Да се освободиш от егото като координатор на пералното стопанство на Шен Юн

Поздрави, уважаеми Учителю! Поздрави, съпрактикуващи!

Аз съм практикуваща Дафа, която получи Фа през 2005 г. в Испания, а от 2014 г. помагам на Шен Юн по време на турнетата му в Испания.

Като човек, отговорен за прането по време на турнето на Шен Юн, чувствам отговорност и задължение да изпълнявам тази работа възможно най-професионално. Поради тази причина винаги съм била много взискателна по отношение на костюмите и облеклото на компанията. Понякога, обаче, тази прекомерна строгост и непреклонност ме караха да се чувствам неудобно, а също така осъзнах, че съпрактикуващите усещат тази моя закостенялост и са недоволни от мен. Силната ми привързаност към себе си ме караше да вярвам, че единствено аз мога да свърша тази работа добре.

Скоро осъзнах, че и моите съпрактикуващи са дали обет за тази задача; те също имат способности и са част от тази мисия. Научих се да бъда една от тях и да се освободя от мисълта, че съм по-добра от останалите в тази работа. Успях да видя величието на моите съпрактикуващи и в резултат на това непреклонността ми постепенно се разсея. Сега съм се научила да бъда по-състрадателна.

По време на турнето, което продължи повече от месец, имаше много изпитания, свързани с привързаности, от които не можех да се освободя: привързаността към даването на заповеди, показността, търсенето на признание, стремежа да бъда най-добрата и преследването на слава. Чувствам, че това турне беше много решаващо и ми отвори очите. Всеки миг беше изпитание; всяка секунда, всяка дума, всеки жест и всяко преживяване ме учеха на нещо, което трябваше да усвоя, за да запазя физическото и психическото си равновесие.

Преодоляване на моята непреклонност

В един от градовете по време на турнето привързаността ми към перфекционизма се прояви особено ясно. Осъзнах, че съм прекалено взискателна към съпрактикуващите и смятам, че вършат много неща неправилно. Мислех си: „Шен Юн е съвършен и всичко трябва да бъде направено съвършено“. Бях много нетърпелива и се опитвах да върша всичко сама, защото вярвах, че това е най-добрият вариант, тъй като се смятах за по-добра от другите. Осъзнах също, че имам силна привързаност към показността.

Това осъзнаване ми помогна да се поставя на мястото на моите съпрактикуващи. Почувствах, че ги натоварвам с крайния си перфекционизъм, и разбрах, че трябва да им имам повече доверие.

В ежедневната си работа сега работя в пералня и за моя изненада преживявам ситуации, които ми напомнят за положението на съпрактикуващите по време на работата по прането за Шен Юн. Това ми помага да премахна привързаността към себе си и да спра да вярвам, че съм по-добра от другите, защото и те изпълняват своята роля в подпомагането на Шен Юн и придобиват могъща добродетел.

Ежедневната ми работа ми помага да разбера, че никой не е по-добър от другите. Там всеки е способен да върши всичко, а ако не знаем нещо, го научаваме. Благодарна съм за тази прекрасна възможност, която Учителят ми даде, за да премахна тази привързаност и да стана по-смирена.

Това разбиране не дойде като внезапно просветление. Постепенно достигнах до него, като се вглеждах в себе си и се самоанализирах след работата във всеки град, а след края на турнето това разбиране се задълбочи още повече. Отсега нататък целта ми е винаги да се вглеждам в себе си и да обръщам внимание на всяка своя мисъл, когато възникне изпитание, за да мога по-бързо да се усъвършенствам и да служа по-добре по време на турнетата на Шен Юн.

Комфортът не е пътят

По време на тазгодишното турне се научих да бъда по-толерантна към другите, въпреки че съм много взискателна. Държах се така, сякаш държа тояга, с която наказвам съпрактикуващите, ако не направят нещо правилно. Научих се да ги приемам, да виждам доброто в тях, да ценя силните им страни и да им позволявам да проявяват своята божествена природа във всичко, което правят.

В нашата работа с прането, изпитанията на съзнанието са най-решаващи. Трябва да се стараем да не мислим за нищо или да допускаме само положителни мисли. Трябва да се съсредоточаваме върху работата, без да мислим лошо за когото и да било. Това е изключително важно, защото няма място за отпускане. Трябва да бъда строга към собственото си съзнание. Трябва да съм нащрек и да не допускам отрицателни мисли. Ако мисля лошо за нещо или за някого, нещата започват да се объркват – машините спират, дрехите не се изпират, електрогенераторът изключва и т.н. Трябва да остана спокойна, уравновесена и уверена и да предавам тази увереност на съпрактикуващите.

Когато очаквам всичко да върви гладко, но нещо се обърка, това отново е изпитание за сърцето ми – например, когато съпрактикуващ каже нещо, което не ми харесва или попадна в неприятна ситуация. Всичко е наред, ако съм в съответствие с Фа. Най-доброто нещо, което може да ми се случи, е да изпитам дискомфорт, въпреки че човешкото ми съзнание търси удобството. Но вече осъзнах, че комфортът е погрешният път.

