Поздрави, уважаеми Учителю! Поздрави, съпрактикуващи!
Казвам се Роз Кросние. Аз съм от Франция и получих Фа през 2003 г. Бих искала в четири части да споделя опита си от самоусъвършенстването по време на турнето на „Шен Юн“ във Франция през 2026 г.
- Осъзнаване на собствения ми характер: премахване на егото чрез самоусъвършенстване
Тази година реших да работя сериозно върху характера си в самоусъвършенстването. Веднага след като приключи срещата за „Шен Юн“, през един от почивните дни миналото лято, няколко практикуващи, които разполагахме със свободно време, се събрахме и започнахме да изучаваме Фа всяка сутрин в пет часа. Оттогава продължаваме да го правим и не прекъснахме дори по време на турнето. Изучаването на Фа ми донесе огромна полза. Рано сутрин няма кой да ме безпокои и съзнанието ми може да се успокои, а ако имам време през деня, мога да прочета още малко. По време на тазгодишното турне, изучаването на Фа ми помогна изключително много. То ме направи по-склонна да гледам навътре и ми помогна по-лесно да се дистанцирам от външните събития, така че да не им позволявам да ми влияят. Обръщах внимание какви привързаности имам и се стараех да запазвам ясно съзнание. Това, че успях да повиша както количеството, така и качеството на изучаването на Фа, изигра много важна роля за мен и в сравнение с предходната година ясно виждах в какво съм се подобрила.
Учителят споменава в „Преподаване на Фа на Фа конференцията в Ню Йорк през 2007 г.“, том VIII:
„Пробиви ще настъпят, ако поддържате изучаването на Фа. Само ако изучавате Фа добре, ще можете да утвърждавате Фа и само ако изучавате добре Фа, можете да се справяте по-добре. Много практикуващи са открили, че благодарение на изучаването на Фа са способни да мислят по един по-творчески и изчерпателен начин за неща, които не са знаели как да правят преди, и са способни да направят каквото и да е с голяма вещина. Ето какво се получава, когато изучавате Фа добре“.
По природа съм пряма, импулсивна и упорито държа да бъда права. Понякога това има добър ефект, но в него има и много неща, които трябва да премахна. Под влиянието на егото понякога не съм достатъчно смирена, а друг път не мога да контролирам емоциите си – например, избухвам в гняв или изпитвам страх. Имам също склонност да утвърждавам себе си и ставам високомерна, така че, когато би трябвало да бъда непоколебима, вместо това ставам ненужно инатлива. През годините, и особено чрез участието си в турнето, постепенно разбрах едно: само по себе си не е важно дали човек е способен. Важното е дали използва способностите си в проекти за спасяване на съзнателни същества. Ако не го прави, под влиянието на егото тези способности много лесно могат вместо това да причинят вреда. След като разбрах това, постоянно си напомням да бъда колкото е възможно по-спокойна и добронамерена към другите.
Разбира се, обикновените хора дори не могат да си представят колко подробно и прецизно боговете подготвят тези изпитания. Що се отнася до мен, през целия път се препъвах. Понякога преминавам едно изпитание с лекота, а друг път то отново и отново ме притиска дотолкова, че едва мога да дишам. Чувала съм и съм чела много истории за самоусъвършенстващи се и мъдреци, които, независимо с какво се сблъскват, успяват да останат непоколебими, със спокойни и чисти сърца и с напълно искрена мисъл за другите. Искрено се надявам винаги да мога да бъда такава. Това ми напомня за времето, когато току-що бях започнала да се самоусъвършенствам. Всеки път, когато четях във френското издание на „Джуан Фалун“ пасажа за това как Хан Шин пропълзява между краката на онзи човек, си мърморех: „Със сигурност този път няма да пропълзи…“ И все пак Хан Шин пропълзяваше – всеки път. Минаха толкова много години и когато погледна назад, виждам, че още от самото начало този път не беше лесен за мен.
Интересното е, че когато срещна човек, който открито се държи недружелюбно, успявам да запазя спокойствие. Например, когато журналистка от телевизионния канал Arte ми изпрати поредица от нападателни и заядливи въпроси, беше достатъчно само малко да подредя мислите си и успях да се отнеса към нея спокойно и уравновесено. Сърцето ми беше състрадателно. Друг пример беше срещата ми с отдела, отговарящ за въпросите, свързани с непълнолетни, която приличаше на капан, прикрит като гостоприемство. Разпитваха ме по въпроси, свързани с непълнолетни, непрекъснато изопачаваха думите ми и ме притискаха в продължение на цели два часа и половина. Излязох оттам с ужасно главоболие, но през цялото време съзнанието ми беше спокойно и мислите ми – ясни. Не бях ядосана, не бях смутена и не изпитвах ни най-малко негодувание. А при други обстоятелства темпераментът ми би ме завладял за миг.
