Имало ли е нещо преди Големия взрив?

Тази снимка, направена от телескопа Хъбъл, е съставена от милион едносекундни експонации, разкриващи галактики от времето малко след Големия взрив. Но дали това наистина е било началото на Вселената или просто етап от нейното съществуване? (NASA/Getty Images)

“Известното е крайно, неизвестното – безкрайно; в интелектуално отношение стоим на малък остров сред безкраен океан от необяснимост.” – Томас Хенри Хъксли (1825–1895 г.)

…Колкото повече разбираме първоначалната причина за всяко събитие и постепенно осъзнаваме, че всяко нещо е следствие на причина, в толкова по-голяма загадка се превръща причината за създаването на Вселената – узнаването на най-висшата истина…

Всяка планина, река и долина, всички животни и човешки същества – всичко, което е било, е, и ще бъде, някога е било събрано в една миниатюрна, нажежена точка. Точка, толкова безкрайно плътна, че простосмъртното ни въображение вероятно никога няма да е в състояние да го разбере напълно. Милиони милиарди тонове материя в комбинация с цялата енергия на голямата Вселена започват да се разширяват и да се откъсват в огромна експлозия преди около 20 милиарда години.

Сравнен с Големия взрив, шумът от най-мощната атомна бомба на човечеството би се равнявал в най-добрия случай на този от комар, падащ от другата страна на Земята.

От този момент нататък историята на космоса поема един непрекъснато обогатяващ се и любопитен път. Постоянното разширяване на всичко съществуващо превръща Вселената в една плазмена супа, преминаваща постепенно в състояния, все по-близки до познатото ни днес.

После тази материя се охлажда бавно, образувайки първите кварки, електрони и протони. Минават стотици хиляди години и електроните се комбинират с ядрата, за да сформират атоми, а те на свой ред да образуват квазари, звезди, галактични групи и всичко, което е познатата ни днес Вселена.

Независимо от събраната през годините информация от научни изследвания, етапите на съществуване на Вселената в първите й мигове след въпросната огромна експлозия са все още обект на разгорещени дебати. Циркулиращите в научните кръгове разнородни теории изглежда по-скоро да се разпадат при опитите да се обясни конкретното квантово състояние на материята в началните фази – първите моменти от Големия взрив. Все още не съществува дори един убедителен физически модел, който да обясни първите 10-33 секунди на Вселената.

Да се опитаме да разберем началото на тази така важна експлозия е дори още по-трудно. Колкото повече разбираме първоначалната причина за всяко събитие и постепенно осъзнаваме, че всяко нещо е следствие на причина, в толкова по-голяма загадка се превръща причината за създаването на Вселената – узнаването на най-висшата истина.

Големият взрив, Големият колапс и Безкрайният цикъл

Една теория, считана за обяснение на първоначалния произход, е тази на вибриращата Вселена. Много учени смятат, че материята във Вселената е достатъчна, за да упражни гравитационна сила, способна в определен момент да спре по-нататъшното разширение и да сложи началото на обратен процес.

Съгласно тази теория постоянното свиване на цялата Вселена би достигнало кулминацията си в една единствена, първоначална точка – явление, известно като „Голямото свиване” или „Големия колапс”. От този момент (разбира се, теоретично) Вселената буквално би продължила по същия начин – с „Голям отскок”; или иначе казано, с нов Голям взрив.

Въпросната теория ни кара да се замислим дали тази необикновена верига от събития, управляваща циклите на всичко във Вселената (раждане-растеж-стареене-смърт) не се повтаря вечно и дали тя не е следвала този безкраен модел и назад в далечното минало.

Независимо че в един момент теорията за трептящата Вселена бе посрещана със силно отрицание за сметка на други модели на Вселената, неотдавнашни проучвания й придават допълнителна правдоподобност. Чрез квантови гравитационни изчисления, изследователи от Университета на Пенсилвания (Penn State University) развиват хипотезата за възможно съществуване на Вселената преди Големия взрив.

Според тези изчисления, преди Големия взрив е съществувало състояние на пространство-време, подобно на нашето, с изключение на това, че то е преминавало през фазата на свиване. Смята се, че гравитационните сили, дърпащи Вселената навътре, са достигнали определена точка, в която квантовите характеристики на пространство-времето са накарали гравитацията да стане вместо притегателна сила отблъскваща такава, което произвело Големия взрив.

Изменението на космологичната константа алфа – необясним факт, установен от учените през последните години – би могло да е свързано също с въпроса за съществуването на предишни вселени. Тази абстрактна величина (алфа) – приета за параметър на вселенските закони, позволяващи поддържане единството на атомите и лежаща в основата на познатите ни химически закони – не съвпада с това, което бихме очаквали от една вселена, стара колкото нашата.

Според сегашната стойност на алфа константата, Вселената би трябвало да е с около 14 милиарда години по-стара отколкото е, а материята би трябвало да е много по-разпръсната, отколкото предполага настоящото й състояние.

Тази циклична теория, обаче, би могла да даде добро обяснение за аномалията на константата алфа. Пол Стайнхард от Принстънския университет и изчислителният физик Нийл Търок от Университета на Кеймбридж във Великобритания считат, че времето би било достатъчно за измерената стойност да бъде каквато е сега, само ако тя е съществувала и преди нашата Вселена.

Изграждайки идеята си от гледна точка на Струнната теория и М-теорията, Търок и Стайнхард развиват идеята, че Големият взрив не е един-единствен случай, а просто най-скорошният в дълга поредица от периодично ставащи такива, след като вселенското разширение достигне крайната си точка.

Великият произход и ограниченията на науката

Дори и теорията за цикличната Вселена да бъде доказана, или да установим, че светът се е появил след предишен Голям колапс, произходът на цикъла от безкрайни разширения и свивания остава мистерия.

Моделът на космическите цикли, предложен в Големия отскок, може да няма край, но не трябва ли да има начало? Дали този първоизточник не представлява разделителната линия между науката и религията? Дали няма „божествени” фактори, които лежат в основата на произхода на пространството и времето и дали един ден ще сме в състояние да обясним научно всичко, включително причината за Големия взрив?

Съвременната наука ни насочва към изчисления, които изглежда да се доближават до основните елементи на Големия взрив. Но въпреки тези ставащи все по-прецизни изчисления, дали наистина се доближаваме до разбирането за това, какво се е случило в действителност?

Все още съществува вероятност да не се позволи на хората да узнаят най-висшата истина. И въпреки, че много учени смятат за невъзможно обитаваната от нас Вселена да представлява нещо повече от обясненото в науката, хората ще продължават да се поддават на изкушението да си задават въпроса „каква е причината за съществуването на всичко”.

По http://www.theepochtimes.com/n2/content/view/7895/