Готов да направя важна стъпка

Бих искал да споделя моя скорошен култивационен опит от последните два месеца и половина. Този период от време беше наистина изумителен култивационен опит, който се надявам да ви окуражи.

Имал съм сериозна болестна карма много години наред; не искам обаче да се спирам на този въпрос. Причината да ви го кажа е, че ако преживеете такова изпитание, тогава се надявам да съумеете да видите, че все пак можете да се повишите в самоусъвършенстването, без значение какво се случва.

Напоследък имах много изпитания: шефът ми не ме харесваше от доста време и после ме уволни от работа, семейните отношения със съпругата ми станаха изключително напрегнати, до степен, че трябваше да се изнеса за кратко и имах болестна карма, която беше много силна.

Беше като в Джуан Фалун, Лекция 9: „Обикновен човек не може да понесе такива страдания и ще си помисли: „За какво живея? Защо не намеря въже да се обеся и да сложа край на всичко?“ Просто казвам, че човек трябва да е способен да понесе най-тежките от всички страдания.“

По време на този период споделях своята ситуация с практикуващи и обсъждах нещата от гледна точка на Фа. Бях дълбоко трогнат, че практикуващи, с които преди не бях имал дълбоки разговори, се отвориха пред мен, когато обясних ситуацията си. Преместих се на място, близо до някои практикуващи. През това време ние всички се насърчавахме един друг да изучаваме заедно и да споделяме от гледна точка на Фа. Също и правехме заедно упражненията.

Получих покана за интервю за работа за най-престижното художествено учреждение в страната, Кралската академия на изкуствата. Сутринта на интервюто направихме упражненията заедно и прочетохме една лекция. Практикуващите бяха работили по проекта „Изкуството на Джън-Шан-Жен“ и имаха да ми дадат брошури, за да мога да разясня истината на интервюто. На първия етап на интервюто имаше трима души, които ме интервюираха, включително заместник-финансовия директор. Аз отговорих на всичките им въпроси добре и обясних за „Изкуството на Джън-Шан-Жен“, включително и за личното ми участие в този проект.

Тогава те ме попитаха дали имам въпроси. Аз попитах как е минала скорошната изложба на известен китайски художник. Те ми казаха, че е минала добре, въпреки че са имали трудности да намерят финансиране, защото художникът е бил много критичен спрямо китайското правителство. Като резултат всички банки, които нормално спонсорират тези събития, отпаднали, защото не искали да обидят режима. В резултат на това Академията за първи път направила групово финансиране в интернет и успяла да събере средствата, за да проведе изложбата. Оказала се най-успешната изложба за годината. Усмихнах се и ги похвалих, че са организирали събитието. Казах им, че тази институция е място с добродетел и че искам да работя там.

Недълго след това, тъй като не работех, имах възможност да пътувам до Европейския парламент в Страсбург за проект за разясняване на истината, за да се призоват депутати от Европейския парламент да подпишат Декларация за разследване на въпроса с насилственото отнемане на органи в Китай. Пътуването мина добре и успях да се разтоваря, така да се каже, и да се потопя в това да помагам да се спасяват съзнателни същества. Работехме по двойки и аз бях в партньорство с тайвански практикуващ, когото не бях срещал преди. Работихме добре заедно, изграждайки план за деня и изпълнявайки го. Всички се върнахме у дома с усещането, че сме направили някакъв напредък.

При завръщането си в Лондон продължих да търся работа и да поддържам изучаването на Фа и упражненията с местни практикуващи. Тогава се появи друга възможност да отида в Страсбург. Имаше актуализация на изготвящия се доклад за отнемането на органи, който много увеличи броя на предполагаемите насилствено отнети транспланти, така че имахме причина да говорим с всички отново, а също и с депутати от Европейския парламент, с които не бяхме разговаряли преди.

Пътувайки към Страсбург отново, този път с мини бус, сърцето ми беше натежало. Мислех си неща като: „Имам болестна карма и не съм в добро състояние, имам толкова много лични проблеми за разрешаване, с които не съм се заел.“ Мислех си също, че не е възможно да бъде толкова добро пътуване като последния път.

Първата сутрин в Страсбург направихме упражненията и изучавахме Фа, а след това потеглихме към Европейския парламент. Отвън пред парламента имаше много практикуващи, които правеха Хонг Фа и можех да усетя енергийното поле. Когато влязох в сградата, отидохме в кафене, което беше централно място за срещи и видях практикуващи от много различни държави, всички си сътрудничеха помежду си. Бях дълбоко трогнат от тази гледка и очите ми се насълзиха. Усетих как всички възприятия в полето около тялото ми падат и можех да видя същността на въпроса. Учителят е говорил за темпа на Фа коригирането, когато достига повърхностното измерение. За мен – видях тялото си като вселена с Фа коригиране, напредващо към външното. Беше толкова близо до повърхността, че можех да видя светлината в себе си и в практикуващите около мен.

