Опитът ми от „Шен Юн“ в Кардиф

Уважаеми Учителю,
уважаеми приятели практикуващи,

Когато бяхме помолени да потърсим подходящи места за провеждане на „Шен Юн“, си помислих за Уелския милениум център в Кардиф. Това е великолепно място и сякаш е построено специално за „Шен Юн“. Колко прекрасно би било, ако „Шен Юн“ можеше да дойде в Кардиф и да спаси хората от Уелс. Тази мисъл бе последвана от това как би било възможно, когато в Кардиф нямаше практикуващи, и че не би било правилно да молим практикуващи да пропътуват толкова дълъг път, за да популяризират шоуто.

На среща в Соунант, един практикуващ каза, че „Шен Юн“ бил проведен успешно в град в САЩ, въпреки че в него имало само един практикуващ. Това ме насърчи и реших, че ако е възможно „Шен Юн“ да дойде в Кардиф, ще се откажа от работата си, за да помагам за популяризирането на „Шен Юн“ на пълен работен ден. В сърцето си почувствах, че това е предопределено и че е възможност, която съм чакал много животи, за да помогна на Учителя във Фа-коригирането.

По-рано тази година майка ми почина и ми остави малка сума пари. Мисълта, че това е аранжирано от Учителя и майка ми ще получи благословии и добродетел, наистина мина през ума ми. Когато казах на съпругата си, че искам да се пенсионирам по-рано, за да помогна на „Шен Юн“, тя много се ядоса и каза, че й е омръзнало от Фалун Гонг и иска развод. Знаех, че тя наистина имаше това предвид тогава и то бе тест за мен. В рамките на няколко дни тя успя да го приеме.

Спомням си, че мислих, че нямам опит и че има практикуващи, които са по-способни от мен. Помислих си, че единственото нещо, което можех да направя, е да вярвам на Учителя. Учителят щеше да осигури всичко, което беше необходимо. Отново и отново, когато чувствах напрежение и огромна отговорност, просто се уповавах на Учителя.

Много съм благодарен и за подкрепата, получена от приятели практикуващи, които успяха да ме насърчат, когато мислите ми не бяха праведни или ми липсваше вяра. Преди да бъде уговорена среща с Уелския милениум център, когато беше възможно, пътувах до Кардиф и изпращах праведни мисли в центъра.

Когато координаторът за Великобритания и аз се срещнахме с мениджъра, му показахме DVD-то. Той беше много впечатлен от художественото качество на шоуто, но беше загрижен за политическите последствия и не беше уверен, че „Шен Юн“ ще бъде икономически изгодно и че ще бъде подкрепено от хората в Кардиф. Той каза, че няма свободни дни за февруари и март 2010 г., но има вероятност за април.

Минаваха месеци, а ние не можехме да ангажираме залата. Интуицията ми казваше, че той се беше срещал с изпълнителния екип и те са били нерешителни, поради възможен политически натиск от Уелската Асамблея, която е спонсор на Уелския милениум център. Центърът и Уелската Асамблея имат силни политически/търговски връзки с Китай. Мениджърът беше споменал, че Центърът има уговорка с театър в Чонгчин, Китай, до който мениджмънтът на Центъра ще пътува, за да ги съветва.

От време на време негативни мисли изникваха в съзнанието ми, че нямаше да стане. Всеки път, когато тези мисли се появяваха, си спомнях, че това е толкова праведна възможност за Уелс. Хората щяха да бъдат спасени и Учителят и небесата подкрепят това. Нищо, което обикновените хора можеха да кажат или направят, не би било способно да попречи това да се случи.

Спомням си, че провеждах разговори в съзнанието си със знаещата страна на изпълнителния екип на Центъра. Напомних им, че те са тук, за да служат на народа на Уелс, и че трябва да следват сърцата си и да не бъдат повлияни от политически или търговски интереси. Тогава, те ще изпълнят техните предопределени пътища и ще спечелят великата добродетел за това, че са помогнали на Учителя да донесе истинските изкуство и култура на небесата на хората в Уелс.

След много телефонни обаждания и електронни писма, мениджърът и неговият екип ни предложиха един ден през април и в последствие се съгласиха да ни дадат два дни.

