Западна практикуваща: Да се освободиш от привързаността към болестта

Здравейте, Уважаеми Учителю и приятели-практикуващи Дафа!

Искам да ви разкажа как се освободих от привързаността към болести и в резултат постигнах състоянието У-лоу (без пропуск).

Тръгнах по пътя на самоусъвършенстването по системата Фалун Гонг през 1999 г. По това време бях много сериозно болна – страдах от прогресиращо заболяване на сърцето. Лекуващият лекар не ме обнадеждаваше напразно и не каза, че състоянието ми може след време да се подобри, а и медицинските изследвания, проведени от специалист по сърдечносъдови заболявания потвърдиха, че състоянието ми беше безнадеждно. Бъдещето изглеждаше много мрачно. Пиех лекарства, които макар да ми даваха възможност да живея, в същото време водеха до нарушаване на функции на други органи в тялото ми. Общото състояния на здравето ми беше много лошо и въпреки че лекарствата съдействаха за поддържане на живота ми, фактически го съкращаваха.

През август 1999 г. започнах да чета Джуан Фалун с надеждата да се излекувам. Но още докато стигнах до втора страница, оставих мислите си за излекуване. Нима Учителят не казва много ясно:

"...това се отнася само до тези, които действително са дошли да учат Дафа. Ако си дошъл с всякакви привързаности, дошъл си с настойчивата цел да придобиеш свръхспособности, да излекуваш болестите си, да послушаш теории или с някаква друга ниска цел, не става”. (Лекция първа, „Джуан Фалун”).

Аз продължавах да чета книгата, тя ми направи много дълбоко впечатление. Имах усещането за някакво недомогване, взех решението да спра да вземам лекарства. Мисленето ми напълно се измени, появи се желание за живот в съответствие с това мое ново мислене; до този момент бях напълно убедена, че за мен се грижи Дафа.

Продължавах да чета и препрочитам книгата „Джуан Фалун” и следвайки основните принципи на Учителя, с всички сили се стараех да отхвърля привързаностите си. Но никак не ми се удаваше да оставя силната привързаност към болестта и лошото самочувствие. Като помисля, дори денят ми бе приспособен към това, че аз съм „болен човек”, а много от приятелите ми и членовете на семейството ми все още се отнасяха към мен като към болен човек, без да обръщат внимание на това, че с очите си виждаха как възвърнах доброто си здраве и че вече бях коренно променен човек. Всичко това вероятно не ми даваше възможност напълно да отхвърля привързаността си към болестта.

В статията „Без пропуск” (Пътят на усърдното усъвършенстване), Учителят казва:

„В търпението се съдържа отричане, а решимостта да се отречеш се явява резултат от качествен скок в самоусъвършенстването. На различни нива, законът се изразява по различен начин. Практикуващият познава закона само от гледната точка на нивото, което е достигнал. Всеки практикуващ разбира закона по различен начин, тъй като не са на едно и също ниво”.

Прочитайки тези думи разбрах, че трябва да повиша нивото си на самоусъвършенстване, трябва по-често „да гледам в себе си”. Разбрах, че все още не съм поставила интересите на другите хора на първо място и че съм длъжна да възпитавам себе си в състрадание и търпение.

Често четях "Джуан Фалун". Стараех се да развия в себе си милосърдно мислене и да внимавам да не кажа нещо, което може да нарани другите. Сблъсквайки се с конфликтни ситуации се стараех да запазя спокойствие. Усърдно изучавах Фа.

Когато ми беше необходимо да възстановя шофьорските си права, не можеше да избегна посещението на домашния ми лекар. Лекарят ми знаеше за това, че практикувам Фалун Гонг. Съпругът ми, също практикуващ, му разясни истината и в един момент той помоли да му дадем да чете "Джуан Фалун". Очаквайки да ме извикат на изследване, усетих остро безпокойство. Ходът на мислите ми беше такъв, че ако при изследването намерят дори малка следа от болестта, това може да повлияе на това как лекарят ми ще се отнася към Фалун Гонг. Докторът ми направи обичайните изследвания, погледна ме и каза, че освен малко повишеното кръвно налягане, съм в прекрасно състояние.

Когато „погледнах вътре в себе си”, разбрах, че мисленето ми откакто влязох в кабинета на лекаря за преглед, беше на нивото на обикновен човек. На ум отново ми дойдоха думите на Учителя:

„Законът има различни изисквания към практикуващите, намиращи се на различни нива на достижение. Отричането – това е проявление на това, че човек е освободен от упоритите стремежи на мирския човек. Ако той действително може да се отрече с пълно спокойствие и това не го докосне, той фактически вече е на това ниво. Нали целта на самоусъвършенстването е именно в повишението, един път като си се освободил от този упорит стремеж, защо не се освободиш и от страха от това, че съществува този упорит стремеж? Ако можеш да се отречеш от всичко и да достигнеш състоянието у-лоу, не означава ли това по-високо проявление на отричането?” (У-лоу „Без пропуск”, По пътя на усъръдното усъвършенстване).

Аз отново разбрах, че ми е необходимо да повиша нивото си на самоусъвършенстване. Този път съсредоточих цялото си внимание на отхвърлянето на привързаността към страха и състоянието на тревога. Поначало се стараех да се усъвършенствам в умението спокойно да преживявам конфликтите.

Сега просто се старая да се усъвършенствам колкото се може по-добре; давам възможност на всичко да се случи така, както се случва и едновременно, с помощта на милосърдни мисли и действия, се старая да повиша способността си да съм милосърдна. Струва ми се, че ми се удава. Неотдавна, отново не можах да избегна преглед при лекар. Този път не изпитвах нито страх, нито тревога. След приключване на медицинските изследвания, лекарят ми каза, че имам здравословното състояние на здрава, млада жена.

Считам, че Учителят използва ситуацията на моята първа визита при лекаря, за да извади моята, макар и слаба, немалко съществена привързаност към болестта, така също както и привързаността да се намирам в „състоянието на болен човек”. По време на второто посещение при лекаря аз чувствах, че съм направила качествен скок в самоусъвършенстването и съм се освободила от привързаността към това състояние. Бях поставена в положение, при което бях задължена да осъзная необходимостта да се самоусъвършенствам с ясно съзнание, вместо да разглеждам самоусъвършенстването си по някакъв шаблон.

Благодаря, Учителю. Благодаря, приятели-практикуващи.

По http://ru.clearharmony.net/articles/200609/3358.html