Видяно в сън: дълбоко съжаление за неизпълнение на моята мисия

13 Януари 2016

(Minghui.org) На сутринта на 2-ри януари сънувах много ясно две неща, които ме шокираха до мозъка на костите. Въпреки че ги наричам сънища, те са всъщност това, което моят Юеншен е преживял извън физическото ми тяло.

Сън А:
Изведнъж се почувствах физически дискомфортно, така че затворих очи и усетих как моят Юеншен напуска тялото през главата ми. Когато аз (Юаншен) погледнах назад и видях тялото си да лежи там, се запитах, „Мъртва ли съм?" Тогава се появиха два лъча светлина и си помислих, че ярката светлина води към небето, докато тъмният лъч води към ада.
Помислих си: "Аз съм Дафа практикуваща. Няма начин да отида в ада. Дори и да умра, аз вече не съм същество, чието място е в ада." Ярката светлина ме поглъщаше в моето изкачване към небето. Носейки се из небето, тялото ми се чувстваше много леко и безтегловно и аз се втурнах бързо нагоре.

Малко поуплашена си казах: "Невъзможно е да съм мъртва, нали? Още не съм изпълнила мисията си! Ако ще си тръгвам, ще си тръгна с Майстора!"
При тази мисъл влязох в дълбокия космос, със слоеве и слоеве на космоса минаващи покрай мен, докато летях изключително бързо. Не след дълго пред мен се появи прекрасен рай.

Разбрах, че това е раят за Дафа практикуващи, които са били преследвани до смърт, но все пак са достигнали Съвършенство. Това е мястото, където те са в очакване на последния етап на Учителя: Фа коригирането на човешкия свят. Опитах да вляза, но не ми беше разрешено.

Така че продължих да летя, докато не стигнах до мрачен свят, където видях много хора, седнали на земята с безжизнени очи, ридаещи силно, биещи по гърдите си и кършещи ръце. Целият този свят беше изпълнен с безкрайна тъга, горчивина и безнадеждно съжаление. Опитах се да разбера какво става.

Една идея ми дойде наум, позволяваща ми да разбера, че това е светът за практикуващи, които са починали, без да изпълняват своите обети и тук те очакваха окончателната си съдба.

Това наистина ме шокира и в мен се надигна голям страх: "Наистина ли сега съм мъртва? Не съм изпълнила мисията си и съм мъртва?"
Точно тогава покойната ми баба се втурна към мен. Тя ме погледна втренчено, уплаши се и когато дойде на себе си, изхлипа, изплака и извика:" За какво си тук? И без да си изпълнила обета си! Как смееш да идваш тук? Аз разчитам на теб (да достигнеш Съвършенство)! Не ти ли казах много пъти в сънищата ти, че трябва да се самоусъвършенстваш усърдно? Как можа да умреш, без да изпълниш мисията си? Защо идваш в този свят?"
След като каза това, тя падна, като ридаеше горчиво.

Започнах да вярвам, че наистина съм мъртва. Плаках и плаках, молейки Учителя да ми помогне. Видях Фашън на Учителя да ме гледа отдалеч тъжно и сериозно. Коленичих, хлипайки и плачейки и знаех, че бях сгрешила и не се бях самоусъвършенствала добре. Помолих съществата около Учителя да ме изпратят обратно, защото ако напуснех човешкото си тяло за прекалено дълго време, то скоро би умряло. Но без значение колко плаках, никой не дойде да ми помогне. Отчаях се. Съжалих толкова много, че не съм била прилежна или че не се бях самоусъвършенствала достатъчно добре и че дойдох в този свят на отчаяние. Моето дълбоко разкаяние и болка ме накараха да почувствам, че не искам да живея повече.

След това една Дафа практикуваща дойде при мен и ме попита защо съм там. Казах й, че нямам представа. Тя каза, че е била изпратена там, защото не е преминала теста на болестната карма и сега е изпълнена със съжаление, но вече беше твърде късно, тъй като без човешко тяло от плът нищо не можеше да направи. Беше твърде късно за каквото и да било.

Попитах я дали ще бъдем унищожени, ако не сме изпълнили нашата мисия, и за наказанието. Тя ми каза, че няма начин да разкрие каквито и да било небесни тайни, но знае, че с неизпълнена мисия съзнателните същества, принадлежащи към мен ще бъдат изцяло заличени и всички светове и техните съзнателни същества, с които съм имала предопределени връзки, когато съм слязла от високи сфери - слоеве върху слоеве - всички биха се разпаднали.

Когато чух това, не се сдържах да заплача, мислейки как ми се искаше да се върна към моето човешко тяло. И тогава тя ми показа едно огледало в далечината, през което можех да видя всички мои роднини. Изтичах до него и видях майка ми, практикуваща, прегръщаща тялото ми, плачейки и призовавайки ме да се върна в моето тяло от плът. Тя каза, че не съм изпълнила мисията си и че не може да си тръгна. Чух я да вика името ми и извиках: "Мамо, мамо!" Но без значение колко силно виках, тя не можеше да ме чуе. Видях друг практикуваща да помага на хората да се откажат от партията по време на работа. Опитах се да я извикам, но тя също не можеше да ме чуе. Цялата бях в сълзи, сълзи на безгранично съжаление. Голямата скръб и болка ме караха да страдам неописуемо.