Политика на Центъра беше всички билетни продажби да се управляват от тяхната система за резервации. След много дискусии, достигнаха до момента, в която ни позволиха да продаваме част от билетите, когато получиха негативни отзиви от предходните места, в които беше провеждан „Шен Юн“. Изглеждаше, че ще отменят споразумението. Ние изпратихме праведни мисли, признавайки, че сме правили грешки в миналото, но искахме възможността да развием добри отношения с театъра чрез по-добро сътрудничество.

В началото на популяризирането на „Шен Юн“ имаше важна среща между мениджмънта на Центъра и координиращия екип. Точно когато тръгвах от вкъщи за срещата, пуснах водопровода за част от къщата, който не беше използван през мразовитото време. От таваните започна да тече вода. За щастие, познавах много добър водопроводчик, който каза, че веднага ще дойде да го поправи. Когато пристигнах в Кардиф за срещата, Карол – съпругата ми, ми се обади в сълзи и каза, че не може да се справи, че има вода навсякъде и иска да се прибера, за да помогна.

Водопроводчикът ми каза, че проблемът е, че всички връзки в тръбопровода не бяха сигурни и той трябваше да открие всяко място на свързване, за да ги укрепи. Размишлявах как това би могло да е свързано с „Шен Юн“ в Кардиф. Ако нямахме добри връзки между практикуващите, тогава щяхме да изгубим много енергия, когато Учителят инсталира небесния кръг за „Шен Юн“ в Кардиф. Заедно с праведни мисли, имахме нужда от добро сътрудничество и организация, за да се справим успешно. Беше нужно да работим като едно тяло. Само тогава енергийното поле би станало достатъчно силно, за да спасява хора. Много практикуващи казаха, че могат да усетят това поле, когато идваха в Кардиф, и че то предоставя добра среда за самоусъвършенстване.

Когато времето за започване на популяризирането в Кардиф настъпи, бе нает апартамент и се чудех дали практикуващи ще дойдат да помогнат. Шест китайски практикуващи пристигнаха, но само двама от тях можеха да говорят английски. Бях силно трогнат, че практикуващи, които не можеха да говорят английски, се отказваха от времето си, за да помагат. Усетих, че се разви състрадателно енергийно поле. Те работеха усилено, поставяйки плакати, и си спомням много хора да казват, че си купили билети, след като видели тези плакати.

Видях практикуващи да идват в Кардиф почти всяка събота и неделя в продължение на месеци, при всякакви метеорологични условия, за да помагат при популяризиране на шоуто. Видях практикуващи, които използваха цялата си отпуска, за да дойдат да помагат. Видях щедростта на практикуващи, които бяха в състояние да осигурят средства и финансова помощ за практикуващите, които бяха по-бедни. Забелязах неуморната работа на хората зад кулисите, които не получаваха признание.

Спомням си, че бях помолен да свърша някаква работа, която не беше свързана с „Шен Юн“, и аз отказах, казвайки, че съм твърде зает. За няколко дни след това чувствах, че съм изгубил подкрепата на небесата. Това беше голям урок за мен. Когато по-късно се извиних на този човек и свърших работата, почувствах, че подкрепата от Боговете в небесата се завърна.

Мениджърът на Центъра беше силно впечатлен колко добре бяхме популяризирали „Шен Юн“, но няколко седмици преди шоуто, той получил оплаквания, че организации и бизнеси са получавали една и съща информация няколко пъти.

На среща в Соунант всички се съгласиха, че почти всичко от това, което би могло да се направи за популяризиране на шоуто, е било направено и че сега трябва да се концентрираме в изпращане на праведни мисли, да подобряваме Шиншинга си и да имаме вяра в Учителя. Казаха ми, че е имало много добри споделяния за самоусъвършенстването между практикуващите в квартирата и групи от практикуващи продължително изпращали праведни мисли. Опитахме се да не се фокусираме върху продажбата на билети, а на броя хора, които можеха да бъдат спасени.

До деня на представлението енергийното поле в Кардиф беше станало много силно и 90% от местата бяха продадени. Всеки спектакъл получи овации на крака от публиката.

Бях удостоен с честта да имам възможност да бъда част, заедно с приятели практикуващи, при помагането на Учителя да доведе „Шен Юн“ в Кардиф. Това ми показа защо самоусъвършенстващите се са толкова специални. Обикновените хора не могат да разберат как е възможно практикуващите да работят толкова усилено и да дават толкова много, за да помогнат на другите. Обикновените хора нямат това, което на нас ни е дадено: те чакат за спасителната състрадателност на Учителя.

Моля, посочете всяко погрешно разбиране. Благодаря ти, Учителю.