Веднъж разговарях по телефона с жената, която отговаряше за билетите в една от залите Zénith. Преди това тя ми беше изпратила остро написан имейл, в който настояваше незабавно да ѝ изпратя безплатните билети, както се изискваше по договор, въпреки че бях уредила това още през ноември миналата година. Никога преди не бях разговаряла или кореспондирала с нея. Единственото, което можех да разбера, беше, че тя подхожда много агресивно, настоява билетите да бъдат изпратени веднага и казва, че това е просто неприемливо… В началото запазих самообладание (подобни изпитания рядко идват сами и когато сто трудности се струпат наведнъж, човек веднага се напряга) и дори тайно бях доволна от себе си, като си мислех, че в миналото никога не бих реагирала по този начин… Не подозирах, че само миг по-късно ще съжалявам за това малко чувство на удовлетворение. Според мен вероятно ставаше дума за недоразумение: тя се беше държала грубо и неприятно, затова реших да ѝ се обадя и да изясня нещата. Но телефонният разговор се оказа още по-лош от имейла. Веднага избухнах и накрая просто ѝ затворих телефона. След това бях едновременно ядосана и разочарована от себе си, че не успях да запазя шиншин по време на това изпитание. На следващия ден координаторът на FXH ми каза: „Говорих с тази жена от Zénith и тя ми каза, че си ѝ затворила телефона. Казах ѝ, че едва ли е било така и че вероятно връзката просто е прекъснала заради слаб сигнал“. Но аз му казах: „Не, вярно е. Наистина ѝ затворих.“ Той леко се усмихна, вероятно донякъде смутен заради мен
2. Преодоляване на собствените ми упорити представи: приемане и готовност да понасям трудности
Учителят ни казва в „Хон Ин“:
„Усъвършенстването на Гонг
има път – пътят е умът.
Дафа е необятно море,
а твоят кораб са неволите“.
Постепенното премахване на тези различни чувства съвсем не е лесно. Гневът в мен е като набор от защитни средства, създадени отдавна, които ме предпазват от страдание, от това да гледам как самата аз страдам и от унижение, за да мога да запазя достойнството си. Същото е и със страха. В този свят на заблуда страхът е като бронирана жилетка, която ме предпазва от по-голяма болка. Но в крайна сметка самият страх е форма на страдание. Защото това, което тези чувства защитават и на което служат, не е нищо друго освен егото във всичките му променящи се проявления. Разбрах, че чувствата (чин) всъщност представляват съвкупност от неправилни представи, които подхранват егото и го карат да става все по-голямо. Ако човек е готов да престане да използва тези чувства – привързаността към страха, гнева, харесването и нехаресването – за да защитава себе си, тогава той е свободен и неразрушим като диамант, защото е възвърнал онази истинска лекота и свобода, които идват от връзката с божественото.
Чувствам, че трябва да имам смелостта да усетя и да се изправя пред болката, скрита дълбоко в сърцето ми и пробудена от реалността, както и пред болката, свързана със собствения ми житейски опит. Чувствата всъщност са оправдание, което говори от името на егото и му позволява да се вкопчи и да отказва да си тръгне. Казано просто, егото означава да мислиш единствено за себе си. В ежедневието навсякъде има изпитания, свързани с егото, и те много приличат на нещата, през които преминават обикновените хора. Това, което наистина има значение, е какво мислим, когато се сблъскаме с тях.
Ето един пример. Веднъж възникна проблем с билета на една жена: нейното място беше продадено и на друг човек и ние я уведомихме повече от десет дни предварително. Всички от екипа за билетите, които бяха разговаряли с нея по телефона или ѝ бяха писали, ми казаха, че е много нападателна, че отправя заплахи и че е заявила, че когато пристигне, ще поиска обяснение лице в лице. Тя не искаше да чуе нито за промяна, нито за обсъждане, нито за каквото и да било обяснение. Очевидно идваше с намерението да се кара. С наближаването на деня, в който трябваше да се срещна с нея на билетната каса, мисълта за това започна да ме тревожи. Споменах на съпруга си и той предложи да дойде с мен, но аз отказах. Преди да отида, оставих настрана гнева и защитната нагласа в сърцето си. Всъщност всичко се свеждаше до това, че се страхувах да не се изложа пред хората и че няма да мога да понеса ситуацията. В крайна сметка срещата премина съвсем спокойно. Беше дребно нещо, но почувствах, че съм преминала това изпитание – не само защото всичко мина добре, а най-вече защото този път не исках да разчитам на неща, свързани с егото, като утвърждаване на себе си, избухливост, страх и постоянна предпазливост, за да се защитавам.
