Самоусъвършенстване при промотирането на „Шен Юн“

Уважаеми Учителю, почитаеми съпрактикуващи:
Организиране на клубни представяния
Поех координацията на клубните представяния миналата година. По моя лична оценка, тази специфична дейност е от голямо значение за мен, защото чрез тази дейност хората от по-горната класа могат да бъдат достигнати по-лесно и с тях може да се разговаря по-задълбочено.
Ние имахме възможност да организираме представяния с участието на главния координатор на Европейската Фалун Дафа Асоциация във Виена през януари тази година. Въпреки че много клубове проявиха интерес да бъдат домакини на представянето, това не се осъществи поради наличието на твърде малко време.
Това беше, както накрая се оказа, проблем, който излезе на повърхността, но също и възможност да открия някои недостатъци в сърцето си.
Но аз не го разпознах в началото. Вместо това преживях нарастващо напрежение и развих мисълта: „Аз трябва да го осъществя, за да получа подкрепа. Аз трябва да определя дати за представянията“.
За съжаление имахме готовност само с две представяния. Затова се свързах с Германия и попитах би ли следвало да отменим събитието. Колегата, с когото разговарях ми отговори да не се притеснявам за това, дори и ако представянията се състоят в няколко отделни дни. Ние тук се занимаваме със съзнателни същества и дори да има приготвени само две представяния, координаторът ще дойде. Те ме окуражиха и казаха, че все пак ще успеем да намерим предопределените хора. След тази дискусия нещо светна в съзнанието ми. Признах си, че не мисля за спасяването на съзнателните същества, а да се организират колкото се може повече представяния, така че координаторът да не пътува напразно до Австрия. Тогава открих, че имам голяма гордост и желание за признание, привързаности, които трябва да изоставя. Исках да получа признание и да не се изложа, привързаност, която ме напрягаше.
Веднъж открила тези зависимости, аз се концентрирах да ги изоставя: страхa да не се изложа и стремежа за признание. Всичко, което трябваше да направя, беше да се съсредоточа върху клубните представяния, след което съзнателните същества да се самоопределят и евентуално да бъдат спасени. След като взех решението, напрежението изчезна и веднага няколко клуба се свързаха с мен още през същия ден. Имахме възможност да уредим представяния за всеки ден, през който координаторът ще бъде в страната.
Великата сила на праведните мисли
От години колегите практикуващи и аз се включваме в намирането на места за нощувки за артистите от „Шен Юн“, включително и през тази година. Координаторът отговорен за хотелското настаняването ме попита с кого бих искала да работя при организирането на срещи по хотелите и дали искам да работя съвместно с практикуващия А. – колегата с когото работих и миналата година. Аз споделих, че не ми е било лесно да се сработя с този особен практикуващ А. и някак си не бих могла да работя добре с него, понеже беше твърде властен. Споделих, че бих предпочела да работя с практикуващия В.
За съжаление, практикуващият В. отмени нашата среща с кратко съобщение малко преди тя да се състои. Това се случи точно час преди срещата и аз отчаяно се опитвах да се свържа с координатора. Тя предложи да се обади на друг практикуващ. Оказа се, че А., с когото не исках да работя, беше единственият свободен колега. Това определено беше ясен знак, че мисленето ми беше не рационално, а действията ми още повече. Аз не постъпвах по начина, по който един практикуващ би трябвало да постъпи. Всъщност предпочитанията към един или друг практикуващ също са привързаности.
Учителят казва:
„Следователно това е напълно оправда¬но за обикновените хора. Тъй като човешките същества прите¬жават сантименталност – да си разстроен е сантименталност, както и щастието, любовта, омразата, да обичаш да правиш нещо, нежеланието да правиш друго, предпочитането на един човек пред друг, хобитата и нещата, които не харесваме. Всич¬ко принадлежи към сантименталността и обикновените хора просто живеят заради нея. Тогава, като практикуващи и като хора, които се издигат нагоре и отвъд, не бива да използваме този подход за преценка, и трябва да се откъснем от тези неща. Следователно що се отнася до многото привързаности, които произлизат от сантименталността, трябва да ги приемаме леко и накрая да ги изоставим.”
Приех това като указание от Учителя, че трябва да изоставя мнението си за практикуващ А. и да следвам естествения ход на нещата. Срещата мина много добре, нещо повече, разбрах, че този практикуващ не е това, което си мислех. Ние бяхме в състояние да се допълваме взаимно много добре и имах усещането, че той ме подкрепя изцяло във всичко, което казвах. Имайки предвид този опит стигнах до извода, че е опасно да изказваш мнение или възглед за колега практикуващ, особено след като постоянно се самоусъвършенстваме, за да се променим. Казвайки мнението си, аз ограничавах практикуващ А. в неговите действия и създавах илюзия, която няма нищо общо с действителността. Имайки впредвид, че някои виждат само лошата страна на нещата, които в действителност не съществуват.
Оказа се, че чрез сътрудничеството с практикуващ А. на една среща постигнахме безплатна бартерна сделка за престоя на артистите. Въпреки, че произтече формалност от всичко това, което в последствие ми създаде главоболие. Нямаше нужда да се притеснявам, защото ми бе казано, че никога не е имало проблем относно тази практическа формалност.
По това време нямах пълно доверие на главния координатор, така че все още се притеснявах. Е, възможно е страховете ми да са се материализирали, понеже от хотелската рецепция ми се обаждаха няколко пъти по този повод. Бях слисана от това как моите постоянни притеснения могат да доведат до появата на точно тази формалност. Накрая организаторът на турнето се погрижи за моята грешка, без да се оплаква. На заминаване хотелската администрация се извини за неудобството и казаха, че това е грешка на рецепционистката. Като цяло тази обичайна формалност не се прилагала към хора на изкуството.
„В резултат на научни изследвания на човешкото тяло учените в днешно време твър¬дят, че мисълта, генерирана от човешкия мозък, е субстанция. Ако съществува материално, не е ли тя също така и нещо от човешкото съзнание? Не са ли те едно и също?“ (Цитат от „Джуан Фалун”)
Тази ситуация беше ясен признак, че моите мисли са повлияли на реалността в отрицателна насока. Мислите притежават мощ и могат да доведат до нещо положително или отрицателно.
Изключително благодарна съм за многото възможности, които ми позволяват да разпозная и изоставя зависимостите си, работейки за представянето на „Шен Юн“, както и да бъда свидетел на Дафа чудеса.
Съпрактикуващи, моля любезно да отбележите пропуски или някакви недоразумения.

(Представено на Фалун Дафа конференцията за споделяне на опит от самоусъвършенстването във Виена, Австрия, на 20-ти септември 2015 г.)