Имало ли е наистина Велик потоп? - част 2

Част 1

Съвременните хипотези, които придават внезапното уголемяване на Черно море на невероятен порой с планетарни мащаби, не са получавали широк отзвук. Оповаването на обширна мрежа от научни закони, предимно геоложки, които са били установени на базата на емпирични наблюдения през годините, прави този сценарий доста неправдоподобен.

Според скептиците, на първо място, ако е имало подобен потоп, ние бихме открили геоложки пласт по света, съставен от камъчета, утайки, големи речни камъни и други елементи. Любопитно е, че такъв слой не може да бъде открит, още повече, че потопът, цитиран в Библията, се е случил 3000 г. Пр. Хр.

Не може да бъде открит и геоложкият пласт с фосили на различни животински и растителни видове в определени почвени слоеве. Според логиката за потопа, животинските останки на всички видове отпреди потопа (включително и на изчезналите динозаври) днес би трябвало да бъдат намерени в един единствен слой, без никаква разлика. Но палеонтологията е в пълно противоречие с тези предположения.

При все това, тези примери изглеждат само върха на айсберга, съставен от аргументите, отричащи всемирски потоп. Дори и така, много от тези аргументи се отхвърлят с подобна лекота от учените, подкрепящи теорията за потопа. Всъщност описания като „всички извори на великата бездна се разпукаха” или „небесните водопади се отприщиха”, споменати в „Битие”, са подкрепени от хипотези, които макар и невероятни, не е възможно да бъдат зачеркнати като несъвместими с реалността.

Една от по-драматичните хипотези гласи, че планетата може да е била залята с вода до най-високите си точки, противно на изчисленията, които сочат, че намиращата се в атмосферата вода може да стигне само до скромните 3 см височина над общата земна повърхност.

„Поддръжниците на потопа” изчисляват, че ако географията на Земята премине през изравняване на нейната повърхност – като планините се понижат, а морските падини се издигнат – тогава цялата Земя би била покрита с хиляди метри вода.

Според теорията за залятата от вода Земя, по времето на Ной по-високите слоеве на атмосферата са съдържали значително количество вода, която днес съставлява океаните. Тази атмосферна вода е била това, което е покривало цялата планета и което по-късно се е върнало в океанските падини чрез бурни вертикални тектонични движения. Според подкрепящите тази идея учени, това може да даде обяснение на израза „небесните водопади”, които са могли да се кондензират благодарение на праха, произведен от едновременните вулканични изригвания.

По отношение на небиблейските митове за съществуването на пречистващ потоп – те могат да бъдат намерени в културите на индуси, шумери, гърци, акади, китайци, мапуче, маи, ацтеки и пасхи (населението на Великденския остров), както и в други култури. Някои от тези истории изглежда притежават учудващо сходни общи фактори. Сред най-повтарящите се теми са тези за небесни известия, пренебрегнати от хората, за самия Велик потоп, за построяването на ковчега с цел да се предпази живота от потопа, както и по-късното възстановяване на живота на планетата.

Ясен пример за това сходство е предоставената от предхождащата Библията месопотамска история за потопа, в която богът Еа предупреждава Ута-на-пистим, кралят на Шурупак, за наказанието, очакващо човечеството поради сериозния му морален упадък. Ута-на-пистим получил инструкции от Бога да построи плавателен съд с формата на куб с осем етажа, който да съдържа по една двойка от всички животински видове, семена, както и собственото му семейство. Така Ута-на-пистим преживял няколкодневния потоп, пуснал птица, за да провери близостта на суха земя и принесъл животно в жертва на боговете.

Следва Част 3