Друг случай е свързан с изпълнението на петото упражнение. Винаги съм харесвала позицията пълен лотос и когато седна в нея, се чувствам сякаш съм се прибрала у дома. Но последните десет минути обикновено са много трудни и болезнени и през повечето време ги издържах, като стисках зъби и се насилвах да продължа. Веднъж, когато вълните на остра болка в краката ми едва бяха започнали, както обикновено се напрегнах и се подготвих да издържа. Но точно в този миг внезапно разбрах: ако има дълг, той трябва да бъде признат и изплатен и аз трябва да понеса тази болка. В момента, в който цялото ми тяло се отпусна, видях сянка да профучава покрай мен. Имаше човешка форма и докато минаваше, ме удари. Помислих си: „Готова съм да изплатя това, което дължа. Това също е аранжирано от Учителя за мен и е нещо, което трябва да бъде изплатено по пътя на самоусъвършенстването“. Изведнъж фигурите се умножиха и започнаха да ме бият жестоко. Наблюдавах себе си отстрани и около мен имаше толкова много сенки, че тялото ми вече не се виждаше. Не знам колко дълго продължи това, но изведнъж сенките се разпръснаха, а тялото ми сякаш се срина и се разтвори. Помислих си, че вероятно това е било тяло, изградено от карма, и че на това ниво дългът най-накрая е бил изплатен. От този ден нататък в продължение на няколко месеца не изпитвах болка, когато седях в медитация. Усещах само двата си крака силно пристегнати, сякаш въже ги придърпваше навътре. Не съм привързана към това дали има болка или не. Мисля, че това е просто един етап от процеса на самоусъвършенстване, подобно на това дали човек яде месо или не – когато настъпи моментът нещата да бъдат по определен начин, те естествено ще станат такива. Реших да оставя всичко да следва естествения си ход, защото в сърцето си бях уверена в това. За мен това означаваше много. Чрез този опит се научих да приемам страданието и да се изправям открито пред собственото си страдание и разбрах истинското значение на страданието.
В „Есенции за усърден напредък III“, „Колкото по-близо до края, толкова по-прилежни трябва да бъдете“, Учителят казва:
„Преминаването през трудности и страданието са изключителна възможност да премахнете карма, да бъдете пречистени от греха, да изчистите тялото си, да извисите сферата на мисълта си и да повишите своето ниво – това е нещо извънредно добро. Това е правилна и праведна Фа истина. Но в процеса на самоусъвършенстване, когато страданието ви налегне и се появяват конфликти, които засягат най-съкровената част от вас – и особено когато разклащат закостенелите представи, които имате – тестът е наистина труден за преминаване. Може да е дори до степен да знаете много добре, че това е тест, но все пак да не можете да изоставите своите привързаности“.
3. Разграничаване между „вършенето на неща“ и „самоусъвършенстването на сърцето“
Забелязах, че темпераментът ми наистина се е подобрил донякъде. Тази промяна настъпи, защото се уча да държа другите в сърцето си и истински да се поставям на тяхно място, да мисля първо за другите и да се уча да „самоусъвършенствам сърцето си“, преди да пристъпя към „вършенето на неща“.
В театрите понякога срещаме хора с недобро отношение, а понякога ни начисляват такси, които никога не са били договорени предварително — практики, които според мен не са нито справедливи, нито коректни, нито в съответствие с договора. Когато се сблъсквам с това, се старая максимално да запазвам самообладание и да формулирам имейлите си по-учтиво и по-топло. В началото имах чувството, че съм донякъде неестествена и че това не идва отвътре. Но после си дадох сметка, че аз действително искам да бъда по-добър човек — добър и искрен човек. Това е, което наистина желая. Затова продължих да постъпвам така и не след дълго забелязах, че отношенията ни с тези хора станаха много по-хармонични и много по-учтиви, дори с хора, с които преди ми беше трудно да се разбирам.
Тази година добавихме доста нови изисквания в областта на логистиката, администрацията и финансите, и по време на турнето ми се налагаше да занимавам координаторите на екипите с повече въпроси, отколкото през предходните години: банкови карти Finom, възстановяване на разходи за пътуване и настаняване, административни срещи, графици, споделяния, проследяване на работата на всеки екип, снабдяване и логистика и т.н. В началото се хвърлих изцяло в проекта и мислех само как всичко да бъде добре организирано и да върви гладко. Но на няколко пъти видях чистото сърце на някои съпрактикуващи и често се просълзявах. Това не бяха големи неща, но ме докосваха дълбоко.
Например, помолих всеки координатор да попълни формуляр за своя екип, в който формулите за пътуване и настаняване вече бяха заложени. На мен този метод ми се струваше прост и позволяваше всичко да се вижда с един поглед. Скоро обаче установих, че никой изобщо не използва формуляра. Просто предположих, че може би не е удобен за работа. Знаех също, че за някои координатори административната работа не е силната им страна. Но когато видях как всеки от тях се труди над купчината документи и фактури и накрая организира файловете по свой начин и ми ги предава — а те се оказаха напълно използваеми — разбрах колко сърце и усилия бяха вложили. Една координаторка дори беше нарисувала плачещо човече във файла си, за да покаже през колко трудности е преминала… Такива неща ме трогваха дълбоко.
Има и друга съпрактикуваща, която е изключително съвестна, уравновесена и отговорна в това, което прави. Често я чувам да казва, че натоварването ѝ е голямо, и в това няма никакво съмнение. Тя работи дистанционно и не пътуваше с нас по време на турнето. Един ден разбрах, че преди всяко представление запалвала по една пръчица тамян, за да бъде мислено с нас и да се чувства малко по-близо до всеки от нас. Този прост и тих жест ме трогна дълбоко. В него усещах нейната искреност, чистота и онова безмълвно присъствие до нас. Това, което ме докосна в тази нейна грижа, беше, че видях искреността и нежността в сърцето ѝ, а не само в работа ѝ.
4.Успехът на проекта и повишаването на шиншин
Личното самоусъвършенстване и спасяването на съзнателни същества са неразривно свързани, но въпреки това постоянно си напомням, че повишаването на шиншин и успехът на един проект са две различни неща. Те са взаимно свързани, но не са едно и също. Важното е дали разбираме кой в основата си създава всичко това.
Разликата между двете е много фина. Осъзнах, че колкото и добри да са резултатите от един проект или събитие и колкото и добре да е организирано то, това само по себе си не означава повишаване на шиншин. Двете са отделни. Не е така, че ако едно събитие мине добре, моят шиншин се е повишил, или ако не мине добре, моят шиншин не се е подобрил. Трябва ясно да разграничаваме „вършенето на неща“ от „самоусъвършенстването на сърцето“. Успехът на „Шен Юн“ е аранжимент на Учителя и боговете, а също така е постигнат благодарение на смелостта и безкористната отдаденост, които всеки участник е вложил, за да може „Шен Юн“ да бъде осъществен и представен.
В „Преподаване на Фа на Фа конференцията в Ню Йорк през 2016 г.“ Учителят казва (няма оригинален български превод):
„Например, когато „Шен Юн Пърформинг Артс“ наема висококвалифициран артист, може да се окаже, че този човек не се самоусъвършенства. В такъв случай, дори ако насила уредите нещата и го приемете, той ще трябва да напусне по една или друга причина. А в случаите, когато човекът не се самоусъвършенства, но иска да остане в компанията, боговете ще намерят начин да го накарат да си тръгне. Старите сили също няма да му позволят да остане, защото ще смятат, че не е достоен. „Шен Юн“ спасява съзнателни същества и това е нещо, което трябва да бъде извършвано от учениците на Дафа“.
„И докато го правите, това, което ще има значение, са вашето сърце и съзнание, а не успехът ви. И докато работите върху това, вие спасявате хора! Процесът на вършене на тези неща е също процес на повишаване в самоусъвършенстването и същевременно помагате за спасяването на множество същества! Не е така, че едва когато сте изпълнили задачата или инициативата си, сте помогнали за спасяването на същества“.
(„Преподаване на Фа на Фа конференцията в Ню Йорк през 2016 г.“)
Заключение
Знам, че все още съм далеч от стандарта на един истински ученик на Дафа. И все пак това, че имах възможността да стана ученик на Дафа и да открия най-щастливото нещо в този живот, изпълва сърцето ми с благодарност и радост, които не мога да изразя с думи. Ще продължа да полагам усилия и да премахвам чрез самоусъвършенстване онези неща, които принадлежат на егото. Казано направо, тези неща са само илюзия в живота ми. Ще продължа да се стремя да възвърна собствената си свобода и способността сама да определям посоката си и да се отдам изцяло на Дафа.
Благодаря Ви, Учителю!
Благодаря ви, съпрактикуващи!
* * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.



още ...