Един живот се качи отново на лодката на Фа

Уважаеми Учителю,
скъпи приятели практикуващи,

Аз съм Ке Шуиуей, Дафа ученичка от Швейцария.

Средата на август 2010 г. преминах тест на живота и смъртта. Тестът дойде толкова внезапно и беше толкова голям, че ме накара да се страхувам, че Учителят вече не ме искаше, тъй като не бях прилежна като Дафа ученик в продължение на три-четири години. Всъщност не само че Учителят не се отказа от мен, а аранжира да се върна към усърдно самоусъвършенстване. Вълшебната сила на Дафа, свръхестественото милосърдие на Повелителя на Будите, за пореден път се прояви в човешкия свят.

През 1998 г., когато бях на почивка в Тайван, майка ми представи Дафа и започнах да уча петте упражнения на място за практика. Силно привлечена от спокойното поле на мястото за практика, както и от принципите в „Джуан Фалун“, аз бързо приех Дафа и започнах да практикувам.

Обратно в Швейцария, с помощта на съпруга ми, непрактикуващ, открих най-близкото място за практика и започнах усърдно изучаване на Фа и изпълнявах упражненията с приятели практикуващи. За много кратко време, можех ясно да усетя подобрението в характера си и непрекъснатото пречистване на тялото ми, за да стана по-здрава. Не само че заспивах лесно вечерта, но и спях през цялата нощ. Настроението ми на сутринта беше особено добро. Чувствах се лека и не усещах тежест, когато се изкачвах или слизах по стълби, а гушата ми беше излекувана без лечение. След като китайската комунистическа партия започна незаконното си преследване срещу Фалун Гонг на 20 юли 1999 г., заедно с приятели практикуващи, аз активно участвах в дейности за разясняване на истината, за да помогна на Учителя. Тогава не изоставах с изучаването на Фа, упражненията или разясняването на истината. Справях се с всичко добре.

Въпреки това от началото на самоусъвършенстването ми до теста на живота и смъртта, не осъзнавах колко сериозно е самоусъвършенстването. Не разбирах много защо Учителят помоли Дафа учениците в „Преподаване на Фа на конференцията в Нова Зеландия“ да „разберете Фа на основата на Фа“. Нито се придържах стриктно към „целият процес на самоусъвършенстване за практикуващия е процес на непрекъснато изоставяне на човешки привързаности“, както казва Учителят в „Джуан Фалун“. Всичко това водеше до трудности при справянето ми с изпитания. С течение на времето, започнах да се чувствам изморена от безкрайните цикли на самоусъвършенстване, изпитания и подобрения. Така, поведена от човешката привързаност за търсене на комфорт, започнах да търся облекчение в човешки желания. Когато се сблъсквах с конфликти в самоусъвършенстването и когато не можех да премина тестове, свързани с характера, се занимавах с неща, като гледане на телевизия, четене на неща на обикновените хора в интернет, бъбрене с приятели на вечеря, пазаруване и много други неща, които харесвах преди да започна да се усъвършенствам. Не продължавах с изучаване на Фа, упражнения или разясняване на истината, докато не се възстановях емоционално.

В това неправилно състояние на самоусъвършенстване, тогава не осъзнах, че мислите ми са се отклонили от Фа и не вървях по пътя на усъвършенстване, който Учителят бе аранжирал за мен. Под намесата на все по-силна привързаност към комфорт, аз стоях настрана от много работа за разясняване на истината, която първоначално изпълнявах прилежно с приятели практикуващи. Повлияна от повишаващата се липса на усърдие в самоусъвършенстването, не желаех и да участвам в групови събития за утвърждаване на Фа.

Учителят казва в „Преподаване на Фа на Международната конференция в област Ню Йорк, 2009 г.“: „Неспособността да бъдете усърдни в самоусъвършенстването всъщност не е нещо незначително. В момента, в който се отпуснете, ще бъдете водени от човешко мислене и ще поемете назад или по заобиколен път, и няма да си сътрудничите добре, докато утвърждавате Фа и разяснявате фактите.“ Тъй като от дълго време не следвах Фа в мисленето си, вече не можех да различавам човешките мисли от праведните по време на изпитания. Чувствах се много загрижена за това състояние на объркване, но не желаех да споделя с приятели практикуващи. Водена от силно желание за протест, не исках да чувам който и да е приятел практикуващ да ми казва какво да правя. Накрая, реших да напусна Дафа учениците, за да се успокоя и да установя състоянието си на самоусъвършенстване.

Напускайки средата на самоусъвършенстване, която Учителят е оставил за учениците, започнах да се отклонявам. Прекарвах все по-малко време в изучаване на Фа, изпълнение на упражненията или изпращане на праведни мисли, и все повече се интересувах от нещата на обикновените хора. Въпреки това от страх да оставя Дафа така, настоявах да прекарвам поне един ден на седмица на туристически забележителности, за да раздавам вестници и „Деветте коментара“ на китайски туристи.

