Не се страхувайте, бъдете рационални

Разсъждавах много, след като прочетох статията „Определяне на разликата между рационалността и страха”*. Бих искал да споделя разбиранията си за рационалността и привързаността страх, спрямо опита и нивото ми в самоусъвършенстването.

За мен, когато се прави сравнение между рационалността и страха, първото е проявление на божествена сфера, докато второто показва човешка емоция. Учителят казва в „Преподаване на Фа на Фа-конференцията в Австралия”:

„Ако е способен да изостави живота и смъртта, той е бог; ако не е способен да изостави живота и смъртта, той е човек. Разбира се, способността да се изоставят живота и смъртта не се равнява на смърт в действителност: целта на самоусъвършенстването е да се премахнат човешките привързаности.”

Рационалността е мъдростта и състраданието, които се проявяват, след като се изоставят привързаността за самоизтъкване, привързаността егоизъм и други постнатално придобити представи. Тя е израз на бистър ум, който е последствие от способността да утвърждаваме Фа в съответствие с изискванията на Фа. Учителят казва в „За кого съществувате?” от „Есенция за по-нататъшно подобрение”: „Такава трезвост е мъдрост, и е различна от това, което обикновените хора наричат “интелект”.”

Страхът е отражение на егоизма. Това е манталитетът за предпазване на себе си от страх да не бъдеш наранен. Ако някой говори за рационалност, за да оправдае или прикрие страха си, тогава тази така наречена „рационалност” става намерение на непрактикуващ за безопасност и интелигентност. Да вземем мен за пример, когато съм усърден в изучаването на Фа, често се наблюдавам, че действам рационално. От друга страна, когато изостана в изучаването на Фа, съм страхлив, когато разяснявам истината на хората. Двете отговарят на изключително различни състояния на съзнанието.

Произхождам от селско семейство. Когато разяснявам истината на съучениците си лице в лице, имам два вида възгледи. Единият вид е: когато подсигуря изучаването на Фа редовно, имам силни праведни мисли и съм състрадателен. Ще съм много загрижен за съзнателните същества, които са заблудени и не знаят истината за Дафа. Когато Учителят доведе човек с предопределена връзка, мога да усетя, че той или тя е човекът, който трябва да спася. Тогава мисля как да създам възможност, за да разясня истината на този човек. Действията ми произлизат от мотива да спасявам хората и действията ми са в полза на другите. Дори не мисля за собствената си сигурност. Вместо това моля Учителя за помощ чрез праведни мисли. Старите сили не могат да се намесят на това, което правя, защото то е толкова праведно действие. В такива моменти мога да кажа, че съм рационален и че утвърждавам Фа, както един Дафа практикуващ би трябвало да прави. Освен това е много по-ефективно, когато разяснявам истината при такива обстоятелства.

Вторият вид възглед се наблюдава, когато не изучавам Фа редовно. Тогава праведните ми мисли са слаби и имам много отклоняващи се мисли, както и страх. Като последствие от това, често разяснявам истината на хората избирателно и избирам тези, които са близо до мен, на които може да се разчита или са честни. Докато на тези, които не познавам много добре, които не изглеждат добри хора, които са сравнително егоистични, или държавните чиновници, нямам желание да им кажа фактите за Дафа. Ще се оправдая с извинението, че трябва да обръщам внимание на сигурността и не трябва да позволявам на злото да ме преследва за разкриването на фактите на този човек. Тогава не съм способен да взимам участие в други дейности за утвърждаване на Фа. В тези моменти страхът в мен ме кара да искам да се предпазя. Това е егоистична човешка мисъл и идва от привързаността егоизъм. Това не е състрадание. Вместо да се чудя дали това същество може да бъде спасено, или не, аз се страхувам да не бъда наранен. Още по-лошото е, че ставам параноичен, мислейки си, че има врагове, които се крият навсякъде. Някои практикуващи, напротив, действат безкористно в условията на преследване и спокойно разясняват истината на полицаи. Те се отнасят към всяко съзнателно същество като някой, който да бъде спасен. Всяка тяхна мисъл е в полза на другите. Сравнен с тях, се чувствам наистина засрамен.

Учителят казва:

„Както знаете, Буда или Бог може да се откаже от живота си заради живите същества и в полза на вселената; те могат да се откажат от всичко и дори да останат равнодушни към това. Така, ако бъдете поставени на техните позиции, бихте ли могли да бъдете такива? Не бихте могли. Разбира се, бих казал, че Будите и Даосите в действителност не преживяват такива неща, но това е тяхната сфера на съзнанието. Човек трябва наистина да се промени, за да може да достигне тази сфера.” („Преподаване на Фа на Фа-конференцията в западните САЩ”)

Като практикуващи – ветерани, които имат най-почетната титла във вселената – Дафа ученици, ние трябва да достигнем тази сфера. Иначе как бихме могли да се отплатим на Учителя за състрадателното спасение? Страхът е проявление на човешка сантименталност и е най-трудното препятствие в трансформацията на практикуващите от човек до просветено същество. Само когато обръщаме внимание на изучаването на Фа и изпращаме праведни мисли, можем да премахнем привързаността страх; тогава можем да достигнем състоянието, което Учителят изисква в „Без пропуск в Буда-природата” („Есенция за по-нататъшно подобрение”): „праведно Просветление на безкористност и алтруизъм.”

Версия на английски език: http://www.clearwisdom.net/html/articles/2010/9/5/119838.html
Версия на китайски език: http://minghui.ca/mh/articles/2010/8/25/228769.html

Забележка:
* Статията е достъпна на английски език на http://www.clearwisdom.net/html/articles/2010/9/2/119779.html

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.