипа по сигурността по време на представленията на Шен Юн. Най-напред ще споделя своето разбиране за нашата роля като членове на екипа по сигурността, а след това ще опиша три преживявания от тазгодишното турне.

Моето разбиране за ролята ни като членове на екипа по сигурността

От много години помагам в екипа по сигурността и разбирането ми за нашата роля постепенно се задълбочи. Имаме конкретни задачи, като справяне с нарушения на реда или с нарушения на авторските права. Най-често работата ни се състои в това да спираме хората, които снимат по време на представлението и да ги молим да изтрият направените снимки. Но с времето започнах да възприемам ролята ни много по-широко – като пазители на представленията с праведни мисли, а конкретните задачи – като ориентири, които ни насочват.

Отнема само минута да се обясни този принцип, но на мен ми бяха необходими години и много практика, за да се науча как да го прилагам по-добре и все още имам какво да подобрявам. Например, трябва добре да се поддържа баланс. От една страна, трябва да сме готови бързо да реагираме при всяко нарушение, а от друга – да останем спокойни и ненатрапчиви. Наша отговорност е да забелязваме, ако някой снима, но не бива да „търсим проблеми“ сред публиката. Когато разговаряме с хората, трябва да бъдем професионални и твърди при обясняването на правилата, но същевременно любезни, учтиви и добронамерени.

Осъзнах също колко е важно да не поставяме себе си в центъра. Ясен пример за това е, че по време на представлението стоим в залата, но не бива да го гледаме – погледът ни трябва да бъде насочен към публиката. Друго проявление на този принцип е изискването да бъдем възможно най-незабележими – както в залата по време на представлението, така и когато се движим сред зрителите във фоайетата. Смятам, че начинът ни на мислене трябва да се промени от „имаме работа за вършене“ към „тук сме, за да служим на другите“.

Работата в екипа по сигурността ни дава чудесна възможност да се самоусъвършенстваме, да премахваме привързаностите и кармата си и да помагаме за спасяването на съзнателните същества. Приемам като огромна благословия от Учителя възможността да участвам в проекта „Шен Юн“ и да бъда част от тази праведна среда.

В статията „Останете извън опасност“ Учителят казва:

„Недейте погрешно да мислите, че когато сте помогнали да се повиши информираността за Дафа и преследването, присъединили сте се към Дафа дейности или сте участвали в Дафа проекти, сте направили нещо за Дафа или за мен. Ето така ви осигурявам шансове да се спасите и да си помагате взаимно, да спасявате хора заедно и същевременно да спасявате себе си; така че по време на тези последни дни съществата са способни да помагат за взаимното си спасение“.

Преживявания от този сезон

Този сезон участвах в екипа по сигурността по време на представленията във Виена, Залцбург и Прага. Всяко от тях ми донесе интересно преживяване, върху което си струва да се замисля.

Виена: Искрено желание да се самоусъвършенстваш и да следваш Дафа

Въпреки че от години съм в екипа по сигурността, никога не успявах да изпълнявам добре една част от задълженията си. Когато молим хората да изтрият снимка, трябва също да ги помолим да я изтрият окончателно и от кошчето, тъй като изтритата снимка остава там известно време. През всичките тези години никога не го правех. Не бях сигурен дали ще мога да го обясня достатъчно добре заради ограничения ми немски език, нито дали ще успея да помогна на човека да намери кошчето в телефона си. Притеснявах се, че това ще бъде твърде досадно за хората, и се оправдавах с мисълта, че снимката така или иначе ще бъде окончателно изтрита след няколко дни.

Тази година, преди първото представление, спокойно и разумно осъзнах, че това е пропуск, и реших да го преодолея. Оставих страха и другите емоции настрана и се научих как да намирам кошчето при различните модели телефони. С тази решителност и подготовка отидох на представлението.

Възможността се появи още по време на първото или второто представление. Група от трима души, вероятно майка с двете си дъщери, влезе в залата малко по-късно и така пропусна напомнянето, че снимането е забранено. След известно време една от тях направи снимка. Те седяха близо до мен, така че лесно се приближих и ги помолих да не снимат.