Учителят беше сериозно загрижен за мен и съществата в небесата плачеха за мен. Няколко пъти Учителят състрадателно ми загатваше в сънищата ми. Веднъж, сънувах, че лежа в легло, таванът и стените в стаята бяха от стъкло, което беше красиво. Докато се любувах на дъждовната гледка отвън, изведнъж дъждът стана по-силен, чупейки всички прозорци на стаята. Поройният дъжд и бурята нанасяха сериозно поражение на стаята ми. Чувствайки се изплашена, открих, че подът е наводнен. След като се събудих, бързо осъзнах, че Учителят ми загатваше, че имам големи пропуски.

Имаше и още един случай, който също беше в стая. Когато се огледах, всичко беше нормално. Но изведнъж всички врати и прозорци станаха стени от бетон. В съня си бях напълно потресена, защото не можех да изляза и други хора не можеха да влязат. Бях напълно изолирана. Когато се събудих, целият ми гръб беше ледено студен.

Третият път: в съня ми група студенти и аз взехме лодка и спряхме някъде. Аз упорито отведох един студент далеч от всички останали до място, което ми беше любопитно да видя. Когато се върнахме на брега, лодката все още беше там, но останалите студенти ги нямаше. Къде бяха отишли? Изплаших се, че няма да ги настигнем, но и много добре знаех, че те ще се върнат. Само не знаех кога ще се върнат. Тогава, веднага се появи мисълта, че не правех нещата, които трябваше да бъдат направени, а само нещата, които аз исках да правя. Тъй като не бях прилежна от дълго време, собствената ми карма и старите сили непрекъснато ме дърпаха надолу. Затова, дори и да получавах многократно загатвания от Учителя в сънищата си, не успях да се опомня!

Сутринта на 12 август 2010 г. внезапно започнах да усещам силна болка в корема и нарастващ тумор. Не можех да легна, да стоя права, да седна или спя. Жлъчката се прояви в постоянно повръщане. Постоянната болка бързо погълна малкото праведни мисли, които имах, в резултат на дългата липса на усърдие. Слушах записите на лекциите на Учителя, но не можех да успокоя сърцето си. Учителят казва в „Преподаване на Фа на Международната конференция в област Ню Йорк, 2009 г.“: „Много Дафа ученици отбелязаха, че когато човек е преследван дълго време, сякаш никак не се подобрява от четенето на Фа. Всъщност проблемът е в това, че в тези моменти вашият ум е бил зает с мисли за преследването и не сте могли да успокоите ума си. Самоусъвършенстването е сериозно. Трябва да можете да осигурите чисто и искрено състояние, когато учите и се самоусъвършенствате, и само тогава ще можете да напреднете и да получите резултат.“ Ето защо по това време моето физическо състояние не се промени.

Започнах да моля Учителя за помощ с непоносимата болка и провала, за да мина теста на характера. Казах на Учителя: „Учителю, моите праведни мисли изчезват, но наистина не искам да напускам Дафа.“ Всъщност по това време, туморът в стомаха ми се беше подул до 25 см, беше се пръснал и кървеше в тялото ми. Мислейки за това отново, ако не беше огромното състрадание на Учителя, който не ме изоставяше, днес със сигурност нямаше да мога да стоя тук. Може би животът ми е стигнал до края си тогава. По време на теста на живота и смъртта аз искрено съжалявах за липсата ми на усърдие. Страхувах се дали Учителят все още ме искаше. Нищо не беше важно за мен вече. Само исках да се върна на страната на Учителя, отново в ръцете на Дафа. Въпреки това, аз изобщо нямах останала увереност, заради дългия период на липса на усърдие.

Въпреки че нямах увереност, поради някаква причина аз останах спокойна през цялото време, от внезапното начало до откарването ми в болница, до операция, до изписването ми от болницата. Лекарите ми казаха преди операцията, че туморът може да е злокачествен и опасен за живота. Беше през почивните дни и освен това единственият лекар, който можеше да извършва такива операции, беше ангажиран през следващата седмица. Затова беше трудно да се каже със сигурност кога щеше да започне операцията. Чувайки това, моят съпруг, непрактикуващ, започна да плаче. Но аз бях много спокойна и не изпитвах страх. Само си мислих: „Да почакаме и да видим, тогава!“ По време на чакането за операцията, преживях сериозна анемия.

Един ден, по време на рутинно вземане на кръв сестрата не можеше да изтегли никаква кръв. Лекарите бяха много загрижени, че състоянието ми ще се влоши. Нещо невероятно се случи! Един лекар ми каза, че са се свързали с хирурга и операцията е насрочена за понеделник сутринта. Дори още по-невероятно беше след операцията това, че бързо бях преместена от интензивното отделение в обикновено. Съпругът ми каза, че туморът бил доброкачествен и операцията минала гладко. Чувайки това, дълбоко в себе си се почувствах много щастлива. Имах и силното чувство, че Учителят не се е отказал от мен.