Тогава тръгнахме по екипи да организираме срещи с английските депутати от Европейския парламент. Аз се обадих на един от депутатите, за когото по-късно разбрах, че е отговорен за търговията с Китай.

Казах: „Здравейте, г-н Д., дойдох в Страсбург от Великобритания и бих искал да ви разкажа за декларация 48 – за насилственото отнемане на органи в Китай.
С обработен тон на добре образован човек от висшата класа той отговори: „Вижте, това не може да се случва. Може би в малки размери, може би някои триади.“
Казах му, че според мен трябва да се срещнем лице в лице.
„Може би тази вечер тогава“, предложи той.
Попитах го дали е удобно да дойда до кабинета му в 5:30.
Той каза: Може би, ще видим.

След като затворих телефона почувствах, че трябва да говоря с този човек, че нямаше да бъде лек разговор и имах нужда да се подготвя за него. Все още по-голямата част от деня беше пред нас. Говорихме с евродепутати и техните асистенти, разяснявайки фактите, а някои от тях подписаха декларацията. Наближаваше 5:30 и ние тръгнахме за срещата, която бях уговорил.

Веднага след като седнахме, той изстреля към мен много въпроси, конкретно на икономически теми, на по-голямата част от които не знаех отговорите. Казах му твърдо „Не знам това. Аз съм тук, за да ви кажа за насилственото отнемане на органи в Китай.“ Вярвам, че той уважи, че бях искрен. Така че сега имах възможност да изложа някои факти. Казах му, че Китай казва, че прави 10 000 трансплантации на година, обаче само два от 900-те трансплантационни центъра изпълват тези бройки сами. Така че какво става в другите 888 трансплантационни центъра? Тези центрове се изграждат само ако ще има печалба!

„Не можете да обвинявате Китайската държава в масово убийство“, каза той.
Попитах го: „Кой друг би могъл да направи това в такъв мащаб?“
Настана мълчание и той ме погледна в очите. Аз гледах към лявото му око доста дълго време... тогава погледнах дясното му око... Тогава той ми се усмихна... тогава аз се усмихнах обратно.
Той каза: Знаех, когато говорих с теб тази сутрин по телефона, че си човек със силна воля.

Тогава навлязохме в разговор, разкриващ какво е Фалун Гонг, какво е Китайската комунистическа партия, в частност Джоу Юнкан, Луо Ган и Бо Силай.

По това време усетих, че Учителят ме е бутнал нагоре до много високо ниво. Беше като да нагласяш честотата на радио на нова станция, с изключително ясна честота.

Когато споменах Бо Силай, той ми каза, че е приятел с него. Аз не се повлиях от това и продължих да обяснявам връзката на Бо Силай с насилственото отнемане на органи в Далиен. Той слушаше и не ми се противопостави, после ме погледна в очите. Можех да усетя как всичко се променя около мен, не беше нужно да говоря в тези моменти, тъй като знаех, че силата на Фа протичаше през мен и променяше мислите на този човек.

Той вдигна телефона и започна да се обажда на хора и да пита дали знаят за насилственото отнемане на органи. Той се обади на трима души във Великобритания и на един в Канада. Искаше да получи някакво уверение от хора, които познаваше. После той се обади на някого, за когото смятам че беше един от асистентите му, китаец. По-късно разбрахме от друг депутат, че той е единственият, който има китайски асистент в Китай. Асистентът вдигна телефона и г-н Д. попита: „Какво знаеш за отнемането на органи. Отговорът беше: „Това е Фалун Гонг, те са измислили някакви истории. Знам, защото са казали, че една от местните им болници е трансплантационен център, а тя не е. Всъщност съм бил там и тя е нормална болница“

Думите звучаха толкова празно и неоснователно. Когато г-н Д. затвори телефона, аз му казах: „Не е нужно да ви казвам дали този човек говори истината или не.“ Отново имаше продължителен контакт с очи.

Тогава той обясни своите християнски вярвания по-подробно. Усетих все едно намесващите се божества се опитваха да проникнат, но имаше преграда, която ги блокира. Не ви е позволено там вътре, казах им. Слушах депутата от Европейския парламент и му казах в сърцето си: „Не съм тук, за да се противопоставям на вярванията ти. Тук съм, за да ти помогна да бъдеш спасен.“

Той каза, че няма публично да подпише декларацията, но ще направи нещо по-добро, а именно ще попита хора в Китай какво очакват Европа да направи относно насилственото отнемане на органи.

