Възстанових здравето си след практикуване на Фалун Гонг, но бях изпратен в затвора и изтезаван заради това

Когато през юли 1999 г. започва преследването на Фалун Гонг, г-н Джан е арестуван и осъден на три и половина години затвор, където преживява ужасяващи изтезания. Гърдите му са били сериозно увредени и той развива хидроцефалия. Репутацията на семейството му е сериозно опетнена от несъстоятелни обвинения.
По-долу следва разказа на г-н Джан за неговия житейски опит.
"Имах сериозно заболяване на бъбреците, което изчезна след практикуването на Фалун Гонг
През 1996 г. служих в армията и бях разпределен в град Янтай, провинция Шандун. Тогава бях на 19 години.

На 1 октомври 1996 г. моето поделение в армията имаше голямо празненство. На следващия ден изядохме остатъците морски дарове от празненството . Това беше лоша идея. Почти всеки, включително и аз, получихме хранително натравяне и бяхме отведени в болницата. Уринирах кръв и се чувствах много уморен. След медицинския преглед във военната болница на Дзинан бях диагностициран със сериозно бъбречно заболяване и последващо класифициран като индивид с увреждания.

Назначиха ми различни хормонални лечения и започнах да взимам много лекарства. Един военен лекар ми каза, че няма лек за тази болест никъде по света. По-ужасното за мен беше, че той ме предупреди, че в крайна сметка болестта ми ще се превърне в уремия и че ще умра по-рано, ако реша да се оженя и да имам семейство.
Чувствах се без всякаква надежда и в депресия. Бях на ръба на отчаянието. Как може това да се случва? Аз бях само на 19!

През тези дни моят командир често ме посещаваше в болницата. Той се опитваше да ме утеши. "Не се плаши. Ако западната медицина не може да излекува болестта ти, ще те заведем при лекар от китайската медицина. Ако лекарят от китайската медицина не може да те излекува, ще опитаме със специални предписания. Ако те не работят за теб, може да опиташ да практикуваш Фалун Гонг."

Последвах съвета му и опитах западната медицина, след това и китайската медицина. Нито една от тях не действаше. После се върнах у дома, за да открия специална рецепта за моето заболяване. След три месеца лечение се върнах във военното поделение. В първата нощ там болестта ми се появи отново.

Тогава се сетих за Фалун Гонг. Срещнах се с моя командир, за да науча повече за практиката. По онова време десетки милиони китайци от всички сфери на живота практикуваха Фалун Гонг. Много от тях бяха учени и авторитети в техните области. Разсъждавах над този факт. Това са хора мъдри и с дълбоки мисли. Малко вероятно е те да вярват в нещо, без да имат основателна причина. Бях твърдо решен да опитам с Фалун Гонг.

Спрях да взимам хапчета. След три месеца практика, спрях да уринирам кръв. Тогава реших да практикувам Фалун Гонг до края на живота си.

Оттеглих се от армията в края на 1997 г. и се ожених през 1999 г. На следващата година жена ми роди нашата дъщеря.

Друго чудо се случи с мен, след като практикувах Фалун Гонг. Бях получил заболяване на кожата, което правеше лицето ми люспесто, като имах постоянен сърбеж. Когато се изпотявах през лятото, чувствах лицето си така сякаш цялото гори.

Имах това неприятно състояние в продължение на няколко години и не успявах да намеря ефективно лечение. За по-малко от две седмици, след като започнах да практикувам Фалун Гонг, това състояние си отиде. Един ден по обяд измих лицето си след дрямка. Изтърках слой люспестта кожа от лицето си и това беше краят на този проблем.

Заплашваха ме със смърт, когато майка ми молеше за моето освобождаване

На 31 декември 2001 г. някой от измамените от пропагандата на комунистическата партия докладвал на полицията, че видял мен и други практикуващи да окачваме информационни плакати срещу преследването на Фалун Гонг. На 5 януари 2002 г. бях арестуван и отведен в полицейски участък.