Когато настъпи антрактът, отидох при младата жена, решен да я помоля да изтрие снимката и от кошчето. Не се насилвах – желанието да го направя дойде естествено от праведното ми разбиране, затова бях напълно спокоен. За моя изненада младата жена говореше много добре английски, прояви пълно разбиране, беше любезна и съдействаше изцяло. Дори ми се извини и заедно изтрихме снимките окончателно.

Това преживяване мина толкова гладко, че веднага ми стана ясно, че Учителят ми е помогнал. Това ми напомни и задълбочи разбирането ми колко важно е искреното желание да се самоусъвършенстваш и да следваш Дафа. Наистина беше като чудо – в мига, в който се появи искреното ми желание да постъпя правилно, Учителят отвори всички врати пред мен.

Като практикуващи, понякога може да чувстваме, че сме в застой в самоусъвършенстването си – знаем, че трябва да се справяме по-добре, но не знаем как да се подобрим. В подобни ситуации винаги съм бил изкушен просто да „направя нещо“ – да изучавам повече Фа, да правя упражненията, да изпращам праведни мисли и т.н. Разбира се, всичко това е необходимо и винаги може да помогне, но ако се придържаме към нагласата просто „да правим това или онова“, мисля, че може да пропускаме нещо съществено. Когато съм се опитвал да подобря състоянието си по този начин, това обикновено е имало само ограничен ефект. Според мен ключът към истинския пробив е искреното желание да се самоусъвършенстваме, да променим себе си и да следваме Дафа.

Залцбург: Акцентиране върху външното пред същността – капанът на старите сили

В Залцбург се случи нещо, което разкри доста голям пропуск в начина ми на мислене и в подхода ми. Към края на едно от представленията съпрактикуващ ми даде знак, че има нужда от помощта ми. Когато беше възможно, се обръщахме към хората по двойки – единият разговаряше с тях, а другият изпращаше праведни мисли. След като завесата се спусна, веднага се присъединих към него и той ми обясни ситуацията. Беше забелязал двама души, които снимаха към края на представлението – единият седеше близо до него, а другият – по-далеч, в средата на залата.

От момента, в който се присъединих към него, забелязах, че изглежда малко напрегнат. Той е усърден практикуващ, затова това донякъде ме изненада и си помислих: „Хм, той винаги е толкова спокоен, никога не съм го виждал такъв“. Подобни мисли продължаваха да се появяват през цялото време, докато се насочвахме към двамата души да ги помолим да изтрият снимките.

След това обмислих внимателно всичко случило се. Този практикуващ беше изправен пред много трудна ситуация, но остана твърдо решен да изпълни своята задача, независимо от всичко. Първо, веднага се насочи към жената, която седеше близо до него, още когато хората започнаха да излизат. Тя не беше особено отзивчива и не желаеше да съдейства, но той продължи спокойно, учтиво и твърдо да ѝ обяснява, докато тя накрая се съгласи. След това, без страх и колебание, я помоли да изтрие снимките и от кошчето на телефона си, което тя също направи. Въпреки че това отне известно време, той веднага се насочи към втория човек, който седеше точно в средата на залата. Обикновено е много трудно да не изгубиш от поглед човек, който е в средата, след като публиката стане и започне да се разотива. В този случай, обаче, нашият човек остана седнал дори след като всички около него вече бяха излезли. Приближихме се до него, но той беше още по-недоволен от предишната жена. Започна да се оправдава по различни начини, но практикуващият търпеливо продължи да му обяснява и накрая той също съдейства.

По време на тази ситуация практикуващият трябваше да преодолее няколко сериозни препятствия. А аз как бих постъпил? Мисля, че едва ли бих се справил с повече от едно или две от тях. Например, вероятно бих решил да се съсредоточа само върху жената наблизо, мислейки си, че шансът да проследя човека в средата на залата е минимален. След това щях да я оставя да излезе от залата и да се опитам да намеря подходящо място, където да разговарям с нея. Но тя щеше да ми каже, както действително каза, че бърза и трябва да хване влак. И ако все пак успеех да я убедя да изтрие снимките, най-вероятно дори нямаше да спомена, че трябва да ги изтрие и от кошчето.

