Неотдавна в нашия райн почина възрастна практикуваща. Тя се блъсна в мотоциклет и падна на земята. Автомобилът, който се движеше по улицата след мотора, мина през нея и тя почина на място. В това време баща ми страдаше от друга форма на преследване. С помощта на Учителя и усилията на практикуващи, които изпращаха праведни мисли за него, той оживя.
Старите сили преследваха баща ми две години. Родители ми, по-голямата ми сестра и аз сме практикуващи. Ние не практикуваме добре и именно поради това се случи всичко това с нас. През октомври 2006 година в 3 часа през нощта от устата на баща ми започна да излиза бяла пяна. Лицето и устата му станаха тъмно виолетови на цвят и той изглеждаше все едно умира. Изпращахме за него праведни мисли, а на сутринта той бе добре. Оттогава обаче това започна да се повтаря почти всеки месец. Изглеждаше така все едно започваше да изщраква костите си по време на медитация, изпращане на праведни мисли и изучаване на Фа. След това губеше съзнание и всичко се случваше така, както го описах.
Баща ми е много упорит и съзнанието му бе пълно с партийната култура. Той рядко гледаше в себе си и не признаваше грешките си. Винаги беше недоволен от комунистическата партия и обществото, а практикуваше Дафа, защото искаше да се излекува от болестите си. Всеки ден изучаваше Фа и изпълняваше упражненията, но чувствах, че не знае как да усъвършенства сърцето си. Можеше в продължение на много часове да критикува партията, но да не каже нито дума по време на споделяне и обмяна на опит. С трудност излизаше да разяснява истината за преследването на Фалун Гонг. Въпреки че не се държеше като истински практикуващ, Учителят отново и отново му даваше шансове и много пъти спасяваше живота му.
Майка ми, макар да бе добра практикуваща, не можеше да излезе от лошото си състояние на усъвършенстване. Сестра ми рядко следваше учението на Дафа. В такова семейство злото лесно можеше да се възползва от пропуските ни. Всеки път, когато баща ми беше преследван от старите сили, всички ние започвахме да нервничим и мислехме как да станем прилежни и да следваме Учителя. Но това не продължаваше много дълго и ние се връщахме към предишното ни състояние. За да се меси, злото използва баща ми. Ние се влачехме, но Учителят много пъти ни прощаваше.
Тогава разбрахме - освен, че ни е необходимо да сме прилежни, трябва да помогнем на баща ми да подобри характера си. По този начин ще можем да спрем преследването на злото. Баща ми разбираше, че главата му е пълна с партийна култура и му е трудно да я отстрани съзнателно. Трудно ни беше да общуваме с него, основавайки се на Фа. Това имаше отношение и към мен. Правех грешки по пътя на усъвършенстване и два пъти бях изпращан в затвор. Това причини огромна болка на семейството ми. Знаех, че съм длъжен да стана по-усърден практикуващ и да подобря характера си, като по този начин и енергията около семейството ми бъде изчистена.
Учителят казва в трета лекция на „Джуан Фалун”: „Ако само правиш упражненията, а не повишаваш Шиншинга си и нямаш енергията, която да укрепи всичко, значи не се усъвършенстваш, и ние не можем да гледаме на теб като на практикуващ Фалун Дафа. Ако продължаваш така, но постъпваш срещу изискванията на нашия Фалун Дафа, не повишаваш Шиншинг, постъпваш както ти се иска сред обикновените хора, ти ще се сблъскаш с всякакви проблеми и ще решиш, че Фалун Дафа те е повел по грешен път. Всичко е възможно.”
Това беше проблемът на баща ми. Той не повишаваше Шиншинга си (природата на съзнанието или сърцето, духовността). Аз помолих другите практикуващи, за да му помогнат, да изучават с него Закона и да изпращат праведни мисли.
Приятелите-практикуващи самоотвержено ни помагаха. Решихме коренно да се променим. От този момент, всеки ден от 19:30 до 22:00 часа изучавахме Фа и след обсъждане изпращахме праведни мисли. В продължение на месец всеки имаше полза от това – помогна ни да се избавим от мързела и гарантира качествено изучаване на Фа. Един практикуващ каза, че полето на енергията на групата е много праведно и той имал силно желание да идва в групата постоянно. Не пропускаше дори един ден. Изменението при баща ми също бе очевидно. Отначало той отказваше да идва в групата, но сега в него се появи много енергия и той с ентусиазъм започна да участва в груповото изучаване на Закона. Характерът му се подобри и той спокойно изслушваше и приемаше мнението на другите практикуващи. Една вечер открито призна, че е практикувал лошо и винаги считал, че е бил прав.
Една от причините баща ми да е подложен на преследване, бе това, че той не уважаваше Учителя и Фа. Книгите и материалите на Дафа бяха разхвърляни навсякъде вкъщи. Книгата „Джуан Фалун” на баща ми беше мръсна и скъсана. Един практикуващ дойде вкъщи и веднага видя този проблем. Той каза, че трябва внимателно да поставим книгите на чисто място. Когато четем Дафа книги трябва да седим и държим книгите, проявявайки уважение към това, което правим. Той взе книгата на баща ми в тях и прекара три часа, за да я прошнурова отново и да я сложи в нова обложка, изглаждайки краищата на страниците, които бяха прегънати. Когато я донесе обратно, чиста и прегледна, ни досрамя много. Ние все още оставяме на различни места книгите, но вече се стараем да отстраним този навик. Надявам се, че други практикуващи ще извлекат урок от това за себе си.
Изучаването на Закона в група е много важно и не бива да се игнорира. Когато започна преследването, аз завих настрани от пътя. Имах период, когато чувствах, че нищо не може да промени баща ми, дори Фа. Благодарение на изучаването на Закона в група и мощта на групата, постепенното състояние на баща ми се подобри. Ние всички заедно се подобрихме.
Практикуващата, за която споменах в началото, живееше сама. Въпреки че участваше във всекидневното групово изучаване на Фа чувствах, че може би идваше само, заради самото идване. Практикуващите не обръщаха внимание на неправилното й състояние на усъвършенстване. Чух, че преди смъртта й от нещастния случай, когато изучавала Фа или изпълнявала упражнения в дома на практикуващи, затваряла очи. Понякога се смеела по време на четенето на книгата. На практика я е управлявало злото. Ако другите практикуващи бяха отделили повече внимание на неправилното й състояние и изпращаха праведни мисли, може би щеше да е друго.
Не мога да кажа, че аз съм добър практикуващ. Имах период на голяма намеса от злото. Много пъти не се осмелявах да гледам портрета на Учителя, тъй като Той изглеждаше много сериозен. Искам да се подобря, за да не разочаровам Учителя.
Версия на китайски език: http://minghui.ca/mh/articles/2008/12/21/191957.html
* * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.