Вглеждането в себе си и повишението от гледна точка на Закона

Прочетох статията „Няколко събития по време на китайската Нова година – приятелите-практикуващи са огледало за нас, усъвършенствайки всяка мисъл”. Там бяха разгледани два въпроса. Първият е, че неспособността на приемане на критика трябва да бъде отстранена, а вторият – когато видим недостатъците на другите практикуващи, трябва да се възползваме от възможността да се вгледаме в себе си.

Аз също мисля така. Практикуващите са огледало за нас, отразяващо нашите собствени пропуски. Те ни помагат да се проверим, да погледнем в себе си и това ни позволява да се повишим на основата на Закона.

Последните месеци не се чувствах добре. Краката ми ме боляха толкова силно, че не можех да слизам по стълбите. Не можех да определя причината. Един път след колективно изучаване на Закона, поговорихме с възрастен практикуващ, при който се проявяваха признаци на сериозна болест и това направо го парализираше. Но благодарение на силните си праведни мисли и вярата в Учителя, той се възстанови в продължение на седем дена. Аз неочаквано осъзнах причината за моя скорошен проблем. Не можех да оставя привързаността към чувствата. Нямах свои деца и усинових момче и дъщеря, когато бях млада. Възпитах ги и им помогнах да се оженят. Но винаги имах чувство, че не ми даваха достатъчно любов и почтителност, които трябва да дават децата на родители си. След като съпругът ми почина, продадох къщата, която служеше като източник на доходи и дадох всички пари на децата. Но синът ми получи повече. Той поиска и домът, в който живеех. Бях толкова ядосана, че излязох от семейното ни жилище и вече не общувах с него. Когато и да помислех за това, чувствах гняв. Не можех да се държа като практикуваща и мислите ми бяха на нивото на обикновените хора.

Учителят няколко пъти ми посочваше моята привързаност. Но аз не осъзнавах своя проблем. Учителят казва в лекцията „Преподаване на Фа в Манхатън”: „Както считат Боговете, за самоусъвършенстващия се не е важно дали е прав или не е в човешкия свят, важно е докато премахва привързаностите, които произтичат от човешкото мислене, и именно умението да махнем тези привързаности в процеса на усъвършенстване има значение.”

Осъзнах, че не бях права. Не трябва да си съпернича и да се боря с обикновените хора. Трябва да оставя привързаността си към чувствата и да се отнасям към сина и дъщеря ми с милосърдие. Когато в мен се появи тази чиста мисъл и напълно отстраних привързаността към чувствата, Учителят отстрани лошата материя от мен. Почувствах облекчение. Мислите ми станаха огромни като Вселена и почувствах, че мога да преживея всичко. Всичко пред очите ми беше организирано. Когато си спомням за сина и дъщеря ми, чувствам все едно не се е случило нищо. Почувствах такова миролюбие и спокойствие, че очите ми се изпълниха със сълзи.

Отново почувствах милосърдието и добротата на великия Учител. Безгранично благодарна съм на Учителя за неговата поддръжка и ценя тази трудно дадена възможност да се усъвършенствам.

Версия на китайски език: http://www.minghui.org/mh/articles/2010/5/8/223078.html