В други измерения Учителят ми помогна да понеса и премахна голямо количество карма, за да мога благополучно да премина този тест на живота и смъртта. Тъй като не беше малка операция, лекарите се притесняваха, че ще изпитвам силна болка след операцията. Затова ми дадоха специални болкоуспокояващи, които можех да контролирам с докосване на бутон. Удивително, но аз наистина не се нуждаех от тях, защото не изпитах никаква болка от раната. След операцията, Учителят продължи да ми помага, изчиствайки тялото ми в други измерения. Като реакция, в това измерение понякога температурата ми беше много висока. Всеки път, когато сестрите мереха температурата ми, винаги бяха изненадани: „Как така всичко е нормално!“

Тъй като не можех да се храня или пия дълго време, тялото ми беше много слабо, но съзнанието ми беше много, много силно. Имах само една мисъл: да се възстановя бързо, за да се върна към самоусъвършенстването в Дафа възможно най-бързо и да бъда с Дафа ученици. Затова Фашенът на Учителя продължи да ми помага в други измерения. Денят след операцията, можех да стана и да се храня; на следващия ден започнах да ходя; на следващия ден лекарят каза, че някои от тръбичките, прикрепени към тялото ми, могат да се махнат; а на следващия ден лекарят каза, че всички тръбички могат да се извадят. Скоростта на възстановяването ми беше толкова невероятна. След операция като тази, за обикновен човек ще са необходими десет дни до две седмици да бъде освободен от болницата. Но аз излязох точно една седмица след операцията. Изумителни неща се случваха едно след друго. В допълнение на изчистването на тялото ми, Учителят изчисти и съзнанието ми. Така, след като се събудих от операцията, имах силно усещане, че излизам от черупка. Много човешки привързаности и желания си бяха отишли. Мислите ми станаха много чисти.

Докато бях в болницата, благодарение на милосърдните подредби на Учителя, моят съпруг, без да му казвам, пое инициативата да ми донесе „Джуан Фалун“, само „Джуан Фалун“, не други книги или списания. Когато имах силата да седна, започнах да чета „Джуан Фалун“ и да изпращам праведни мисли. Бях силно развълнувана, когато усетих дълбоко в себе си, че наистина се бях преродила в Дафа.

Обратно вкъщи, прекарвах много време да слушам записите на лекциите на Учителя, да чета „Джуан Фалун“, да изпращам праведни мисли и също така започнах да правя упражненията. Случи се, че първата неделя след изписването ми от болницата имаше групово изучаване на Фа на швейцарските Дафа ученици. Казах на съпруга си, че моите приятели практикуващи бяха много притеснени за мен и тази операция. Исках да ги видя в Берн за няколко дена, за да им кажа, че към добре. Благодарение на състрадателни подредби, моят съпруг всъщност се съгласи. Направих тричасово пътуване до мястото на изучаването на Фа сама. Когато видях приятелите практикуващи, които не бях виждала от много време, първото изречение, което казах с вълнение беше: „Върнах се“.

Три дни след като се върнах от Берн, започнах да раздавам вестници на китайски туристи на туристически забележителности. По този начин отново бързо се присъединих към Дафа учениците в спасяването на съзнателни същества. Стъпка по стъпка започнах да марширувам напред по този нов път на самоусъвършенстване. Но процесът на Фа-коригирането не чака никого. Не мога да вървя бавно по пътя на самоусъвършенстване. Трябва да побързам да спася съзнателни същества.

Тестът на живота и смъртта ме удари като чук, който наистина ме събуди. Не е лесно един живот да иска да се завърне към първоначалната си, истинска същност и да се самоусъвършенства в Дафа. Самоусъвършенстването е сериозно. През много прераждания съществата чакат този финален момент в историята. Да успееш да получиш Фа и да станеш Дафа ученик, когато Повелителят на Будите извършва Фа-коригиране в този свят – такава чест не е запазена за всяко същество. Дълъг период по време на самоусъвършенстването, аз несъзнателно съм се придържала към много човешки привързаности, когато съм гледала към изпитанията си, самоусъвършенстването си, конфликтите между практикуващи, милосърдието на Учителя, Фа, съзнателните същества, които биват спасявани, средата ми на самоусъвършенстване, и т.н. Голямото отклонение, което направих този път, наистина причини излишни неприятности на Учителя в Фа-коригирането.

Благодарение на това голямо изпитание, дълбоко чувствам, че подредбите на Учителя за Дафа учениците са винаги най-добрите. Обаче, когато учениците имат прекалено много привързаности и не приемат самоусъвършенстването си сериозно, те ще бъдат водени от старите сили стъпка по стъпка по пътя на техните подредби. Ако съзнанието ти не бъде пробудено отново, за да се съобрази с Фа, е много трудно да се върнеш на пътя, аранжиран от Учителя.

Надявам се приятелите практикуващи да могат да се поучат от моя урок и да погледнат сериозно, трезво и рационално на своето настоящо състояние на самоусъвършенстване. Има само една възможност за усъвършенстване в Дафа. Не позволявайте на човешките привързаности, които са трудни за изоставяне, да прекъснат пътя ви към небесата.

Благодаря ти, Учителю, за състрадателното ти спасение! Един живот, който отново се качи на лодката на Фа, отблизо ще следва Учителя към вкъщи, без да се изгубва отново.