Възрастен практикуващ умира след години на изтезания

65-годишният Чян Шигуанг бил пенсиониран старши инженер от Северозападния геоложки институт. Той живеел в квартал Ченгуан на град Ланджоу в провинция Гансу. Чян починал на 8 септември 2008 г. Детайлите около смъртта му подлежат на разследване.

След започването на преследването на Фалун Гонг на 20 юли 1999 г., Чян Шигуанг бил задържан в рехабилитационния център „Яошу”. Той отказвал да яде в продължение на повече от 10 дена, в знак на протест срещу задържането му. Когато видели, че може да умре, надзирателите го оставили пред вратата на къщата му. Чян използвал последните си сили да почука на вратата. Бил слаб като скелет и не можел да яде или пие. Роднините му помислили, че ще умре. След като изучавал книгите на Фалун Гонг и правил упражненията в продължение на няколко дни, Чян бързо се възстановил.

През май 2000 г. бил осъден на една година принудителен труд в трудовия лагер „Пингантай”, наричан още Първи провинциален трудов лагер. Той отново започнал гладна стачка, в резултат на което загубил около 20 кг. от теглото си (тежал само около 40 кг). Откарали го до болницата на трудовия лагер „Дашпинг”, където прекарал близо месец. Според лекарите, състоянието му било критично. От администрацията на трудовия лагер не искали повече да плащат разходите по лечението му и затова го пуснали под гаранция на медицинско основание през декември 2001 г.

След завръщането си вкъщи, Чян започнал да чете книгите, написани от основателя на Фалун Гонг и да прави петото упражнение на Фалун Гонг (седяща медитация) докато накрая отново бил в състояние да се движи. Възстановил се напълно след един месец.

На 2 юни 2002 г. отново бил арестуван в Пекин докато апелирал в защита на Фалун Гонг. Бил осъден на 2 години принудителен труд в пекинския трудов лагер „Туанхъ”. Там бил подложен на нечовешки изтезания и побой от страна на други затворници докато не получил фрактура в долната част на гърба. Когато повече не можел да се движи, властите в „Туанхъ” се обадили на семейството му и го пуснали под медицинска гаранция на 8 ноември 2003 г. Чян бил прикован към леглото и не можел да се движи, но въпреки това продължил да практикува Фалун Гонг докато накрая дори успял да се изправи. Възстановил се частично.

През май 2005 г., когато все още не можел да ходи изправен, полицаи го арестували отново и обискирали дома му. Те го изтезавали с метода „тигрова пейка” (1) и се опитали да го принудят да издаде имената на други Фалун Гонг практикуващи. Нанесли му жесток побой и продължили да го изтезават на „тигровата пейка”. Завели го в центъра за промиване на съзнанието „Гонгджяуан”. Надзирателите уведомили роднините на Чян за местоположението му чак през август същата година.

На 1 октомври 2005 г. близките му изпратили дрехи и храна, но те така и не достигнали до него. От септември 2005 г. до януари 2006 г. държали Чян заключен в самостоятелна неотоплявана килия и дори не му дали зимните дрехи и обувки, изпратени от неговите роднини. Вследствие на изтезанията, на които бил подложен, Чян страдал от няколко сериозни заболявания. Имал и травми по ръцете, заради които не можел да държи нищо по-продължително време.

През 2006 г. бил осъден на 2 години принудителен труд в „Гонгджяуан”. Властите на центъра за промиване на съзнанието не позволявали на роднините му да го посещават от октомври 2006 г. до 5 май 2007 г. Близките му разбрали, че не може да се придвижва лесно. През септември 2007 г. на два пъти бил жестоко пребит, в резултат на което получил рани по цялото тяло, което вече било осакатено многократно. Освободили го през ноември 2007 г., когато изтекла присъдата му. Работодателят на Чян не му изплатил нито една пенсия от 20 юли 1999 г. насам, но за сметка на това всеки месец плащал по 3000 юана (средната заплата на градски работник в Китай е 500 юана, бел. ред.) на центъра за промиване на съзнанието.

Бележка::

1. „Тигрова пейка” е, когато затворниците са принудени да седнат на малка желязна пейка, висока около 20 см., с колене завързани едно към друго. С оковани зад гърба ръце или поставени на коленете им, те са принудени да седят изправени и да гледат право напред без да се движат в продължение на дълги периоди от време.

Версия на китайски език: http://www.minghui.cc/mh/articles/2008/9/17/185994.html