По време на разпита началникът не спря с мъченията през цялата нощ.
"Ще те убием, ако не признаеш" казваше той. "Не съобщава ли вашият уебсайт Minghui, че над 1000 практикуващи Фалун Гонг [от 2001 г.] са били преследвани до смърт от полицията? Ти не искаш да влезеш в това число, нали? Мога да те ритам, докато не счупя краката ти. Никой няма да поеме твоя случай, дори ако майка ти пропълзи чак до Пекин, за да моли за помош, за това, че си преследван. Никой не би посмял да се заеме с твоя случай!"

В този момент майка ми наистина се молеше за освобождаването ми на входа на полицейското управление, но те не й обърнаха никакво внимание и продължиха да ме бият. Един полицай ме сграбчи за косата и блъсна главата ми в стената. Главата ми започна веднага да кърви.

Осъден на 3 години и 6 месеца затвор

Бях арестуван отново на 6 януари 2002 г. и отведен в окръжното полицейско управление. На следващия ден ме поставиха под наказателно задържане, а две седмици по-късно ме арестуваха официално.
През юли 2002 г. съдът ме осъди на три и половина години затвор без никакви доказателства. След девет месеца на задържане в средата на септември 2002 г. двама полицаи ме отведоха в затвора Хоншан в град Ухан.

Според наредбата служителите в затвора имат право да не вземат хора със сериозни заболявания. Затова дежурният лекар отказа да ме приеме, след като разгледа историята на заболяванията ми. Той отказа да приеме и друг практикуващ, защото той имаше сърдечно заболяване. Но полицаите му казаха: "Те са практикуващи Фалун Гонг, така че нямат заболявания и са много здрави. Просто ги вземете."
Дежурният лекар не можеше да реши какво да прави и искаше да докладва случаите на ръководителя на болницата на затвора. Един полицески надзирател пристигна и каза: "Не е нужно да питате за разрешение. Просто ги приемете. "

Тежко буре с вода висеше окачено на врата ми

След един ден, прекаран в затвора Хоншан, бях прехвърлен в затвора Киндуанкоу в провинция Хъбей.
Надзирателите караха затворниците да ме измъчват на воля. Заплашваха ме и ми нанасяха побои, опитаха се да промият съзнанието ми и ме принуждаваха да извършвам тежък труд. Лишаваха ме от сън, удряха главата ми в стената и ме ритаха в гърдите с тежките си военни ботуши.

Измъчваха ме с изтезание, наречено "копаене на стената." Криминални затворници връзваха ръцете ми зад гърба, избутваха главата ми в стената и поставяха горната част на тялото ми успоредно на пода. Нареждаха ми да стоя на един метър от стената, така че цялото тегло на тялото ми да е фокусирано върху главата и пръстите на краката ми.

Принуждаваха ме да извършвам тежък труд за продължително време от 5 часа сутринта до 21 часа вечерта. Даваха ми само пет минути за всяко хранене и пет минути, за да използвам тоалетната. Нареждаха ми да пиша "доклади за размишленията ми" през нощта. Принуждаваха ме да чета правилата на затвора до полунощ или дори до по-късно.

Едно много жестоко мъчение ми беше приложено - двама криминални затворника приготвиха 25 килограмово буре с вода, прикрепено за синтетично въже, като го вързаха да виси на врата ми. Ако вода капнеше извън бурето, те започваха да ме бият.
Много пъти криминалният затворник Уан Уей проверяваше колко дълбоко се е врязало въжето във врата ми. "За практикуващи Фалун Гонг като вас имаме нареждания от високо ниво. Никой няма да бъде държан отговорен, ако бъдете пребити до смърт. Ще бъде докладвано като случай на естествена смърт в затвора."

Той се опита да ме накара да напиша изявление за отказване от убежденията ми и отричането на Фалун Гонг. "Ти си служил в армията," каза той, "така че трябва да знаеш какво ще се случи, ако притока на кръв е спрян на това място. Ти скоро ще изпаднеш в шок. "
"Просто го направи. Аз ще сваля бурето от врата ти, ако обещаеш да напишаш тези изявления."

Аз отказах, така че те държаха бурето окачено на врата ми в продължение на два часа.
След това ме принудиха да клякам без странични движения като войник за дълго време. Не ми беше позволено да преместя тежестта. Помислих си, че тогава ще падна.
На следващия ден не можех да държа главата си изправена. Изпитвах изключително мъчителна болка във врата.

