В-к "Капитал" (блог): "Дългото мълчание"

20 години след смазания порив към демокрация на "Тянанмън", китайската комунистическа партия все още отказва да погледне назад и смята всяка независима организация за опасна.

Преди няколко седмици имах среща с Лиу Уей. Уей е китайка, която в момента живее и работи като архитект в Германия, в един вид доброволно изгнание.

Тянанмън преди 20 години...

По време на разговора ни, Уей ми разказа как се е включила в курсовете по "Фалун гонг" - сравнително скоро възникнало движение, комбинация от духовно учение и физически упражнения, със своя философия и упражнения по медитация. След като полицията открила за това, тя била арестувана, осъдена без адвокат и само въз основа на показанията си в полицията (разпитът й продължил общо час, а по нейните думи тя не е влизала в съдебна зала и е видяла само подпечатана присъда) и изпратена за 18 месеца в трудов лагер за затворници с леки наказания в Пекин. Освен обидите и униженията, които е изтърпяла, тя и още стотина други последователи в пекинския лагер са били подлагани на мъчения - дълго стоене в една и съща поза, лишаване от сън и тоалетна, физически наказания и прочее. Освободена е след като, по нейните думи, е била "промита" и е подписала декларация, с която се отказва от "Фалун гонг".

Историята на Уей не е единствена - стотици преследвани от китайските власти разказват същата по целия свят. Тя не е и директно свързана с датата 4 юни, на която се навършиха 20 години от събитията на площада Тянанмън. Но е показателна за две тенденции в днешен Китай.

Първата е, че след кървавия край на протестите през 1989 г., когато армията убива десетки, а може би стотици невинни, комунистическата партия в Пекин не дава шанс на нищо, дори бегло наподобяващо организирано и независимо движение да се повтори. Според Уей, в пиковия си момент, когато властите са направили тайно проучване, "Фалун гонг" е имал почти два пъти повече последователи от членовете на партията. Дори и тази цифра да е преувеличена, тя подсказва причината за тревогата - всяка организация, било то Фалун гонг, тибетските протестиращи или родителите, искащи правосъдие за децата си, загинали в земетресението в Съчуан, е потенциално опасна за стабилността на режима. Както казва изследователят на Китай д-р Кери Браун, днешната комунистическа партия няма да издържи втори Тианънмън.

Втората тенденция е мълчанието. Официален Пекин не отговаря на неудобни запитвания, нито коментира теми, които имат потенциала да подронят авторитета му. "Фалун гонг" е секта, чиито последователи не са гонени от режима, родителите от Съчуан нямат причини за недоволство, Далай лама е "чудовище в монашески дрехи", събитията от 4 юни 1989 г. никога не са били.

Днес в Пекин не се случи нищо - нямаше отбелязване на 20 годишнината, китайските вестници под опеката на партията като "China daily" не написаха нито ред. Това замитане под килима не може да продължи вечно. Световната сила и авторитет на Китай расте непрекъснато и рано или късно той ще трябва да се изправи пред миналото си, за да продължи напред, както напомниха десетки хиляди хора в Хонг Конг и както призова президентът на Тайван.

Говорителят на външното министерство заяви, че "партията и правителството вече са стигнали до изводи относно политическия инцидент". Изводът, до който са стигнали, бе обобщен от изследователя на събитията на Тянанмън Пери Линк. "Клането в Пекин бе вододел", пише той. "Скоро след това партийните лидери предложиха на китайците сделка: вие правите пари и имате повече лична свобода, но няма да оспорвате властта ни и да формирате организации - политически, религиозни или други - които партията не може да контролира. Пари - да, политика - не".

20 години по-късно, сделката явно още е в сила. Днес Китай остана притихнал, но не в минута мълчание.

http://www.capital.bg/showblog.php?storyid=730458