Разбира се, добре е да останем спокойни и да се стремим разговорите да протичат възможно най-гладко, но това не бива да се превръща в единствения ни приоритет. Лесно е човек да остане спокоен, ако значително намали отговорностите си. Това ми напомня за принципа, който Учителят споменава в "Елиминирайте последната си привързаност" от "Есенции за усърден напредък том II":

"Казват на учениците, че учениците вече са постигнали Съвършенство и вече няма нужда да практикуват, че учениците трябва да се придържат към обикновените хора колкото може повече, „е трябва да предадат книгите си и така нататък. С тези безсмислици са измамили някои ученици, които насред изпитанията не желаят да останат в човешкия свят и искат да постигнат Съвършенство възможно най-скоро. Във Фа съм ви казал да се придържате към обикновените хора колкото може повече, докато се усъвършенствате, докато се самоусъвършенствате. Никога не съм казвал, че трябва да се придържате към обикновените хора [ само по себе си]. Ако не сте различни от обикновен човек, все още ли сте самоусъвършенстващи се?".

Тази случка постепенно ми разкри няколко различни нива на разбиране. Най-напред ми напомни, че процесът на самоусъвършенстване не е безпрепятствен и че не можем да избягваме трудностите. След това, докато пишех това споделяне, осъзнах доколко този начин на мислене – да поставям външното над същността – е пречил на мисията ми като ученик на Дафа. А когато се задълбочих и помислих повече за това това, видях, че има още в това.

Да, тъй като сме ученици на Дафа от периода на Фа коригирането, не бива да се съсредоточаваме единствено върху личното си самоусъвършенстване. Ние имаме и великата мисия да помагаме за спасяването на съзнателните същества. Според моето разбиране това означава, че трябва да се съобразяваме с начина, по който другите възприемат действията ни по време на самоусъвършенстването, да разясняваме истината по начин, който е разбираем за хората, и т.н.

Това ме накара да се замисля върху понятието „утвърждаване на Фа“. Смятам, че именно това е същността на онова, което трябва да правим. Но какво всъщност означава то? Разбира се, няма как да знам какво в действителност означава утвърждаването на Фа, но бих искал да споделя своето много ограничено разбиране за това как може да се проявява и какво може да съдържа.

В „За Дафа“ („Луню“) от „Джуан Фалун“ Учителят казва:

„Дафа е мъдростта на Създателя. Той е основата на Сътворението, върху която са изградени Небесата, Земята и Вселената. Той обхваща всичко – от най-микроскопичното до най-необятното, като има различни проявления на всяко от нивата на съществуване на космическото тяло“.

Дафа е създал всичко и има своите проявления на всяко ниво. Затова смятам, че един ученик на Дафа може да утвърждава Фа, като винаги търси Дафа във всяка ситуация, в която се намира. Това включва вяра, че Дафа винаги ще ни покаже път, по който можем да вървим. Как да се самоусъвършенстваме в специфична среда, как да разясняваме истината на различни хора – Дафа има отговор на всички въпроси. Ако сме гъвкави и искрено търсим тези отговори, вместо твърдо да настояваме нещата да стават „по нашия начин“, тогава, според мен, утвърждаваме Фа и Учителят може да използва добре такива практикуващи.

Тогава какво се обърка в моя случай? Как така вместо да утвърждавам Фа – нещо толкова свещено – толкова често се изплъзвам към това просто да „се съобразявам с обикновените хора“ и едва да се самоусъвършенствам? Смятам, че Фа от цитираната по-горе статия „Елиминирайте последната си привързаност“ ни дава отговора. В нея именно тайните агенти убеждавали практикуващите „да се съобразяват колкото е възможно повече с обикновените хора; да предадат книгите си“ и т.н.