След тежък труд през целия следващ ден, бях принуден отново да държа бурето с вода през цялата нощ. Моите мъчителите го пълнеха с още вода, като доведоха при мен един по-възрастен практикуващ. Наредиха му да постави цялата си тежест срещу бурето, което да утежни положението ми още повече.

Този практикуващ отказа, заявявайки, че не иска да ме нарани. Те го биха жестоко, защото не искаше да се подчини. Той застана близо до мен и сложи леко главата си на бурето, за да намали тежестта на врата ми.
Затворникът Уан му нареди да се застане далече от мен. Когато практикуващият отказа да направи това, Уан го ритна силно. По-възрастият практикуващ падна на земята и после се изправи с огромна трудност. Когато най-накрая успя да се изправи, те отново го насилиха да застане в предишната позиция за още един час.
Месец след това не бях в състояние да държа главата си изправена.

Подозрителни медицински изследвания

Докато бях в затвора ми направиха няколко медицински изследвания. Бях подозрителен и всеки път, когато взимаха кръвни проби, си мислех за отнемане на органи от практикуващи Фалун Гонг. Веднъж ми взеха две колби кръв.
Изследванията обхващаха и състоянието на сърцето ми, мозъка, гърдите, очите, урината, както и други функции на тялото ми.
Веднъж попитах един полицай, "Защо само на практикуващите Фалун Гонг се правят тези медицински прегледи?"
"Това е, защото правителството се грижи за практикуващите Фалун Гонг", така че да не се оплакват повече." Беше ми трудно да повярвам на това.

Хидроцефалия на гърдите от жестоките побои

На криминалния затворник на име Хуан Жидзян беше разпоредено от надзирателите да бие практикуващи Фалун Гонг. Всеки път, когато той беше в лошо настроение, ми нареждаше да застана до стената и ме удряше с дървен стол. Понякога взимаше дажбите ми храна или ме лишаваше от сън през цялата нощ. Често ме принуждаваше да клякам като войник в продължение на повече от два часа всеки път.

Веднъж, когато ме принуди да направя "копаене на стената", внезапоно ме ритна в корема. Беше толкова болезнено, че не можех да дишам. Болката продължи повече от месец, придружена от продължително затруднено дишане.

Докато бях измъчван, бях също принуждаван да извършвам тежък труд, докато не станах твърде слаб, за да продължа с работата. Тогава бях отведен в клиниката на затвора, където дежурният лекар ме диагностицира с Туберкулозен плеврит и хидроцефалия. Каза, че съм в критично състояние и веднага трябва да бъда изпратен в болница.

Надзирателят Чиу Фан изглеждаше безразличен, когато му показах диагнозата от лекаря. "Няма да одобря твоя престой в болница", каза той. "Случаите на практикуващите Фалун Гонг трябва да бъдат докладвани на комисаря по политическите въпроси на затвора, преди да бъде предприето някакво действие. Съжалявам, но тъй като той е в командировка, ще трябва да почакаш. "
Когато му казах, че съм в критично състояние, той извика "Твоята смърт, не е моя грижа!"
Следващия следобед отидох в болницата и останах там в продължение на три месеца. Когато се върнах в затвора, главният лекар в болницата ме посъветва да се грижА за себе си, защото не се бях възстановил напълно.

И семейството ми страдаше от преследването

Моето семейство и роднини също страдаха. Преследването донесе огромна болка на всички нас.
Семейството ми беше последователно наблюдавано и следено от агенти на прословутото Управление 610. Те подслушваха телефонните ни разговори, следяха ни и ни заплашваха. Роднините ми по линия на жена ми също бяха под наблюдение.

Полицейски служители, държавни служители и длъжностни лица от жилищната ни общност постоянно идваха в дома ми, за да ни тормозят. Те претърсваха жилището ми и конфискуваха нашата лична собственост. Полицай на име Цао Дзинбо веднъж ми нанесе побой пред собствения ми дом.

След като ме арестуваха, магазинът ми за обувки беше затворен. Съпругата ми и дъщеря ми трябваше да отидат да живеят при родителите на жена ми, които имаха финансови затруднения. Майка ми пострада значително и беше поставена под огромен натиск.
Жена ми и аз напуснахме града, за да си намерим работа. Агенти от Управление 610 продължават да тормозят роднините на жена ми.