Да се пречистиш по време на подготовката за представленията на „Шен Юн”

Поздравления Учителю, поздравления, съпрактикуващи!

Аз съм практикуваща, която получи Фа през 2002. Дълго време имах силното усещане, че Учителят ме напътства и предпазва, все едно бях бебе. Понякога, когато се сблъсквах с проблеми, бях способна също да гледам на себе си като на практикуваща. Гледах навътре, изучавах Фа по-сериозно и изпращах праведни мисли. Знаех: цялото страдание е възмездие за карма. Това беше моето разбиране.

Когато вземах участие в Дафа дейности и след това се върнех у дома, беше все едно съм се превърнала в друг човек. Знаех, че Учителят ми е дал много и ме е отвел на друго ниво. Това продължи много години.

Но в крайна сметка – не помня кога точно се случи – изгубих това си състояние. Имах усещането, че само работех на повърхността за Дафа проекти, че не изучавах старателно Фа и че бях започнала да развивам мисловна карма. Сърцето ми беше някак задушено. Все по-често се питах какво още правя тук.

През 2010 дойдох във Франкорф и подкрепих подготовката за „Шен Юн”. Имах различни задачи, като да продавам билети на щандовете за разпространение и бях отговорна за разпространението на специални разпечатки. Тогава усетих голям натиск, какъвто не бях усещала толкова силно преди.

Имах разногласия с друг практикуващ, с когото бях в много добри отношения преди. Появиха се лоши мисли за координатора и за други практикуващи. По-късно изникнаха проблеми като умора и депресия денем. По онова време също не рабирах защо ми беше толкова тежко.

Същата година подкрепих и някои други градове, които щяха да посрещат „Шен Юн”. Дори и тогава се появяваха трудности в сътрудничеството. Докато представленията на „Шен Юн” вървяха; и особено в един ден (рождения ми ден), Учителят ми показа основна привързаност, която бях пренебрегвала дълго време: суетата, която е част от склонността към самоизтъкване. В този момент се натъжих. Но в крайна сметка дълбоко оцених този скъпоценен подарък за рождения си ден, който Учителят ми даде. Вече ми беше по-лесно да осъзная, че Учителят се грижеше за мен. Също така осъзнах колко е ценно да имаш възможността да помагаш за „Шен Юн”. Чувствах, че ми е дадена чест, каквато не бях усещала преди.

„Шен Юн” се напътства директно от самия Учител и затова е много важен проект за спасение на съзнателни същества в този период на Фа-коригирането; следователно и изпитанията са по-тежки. Имайки такава голяма привързаност, как щеше да е възможно да изпълня изискванията като Дафа Ученик?

Учителят казва: „Дафа учениците без съмнение работят много усърдно. И това е така, защото историческата отговорност, която ви е поверена и която понасяте е толкова велика, а вашата историческа мисия диктува, че в този критичен момент трябва да поемете такава историческа отговорност. Дафа учениците се появиха точно в този последен етап от цикъла на космоса на формиране, застой, дегенерация и унищожение. Това означава, че тогава, независимо дали за живи същества или за материални неща, всичко е достигнало последната и най-лоша точка, като проявленията на нещата са най-сложни и разграничаването на добро от лошо или на праведно от покварено е най-трудно. В такъв момент наистина става неизмеримо трудно за Дафа учениците да излязат и да понесат мисията, поверена им от историята. Когато казвам, че Дафа учениците са забележителни, то е защото в период като този те успяват да спасяват съзнателни същества, да помагат на Учителя да коригира Фа и да изпълняват мисията, която всеки лично трябва да изпълни – и това е, което ви прави наистина забележителни. Няма ера в историята, с която това да може да се сравни.“ (Какво е да си Дафа ученик, Преподаване на Фа на Фа конференцията в Ню Йорк, 29 Август 2011)

През 2015 подкрепях „Шен Юн” в Бремен. Отговарях за връзката с политиците, като част от работата с ВИП-ове. Бях се заела да помагам с организацията на щандове за промоции. От известно време имах проблеми с дясното ухо. Не можех напълно да разбера от какво не се бях освободила още. Единствено бях недоволна от състоянието си, защото не можех да чувам (акустично) какво казваха другите и се чувствах ограничена. Често не бях балансирана и се появяваха разногласия с координатора и с други практикуващи. Казваха ми, че не мога да си сътруднича и това ме караше да се чувствам притисната. Чувствах сърцето си под все по-голям натиск. Много се разтревожих, когато ухото ми започна да боли силно и да загноява. При тези обстоятелства как щеше да е възможно да свърша добра работа за „Шен Юн”? Реших да правя повече упражненията и също да изучавам повече Фа. Тогава се почувствах малко по-добре.

Когато се отрезвих, успях да видя какъв беше конфликтът между моята чиста страна и моята човешка страна и явно колко силен беше. Понякога усещането беше, все едно две личности се биеха или спореха една с друга. Не знаех как да разреша този проблем бързо и изцяло. Праведните ми мисли не бяха достатъчни за това. Също така почти нямаше време за това, така че реших просто да продължа с работата.

Чак след като всичко се беше успокоило и представленията на „Шен Юн” бяха приключили, започнах да гледам навътре и Учителят ми показа:

„Много от нещата, от които той не може да се откаже, са дълбоко скрити. Човекът сам знае, че тези неща не са добри, така че се страхува другите да не разберат за тях, от страх да не се изложи. При все това той не взима тези неща на сериозно като самоусъвършенстващ се и не съумява да работи с цялото си сърце за премахването им или да успее да се справи с тях, след като ги разпознае. Има и случаи, когато някои дребни неща не са били приемани сериозно в самоусъвършенстването и са се превърнали в големи проблеми.

Нека го кажа така: изискванията към Дафа учениците са високи – по-високи от тези на която и да е друга култивационна среда. Като форма не е толкова стриктно, но стандартите и изискванията за вашето самоусъвършенстване са високи. Проблем е, ако не успеете да разпознаете своите собствени грешки, точно както е проблем, ако не успеете да видите силните привързаности, които може да имате. А когато ги осъзнаете, определено е нужно, като Дафа ученици, разбира се, да се занимаете с тях. Това е самоусъвършенстването.“ (Преподаване на Фа на Фа конференцията в Ню Йорк, 14 май 2015)

Чак след конференцията осъзнах, че не съм била способна да оценя, когато другите практикуващи са правели нещо. Бях забравила да съм толерантна, когато те, по мое мнение, не правят нещата добре. Но всъщност аз бях тази, която не правеше нещата добре. За мен беше трудно да приема да се изложа; заради това не успявах да се вгледам навътре, да призная грешките си и да се извиня на другите за поведението си.

Мислите също са материални и ако тази материя не е добра, трябва да я отстраня с праведни мисли. Стига да се разглеждаме като самоусъвършенстващи се и да се доверяваме на Учителя, всичко може да бъде променено за нас и Учителят ще ни позволи да видим истината.

Благодаря ти Учителю, благодаря ви, съпрактикуващи!

Моля да ми посочите, ако има нещо неуместно.