Вярвай във Фа

Да разкажа историята си за проекта „Райд ту Фрийдъм” (Каране към Свобода) е да разкажа историята за това как се самоусъвършенствам, как разпознавам чудеса и как се уча да вярвам във Фа.

Зараждането на „Райд ту Фрийдъм”

Без да навлизам в подробностите, трябва да ви кажа, че „Райд ту Фрийдъм” се зароди благодарение на едно изказване в предишното Луню. Цитатът беше обикновен и всичко го знаеха. Той гласеше:
„ ... Ако човешките същества са способни да погледнат с нови очи себе си, така и към вселената, и да променят закостенелия си начин на мислене, човечеството ще направи скок напред.”

Вярвам, че това се отнасяше не само за обикновените хора, но и за практикуващите. Същността беше, че много често ние (като практикуващи) се заключваме в определен начин на мислене или се ограничаваме до определена идея и продължаваме да избираме един и същи път при всяка възможност. С други думи, понякога усещах, че ние като практикуващи извършвахме едни и същи дейности и събития, но с намаляваща ефективност. Исках да направя нещо различно и дръзко.

За съжаление правенето на нещо различно беше посрещнато със съпротива. Ето тук състоянието в самоусъвършенстването изигра роля. В интерес на истината много практикуващи, които чуха идеята, първоначално я отхвърлиха. Дори след началото на проекта и въпреки изключително широкото му медийно отразяване, все още ни отхвърляха. „Райд ту Фрийдъм” е насочен към привличане на основната маса от хора, така че да можем да спасим възможно най-голям брой хора. Бих искал да кажа като практикуващ, че „отхвърлянето не ме тревожеше”. Но истината е, че бях засегнат и наистина плаках заради някои от болезнените неща, които бяха казани от практикуващи, относно децата и проекта. Стигнах до прозрението, че това беше тест за мен. Когато изоставих болката и пренебрегнах обидните думи, отхвърлящите изказвания спряха.

Ще го бъде или не!

Първоначалните планове за проекта „Райд ту Фрийдъм” бяха грандиозни и скъпи. Дори имахме първоначален източник на средства, който беше склонен да покрие 6-цифрен бюджет. Но както старите сили правят, този източник на средства пресъхна и нямаше да е на разположение за проекта „Райд ту Фрийдъм” през 2015. Тогава смених насоката и нахвърлих разумен проект, който да ни позволи да започнем частта с карането през 2016. Незабавно представих този гениален план на децата, за да споделят мнение.

Децата веднага отхвърлиха плана! Те единодушно се съгласиха, че проекта ТРЯБВА да продължи напред сега. Аз обаче им напомних, че нямаме пари! Как да продължим напред? Един и същи отговор ми беше даден от всеки един от младите колоездачи: „ Трябва да се доверим на нашия Учител!” Те всички чувстваха, че е много важно да започнем проекта сега. Ако чакаме, за да започнем проекта, това ще позволи на старите сили да ни създават проблеми. Така че аз, ветеранът в самоусъвършенстването, трябваше да се науча на вярвам в Учителя и във Фа от тези, които дори не са били родени, когато съм започнал да практикувам. Тогава разбрах какво е чистото сърце. В този момент им заявих, че ако те имат сърцето да придвижат този проект напред при тези невъзможни условия, тогава аз полагам обет да вярвам, че това ще стане.

Чудесата на придвижването

Може да сте виждали на снимките и видеата един голям черен автобус. Този автобус, даден ни назаем от съпрактикуващ, беше нашият команден център. От този команден център се осъществяваха повечето ни комуникации, планиране и организиране. Собственикът на автобуса му даде име. Името, съвсем подходящо, беше Вяра! Да имаме Вяра беше само по себе си чудо. Трябваше ни превозно средство, достатъчно голямо, което да върви след нашите скъпоценни млади колоездачи, докато сме на пътя. Вяра беше това превозно средство. Истинските чудеса на придвижването започнаха, докато карах Вяра към началото на нашето пътешествие – Лос Анджелис.