Той ми каза: „Наистина ли смяташ, че това е най-добрият подход относно това? Мислиш ли, че това ще промени нещо?“
„Тази структура ми позволи да проведа този разговор с вас“, отговорих аз.

Отново имаше визуален контакт и вярвам, че в онзи момент той разбра на по-дълбоко ниво защо бяхме дошли да говорим с него. После ние приключихме срещата и си тръгнахме. Обикновено срещите с депутати от Европейския парламент продължаваха около 5 минути, но тази беше час и половина.

Бях дълбоко докоснат от изживяването и същата вечер на Фа изучаването споделих с европейски практикуващи. какво се беше случило Проблемът, който имах онази вечер, беше спането. Спах само три часа, а през следващия ден работата в парламента беше много тежка, защото моите енергийни нива бяха паднали.

На третия ден не отидох в парламента, тъй като трябваше да си тръгна рано с мини буса, така че направих Хонг Фа няколко часа отвън пред парламента. Направихме едно упражнение и после изпращане на праведни мисли, после още едно упражнение, после изпращане на праведни мисли, т.н... Когато изпращах праведни мисли, си мислех за разговора, който имах с депутата от Европейския парламент. Енергията на Учителя се върна обратно в мен. Моите праведни мисли бяха подсилени.

При пътуването обратно практикуващи споделиха много за своите изживявания и пяхме песни на Фалун Дафа. Наистина се почувствах част от единното тяло практикуващи, западняци и китайци.

Скоро след като пристигнахме обратно, имахме парад в централен Лондон, отбелязвайки 20-ти юли. Сутринта имах болестна карма, но знаех, че трябва да присъствам. Парадът мина добре и свършихме на северния край на площад „Трафалгар“, където имаше голямо Хонг Фа с практикуващи, присъстващи от цяла Великобритания. Беше ми даден плакат, който да държа, гласящ „Спрете преследването на Фалун Гонг“. Стоях там един час, но не се чувствах уморен. Тогава практикуващ имаше почивка и ми подаде по-голям плакат, който гласеше Спрете насилственото отнемане на органи в Китай“. Тя ми каза, че това е много силно. И аз така мислех.

Продължих да стоя на същото място и си мислех за разговора, който имах с депутата от Европейския парламент, където Учителят ме беше повдигнал до голяма висина. Сълзи се стекоха в очите ми и сърцето ми беше изпълнено с енергия и усещането беше все едно се беше взривила бомба. Можех да видя ефекта от енергийното си поле. Можех да видя хора да навлизат в полето ми и можех да видя как техните възприятия падат от телата им. Някои хора ми задаваха въпроси и знаех, че докато говорех, думите ми достигаха директно до това същество. Един човек дойде до мен и каза:

Това наистина ли се случва?
Аз казах: Да, случва се.
Той каза: Това е военно действие! Трябва да изпратим войниците там!
Аз казах: Това наистина се случва
Той каза: Това е военно действие. Трябва да отидем и да ги изкараме от там. Къде мога да науча повече за това?
Аз казах: Гледайте документалния филм „Трудно за вярване“ в интернет.

Той си го записа. Всъщност за този конкретен човек не мисля, че беше толкова трудно да повярва. До този момент аз все още стоях прав на същото място и обясних на някои практикуващи какво ставаше. Продължих да стоя там и глезените ми станаха безчувствени... после долната част на краката... после горната част на краката... после предмишниците ми. Бях преживял състоянието, където Учителят говори за оптималното състояние на трансформация, докато се прави седящата медитация, и усещаш все едно части от тялото ти са изчезнали. Но този път аз стоях на площад „Трафалгар“ с хиляди хора около мен. Бях стоял на едно и също място в продължение на три часа.

След известно време мисля, че привличах малко внимание на практикуващи. В онзи момент един по-скоро прям практикуващ дойде при мен и каза: „Ти идваш тук и ще държиш този банер вдигнат.“ Имах усещане, че ако бях казал на този практикуващ, че тогава изживявах трансформация на тялото в оптимално състояние, той нямаше да прецени моята ситуация добре, така че отидох до пилона, където банерът трябваше да се вдигне. След известно време отборният ми партньор от Страсбург дойде и ми каза: „Ти си добър в разясняването на истината на хора, отиди и прави това.“ Така че отидох. Думите идваха бързо и успявах да стигна право до същината, когато отговарях на въпроси.

Слънцето светеше и беше наистина прекрасен ден. В края на деня не исках да тръгвам. Преди да си тръгна от площада, погледнах назад как практикуващи събират багажа. Помислих си, ще имаме ли друго събитие като това? Това ли е последният път?

Въпреки че не бях ял цял ден и бях стоял прав в продължение на седем часа и половина, не се чувствах уморен и бях пълен с енергия, така че когато се прибрах, направих упражненията.

