Как да гледаме правилно на недостатъците на другите и въпроса с обсъждането на другите зад гърба им

Когато видех недостатъците на приятели-практикуващи, често не знаех как да постъпя. По този въпрос се хвърлях от крайност в крайност.

В началото, когато видях недостатъци в приятел-практикуващ, му ги казвах направо, дори без да се опитам да проявя вежливост. Заради недостатъчната доброта и моите собствени човешки представи, на него му беше трудно да приеме критиката ми. В резултат на това, между нас възникна противоречие. По това време осъзнах, че трябва да правя нещата обратно, да гледам в себе си. С помощта на други практикуващи намерих моята привързаност – чувството на прекалено голяма собствена значимост. След това поговорих с този практикуващ, с когото имахме противоречие и му разказах за моята привързаност. Така, на повърхността изглеждаше, че противоречието е разрешено. Но аз развих друга привързаност – страх да влизам в конфликт и желание да избягам от него. В резултат на това, без да обръщам внимание на това, че видях, че действията на този практикуващ не отговарят на принципите на Фа, аз не му казах недостатъците. Страхувах се от конфликта. Исках този практикуващ сам да осъзнае и да поправи своите недостатъци. И в двама ни съществуваше проблем с желанието да избягаме от конфликти. Единствената разлика беше тази, че аз прекалено рядко обсъждах с други недостатъците на този приятел-практикуващ, докато той често говореше за моите недостатъци с други, надявайки се, че другите ще ми помогнат да се усъвършенствам. При тези обстоятелства и двамата нямахме възможност да обменим разбиранията си. Повърхностната ни вежливост ни лишаваше от възможността за съвместно повишение. Този проблем привлече вниманието и на други практикуващи.

Подобно нещо се случи и на други практикуващи. Когато в един практикуващ се появи мнение за друг практикуващ, той не говореше направо с него. Вместо това го обсъждаше с други практикуващи, въвлечени в противоречието. По този начин, злото намери и използва пукнатината, създавайки отчуждение между практикуващите и причинявайки ущърб на взаимодействието между практикуващите като едно тяло. Сега аз разбрах, че това се случи заради факта, че действията ни не се основаваха на Фа.

Учителят казва: „Критерият за оценка на доброто и лошото във Вселената е характерното свойство - Джън, Шан, Рен” (Истина, Доброта, Търпение, бел. ред.) (Първа лекция, „Джуан Фалун”)

Когато виждам недостатъците на другите, трябва с доброта да им ги покажа, доколкото постъпвайки така съм отговорен за приятеля-практикуващ и за себе си. Но, заради моите мисли, търсещи повърхностна хармония, аз не можех да постъпя в съответствие с Фа. След няколко вмешателства разбрах, че когато видиш недостатъците на другите трябва да погледнеш в себе си, за да видиш коя привързаност още не е отстранена. След това, когато всичко стане правилно в мислите, може да кажеш с доброта недостатъците на другите за съвместно повишение.

От друга страна, когато слушаш някой практикуващ да говори за конкретен човек или проблем, ще се появи ли в теб сблъсък с представата ти за този човек или този проблем?

Ще ти повлияе ли мнението на този практикуващ и ще се формират ли в теб заради това някои мисли за конкретния човек или въпрос? Съчувствие или недоволство ще се появят в теб?

Ако оценяваш всичко, изхождайки от Фа, в теб няма да се появят човешки представи и злото няма да може да се възползва от пукнатината. Когато се основаваш на Фа и си отговорен за другите, действително можеш да постигнеш добър ефект. Учителят казва:

„Аз често казвам, когато между двама души възникне противоречие, непременно трябва да гледате в себе си. Не само в тези двамата, между които се е появило противоречието, трябва да гледате себе си; дори този, който е видял проблема отстрани, също трябва да помисли за себе си; казвам, че само така твоето повишение може да бъде бързо и усърдно”. (Преподаване на Закона на Конференцията в Сингапур, 1998 г.)

Разбирам това така – когато се срещаш с подобен проблем, следва отначало да търсиш собствените си привързаности. След това с доброта да кажеш на практикуващия, който говори за другите, да търси в себе си.

Обсъждането на другите зад гърба им няма добър ефект, трябва да отделяме внимание на усъвършенстването на речта. Аз бих предложил на такъв практикуващ направо да поговори с другия практикуващ.

Ако имаш какво да кажеш – говори направо с този практикуващ. Нека заедно да постигнем състоянието на отговорност пред Фа, пред другите, пред самите себе си. Ние сме длъжни да си взаимодействаме като едно тяло и да правим добре трите неща, без да оставяме пукнатина за злото.

Това е личното ми разбиране на моето ниво. Ако нещо не е така, поправете го с доброта приятели-практикуващи. Хъ Шъ.

По http://www.ru.clearharmony.net/articles/200611/3683.html