Изтезания в Женския затвор на провинция Дзилин

Името ми е г-жа Гуо Уенсуай, аз съм практикуваща Фалун Гонг от град Чанчун. На 2 септември 2011 г. бях арестувана и осъдена на седем години затвор за практикуване на Фалун Гонг. На 23 декември 2011 г. бях изпратена в Женския затвор на провинция Дзилин и през май 2012 г. бях приета в затворническо отделение № 8, бившето "Възпитателно отделение“.

Бях бита и измъчвана по много начини, като например "Връзване с въжета" и "Самолетно летене". След като започнах гладна стачка в знак на протест срещу нечовешкото отношение, бях подложена на брутално насилствено хранене.

Иска ми се публично да изложа и изоблича изтезанията в Женския затвор на Дзилин над Фалун Дафа практикуващи. Все още има много практикуващи, които са задържани в този затвор. Те са подложени на жестоко отношение, хранени насилствено, затворени в малки клетки и са принуждавани да извършват тежък робски труд.

Методи на изтезание

Връзване с въжета
Пазачите връзваха ръцете и крака ми към четирите страни на леглото, така че цялото ми тяло да виси във въздуха. Болката беше непоносима.

Самолетно летене
Пазачите връзваха ръцете ми зад гърба и ме овесваха на горната релса на двуетажно легло, като краката ми не докосваха земята. Те разпъваха краката ми в различни посоки и ги връзваха за долното легло. Болката беше изключително сила и аз се потях обилно.

Висене на белезници
Охраната ми слагаше белезници и ме закачаше да вися на тях, с крака, недокосващи земята. Ръцете ми бяха сериозно наранени.

Седене на малък стол дълго време
Трябваше да седя изправена и абсолютно неподвижна за продължителни периоди от време. Краката трябваше да стоят много близо, като се докосват един друг, ръцете ми бяха поставени на коленете и трябваше да гледам право напред. Гърбът ми, бедрата и долната част на гръбнака боляха силно, а ръцете ми се подуваха, отичайки.

Разтягане на краката
Затворници ме държаха на пода и разпъваха крака ми в противоположни посоки. Ръцете ми бяха издърпвани зад гърба, а главата ми беше избутвана надолу към пода, докато държаха ръцете ми. Болката, причинена от това мъчение, е подобна на мъчението „Пейката на тигъра“.

Насилствено хранене през носа
Охраната в затвора започна да ме храни насилствено през носа на 7-мия ден от моята гладна стачка. Веднъж това ме задави до такава степен, че едва не умрях. Прилагаха ми принудително хранене два пъти на ден в продължение на шест месеца, което доведе до сериозно увреждане на мембраните на носните ми кухини, както и на стомаха ми. Последното се превърна в стомашно-чревни нарушения, нарушена функция на вътрешните органи и произтичащи увреждания.

Други видове изтезания
Затворниците често ме биеха, ругаеха и измъчваха. Дърпаха косата ми, удряха лицето ми и ме ритаха в корема и ребрата. Много пъти не ми беше позволявано да използвам тоалетната.

Намалени присъди на другите затворници
Подавах жалби към служителите на затвора, когато бях измъчвана. Това се случваше много пъти в продължение на повече от две години. Никога не получих отговор, нито дори един, а затворниците, които ме измъчваха получаваха намаление на присъдите си.

Надзирателят Джан Сулин, когото срещнах на 4 декември 2012 г., ме прати в болницата, за да бъдат прегледани ръцете ми, когато бяха наранени от мъченията. Дван не наказа никого.

Когато на 18 декември 2012 г. започнах гладна стачка в знак на протест срещу изтезанията спрямо мен, отговорът на служителите в затвора беше да предприемат насилствено хранене.

На 27 декември 2012 г. показах на директорката на отдела за разследванията в затвора наранените ми китка и ръка и й разказах през какво съм преминала. Тя просто ме утеши и каза на другите да не ме тормозят вербално и психически и да не ме бият. Тя не предприе никакви действия.

Не получих никакъв отговор на няколкото писма-жалби, които написах през януари 2013 г. до служителите в моето затворническо отделение. Въпреки това, Хе Фаннан, затворник, който ме бе измъчвал, бе пуснат от затвора на свобода на 5 февруари 2015 г.

След това на 22 април 2013 г. написах писмо до прокуратурата. Наистина се появи някой и проведе разговор с мен, като обеща да разследва случая. През лятото заместник-надзирател Уан Лидзун и надзирателят У Джеюн (Wang Lijun and Wu Zheyun) ми казаха, че трябва да чакам за отговора от страна на прокуратурата.

През ноември 2013 г. У Джеюн ми каза, че не е имало достатъчно доказателства във връзка с жалбата ми и разследването е било прекратено. Те игнорираха белезите по тялото ми и наранените ми китка и ръка.

На 12 ноември 2013 г. написах още едно писмо, за да предоставя детайлна информация за това как съм била измъчвана, докато съм задържана в затвора. Изисках да разследват оплакванията ми възможно най-скоро, тъй като затворниците, участващи в изтезанията щяха да бъдат освободени скоро. Сроковете на присъдите им са били намалени. Помолих Ни Сяохун, ръководител на отделението, да предаде жалбата ми до началника на затвора. Не получих отговор.

Опитах се да говоря с различни служители в затвора, включително Уей Лихуй, Ни Сяохун, Ли Хаюан, Ян Юи и Лиу Дан. Всички те се опитаха да избегнат отговорност.

Затворниците, които ме измъчваха, Пан Йин и Чен Мей получиха намалени срокове на присъдите си и бяха пуснати на свобода през януари 2014 г. Затворниците Уан Мей, Сие Лирун и Чу Гуирун бяха освободени под гаранция.

На 18 юни 2014 г. написах писмо до директора на затвора и до началниците на съответните му подразделения. Никой не отговори.

Лицата, участвали в преследването и изтезаването на г-жа Гуо в Женския затвор на провинция Дзилин са:
Затворниците: Хан Лили (韩丽丽), Тиан Дзипин (田桂平), Унаг Хуи (杨慧), Той Ганнан (何芳楠), Пан Уин (潘英)
Сътрудници (бивши практикуващи, които са се обърнали срещу Фалун Гонг по промиване на съзнанието и мъчения) Жан Янкун(张艳春), Ян Мей (杨梅), Сие Лирун (谢立荣), Ку Гуирун (曲 桂荣)
Служители на затвора:
Уу Жеюб (武泽云), надзирател
Уан Лиджун (王立君), заместник-надзирател
Ни Сяохун (倪笑虹), ръководител на отделение № 8

Забележка
1. "Пейката на тигъра": Затворниците са принуждавани да седят на малка желязна пейка, която е около 20 см висока, с вързани един за друг колене. С вързани ръце зад гърба си, или понякога отпуснати на коленете им, те са принудени да седят изправени и да гледат право напред без да помръдват, за дълги периоди от време.