Самоусъвършенстване и елиминиране на страха

Многоуважаеми Учителю,
приятели самоусъвършенстващи се,

Казвам се Никола и съм Дафа практикуващ от Швеция. Започнах самоусъвършенстването си в Дафа през 2011 година.
През месец юни 2011 г. получих телефонно обаждане от братовчеда на мой приятел; каза ми, че познава едно момиче, което има нужда от правна помощ, както и че се е сетил за мен, тъй като съм адвокат. Казах му да й даде номера ми, така че тя да може да ми се обади. Около две седмици по-късно тя ми се обади по телефона и след като бяхме говорили около 20 минути се разбра, че е омъжена за човек от Нова Зеландия, който свиреше на бас в една от старите ми групи. Освен това се оказа, че двамата живеят само на една пресечка разстояние от мен. Решихме да се срещнем в близките дни и в крайна сметка се видяхме, пихме чай и говорихме около 8 или 9 часа. В края на вечерта, съпругът на момичето ми предложи да се присъединя към него на следващия ден и да правим заедно Дафа упражнения в близкия парк. Аз се съгласих. След упражненията на следващата сутрин се прибрах в къщи и взех душ, в подготовка за работа. Докато бях в банята почувствах мощна сила, която почти ме повдигна от земята и се чувствах така, сякаш съм окъпан в светлина. Поръчах си екземпляр на „Джуан Фалун“ и прочетох книгата за малко повече от седмица. След това моят живот се промени по всички възможни начини.

През тези пет години като практикуващ съм имал удоволствието да работя за всички наши медии: NTD, Epoch Times и SOH мрежа. Живял съм в три от най-големите градове на света, включително Ню Йорк и съм участвал в редица международни проекти, най-популярният от които е може би с правния екип на Дафа във Вашингтон, окръг Колумбия.

Смятам себе си за много щастлив човек. Получил съм много подаръци в живота си и възможността да развия голямо количество знания и умения още от малко момче. Поглеждайки назад си давам сметка, че майка ми е направила всичко възможно, за да бъда уверен в себе си и ми е помогнала да изградя безстрашно отношение към живота. Независимо от всичко това обаче винаги съм имал чувството, че нещо ме гризе отвътре – това чувство е страхът от провал. Знаех за този страх от малко момче и той беше с мен досега. Този страх е причината, поради която съм се трудил усилено, така че да бъда успешен. Исках да бъда най-добрият във всичко. Никога не се отказвах. Винаги се борех без значение за какво. В училище, в спорта, в музиката и по време на работа се борех и съм се борил.

Когато се присъединих към Дафа на 30-годишна възраст, най-накрая разбрах какво е това чувство на страх от всичко. Имах мисия да помогна на Учителя във Фа коригирането и спасяването на съзнателните същества – най-важната задача! Вече знаех защо съм прекарал толкова много години да се страхувам от провал. Тъй като го задържах по време на самоусъвършенстването, този мой страх беше изпитван многократно. По-долу са някои от предизвикателствата със страха, на които съм се натъквал през живота си като практикуващ.

Разясняване на истината лице в лице

Моят първи тест като практикуващ дойде около 2 месеца след като започнах. Бях поканен на рожден ден на мой приятел, с много нови хора. В случая бях седнал на масата срещу едно момиче на моята възраст. Започнахме разговор за живота и по средата я попитах дали знае за Дафа и преследването в Китай. Веднага след като бях казал думите Фалун Гонг, очите й потъмняха и сякаш побесня. Тя каза: "Това са хората, които горят бебета!"

Оказа се, че тя е живяла в Китай през 2001 г. по време на най-жестокото преследване. Въпреки че бях нов практикуващ осъзнах, че трябва да й разясня истината. Останах спокоен и й обясних, че съм практикуващ Фалун Гонг и че каквото и да е видяла, най-вероятно са тайни агенти, изпратени от правителството, за да оклеветят Дафа. Тя изглеждаше озадачена. Погледнах я право в очите и й казах със спокоен глас: "Ти грешиш, тези действия са организирани от комунистическата партия, за да накарат всеки да мисли, че Фалун Гонг не е добър, но аз ти казвам, аз съм практикуващ. Ако искаш да знаеш какво представлява Фалун Гонг, можеш да дойдеш и да опиташ упражненията заедно с мен и да прецениш за себе си." В този момент очите й се изчистиха и тя сякаш остана безмълвна. След известно време ме погледна, усмихна се и каза: "Добре, искам да опитам упражненията с Вас. Нека да отидем този уикенд!"

Когато погледна назад към този инцидент знам, че Учителят беше там и ми даде силата да помогна на това момиче да научи истината за Дафа.

