Само безкористното сърце може да разбере другите

Мои приятели ми казаха, че не винаги разбират сътрудниците си, приятелите или ръководителите си. Понякога не могат да разберат дали са добри и грижливи, или не са добри и са язвителни.

Аз имам подобен опит. Тъй като започнах да се усъвършенствам още малко момче, леко приемах обикновените хора.Но след като станах по-възрастен и повече ме докосна обществото, аз също започнах да се учудвам на това, че в разговора с другите имам друго разбиране. Като изучавах Фа повече, разбрах, че това се случва, заради моите представи и привързаности. Трябваше да премахна това мислене. Разбирайки това, реших милосърдно да тълкувам думите на другите хора. Независимо какво има предвид човек, ние сме длъжни да го разберем от добрата страна. Нищо няма да загубим. От друга страна, може неправилно да разберем хората, ако възприемаме всичко, което казват, в негативна светлина.

Помня история за Конфуций, която засяга този въпрос. Ян Хеуй е любимият ученик на Конфуций. Един път, когато Конфуций бил в странстване, предавайки учението си, се оказали в затруднено положение, намирайки се на пътя между Чън и Цай. Нямали седем дена какво да ядат. Ян с много усилия намерил малко ориз и запалил огън, за да го сготви. Когато оризът бил почти готов, Конфуций почувствал аромата и отворил очи. Видял, че Ян е взел хапка ориз с лъжицата и го поднася към устата си.

Когато Ян казал на Конфуций, че оризът е готов, Конфуций решил да го изпита и му казал: „Току-що ми се присъни покойният ми баща. Искам да му принеса в жертва този недокоснат ориз”. Ян възкликнал: „Не, не, този ориз не е чист, докато го готвех няколко зърна паднаха, но не исках да хвърлям ориз и го събрах с лъжицата, и го изядох”. Така Конфуций разбрал, че Ян не е откраднал тайно ориз. Той бил трогнат и казал: „Аз се доверих на очите ми, но те ме излъгаха. Осланям се на собствените си мисли, но те може да не са верни. Ученико, трябва да помниш, че не е лесно да разбереш намерението на другия човек”.

Обратно, ако човек има лоши намерения, а ние се отнасяме добре с него с добри мисли, може да го трогнем и да пробудим добрата му страна. Доброто и злото съществуват в душата на всеки. Вдъхновен от самоотвержеността на другия, човек ще провявява своята добра страна. По време на представянето на спектакъла на арт компанията „Шен Юн” изпълнителинте олицетворяваха безупречна доброта и чиста красота, на което зрителите отговаряха с оглушителни аплодисменти. Добротата и милосърдието, въплътени в танците и песните, трогват много хора до сълзи, възраждайки вярата им в традиционната култура и пробуждайки добрите им мисли. Добродетелният човек е великодушен. Човек лесно може да разбере и прости на другите, ако е способен да бъде безкористен.

В древната книга Zhong Yong се казва: „Разбирайки ползата от извършването на добродетелни постъпки (Ян Хеуй) завинаги запазил това в сърцето си и никога не позволявал да се отклони”. Надявам се, че чувайки тази история, вие също ще гледате на всичко около вас с доброта. Лесно е понякога да сме добри, но трябва самоотвержено сърце, за да се отнасяме с доброта към всички винаги.

Версия на китайски език: http://minghui.ca/mh/articles/2009/10/27/211145.html