През следващата седмица споделих за преживяванията си на седмичното ни изучаване на Фа. Усетих, че сърцето ми беше свързано с думите ми и в тялото ми се натрупваше енергия. Осъзнах, че чрез споделянето лице в лице аз се самоусъвършенствах и заздравявах праведните си мисли. Тъй като събитията, които се бяха случили, бяха толкова ясни в съзнанието ми, не се провалих в представянето на гледната си точка.

След изучаване на Фа онзи ден имахме Хонг Фа на Свети Мартин, затова отидох направо там. Беше още едно добро събитие и ценях възможността. След събитието вървях около 30 минути през Лондон, припомняйки си и размишлявайки как беше минал денят. Накрая хванах влака към вкъщи и вечерях, работих по проект за половин час, после изпратих праведни мисли в 11 вечерта. Не се чувствах сънлив, въпреки че бях имал зает дълъг ден. Около полунощ си легнах. Пет минути по-късно някой в къщата вдигна шум и аз внезапно се събудих, изобщо не притеснен. Така че изпратих праведни мисли и се оказа, че го правих един час, после лежах в леглото си буден. Чувствах се състрадателен, без страст, само желание да помогна на всички същества. Още един час мина, изпратих праведни мисли още един час. После направих още една почивка, после изпратих праведни мисли отново за още един дълъг период време. По това време стаята беше започнала да става светла, затова направих всички упражнения, после се приготвих за работа. Усещах се добре на работа, със силно енергийно поле.

Няколко дни по-късно на работа седнах на стола си сутринта и започнах да си спомням събитията от изминалите седмици; очите ми се насълзиха. В онзи момент беше все едно бомба се беше взривила. Всеки удар на сърцето беше ударна вълна след избухването. Усещах, че съм променил всички около мен, хората около мен и дори сградата.

В лекция в Северна Америка от 1998 г. Учителят казва: „Би било невъзможно да се самоусъвършенствате, ако тялото ви се промени твърде бързо на повърхността. Бихте поискали да пометете всички, които видите.“ Когато прочетох това наскоро, разбрах какво се случваше с мен. Напоследък бях способен да се отказвам от привързаности и после почти веднага мога да усетя промяна в тялото си. Бързи промени се случваха и все още се случват. Учителю, толкова съм благодарен, за това, което си направил за мен.

След 27 години понасяне на тежка болестна карма, нещо в тялото ми беше отключено. Бил съм в затвор през това време, а през последните 16 години като практикуващ съм бил в затвор заради привързаностите ми, със светлината от Учителя, блестяща през прозореца ми. Преди два месеца и половина излязох от този затвор.

В Девета лекция на „Джуан Фалун“ Учителят казва: „За човек с много от черната материя обаче има допълнителна процедура. Също като продукт, който фабриката произвежда: всички останали идват с готов материал, докато този човек идва със суров материал, който се нуждае от обработка. Той трябва да премине през този процес. Затова човекът първо трябва да понесе трудности и да елиминира карма, за да я преобразува в бяла субстанция, формирайки тази субстанция Дъ.“

Малко количество болка все още е там, но е поносимо без психическа болка. Там имам и свръхестествена способност. Може би мога да я задържа, ако поддържам добро състояние. Въпреки това знам, че тази способност е само за спасяване на съзнателни същества. В Джуан Фалун Учителят казва, че има доза истина в твърдението, че Буда е в сърцето ти. Чрез скорошните ми преживявания моето разбиране на тези думи е напълно различно. Аз ще следвам сърцето си и сърцето ми е истински в Учителя.

Между другото, получих работата в Кралската академия на изкуствата. Пътувах обратно от Брюксел, след като работих по последната фаза на проекта за отнемане на органи и ми се обадиха, за да ми съобщят, че съм получил работата. Времето беше идеално. Докара сълза в очите ми, не заради материална печалба в човешкия свят, а защото изглеждаше все едно Учителят ми подаваше ръка и казваше „довери ми се“. Учителю, повече от всякога вярвам в теб.

Докато пътувах с автобуса към мястото ни за изучаване, от окото ми се стече сълза и това беше все едно отново избухна бомба. Знаех, че тази сила ми е дадена поради някаква причина, затова трябваше да споделя своите скорошни изживявания с колкото е възможно повече практикуващи. Когато тази бомба избухне, всичко се променя и имам усещането, че нищо не може да ме спре. Беше много специално преживяване за мен. Никога не бях говорил толкова открито от сърце с толкова много хора. Ще ценя това изживяване. Фа изучаването и споделянето са формата, която ни е дадена!

Благодаря, Учителю! Благодаря, съпрактикуващи!