Хоу-и бил изкусен в стрелбата си и стрелял с голяма точност от различни положения - прав, коленичил, или на кон. Стрелите му улучвали целта, почти никога не пропускал. Хората възхвалявали неговото майсторството му.
Думата за отличния стрелец стигнала до императорския дворец. Императорът на Династия Шиа също чул за неговите умения и го наблюдавал лично докато стреля с лък, възхищавайки се от изкустността на уменията му.
Един ден император Шиа поискал да доведат в двореца Хоу-и, който да демонстрира уменията си и императорът да се наслади на съвършенството, до което е достигнало неговото майсторство.
Император Шиа наредил да намерят Хоу-и и да го доведат в императорската градина. Наредил също да направят мишена с размер на една квадратна стъпка (30 x 30 см., бел. ред.) и да сложат в центъра й парче животинска кожа с диаметър 1 инч (2,5 сантиметра, бел. ред.). Довели Хоу-и.
Императорът посочил към целта, казвайки на изкусния стрелец: "Ти бе поканен да дойдеш днес и да демонстрираш своето майсторство в поразяване на целта. За да е по-интересна тази демонстрация, ще определя награда и наказание - ако улучиш целта, ще те наградя с десет хиляда лианга злато (един лианг = 50 грама, бел. ред.), ако не - ще намаля с хиляда домакинства размера на феодалните земи, от които получаваш рента. Сега моля започни".
След като чул думите на императора, Хоу-и не казал нищо, но по лицето му преминала сянка. Той тръгнал към целта с бавни, тежки стъпки. Спрял на нужното разстояние, извадил една стрела, сложил я в лъка и се прицелил.
В главата на Хоу-и била мисълта за наградата и наказанието. Увереният обикновено стрелец започнал да диша учестено. Ръката му затреперила. Той отпуснал надолу лъка. Прицелил се още няколко пъти, но все така безуспешно. Накрая решил да отпусне струната и както всеки път стрелата излетяла светкавично. Но се забила на няколко инча от центъра. Хоу-и пребледнял. Заредил отново лъка. Но отново не могъл да се съсредоточи и стрелата пак отишла встрани от парчето кожа.
Хоу-и взел лъка и стрелите си, отдал с неохотна усмивка почест на императора и напуснал двореца, вбесен от себе си.
Разочарован, император Шия не могъл да скрие объркването си от станалото и запитал един от своите подчинени: "Защо този изкусен стрелец, който обикновено стреля с необичайна точност, се представи под възможностите си днес, когато бяха обявени награди и наказания?"
Подчиненият отговорил: "Обикновено когато Хоу-и стреля, това не е нищо повече от обичайното му упражнение в стрелба. В нормално състояние на духа, неговите умения могат да се проявят такива, каквито са. Но днес резултатът от неговата стрелба е директно свързан с жизненоважни за него интереси - как да запази спокойствие и да покаже своите умения? Изглежда, че титлата "съвършен стрелец" заслужава само онзи, който успее да сложи настрана мисълта за загуба и печалба".
По http://www.epochtimes-bg.com/2007-01/2007-07-29_06.htm
* * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.
още ...
още ...