Мамо, кога ще се върнеш у дома?

„Вечерта на 15 декември 2006 г., както обикновено, се обадих на родителите си в Пекин от дома ми в Лос Анджелис. За моя изненада, баща ми каза през сълзи, че отново са арестували майка ми. Същата вечер трима полицаи от полицейския участък Шуанюшу в Пекин нахлули в дома на родителите ми. Претърсили къщата и намерили информационни материали за Фалун Гонг. След това арестували 64-годишната ми майка.

След началото на преследването на Фалун Гонг в Китай от китайската комунистическа партия (ККП) през 1999 г., това е втори път, в който арестуват майка ми. Първият път беше преди Китайската Нова година през 2000 г. Тогава мама беше осъдена на три години затвор. Откакто я освободиха през 2003 г., полицаите я наблюдават и тормозят.

След 2006 г. ККП започна да се „подготвя” за Олимпийските игри в Пекин през 2008 г. Полицаи претърсиха домовете на много практикуващи Фалун Гонг и ги арестуваха. Арестът на майка ми е част от тази кампания.

Мама и аз преди да се преместя в САЩ

Мама и аз започнахме да практикуваме Фалун Дафа

Мама практикува Фалун Дафа. Името й е Ли Шуин. Тя беше учителка в гимназията Джонгуанцун в район Хайдан, Пекин, преди да се пенсионира. Беше много мила и способна и преди да започне да практикува Фалун Гонг, и е получавала редица отличия за „Най-добър учител” в гимназията, където работеше.

През 1995 г. колега на мама й разказа за Фалун Гонг. Скоро след това мама ни заведе заедно с татко в дома на нейния колега, за да гледаме видео лекциите на Учителя Ли Хонгджъ. Когато чух Учителят да казва: „Тази характеристика Джън-Шан-Рен (Истина-Доброта-Търпение) е критерият за измерване на доброто и лошото във Вселената,” осъзнах, че това е, което съм търсила през целия си живот. Започнах да практикувам заедно с мама. Мама ставаше всяка сутрин в 5:00 часа, за да прави седящата медитация. След това приготвяше закуска за татко и мен и тръгваше за училище за урока в 7:00 часа.

Учениците много харесваха майка ми. Когато стана време да се пенсионира през 1998 г., директорът на училището я помоли да остане на работа за още един срок, до лятото. Мислейки, че един практикуващ винаги трябва да мисли първо за останалите, мама се съгласи да остане и също пое отговорността да обучава две млади учителки. Фалун Дафа й даваше мъдростта и силата да направи това. Макар че беше почти на 60 години, често мислеше за интересни подходи и примери, които да приложи в преподаването си. Това помагаше уроците по физика да бъдат изключително интересни за учениците й.

След уморителен ден в училище и у дома, мама използваше свободното си време за правене на упражненията и четене на книгите на Фалун Дафа. Тя правеше упражненията заедно с другите практикуващи, които живеят в южната част на квартал „Джонгуанцун”. През повечето време те се срещаха в дома на практикуващ или в конкурентната зала на Института за компютърни науки в Китайската академия на науките. Практикуващите се събираха, за да дискутират как да спазват стриктно стандартите „Истина, Доброта, Търпение”. Аз също присъствах на няколко малки конференции с майка ми и слушах практикуващите, които споделяха своя опит в самоусъвършенстването и разбирането си.

Мама представи Фалун Дафа на много свои приятели и роднини. Тя получи позволение от училището, в което работеше, за да прожектира деветте видео лекции. Всичко това тя правеше доброволно. Не само мама, но и други практикуващи, използваха свободното си време, за да прожектират видеофилмите с демонстрации на упражненията на новодошлите. Впоследствие тези техни действия бяха използвани от ККП като „доказателство” за „саботиране на закона чрез организиране и използване на еретична …..[пропусната е обидната дума].”

Мама е преследвана

Мама беше арестувана за първи път на 4 февруари 2000 г. Била държана в арестантския център в район Хайдиан повече от месец без официална заповед. Едва след като баща ми отишъл в полицейския участък, издали заповед за арест. По-късно майка ми беше преместена в Седма дивизия на пекинския полицейски участък. След няколко месеца била отведена в районния арестантски център „Шичън”. Баща ми и много роднини положили усилия за освобождаването на мама. От гимназията също искали да я пуснат. Въпреки това така и не позволили на баща ми да я види. Вместо това полицаите го обиждали и заплашвали.