Дискомфортът е пътят. Трудностите са пътят. Тежките изпитания са пътят. А човешкото ми съзнание иска единствено удобство и винаги търси най-лесния начин. Колко силна е тази привързаност! Все още не съм усвоила напълно този урок; дори клетките ми продължават да търсят удобството.

Привързаностите ми не искаха да ме напуснат. Съзнанието ми постоянно критикуваше другите. Но пътят беше именно дискомфортът – да го понеса без оплакване, да остана спокойна и да практикувам Жен (Търпение). Това е истинският път – да издържаш със състрадание. Колкото по-неприятни ставаха нещата, толкова повече привързаности виждах в себе си. Само една дума или един жест можеха да ме разклатят. Това беше дълбоката ми привързаност към удобството и нежеланието ми да се изправя срещу собствените си привързаности. Те бяха толкова очевидни, че сякаш можех да ги видя в огледалото, но е трудно да ги забележиш, когато вярваш, че стоиш над другите.

Моите съпрактикуващи ми помагат да се усъвършенствам

Една от съпрактикуващите в екипа ми често ми посочваше моите недостатъци и привързаности. Това хич не ми харесваше, защото се смятах за по-издигната и думите ѝ ми се струваха като удар по егото ми. Но всъщност това беше огромна възможност.

Всеки път, когато ми посочваше нещо, завистта, негодуванието и съревнователното ми мислене се засилваха, а привързаността ми да се възприемам като най-добрата беше дълбоко засегната.

Осъзнах, че се нуждая от повече състрадание. С истинско състрадание всичко може да протича гладко и бих могла да разтворя привързаността към себе си достатъчно, за да видя собствените си недостатъци. Именно егото ми пречеше да се подобрявам.

Учителят казва в „Преподаване на Фа на Фа-конференцията в западните щати на САЩ, 2015 г.“:

„В ми­на­ло­то са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи­те се от­с­т­ра­ня­ва­ха при­вър­за­нос­ти една след дру­га. Но във ва­шия слу­чай поч­ти всич­ки­те ви при­вър­за­нос­ти ос­та­ват, до­ка­то би­ват от­с­лаб­ва­ни и на­ма­ля­ва­ни слой по слой, неп­рес­тан­но от­с­лаб­ва­ни и на­ма­ля­ва­ни, все по­ве­че и по­ве­че. Това е под­хо­дът, кой­то съм пред­п­ри­ел с вас, и той поз­во­ля­ва на на­ши­те Дафа прак­ти­ку­ва­щи да жи­ве­ят нор­мал­но сред обик­но­ве­ни­те хора пре­ди пос­ти­га­не­то на Съ­вър­шен­с­т­во и да спа­ся­ват хора по нор­ма­лен на­чин, до­ка­то са едни от тях. Съ­щев­ре­мен­но, имен­но за­що­то чо­веш­ки­те ви мис­ли не са били на­пъл­но пре­мах­на­ти, това ви поз­во­ля­ва да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те сре­щу тях­на­та на­ме­са и ако мо­же­те да ос­та­не­те пос­то­ян­но нащ­рек, неп­рес­тан­но да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те и да из­пъл­ни­те от­го­вор­нос­ти­те си като Дафа прак­ти­ку­ващ, ето как­во е мо­гъ­ща доб­ро­де­тел и е прос­то из­к­лю­чи­тел­но. Това е ва­ши­ят път“.

Сега разбирам това и искам да се усъвършенствам. Егото ми беше като купол, който дълго време беше надвиснал над главата ми. Под този купол се криеха много емоции и чувства – срам, страх, тревога какво ще кажат или помислят другите за мен, оплаквания и още оплаквания. Но сега осъзнавам, че това не беше истинската ми същност. Това беше само онази човешка част, която трябва да бъде изоставена.

Премахване на завистта по време на цялото турне

Чувствам, че ако един ден мога искрено да се радвам, когато виждам другите да се забавляват, да се хранят или да се смеят, без да изпитвам завист, тогава небесните порти ще се отворят за мен. Но често се питам как мога да променя това чувство.

По време на турнето, завистта беше пред очите ми от момента, в който се събудех, до момента, в който си легнех. Всичко, което виждах и чувах, сякаш беше пропито от завист.

Например, по отношение на привързаността ми към храната – когато отивахме в столовата и виждах храната по подносите, бързах да си взема, преди някой друг да вземе любимото ми ястие. Завиждах на онези, които можеха да ядат нещо вкусно, което аз не можех да получа.

Понякога, когато някоя съпрактикуваща изглеждаше особено красива, ѝ завиждах за красотата.

Завиждах и на практикуващите, които можеха спокойно да медитират цял час със скръстени крака, защото поради привързаността ми към удобството аз никога не съм успявала да издържа с кръстосани крака през целия час.