Елиминиране на болестна карма

След 6 месеца самоусъвършенстване получих следващото си голямо изпитание. Спомням си, че бях на работа и пишех на моя компютър, когато дясната страна на лицето ми започна да пари и да гори леко. Това беше много необичайно и много неприятно усещане. На следващата сутрин се събудих и цялата дясна страна на лицето ми беше парализирана. Не можех да преглътна правилно и дясното ми око почти не мигаше. Беше трудно дори да говоря, без да завалям. Когато пристигнах на работа същия ден, всички реагираха силно на външния ми вид и някои от по-възрастните дами мислеха, че имам инсулт. Изведнъж всички станаха лекари и започнаха да ми казват, че трябва да отида в болницата, за да се лекувам. Дори шефът ми дойде в моята стая и почти ме заплаши, че ако не отида в болница, той ще трябва да предприеме действия от името на моя работодател.

През следващите два месеца трябваше да прекарвам всеки ден в убеждаване на нови хора, че съм добре и не съм имал инсулт. Дори хора, които не познавах изглеждаха доста уплашени, когато ме питаха какво не е наред с лицето ми.

От самото начало на този тест разбрах от лекциите на Учителя в „Джуан Фалун“, че като самоусъвършенстващи се ние не се разболяваме. Всяка реакция в организма е добра, тъй като е само карма, която е притисната да излезе извън нас. Знаех, че е по този начин и когато хората ме тормозеха за моето здраве, просто се усмихвах и им казвах, че познавам тялото си и всичко е наред.

След около 2 месеца парализата се махна от лицето ми и изглеждах нормално. Можех да говоря и мигам отново. По време на това изпитание поддържах силни праведни мисли и получих подкрепа от някои от местните практикуващи, които ми позволиха да запазя спокойствие и да остана смел в лицето на страха. С това изпитание моята вяра във Фа се засили неимоверно.

Като част от юридическия екип

След като бях практикувал около 9 месеца, местната група ме окуражи да присъствам на Fahui във Вашингтон през 2012 г. и аз реших да отида, тъй като бях чувал, че правният екип на Дафа е базиран във Вашингтон. Когато пристигнах в дома на практикуващия, където щях да отседна, се оказа, че той познава главния координатор на правния екип. Всичко беше чудесно аранжирано.

Бях представен на адвокатите и поисках да присъствам на една от техните срещи. Те ми показаха работата, която извършва правният екип и бях помолен да се присъединя към екипа дори ако остана в Швеция. Оказа се, че притежавах много необходими умения в медийното и авторското право. Така станах адвокат на договор за NTD Ню Йорк.

След като върших тази работа от Швеция няколко месеца, главният координатор на правния екип ме попита дали искам да се преместя във Вашингтон, за да стана пълноправен участник на екипа. Аз просто не бях готов за тази оферта. Казах на координатора, че ще трябва да помисля за това.

В продължение на седмици бях „за“ и „против“ идеята за преместване от Швеция в САЩ. Това би означавало голяма промяна в живота ми. По това време имах добра работа като държавен адвокат, луксозен апартамент, кола и всички останали удобства, които съвременният човек следва да има. Освен това трябваше да премина през процеса на получаване на виза за САЩ. Трябва да призная, че в този момент страхът ме задържа.

Но един ден, след представяне на филма "Свободен Китай" в родния ми град, практикуваща се приближи до мен и ме попита дали искам да й правя компания и да пием кафе. Седнахме в близкото кафене и започнахме споделяне на опит в самоусъвършенстването. По средата на нашия разговор тя се обърна доста остро към мен и ме попита защо се възпирам. Знаех, че е права. Не биваше да позволявам на страха да победи. И така, резервирах билет за Ню Йорк на следващия ден.

След първото ми пътуване реших, че преместването за постоянно е правилният начин да отида, така че обявих апартамента си за продажба, продадох колата си и се отказах от всичките си притежания, освен някои дрехи и моята китара.

Но този път също срещнах много препятствия. Продажбата на апартамента ми отне почти три месеца. Въпреки че имах всички пълномощия и отговарях на всички изисквания, за да получа финансиране от правителството за училището, за което кандидатствах, те директно ми отказаха. Трябваше да отида и да направя пълно възражение пред тези хора за моя случай, с доказателства за подкрепа и всичко останало. В края на краищата те одобриха финансирането ми само две седмици преди моя полет.

Дори и на летището имах тест. При проверката за моя полет стюардесата ми каза, че не мога да се кача в самолета, тъй като билетът ми е standby (на изчакване). Бях платил за обикновен билет, така че това беше много объркващо. Отне ми около един час и разговори с трима различни служители, докато най-накрая ми позволиха да се кача на самолета.