Докато карах към Лос Анджелис, оплаквах факта, че нямах начин (или пари) да траспортирам децата през страната. Наближавайки Лос Анджелис, получих обаждане с добри новини, че някой е дарил достатъчно пари, за да можем да наемем два 15-местни буса. Лошата новина беше, че парите щяха да стигнат само за около една трета от пътя през страната. Без да ми мигне окото им казах да ги наемат. Чудесата идваха, докато прекосявахме страната, така че когато имахме нужда от пари, за да удължим наема на бусовете, получавахме точно толкова пари, че да го направим. Учителят ни наблюдаваше.

Но ето транспортната история, която обори всякаква логика! Докато стигнем до Лас Вегас, вече беше ясно, че ще ни трябва трети бус – товарен бус, за да сме точни. Ставаше опасно да носим цялото си оборудване и храна от външната страна на двата 15-местни буса, защото някои от нещата падаха по пътя. Потенциалните шофьори на товарния бус отидоха до „У – Хол” дилъра, за да направят запитване за бус. Малко след като пристигнаха при дилъра, аз, разбира се, получих обаждане, че има проблем. Можехме да наемем буса за 30 дни с неограничен пробег за 800 долара (не е зле)! НО трябваше да го върнем обратно в Лас Вегас! В противен случай ЕДИНСТВЕНАТА алтернатива беше да го наемем в едната посока до Денвър; трябваше да го вземем само за 15 дни и щеше да струва 1500 – 2000 долара.
Затворих очи и си казах: „Вземи офертата за 800 долара!”
„Но, Кийт, какво ще правим след 30 дни?”
Отговорих: „Имаме 30 дни да решим.”

Е, след почти 30 дни, вече бяхма на 2000 мили разстояние и имах голям проблем – товарния бус. Получих обаждане от приятел практикуващ, който НИКОГА не ми се беше обаждал през живота ми. Той се обади да ни поздрави за успеха на пътуването и да ни пожелае успех. Благодарих му за обаждането и се опитах да затворя, когато той ме попита:
„Имаш ли нужда от нещо?”
Аз на шега казах: „Да, товарен бус.”, като мислех само за проблема си.
Той се поколеба и после каза: „Имаме един излишен, който не ползваме! Ще го стегна и ще ти го докарам!”

Този практикуващ приведе буса в движение и той и приятелят му всъщност го докараха от Ню Джърси чак до Сейнт Луис, Мисури!

Чудото не спря до там!

Когато двамата практикуващи пристигнаха в Сейнт Луис, те осъзнаха, че още стоеше проблема с връщането на буса. Е, те решиха, че един от тях ще кара буса 2000 мили обратно до Лас Вегас. Това разреши най-належащия ни транспортен проблем. Нашият обичан Учител нареди това и спаси проекта.

24 часа чудеса

24-те часа започнаха късно вечерта, докато се опитвахме да си проправим път през пустинята Мохаве. Аз най-вероятно съм викал или съм се оплаквал на навигатора ни, че ни трябва място, където да преспим. Най-накрая се натъкнахме на къмпинга, наречен „Вели ъф Файър” (Долината на Огъня), красиво местенце насред Червените Скали на Невада. Намерихме входа и се опитахме да разберем как да се регистрираме в къмпинга „след работно време”. Докато се опитвахме да го решим, един пикап отби до нас и спря. Беше охраната на парка, който живееше в къмпинга. Той бързо ни обясни, че проблемът е, че сме голяма група, а зоната за групи на къмпинга не е отворена в момента. Освен това ще имаме нужда от резервация и доста пари, за да останем там. След като децата разясниха истината на пазача, той беше толкова разчувстван, че ни заведе до зоната за групи на къмпинга и я отвори специално за нас. Тогава той каза, че това е неговото дарение за каузата ни. Нещо повече, той отиде някъде и се върна и дари цял камион с дърва за огрев, за да можем да си направим вечеря.