След ареста на мама от полицията претърсили дома на родителите ми. Откраднали книги на Дафа и един компютър. Казали, че компютърът е „инструмент”, който мама използвала, за да си „сътрудничи със задгранични сили”. През цялото време баща ми бил подложен на огромен натиск. Той е много честен и мил човек, но когато беше почти на 70 години, беше разделен от майка ми, домът им беше обискиран, а Юридическият вестник на ККП нарекъл дома ни център за незаконни мероприятия.

Баща ми не практикува Фалун Гонг, но никога не е бил срещу това, че мама практикува. Татко напълно подкрепя учението на Учителя за това да си добър човек и да подобряваш своя характер. Въпреки че преживя големи нещастия след началото на преследването, татко никога не обвиняваше мама за това, че практикува Фалун Гонг. Когато някои роднини предложиха тя да напише гаранция, която щеше да помогне за пускане на мама от затвора, той отказа. Според него изобщо не е погрешно мама да има своите убеждения, а по-скоро смята за неправилно това, че правителството преследва добри хора. Той видя положителните промени в дома ни, които настъпиха, след като мама и аз започнахме да практикуваме Фалун Гонг. Мама ръководеше дома ни, но след като започна да практикува, стана по-отстъпчива. Въпреки това, баща ми, който е тих, започна да проявява лош характер и да крещи на мама за дребни неща. Тя винаги разрешаваше тези конфликти с усмивка. Такава е мама и домът ни бе чудесен.

На 3 февруари 2003 г., след като я държаха в затвор три години, беше освободена. От снимките, които татко ми изпрати по Интернет, видях, че косата й беше побеляла. Но вярата на един практикуващ е твърда като диамант. Когато се върнала у дома, полицаи от полицейския участък Шуанюшу често я „посещавали” и искали периодично да им „докладва мислите си”.

След като мама беше арестувана в края на 2006 г., не позволявали на баща й да я посещава. Един месец по-късно получил съобщение, в което го информирали, че мама е осъдена на две и половина години затвор. Имал 60 дни срок за обжалване. Когато татко отишъл в сградата на градското правителство на Пекин, за да внесе документи за обжалване, му отказали, защото не бил упълномощен от мама. Но тъй като не можел да се види с нея, така и не успял да получи пълномощно. Това е пример как законите на ККП са в ущърб на правата на гражданите.

По-късно татко ми каза, че мама е държана в затвора „Туанхъ”, район Дашин в Пекин от около два месеца. Условията за живот били толкова сурови, че няколко души си делели едно одеало през зимата. След като я осъдили на принудителен труд, я преместили в женския трудов лагер в Пекин. Там разрешавали на баща ми да я посещава веднъж в месеца. Лагерът има десет отделения и във всяко имало от 50 до 100 души. Всяко отделение се разделяло на няколко отряда, във всеки от които имало около 12 души. Повечето затворници били практикуващи Фалун Гонг и много от тях, както и майка ми, били над 60-годишни. Лагерът е с полувоенно управление. Хората спят в бункери. Позволяват им съвсем малко време за тоалетна. Затворниците са принуждавани да работят над 10 часа на ден – садят зеленчуци, берат фъстъци за износ, пакетират захар от захарна тръстика и т.н. След дългия работен ден много от по-старите практикуващи били толкова изморени, че дори не можели да покатерят до бункера си.

Тъй като телефонните разговори с баща ми са подслушвани и посещенията му при мама са наблюдавани, ние тримата никога не можем да говорим свободно. Така аз не мога да науча почти никакви подробности за преживяванията на мама в трудовия лагер. Баща ми каза, че надзирателите в лагера карали мама да взема лекарства за намаляване на кръвното налягане, макар да нямала никакви здравословни проблеми. Също така, всички практикуващи били принуждавани да подписват декларация, с която гарантират, че няма повече да практикуват Фалун Гонг. Не им позволявали да се хранят или спят, докато не подпишат такава декларация.

ККП иска да унищожи здрави хора и хармоничния живот на техните семейства, както и да не им позволи да практикуват Фалун Гонг. Тя не разрешава на хората да имат свои собствени мисли. Въпреки това Вселената има свои правила, които не се променят в зависимост от това какво искат хората.

Версия на китайски език: http://minghui.org/mh/articles/2007/12/5/167769.html