Отхвърляне на слоевете на страха

С напредването на самоусъвършенстването ми тестовете по отношение на страха сякаш станаха по-малко. Въпреки това те идваха с много повече интензивност, отколкото преди.

По-рано същата година бях поканен на голям семинар за предприемачи в Стокхолм. Този семинар имаше около стотина участници от някои от най-големите корпорации в региона. Когато седнахме и семинарът започна, научих, че един от лекторите е специализирал бизнес с Китай и ще изнесе лекция на тази тема с препоръки за шведския бизнес. Докато го слушах да говори осъзнах, че това ще бъде една чудесна възможност за мен да разясня истината за всеки от публиката. Само с няколко добре зададени въпроса можех да насоча дискусията в правилната посока. Докато седях там и мислех, изведнъж почувствах как силно чувство на страх се заражда вътре в мен. Чувствах се сякаш нещо ме дърпаше надолу към стола ми и ме караше да не мога да се движа или говоря. Тихо гледах как моментът отминава и семинарът приключва.

Веднага след като семинарът приключи, беше време за хранене и имаше възможност участниците да се съберат и общуват по между си. Успях да бъда наоколо и разясних истината на около 10 души, преди да се наложи да напуснем помещението. Когато си вървях към вкъщи се чувствах опустошен от факта, че бях изпаднал в страх и пропуснах възможността да помогна на Учителя да спаси 100 души. След като се прибрах и седнах да изпращам праведни мисли се заклех, че от този момент нататък ще посрещам страха и ще го прегърна, когато възникне, без значение колко е голям.

Чрез това прозрение започнах да проучвам страха във всекидневния живот. Забелязах как честите, малки страхове, които изглеждат безобидни, когато се развият, могат да се превърнат в модел, който ще те накара да поемеш по лесния път, вместо да изпиташ себе си на тясната пътека. За един практикуващ е много важно да не го забравя. Това може да означава разликата между овладяването на страха и това да го оставиш да спечели.

Преодоляване на болката при пето упражнение

Моето най-продължително изпитание, откакто се самоусъвършенствам, е въпросът за краката ми и упражнението в медитация. Най-добрият начин да се опишат краката ми е да си представите две бетонни колони, където ставите и костите са железни стълбове, а мускулите са бетонът около тях. Още от първата ми медитация преживях безумни количества болка, докато седях. Първите два пъти го правих заедно със съпрактикуващ от Нова Зеландия и седях в продължение на половин час. Третият път когато медитирах, издържах изключително трудно да седя през цялото време. Болката беше непоносима и се чудех защо половин час изглежда толкова дълъг. Оказа се, че моят приятел практикуващ ме беше прилъгал да седя в продължение на цял час.

Изпитвах толкова много болка всеки път по време на медитация, че развих страх от това. Знаех, че ще бъде изключително трудно и че трябва да се стои цял час, тъй като веднъж вече го бях направил. Можех да седя и тялото ми се движеше по всевъзможен начин и се клатеше така безмилостно от време на време, че понякога имах чувството, че ще припадна от болка. От време на време получавах силна треска след това и трябваше да отида до леглото за сън в продължение на няколко часа.

След като измина една година разбрах, че това няма да премине бързо и ще трябва да се боря с болката много пъти, за да надделея. Единственият начин да го направя беше да пусна страха и да си казвам всеки път: „Това ще боли, но много карма и лоши неща ще бъдат изгонени от тялото ми! Това ще бъде моята рутина преди всяка медитация. По време на мъчителна болка ще рецитирам Луню.“

Преди около една година, след 4 години на болки при медитация, най-накрая успях да кръстосам краката си в позиция двоен лотос и днес мога да седя малко повече от половин час. Тъй като напреднах в стоенето в двоен лотос, се появи нова вълна от мъчителна болка. Разликата сега е, че аз вече не се страхувам от нея. Знам, че това е нещо, през което трябва да премина, за да достигна до моето най-високо ниво и знам, че тялото ми бива пречиствано всеки път.

Често си мисля за думите на Учителя в Девета лекция на „Джуан Фалун“, където пише:
„Когато преодолявате истинска трудност или изпитание, пробвайте. Когато е трудно да издържите, опитайте да издържите. Когато изглежда невъзможно и казват, че е невъзможно, пробвайте и вижте дали е възможно. Ако действително го направите, наистина ще откриете: „След като прекосиш сенчестите върби, отвъд ще има ярки цветя и друго селце!“

Тези думи наистина ми дават спокойствие. В моменти на съмнение, когато страхът може да се появи отново, знам, че докато съм силен във Фа мога да преодолея всички тестове и изпитания на пътя си.

Заради този велик Дафа, който получих, казвам:
"Благодаря Ви, Учителю. Благодаря Ви от все сърце."