На следващата сутрин нямахме търпение да стигнем до „паркинг за камиони”, за да можем да установим връзка със света, тъй като се намирахме в зона без интернет или телефонно покритие. Докато бяхме на паркинга за камиони, един полицай прояви интерес кои сме и какво правим. За пореден път, след като децата обясниха какво правим и къде отиваме, този полицай се съгласи да ни съпроводи до главната магистрала, за да не се налага да караме по черните пътища. Бяхме много щастливи от това чудо. Но скоро след това, полицаят се извини и ни каза, че ще може да ни заведе до изход 85 на магистралата, а ние трябваше да стигнем чак до изход 112. „Не се притеснявайте”, каза полицаят: „Ще остана с вас колкото мога, докато ме отзоват.” Малко след това, той дойде при мен с добри новини. Каза: „Намерих щатски моторизиран полицай, който да придружи екипа ви по целия път до изход 112.” Отново, още едно чудо.

Но стана дори по-добре.

Моторизираният полицай наистина ни посрещна на изход 85. След като ни придружаваше известно време, той дойде при мен и ми каза, че живее на изход 112. Когато стигнахме до изход 112, той ни заведе до дома си. Докато бяхме там, той и голямото му семейство ни нахраниха, дадоха ни вода и ни разхладиха. Изпяхме отборната ни песен и се снимахме с този полицай и семейството му в дома им. Скоро след това трябваше да му благодарих за гостоприемството, за да можем да продължим деня си.

След като си тръгнахме от дома на полицая, имахме отчаяна нужда от консумативи за велосипедите си. Имахме нужда от гуми, спици, вериги и т.н. Накратко, трябваше ни от всичко. Е, отбихме на паркинга на най-близкия Уолмарт магазин, за да си купим консумативите. Точно докато паркирахме, един голям зелен камион спря бизо до нас. Беше на „Кенъндейл”. „Кенъндейл” е един от най-големите производители на велосипеди и части в света. Отново, децата обясниха ситуацията ни на господина в камиона. Представителят на „Кенъндейл” отиде и извади от ремаркето всички велосипедни гуми, спици, вериги и като цяло всичко, от което имахме нужда за колелата. Не се наложи да купим нито едно нещо.

Тези 24 часа чудеса можеше да са били подредени само от нашия обичан Учител. Това стана възможно, благодарение на чистотата и праведността на нашите посланици на „Райд ту Фрийдъм”. Както може да си представите, чудесата са твърде много, за да бъдат изброени.

Наранявания

Искам да завърша с това просто доказателство за огромната помощ на Учителя. Много от вас може да са видели някои от резултатите от инцидентите, които нашите младежи преживяха по време на пътуването. Нека ви кажа, че ако бяхте видели в действителност някои от инцидентите, щяхте да се съгласите, че по скала от 1 до 10, сериозността (понякога впечатляваща) на някои от инцидентите се била оценена на 9 или 10. Но чудото е в това, че нараняванията, получени в резултат на тези инциденти, могат да бъдат оценени само като 1. Не получихме никакви сериозни наранявания по време на цялото пътуване. Затова можем да благодарим ЕДИНСТВЕНО на Учителя. Той трябва да е знаел, че сериозни контузии могат на нанесат вреда на проекта.

Благодаря, Учителю, благодаря за твоята закрила и за чудесата, които сътвори по време на пътуването.

Следващото лято плануваме да караме през Европа. Затова трябва да бъда дори по-прилежен отпреди.

Учителю, ще бъда по-добър в своето самоусъвършенстване.

Благодаря за помощта ти.

(Представено на Фалун Дафа конференцията за споделяне на опит от самоусъвършенстването във Виена, Австрия, на 20-ти септември 2015 г.)