Изведнъж чух глас да казва: "Нека да остане за няколко дни." Не знам кой беше това, но коленичих и изплаках горчиво. След известно време ни казаха да се храним, но никой не искаше. Опитах се да погледна колкото се може по-надалеч и видях безброй Дафа практикуващи да проливат сълзи на дълбоко разкаяние. Някои зашлевяваха собствените си лица и те ставаха подути и червени; някои драскаха лицата си с остри нокти и имаха кръв по целите си лица; някои удряха главите си в стена и те кървяха обилно; други удряха гърдите си с юмруци, удряха главите, краката си и т.н. Целият този свят беше изпълнен с съжаление и сърцераздирателни писъци. Но после разбрах, че в този свят, без значение как страдаш или се измъчваш, няма начин да умреш. Така че всеки, който идва в този свят трябва да страда много, секунда по секунда, минута по минута, в дълбоко съжаление. Човек по-скоро би умрял, отколкото да живее дори миг, ако имаше избор. И дори ако ви помолят да останете живи, вие по-скоро бихте умрели. Това чувство е неописуемо.

Гледайки практикуващите там, аз мразех себе си толкова много. Защо не се бях самоусъвършенствала добре? Защо винаги пазех тези привързаности? Внезапно си спомних, че все още имаше списъци с хора, които се бяха отказали от ККП, които не бях оповестила. Все още имаше някои наказателни жалби срещу Дзян Дзъмин, които не бях редактирала, и все още имах приятели и бивши съученици, които не бяха чули за истината за Фалун Гонг.

Спомних си, че не бях вложила цялото си сърце в изучаването на Фа и че все още не можех да рецитирам новото Луню, заедно с много стихотворения в Хон Ин, и че все още не можех да медитирам в продължение на час, и че бях пропуснала толкова много от стоящите упражнения и не бях правила упражненията всеки ден, и че съм пропуснала изпращането на праведни мисли толкова много пъти.
Мислейки си за всичко това почувствах, че сърцето ми се къса, сякаш ножове го режеха на парчета и се мразех толкова силно. Сълзи на разкаяние покриха лицето ми. Аз коленичих на земята, удряйки се с юмруци и зашлевявайки лицето си. Как ми се искаше да имам възможност да се върна в моето тяло, колко ми се искаше все още да имах възможност да се самоусъвършенствам добре и усърдно в човешкия свят. Извиках, молейки се: "Моля ви! Помогнете ми! Моля да ми позволите да се върна към физическото ми тяло. То ще умре скоро, ако не го направя!" Но както и да виках и плачех, нямаше смисъл.

Малко по-късно, не знам след колко време, чух глас да казва: "Време е. Изпрати я обратно."

Следващото нещо, което чух, беше майка ми да се опитва да ме събуди, за да правя упражненията, и отворих очи. Но думите "Време е. Изпрати я обратно" все още отекваха в ушите ми, докато тялото ми се събуди.

След това не можех да се успокоя доста време, бях толкова шокирана. В първия момент бях уплашена, но минута по-късно отново бях щастлива и изпълнена с радост, виждайки стаята си и чувствайки болка при стискане с пръсти.

Сега вече бях сигурна, че още съм жива! Колко великолепно! Аз все още имах възможност да се самоусъвършенствам! Аз все още имах възможност да се справя добре и да изпълня мисията си! Крайните емоции и настроението, които преживях, бяха толкова драматично различни. Все още съм стресната и шокирана: това не беше сън, беше реалност и вярвам, че моят Юаншен изпита угризения и съжаление за неизпълнение на моята мисия, след като напусна физическото ми тяло.
Аз съм много благодарна на Учителя, че ми даде такова сериозно предупреждение и урок.

Сън Б:
Докато седях в медитация, изведнъж почуствах ужасна болка в корема. Отпуснах краката си, върнах се в леглото и отново заспах. Тогава имах друг сън.

В съня имаше по-възрастен мъж. Въпреки че не можех да видя ясно лицето му, можех да чуя гласа му много ясно.

Той ме попита дали има някакъв тест или препятствие, което не мога да премина в самоусъвършенстването. Помислих за известно време и казах, че тестът на брака е трудно да се премине. Той попита за повече подробности. Споделих с него, че вече бях на 32 години, но все още неомъжена. Усещах силен натиск от обикновените хора и моите приятели и роднини не ме подкрепяха и не проявяваха разбиране.

Други хора предполагаха, че или имам проблем, или че съм тайна любовница на някой заможен мъж и че за мен са били разпространени толкова много слухове. Хората ме гледат странно. Заобиколена от това, понякога едва мога да си поема дъх.

Възрастният мъж ме попита защо не съм се омъжила. Казах му, че конфликтът е дълбоко в самата мен. Започнах да чета и изучачавам Дафа, когато бях само на 10 години, и станах практикуваща 3 години по-късно, което означава, че съм се самоусъвършенствала в продължение на почти 20 години. Ако бях омъжена, не биха ли били напразни всички тези години на лишения и усилия в самоусъвършенстването?

