Млад ученик: Как усъвършенствам шиншинга си

Казвам се Имин и съм на 7 години. Практикувам Фалун Дафа от една година. Искам да споделя как усъвършенствам шиншинга си.

Помня, когато започнах да се усъвършенствам, мама ми четеше «Джуан Фалун» и ме учеше на упражненията. Аз я държах за ръката и плачех. Казвах: «мамо, ти си толкова добра». По-късно мама ми каза, че всичко е било планирано от Учителя.

Когато учех стихотворението на Учителя «Истинско усъвършенстване» от Хон Ин, мама ми го прочете само два пъти и аз го започмних. Чувствах, че тези думи ми бяха много познати. В този момент ми се показа, че знам миналото си.

Усъвършенствайки се по-нататък видях, че Учителят преподава Закона на много високи нива. Видях красивият Фалун Рай. Въпреки че Небесното ми око е отворено, нямам привързаност към него. Когато другите практикуващи ме молят да видя колко е високо нивото им на усъвършенстване, винаги казвам, че Учителят ни е казал: «Каквато е височината на шиншинг, такава е и височината на Гонг – това е абсолютната истина». (Първа лекция, «Джуан Фалун»)

Един път, когато мама изучаваше главата “Отличителните чарти на Фалун Дафа” от “Джуан Фалун” аз неочаквано поисках да прочета книгата сам и почувствах, че мога да чета самостоятелно “Джуан Фалун”. Макар да знаех само няколко йероглифа, можех да прочета на глас всички йероглифи. Мама каза, че това е силата на Дафа. Учителят ми е дал мъдрост, за да мога да направя това!

Когато започнах да правя медитацията със скръстени крака, много ме болеше. Един път, когато плачех от болка, видях неголеми черни хлебарки с шест крака, които паднаха от краката ми. След това те се превърнаха в бяло вещество, подобно на пудра захар, която обркъжи тялото ми. Този ден седях в медитация 103 минути. Учителят ми се усмихваше.

Сега съм в първи клас на началното училище. Веднъж мой съученик ме удари пет пъти и аз не се сдържах и заплаках. След като се върнах вкъщи, мама видя, че лицето ми е изпръхнало от сълзи, затова започнахме да изучаваме заедно лекцията “Какво е търпението”. Баща ми, който не практикува, също ми напомни за едно изречение от лекцията “Какво е търпението”: “Да изтърпиш с възмущение и обида, и със сълзи, е търпението на обикновения човек, свързано с привързаностите и опасенията”. Ние също изучавахме думите от главата “Преобразуване на кармата” (“Джуан Фалун”): “Ти си практикуващ и твоят шиншинг се е повишил, нима няма да израсте и гонгът ти? От което печелиш по четири начина”. На следващия ден, преди да отида на училище, мама ме попита: “Какво ще направиш, ако твоят съученик те удари отново?” Страхувах се, че баща ми ще чуе, затова й показах четирите си пръста. Мама разбра какво имах предвид и аз отидох радостен на училище.

От шестгодиен ходя на училище сам с автобуса. Не е необходимо мама да ме прибира, тъй като Учителят ме защитава. Не се страхувам от нищо.

Всеки ден си нося обяд в училище. Въпреки че храната в стола е по-вкусна, отколкото тази, която нося от вкъщи, Учителят ни казва да се избавим от привързаностите. Затова ям това, което ми дава мама. Когато започнах да се усъвършенствам си купувах храна само по три пъти. Един път, когато имах междучасие бях толкова гладен, че наистина ми се прииска да си купя сладолед, затова извадих парите, които ми беше дала мама и отидох при продавача. Постоях малко и накрая размислих.

Всяка сутрин ставам в 5:30 часа. Понякога искам да спя по-дълго, защото в леглото е толкова топло. Но тогава си мисля, че ако не мога да се усъвършенствам добре ще се превърна в свиня и единственото, което ще мога да правя, е да лежа в обора за свинете. След това веднага ставам. Понякога, преди да отворя очи, ставам, за да правя упражненията.

Все още имам много привързаности, които не съм отстранил. Понякога не мога да удържа на бонбони и посякога все още се радвам излишно на различни неща. Миналата година, когато бях в почетния списък на училището, се радвах много. Решително съм настроен да отстраня привързаностите си, за да се върна към истинната си природа.

Версия на китайски език: http://minghui.org/mh/articles/2007/11/26/167233.html

По http://ru-enlightenment.org/docs/2007/1216/865173523.htm