Науката за щастието

Всеки копнее за щастие, но то сякаш е скрито съкровище.
 

По един или друг начин – съзнателно или несъзнателно, директно или косвено – всичко, което правим, всяка наша надежда, са свързани с дълбокото желание за щастие.

С 256 електрода, поставени върху избръснатата му глава, френският будистки монах Матю Рикард (Matthieu Ricard), автор на книгата „Щастие: Наръчник за развиване на най-важното умение в живота“, показа същата естествена усмивка, която е винаги с него, където и да отиде. Неговият ляв префронтален кортекс, зона в мозъка, особено активна при хора с позитивни мисли, показва активност отвъд всички параметри на нормалното.

Като молекулярен биолог, Рикард разпознава резултатите, получени от магнитния церебрален резонанс: според науката неговото душевно състояние би могло да отговаря единствено на това на най-щастливия човек на планетата.

Щастлив мозък

Години на изследвания помагат на учените да разпознават с изключителна точност, че активността на левия префронтален кортекс е силно свързана с чувството на благополучие, докато негативните емоционални състояния се отразяват върху дясната префронтална област.

За изненада на учените изследванията разкриват ясен модел при тези хора, които притежават „щастливи мозъци“. Те не са тези, които са постигнали най-икономичното или най-същественото в живота, а по-скоро коренно различна група като цяло – тибетските монаси и професионалните медитиращи.

Подложени на задълбочен експеримент с мозъчни сканирания, група от дългогодишни медитиращи, практикуващи вид медитация, фокусираща се върху състраданието, били способни да трансформират анатомията на мозъка по изненадващи начини. Те повишили нивата на позитивни емоции, както се наблюдава в левия префронтален кортекс. Те също така намалили активността в десния префронтален дял, свързан с депресията; намалили активността на амигдала, свързаната със страха и гнева област от мозъка; и увеличили продължителността и дълбочината на концентрацията си.

Учените заключили, че състраданието, произведено от определен тип медитация, прави мозъка спокоен, достигайки състояние на благополучие. Щастието на медитиращите се състои от състояние, в което страхът отсъства и е налице пълен контрол върху емоциите.

Същевременно повечето хора преживяват така нареченото състояние на „поток“ по време на определени етапи на интелектуално или физическо упражнение, чувство на щастие, което вълнува мозъка, когато е изцяло ведно с това, което се прави.

Според д-р Даниел Голман (Dr. Daniel Goleman), международно признат с работата си учен в областта на психологията, състоянието на „поток“ е спонтанно усещане на наслада и приятна изненада.

В съответствие с обяснението на Голман, хората са толкова погълнати от състоянието на „поток“, че вниманието и съзнанието им се сливат с действията им.

Обратно на предишните възгледи на невролозите, сега се смята, че когато съсредоточеното съзнание се заеме с дадена задача, както при състоянието на „поток“, в мозъка има по-малка активност. Изглежда да има по-малко „невронен шум“, който се наблюдава, когато умът блуждае. То е подобно, макар и по-малко доловимо, на състоянието, развивано от хората, които медитират често.

Така щастието според научните открития е състояние, което е недостижимо чрез материални средства; то е по-скоро следствие от емоционално безпристрастие и състрадателно съзерцание на вселената. Свързано повече с алтруизма и духовното, отколкото с егоизма и материалното.

Източник: http://www.epochtimes-bg.com/2010-03/2010-11-19_01_d.html

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.