Знам, че като практикуващ трябва да се отърва от сантименталността и желанието, така че бракът само би добавил още една ненужна пречка към самоусъвършенстването ми. Освен това, женените хора се очаква да имат деца и да прекарват много време с тях, а е толкова трудно да се премахне сантименталността за собственото ти дете.

Всичко това може да попречи на човек да бъде усърден и да се самоусъвършенства добре. Но ако не се омъжи една жена, обикновените хора не разбират това и разпространяват клюки по неин адрес. Така че и двете не са добри: и да се омъжиш, и да си сама. Но за щастие имам бебешко лице. Изглеждам доста млада и хората винаги мислят, че съм на около 22. Това, че изглеждам по-млада, е единствената ми утеха.

Като чу това, господинът се засмя и каза: "Ти познаваш историята „Пътуване на Запад“, нали? Монахът Тан преминава през 81 изпитания, преди да получи Буда писанията и да достигне Съвършенство. Като Дафа ученик ти имаш най-великата мисия в историята и с нивото ти на самоусъвършенстване, достигащо невиждани висоти, това, което трябва да преодолееш, са стотици и хиляди премеждия и препятствия.

"Хората винаги казват, че биха искали да се самоусъвършенстват и да станат богове и Буди, но то не е лесно нещо. А за тези, които идват тук, за да бъдат Дафа ученици, това изобщо не е толкова просто или лесно. Не е така, че всеки, който иска, може да бъде Дафа ученик. Титлата "Дафа практикуващ" е нещо, на което всички божества в небето се възхищават, но просто не могат да получат. Голям късмет е наистина да се получи шанс да практикуваш този Дафа.
Ти знаеш, че принципите в човешкия свят са точно обратните. Ако искаш да се самоусъвършенстваш в Буда, трябва да се сблъскаш с много премеждия и трудности. Знаеш, че си изстрадала огромна горчивина и болка по време на различни животи и в крайна сметка си стигнала до този последен етап и се предполага да се отървеш от тази човешка обвивка, което означава, че трябва да преминеш през непоносими болки и скърби.
Без значение какво казват за теб околните, дали си добра или че не могат да те разберат и ти се подиграват, присмиват ти се или злоупотребяват с теб - не ти ли помага това да премахнеш човешката си обвивка? Принципите в светския свят са обърнати - всеки на твоята възраст трябва да сключи брак и да отгледа деца. За теб, като самоусъвършенстваща се, то е за да ти помогне да премахнеш привързаностите си и да станеш божествено същество.
Те не те разбират, но в бъдеще, когато достигнеш Съвършенство, те със сигурност ще те разберат, ще ти се възхищават и ще се отплатят за това, което те е накарало да страдаш.
От друга страна, може да избереш да се омъжиш, и това е, за да видиш дали си достатъчно непоколебима, дали се влияеш от сантименталност и желание, както и от деца."

Аз му казах, че не съм толкова твърда и непоколебима и че ме е страх, че няма да се справя добре и ще пропадна надолу. Той каза: "В такъв случай ще бъде по-добре, ако се самоусъвършенстваш усърдно. Точно сега, ако погледнем назад, все още ли е пречка? Не е ли лесно да се премине? Всъщност, аз виждам твоето самоусъвършенстване просто като еднодневен процес – идваш в този човешки свят, оставаш само за един ден и той ще свърши много скоро."

Попитах: "Но защо пък на мен ми изглежда като толкова дълго време?" Той се усмихна и каза, че човешкото време и времето, за което той говори, са различни. В действителност това е само едно мигване на окото.

Той отново подчерта, че трябва да се самоусъвършенствам усърдно, за да се върна.
Беше почти време за изпращане на праведни мисли, събудих се и се изправих.

След като споделих съня ми с моите родители, и двамата бяха шокирани. Майка ми се просълзи и каза, че това не е сън, а е Учителят, който ми помага да се просветля. На следващия ден една практикуваща дойде вкъщи и аз го споделих с нея. Тя ме насърчи да го запиша, за да го дам на тези практикуващи, които се отпускат и имат много привързаности, че е дълбоко предупреждение за всички нас да преосмислим пътищата си на самоусъвършенстване.

Приятели практикуващи, има ли нещо, към което си заслужава да бъдем привързани в този човешки свят? Има ли някаква привързаност, от която не можем да се освободим? Има ли някакво човешко мислене, което ни дърпа назад и ни пречи да бъдем усърдни?

Ние не разполагаме с много оставащо време. Ако наистина не можете да се грижите за себе си, ако не можете да изпълните мисията си, това, което ви очаква, е безкрайна болка и безгранично разкаяние, да не говорим за унищожение! Моля, не бъдете объркани, мои приятели практикуващи! Моля не чакайте, докато загубите тялото си и тогава да започнете да съжалявате, че не сте се справили добре. Тогава ще бъде твърде късно.

Това споделяне се основава само на моя опит и разбиране. Моля, поправете ме, ако нещо не е в съответствие с Дафа.