И в моя случай това отклонено състояние е резултат от намеса. То представлява форма на преследване и капан, заложен от старите сили.

Учителят завършва цитирания по-горе абзац с думите:

„Дафа прак­ти­ку­ва­щи – бъ­де­щи Буди, Да­о­си и Бо­го­ве – как може да поз­во­ля­ва­те на оне­зи зли, не­ле­пи смеш­ни­ци да се въз­пол­з­ват от как­ви­то и да е про­пус­ки?“.

Прага: Да поставяме другите на първо място

Тази година представленията в Прага започнаха в петък, но аз планирах да замина още в сряда заради няколко срещи, свързани с обикновената ми работа. В началото на седмицата съпругата ми се почувства зле, а във вторник вечерта температурата ѝ надхвърли 40°C. В това състояние тя едва можеше да се грижи за себе си, да не говорим за трите ни деца.

Отмених плановете си за сряда и четвъртък, но останах решен да тръгна в петък сутринта, за да пристигна навреме за дежурството си в екипа по сигурността. Съпругата ми прекара цялата сряда на легло, а аз се грижех за децата. Знаех, че не бива да я подлагам на стрес, затова не говорех за заминаването си и се стараех да бъда спокоен и подкрепящ. Вътрешно обаче останах твърд и уверен, че всичко ще се нареди. До четвъртък вечерта тя вече се беше възстановила достатъчно, за да може да се справи, след като замина.

Пристигнах в Прага в петък следобед и се присъединих към екипа. Няколко часа преди представлението започнах да се чувствам зле, сякаш се разболявах. Около деветдесет минути преди началото заех мястото си. Чувствах леко замайване и гадене и се тревожех дали ще мога да изпълня задълженията си. Но си помислих, че не бива с личните си проблеми да преча на другите да се съсредоточат върху Шен Юн, затова не казах нищо. Напомних си: „това не е за мен“ и просто продължих да изпращам праведни мисли.

Щом хората започнаха да влизат, напълно насочих вниманието си към това да им помагам и изведнъж всички мои неразположения изчезнаха. Мисля, че именно това просто решение промени всичко. Не изчаках първо да се почувствам по-добре или да разбера защо ми е зле. Вместо това безусловно оставих собствените си проблеми настрана и просто направих необходимото, за да могат хората спокойно да гледат „Шен Юн“.

Смятам, че този преход от „себе си“ към „другите“ отразява разликата между обикновеното лично самоусъвършенстване и нашата мисия да помагаме за спасяването на съзнателните същества. Разбира се, самоусъвършенстването винаги е на първо място и е основата на всичко, което правим като ученици на Дафа. Когато се сблъскаме с проблеми, трябва да се вглеждаме в себе си. Но според мен, именно мисията ни да спасяваме другите ни помага да разберем какво всъщност означава да се вглеждаме в себе си. Според моето разбиране, това не бива да се върти единствено около самите нас – както когато един обикновен човек затъва в безкрайна самокритика или самосъмнение. Напротив, то трябва да се основава на това да поставяме другите на първо място и на безкористност.

Заключение

Когато се случиха описаните по-горе преживявания, осъзнах, че съдържат важни насоки за мен, затова ги запомних и често размишлявах върху тях. Когато започнах да мисля за написването на това споделяне, тези преживявания отново изплуваха в съзнанието ми и постепенно се подредиха в една по-цялостна картина. Но едва когато наистина вложих сърцето си в писането, изведнъж започнах да виждам нещата много по-ясно. В определени моменти сякаш бях залят от нови разбирания, а много от пропуските ми се разкриха с необичайна яснота и внезапно видях колко тясно са свързани помежду си. Осъзнах колко далеч съм все още от това истински да утвърждавам Фа в средата, в която живея – у дома и на работното си място. Изключително съм благодарен за тази Фа конференция и за възможността да подготвя това споделяне.

Благодаря Ви, Учителю! Благодаря ви, съпрактикуващи!