Разбирането ми за привързаността към храната

Аз съм нов Дафа практикуващ. Много съм привързан към храната и обичам да ям деликатеси и лютива храна. Когато започнах да се усъвършенствам, започнах да се старая да се контролирам по въпроса с храненето. Когато в мен възникне непреодолимо желание да ям от любимата храна, си повтарям стихотворението:
„Ядейки храна, във вкуса не вникваш – от привързаността към храната се избавяш.” («В Дао», Хун Ин)

Но понякога не мога да сдържа желанието си към тези храни. Преди няколко дни, след старателно изучаване на Фа намерих ново решение как да премина през тази моя привързаност към «яденето».

Този ден се нахраних добре на обед и изобщо не ми се ядеше, а стомахът ми беше все още пълен, но внезапно си помислих: «Трябва да изляза и да купя малко печено месо!» Веднага си казах, че не искам да ям и се запитах защо ми се прииска да направя това. Казах си: «Не, това не съм аз.» Когато стигнах до това разбиране, привързаността ми малко отслабна. Но след известно време се появи отново. Вече имах друга мисъл: «Трябва да отида! Ще изляза, ще купя малко храна, съвсем малко.»

Изглеждаше, че не мога да изоставя тази мисъл. Внезапно разбрах и извиках: «Не искам да ям! Не съм гладен!» Тогава дойде мисълта: «Защо не искаш за ядеш? Ти си длъжен да излезеш и да си купиш малко храна, и да я изядеш! Нима не искаш през цялото време да ядеш?! Затова трябва да излезеш навън и да си купиш нещо». Веднага възразих, че няма да отида!

Следващият път мислите за храна станаха по-слаби. Когато се появиха отново, вече бях в състояние напълно да ги контролирам. След известно време тези мисли повече не се появиха.

Когато споделих с други практикуващи, те ми казаха, че тъй като съм отделил тези мисли от себе си, те естествено ще отмрат. На практика в друго измерение тези мисли са духове и могат да чуят всичко, което говорим в това измерение.

Това не се ограничава само до яденето. В много други случаи, когато ясно разбираме, че тези мисли не са наши, в друго измерение тези мисли растат като хора. Отначало са малки, но ако не ги контролираме, на практика ги храним с енергия и те „растат” и стават все по-големи. Колкото са по-големи, толкова по-трудно е да ги „угасим”. Така че, докато получат енергия, за да пораснат, трябва да разберем ясно, че тези мисли не са нашите собствени и тогава ще сме в състояние да ги отстраним бързо.

Казаното по-горе е само разбирането ми на това ниво, моля, посочете ми, ако има нещо неправилно.

Версия на китайски език:
http://minghui.ca/mh/articles/2008/11/20/190126.html