Промених живота си завинаги, виждайки реакцията на семейство практикуващи

На 3 декември 1997 г., около 18:00 часа, карах мотор в северна посока по пътя Лишан. На кръстопътя Лишан и Венхуански път внезапно видях млад човек, пресичащ улицата с велосипед. Беше твърде късно да се отклоня, за да избегна удара – блъснах го. Той и велосипедът му бяха хвърлени на тротоара. Веднага притичах към него. Болеше го толкова много, че не можеше да стане. В този момент бях изплашен до смърт и му казах: „Какво стенеш? Не видя ли? Ето я улицата за велосипедите. Що за невнимание?” Той не ме оспори. Само каза: „Наистина не видях!” Аз се наведох и го погледнах по-отблизо. Разбрах, че нещо не е наред. Кракът и стъпалото му бяха обърнати, а петата му беше отпред. Ситуацията изглеждаше сериозна и поисках да го заведа в болницата. Веднага станах да търся такси, но нито едно не спря. „Можете да ме изпратите вкъщи и всичко с мен ще е наред”, каза той. Помислих, че се безпокои за заплащането на таксито. Казах му: „Не се притеснявай, ще платя медицинските разходи”. Накрая успях да взема товарно такси. С големи усилия, двамата с шофьора го пъхнахме в колата. Помолих шофьора да кара в местната болница. Но удареният твърдо отказа да ходи в болницата. Накрая бях принуден да го заведа в дома му.

По пътя разбрах, че се казва Чжан Лян и че практикува Фалун Гонг. Когато пристигнахме в дома му, семейството му ни поздрави. Баща му каза: „Няколко дни ще си почине и всичко ще е наред”. По-късно разбрах, че неговият баща също е практикуващ Фалун Гонг. След като сложиха Чжан Лян в леглото, баща му каза: „Вече можете да се приберете”. Аз бях много нервен, защото трябваше да тръгвам. Беше очевидно, че семейството му не възнамеряваше да ме обвинява за този инцидент. Не знаех какво да правя, докато се намирах в дома им. Баща му ме убеждаваше: „Сега си отивайте вкъщи. Тук вече няма какво да направите”.

Оставих ги с тежест в сърцето си. Когато се върнах вкъщи си представих пълното с болка лице на Чжан Лян и ми стана още по-тежко. Купих продукти и се върнах в дома на Чжан Лян. Семейството му се оказа много гостоприемно, поканиха ме да пием чай. Разбирайки, че ми е неловко, те ме успокоиха. Почувствах силно вълнение: „Къде в наше време ще срещнеш такива добри хора? Аз им създадох такъв голям проблем, а те са толкова добри към мен”.

Посещавах Чжан Лян всеки ден и наблюдавах как ден след ден ставаше все по-добре и по-добре. След месец можеше да ходи, а след два месеца беше напълно здрав. Това, което видях, беше истинско чудо. Бях потресен от могъществото на Фалун Дафа. Започнах да практикувам. Никога не бих предположил, че такъв инцидент ще бъде начало за мен на нов живот, връщане към моето истинско аз. Съпругата ми и синът ми също започнаха да практикуват Фалун Дафа. Върнах се в своя град, за да разпространявам Фалун Дафа и да помогна на над четиридесет души с предопределена връзка да започнат пътя си на самоусъвършенстване във Фалун Дафа. Не мога да изпусна тази драгоценна възможност. Ще вървя по пътя, който ни показва Учителя усърдно и искрено, докато не постигна съвършенство.

Източник: http://minghui.ca/mh/articles/2007/3/2/149955.html

По http://www.ru.clearharmony.net/articles/200705/4511.html