Сега, обаче, съм щастлива, защото открих решение на завистта: да престана да мисля за себе си и да започна да мисля повече за другите; да спра да се съсредоточавам върху желанието за неща, които не мога да имам, и вместо това да се радвам на това, което имат другите. С тази нагласа чувствам, че открих ключа към преодоляването на завистта и състраданието ми към другите стана по-силно.

Запазване на праведни мисли по време на работата за Шен Юн

Още щом Шен Юн пристигне в Испания, започвам да мисля за всичко необходимо за работата с прането. Опитвам се да се поставя на мястото на танцьорите и музикантите, за да мога във всеки момент да предвиждам нуждите им. За да постигна това, ми е необходимо състояние на пълна праведност и яснота на съзнанието.

Макар че при работата с прането възникват много непредвидени ситуации, понякога чувствам, че боговете ми помагат да запазя ясно съзнание и да знам какво трябва да се направи. Никога не знаем какви дрехи ще пристигнат, особено докато представлението е в ход. Скъсан костюм, изцапана пола или безброй други проблеми могат внезапно да възникнат и да изискват незабавно внимание.

Затова съзнанието ни трябва да остане спокойно и ясно. Това е една магична среда, но тази магия може да изчезне, когато се появят отрицателни мисли, породени от привързаности, човешки представи или завист.

Важно е да поддържаме праведни мисли и действия, за да няма намеса, защото, в противен случай, може да се случи всичко. Например, един ден, докато перяхме костюмите извън театъра, една от пералните машини погълна повече монети, отколкото трябваше. Вярвам, че това се случи, защото изпитвах отрицателни мисли към един практикуващ, който трябваше да ни помогне с машините, но в крайна сметка не дойде.

Друг ден, след като програмата на пералнята приключи, вратата ѝ не искаше да се отвори. След десет минути безуспешни опити се наложи да повикам управителя на пералнята, за да реши проблема.

И в двата случая открих, че първопричината беше или страхът ми, че няма да знам как да се справя със ситуацията, или отрицателните ми мисли към другите. Разбирам, че Учителят ни дава такива изпитания, за да ги преодоляваме, като се вглеждаме в себе си, а не навън.

Освобождаване от тревогата и страха

Постоянно се тревожех да не изгубя дори един чорап на танцьорите, което осъзнавам като привързаност към страха. Знаех, че те нямат време да пазаруват, използват чорапите си до края на турнето и разчитат на нас да закърпваме дупките и да пазим чифтовете заедно.

Всяка дреха трябва да бъде обозначена с името на своя собственик, за да не се изгуби по време на прането. Смятах това за изключително важно.

Чорапите на всеки танцьор се поставяха в мрежеста торбичка за пране, за да не се изгубят или разменят. След това се слагаха в сушилнята, а ако не бяха напълно сухи, се окачваха в сушилен шкаф.

Един ден един танцьор дойде да си вземе чорапите, но не можахме да ги намерим. Търсихме навсякъде – в сушилнята, в шкафа, в пералнята – но нямаше и следа от тях. Проверихме сушилния шкаф три пъти и ги нямаше. Един от съпрактикуващите отново погледна и също не видя нищо. Шкафът беше празен и не знаехме какво да кажем на танцьора.

Съпрактикуващият и аз бяхме много разстроени и обезкуражени. Помислихме си, че може би друг танцьор ги е взел по погрешка.

По-късно съпрактикуващият отново провери шкафа и с изненада откри, че чорапите висят там. Това беше необяснимо. В шкафа нямаше никакви други дрехи. Как беше възможно да не сме ги видели? Наистина бяхме изумени.

Вгледах се в себе си и осъзнах, че причината може би е бил страхът ми да не изгубя чорап. Страхът е силна привързаност, която може дори да заслепи зрението ни. Ако наистина имаме праведни мисли и вярваме в божествените същества, защо трябва да се страхуваме?

Тази година сме по-силен екип

Сега нашият екип за прането се състои от петима души и всеки е специализиран в определена задача: един шие, друг глади ризи, трети ремонтира и глади деликатните костюми, четвърти отговаря за прането и сушенето, а пети сортира и надписва спортното облекло. Всеки е станал истински специалист в своята работа. Това е наистина прекрасно.

Чувствам, че това даде резултат. Изградихме силен екип, в който всеки посвещава времето и усилията си на това, което умее най-добре. Така се освободих от страха, че нещата няма да бъдат свършени както трябва. Постепенно премахнах привързаността си към прекомерната взискателност, непреклонността и перфекционизма. Научих се да се доверявам на съпрактикуващите и в резултат - това турне премина много по-спокойно от предишните.

Преди да завърша, бих искала да добавя, че написването на това есе за споделяне на опит ми помогна по-ясно да видя най-дълбоките си привързаности. Надявам се, също така, то да бъде полезно и на други практикуващи по техния път на култивиране.

Ще бъда благодарна, ако някой посочи всичко неподходящо, което съм казала.

Благодаря Ви, Учителю!

Благодаря ви, съпрактикуващи!