Връщане вкъщи не означава „очакване и надежда в бъдещето”

Когато китайската комунистическа партия преследва практикуващи Фалун Дафа под предлог «безопасност на Олимпиадата» аз оставах непоколебим във вярата си в Учителя и Дафа, и не спрях да правя трите неща. Но подсъзнателно имах мисълта, че да разяснявам истината на хората очи в очи е много опасно. Мислех, че тази намеса беше заради привързаността ми към страха, намесата на гнилата нечистотия и т.н. В действителност това беше егоизма от очакването и надеждата за бъдещето. Не можех да бъда толкова прилежен както преди и да не изоставам от процеса на Фа-коригирането. Считах, че може постепенно да разясняваме истината и да помагаме на хората да излизат от комунистическата партия и свързаните с нея организации, защото, както мислех, безопасността е най-важната.

Когато се намирах в такова състояние на застой и не се придвижвах напред, Учителят ми помогна да получа разбиране чрез сън. Дочаках автобус. След като се качих в автобуса чаках дълго, но шофьорът не се появи. Много се вълнувах. Когато се събудих разбрах, че това е от привързаността ми да се прибера вкъщи, очаквайки и надявайки се Учителят да приключи Фа-коригирането колкото се може по-скоро. Чувствах, че правя това, което трябва да правя – спасявах хора, които трябва да бъдат спасени. Колкото до останалите хора, които не можеха да бъдат спасени, те сами правеха избора си. Така мислех. Имах дори мисъл да се откажа от трите неща. Това учуди самият мен. Чувствах голяма вина пред Учителя. Ще успея ли да се завърна вкъщи с Учителя, ако продължавам така? Ще постигна ли Пълно Съвършенство?

Когато гледах навътре в себе си, разсъждавайки за недостатъците си и разстоянието, което ме отделя от изискванията на Учителя, разбрах, че усъвършенстването е много сериозно нещо и съм длъжен да се отнасям строго към себе си. Не бива да преживявам преследването пасивно, а напълно да изключа и унищожа преследването от злите сили. Когато в нас преобладават праведните мисли се проявява великолепието на Дафа. Можем да направим всичко, ако само истински вярваме в Учителя и Дафа. Без значение кога и къде се намираме сме длъжни да дадем възможност да се прояви тази енергия на Дафа. Длъжни сме да отстраним всички лоши мисли и егоизма, и да не оставяме никакви пролуки. Те не бива да съществуват в нас.

Само в този случай, ако можем да „излезем от човешките рамки” (да се отървем от привързаностите на човека) ще може да станем божествени същества. Единственото нещо, което можем да направим, е истински да усъвършенстваме сърцата си, избавяйки се от привързаностите към слава, лична изгода и чувства, да се асимилираме с „Истина, Доброта, Търпение”, да съдим за всичко, основавайки се на Дафа и да се придвижваме напред, правейки добре трите неща. Само тогава няма да разочароваме Учителя и ще сме достойни за милосърдното спасение на Учителя.

Версия на китайски език: