Освобождаване от егото, като следвам аранжиментите на учителя

С благодарност към Учителя бих искала да споделя моя опит в самоусъвършенстването. Започнах да практикувам Фалун Гонг преди 10 години.

Сега съм на 36 години и имам малък син, който е на 3,5 години. Преди да родя детето, имах 10-годишен стаж в работата ми в различни офиси. Била съм на заседания, имала съм много срещи и разговори с клиенти.

Преди да се роди детето ми се радвах и мислех, че последните години бяха много напрегнати и като го родя, ще си стоя у дома и ще имам време за почивка. Мислех, че вече съм се справила с доста предизвикателни проекти и че бебето ми ще е сравнително лесен проект.

Когато детето се роди, бях напълно шокирана от новата жизнена среда. Никога не съм си мислила, че ще бъда толкова психически и физически натоварена. Нощем спях по четири часа. През деня страдах от огромно изтощение. Нямах нито опит, нито знания за това как да се грижа за бебето. Не бях подготвена и за домакинската работа. В готвенето също не ме биваше.

Мислех, че моят живот и самоусъвършенстването ми, както и спасяването на съзнателни същества свърши и така всичко стана безполезнено за мен. Бях доста отчаяна. През деня четях по малко от „Джуан Фалун“ и все се опитвах да правя упражненията. Ходех ежедневно да разглеждам забележителностите в моето обкръжение, за да раздавам на китайските туристи вестници за разясняване на истината за преследването на Фалун Дафа в Китай, но сърцето ми не бе спокойно. Не можех да приема този нов живот и водех усилена вътрешна борба.

Когато погледна назад във времето на моето самоусъвършенстване, мога много ясно да разбера, че раждането на детето ми не бе началото на проблемите ми. Тази ситуация напълно показваше моето лошо култивационно състояние и моите привързаности през последните години.

Винаги съм си мислила, че правя добре и трите неща, като се самоусъвършенствам усърдно. През последните 10 години, изучавах Фа всеки ден, почти винаги правех трите неща, участвах в мероприятия за разясняване на истината и в различни Дафа проекти, но въпреки всичко виждах, че не усъвършенствам добре своя шиншин. Когато изучавах Фа, имах силно желание да получа мъдрост. В отношенията със съпруга ми в последните години често губех самообладание и се ядосвах на всичко, което не ми пасваше. Бях разстроена заради моите съпрактикуващи, а също и много недоволна от себе си. Имах чувството, че искам да реша всичко: за себе си, за съпруга ми, за живота ми, за работата ми, за самоусъвършенстването ми, просто всичко. Всеки път, когато нещо не се вписваше в живота ми и в моето самоусъвършенстване според моята гледна точка, бях вътрешно много ядосана.

Мисля, че проблемът в това е, че аз не успях още в началото на самоусъвършенстването си да преодолея привързаността към самодоволство. Още след първото четене на книгата „Фалун Гонг - пътят към съвършенство“ и в „Джуан Фалун“ намерих отговорите на всичките си въпроси за живота. Бях много щастлива. Мислех, че трябва само да следвам принципите Истинност, Доброта и Търпение. Тогава мислех, че ще мога да разреша всички проблеми и конфликти и да не се увличам по емоционалното страдание в това общество. По това време печелех много пари, имах свое собствено жилище и бях приключила една много болезнена връзка. Вярвах, че съм разбрала какво означава самоусъвършенстване.

Но едва в последно време успях да осъзная, че по онова време съм имала представа за нещата като обикновен човек, че за мен чрез самоусъвършенстването всичко в обикновения живот ще бъде по-добре и по-добре, ще печеля повече пари, ще имам по-добро жилище, по-добра работа и перфектен съпруг.

В началото на самоусъвършенстването ми аз наистина изучавах Фа много усърдно и събрах много поуки чрез Фа. Проверявах всяка мисъл, която се появеше в съзнанието ми, дали отговаря на трите принципа. С удоволствие работех върху собствената си промяна в съответствие с трите принципа, както и за да премахна лошите неща в мен.

Преди да започна да се самоусъвършенствам бях един обикновен човек. Постоянно се дразнех и имах лоши мисли в главата, но след като започнах да следвам праведен път, разбрах за кратко време, че не съм имала никакво чувство на раздразнение и се намирах в много спокойно и хармонично състояние.

По-късно разбрах обаче, че другите практикуващи не тестват всяка своя мисъл. Започнах да се питам, след като при другите работи, без да си дават много усилия, защо не се отпусна и аз малко? Мислех си, че при мен всичко работи чудесно, аз се самоусъвършенствам особено добре и лесно, не ми е необходимо да полагам големи усилия. Тогава в съзнанието ми възникна един въпрос: не е ли прекалено напрегнато, да разглеждам всяка конкретна мисъл? Мога да го дам малко по-свободно. Погледнато назад във времето, това беше началото на спада в самоусъвършенстването ми.

Когато детето ми стана на година и половина, аз бях не само в изключително лошо култивационно състояние, но и от няколко години имах непрекъснати кармични тестове по отношение на здравето и брака.

Отслабена от здравословна карма, която се проявяваше в една повтаряща се огромна болка, имах много лоши мисли за себе си. В крайна сметка осъзнах, с болка на сърце, че не мога да намеря сили в себе си за спасяването на съзнателните същества. Това от своя страна ми причини голям страх, защото въпреки всичко ми стана ясно, че единствената цел в живота ми е спасяването на съзнателни същества. Изпитвах също и негодувание към Учителя – защо просто не ме освободи от тази ситуация.

Опитах се да разбера къде греша. Но имах проблем със своя шиншин: исках да реша само проблемите си. Не бях готова да се вгледам навътре в себе си. Имах силна интуиция какви проблеми имам и какви проблеми не трябва да се случват с мен; кои неща трябва да преодолея и кои не. Не исках да правя лоши неща. Исках да открия своите привързаности и да бъда съвършена.

Бавно започнах да разбирам, че не детето ми, не съпругът ми, не някой друг е виновен, а аз самата, в ситуацията, в която се намирам, трябва да се самоусъвършенствам, а не постоянно да искам нещо друго.

Повратен момент

Преди повече от една година в моя живот се случи голям повратен момент. По това време страдах от здравословна карма. Изпитвах огромни болки. Първите четири години с постоянство и упорство издържах, но в един момент не можех да издържам повече и започнах да вземам болкоуспокояващи. След време обаче и болкоуспокояващите таблетки не ми помагаха, а атаките на болка се влошаваха.

В разгара на тази ужасна намеса като че вече бях опитала всичко и просто не можех да си помогна, а отново имах тежък пристъп на болка. Тогава се обадих на една практикуваща и споделих какво е състоянието ми.

С нея дълго споделяхме опита си в самоусъвършенстването. Това много ми помогна да получа яснота и да осъзная трите важни неща. Този пробив (болестната карма) ме беше отклонил от Фа. Тогава станах по-усърдна в отправянето на праведни мисли и успях с помощта на Учителя да спра преследването ми от старите сили:

Първо: Мисли за самоусъвършенстването:
Поради лошите мисли спрямо мен самата: че не съм добра в самоусъвършенстването, тъй като съм толкова отчаяна по отношение на грешките, които бях направила в процеса на самоусъвършенстване и че не съм преодоляла трудностите, не бях вече в състояние да си освободя съзнанието от преследването на старите сили. Мислех, че няма да успея отново да се върна в състоянието на първоначалната ми култивация.

Съпрактикуващата вярваше толкова силно, че ще го преодолея и ще се върна в състоянието от началото на моето самоусъвършенстване. Може би нейните праведни мисли почистиха лошите субстанции в полето около мен. Помогнаха и моите праведни мисли. Изведнъж почувствах в сърцето си, че наистина мога да се справя.

В главата ми бавно се прокрадна тиха мисъл. Мислех си: все едно дали мога да преодолея тази намеса или не, дали мога да достигна до съвършенство или не, отсега нататък ще се стремя с всички сили да следвам принципите: Истинност, Доброта, Търпение, защото зная, че това е правилният път.

И изведнъж стана чудо: сякаш някой натисна шалтера, ужасната болка спря и изчезна напълно.

Второ: Пълно отричане на старите сили
Практикуващата сподели своето разбиране, че старите сили нарочно са ме докарали до това лошо състояние, с единствената цел да ме унищожат. Но след това отново помислих как не е чудно, че ми попречиха, тъй като допуснах много грешки в самоусъвършенстването. По-късно осъзнах, че тази мисъл не идва от мен самата и не трябва да я допускам в никакъв случай.

Веднъж, когато изпращах праведни мисли, за да преодолея намесата на старите сили, те искаха да проведат разговор с мен и ми казаха: „Ти извърши много грешки, затова те преследваме.” Аз им отвърнах: „Няма значение каквото съм направила, вие нямате право да ме атакувате, защото моят Учител Ли Хонгджъ няма да позволи това.” След това настъпи тишина.

Няколко пъти се случи да изпитам изведнъж пронизваща болка, така че да не мога да се движа. Тогава сядах и започвах да отправям праведни мисли с голяма увереност. Всеки път болката изчезваше след като отправех праведни мисли.

В своята лекция по време на Фа конференцията в Чикаго на 23.05.2004 г. Учителят казва следното: „Ние самите отричаме появата на старите сили и всичко, което те са аранжирали. Не признаваме и тяхното съществуване. Отричаме ги по природа. Великата добродетел е когато успеете да отречете и изчистите всички допуснати грешки. Вие не може да се самоусъвършенствате в демонична среда, която сте създали сами.”

Трето: Вглеждане навътре в себе си и признаване на привързаностите
По време на обмена в култивацията аз осъзнах своята трета фундаментална грешка в моя шиншин. Мислех си, че в миналото трябваше да се вглеждам повече навътре в себе си, за да осъзная коя моя зависимост се използва от старите сили, които ми попречиха чрез тази ужасна болестна карма.

Това, което извърших бе на повърхностно ниво, с твърдото разбиране, че тези намеси не трябваше да ми се случват, тъй като съм практикуваща Дафа. Направих грешката, че мисълта ми просто беше насочена дълбоко към тази ситуация и не поглеждах навътре в себе си.

В бъдеще ще се справя много по-добре, поведението ми трябва да се промени основно. Трябва да изоставя старите си привързаности и да гледам навътре в себе си.

Веднага щом усетех, че имам някаква привързаност и лично осъзнаех, че я имам, болките веднага изчезваха и се чувствах заредена с енергия. Това се повтаряше неколкократно.

По време на Международната Фа конференция във Вашингтон, САЩ на 18.07.2009 г. Учителят Ли Хонгджъ казва следното:
„За самоусъвършенстващите се вглеждането навътре е панацея“

Работата ми за „Епохални времена“
От две години работя за „Епохални времена“. Смятам го за огромна помощ в самоусъвършенстването ми. Колегите ми много ме подкрепят и ми помогнаха да достигна нивото, на което се намирам сега.

Когато започнах в продажбите, за първи път разбрах изненадващо, че почти всичко се върти около разясняване на истината за Фалун Гонг. Тогава не бях се самоусъвършенствала до степента, в която се намирам сега. Имахме подготвени различни продуктови предложения за различни клиенти и по телефона аз осъзнах, че някои хора са натровени от лошата пропаганда срещу Фалун Гонг и имаха негативно мнение за „Епохални времена“.

Бях много щастлива, че Учителят аранжира нещата за мен така, че в началото да работя заедно с една колежка. Двете разработихме начин, по който да разясняваме истината на езика на бизнеса. Последваха много ролеви игри, в които аз тренирах запознанството и воденето на разговор с потенциални клиенти, защото моята работа бе да водя телефонните разговори. Колежката ми отдели много време, изслушваше ме, коригираше ме и ме подкрепяше много. С голямо спокойствие разработи с мен стратегията, материалите и ми помогна да се подобря в култивацията. В това сътрудничество научих много и съм много благодарна. Преди всичко научих какво е безкористна подкрепа и сътрудничество.

Това лято започнах да осъществявам първите срещи - разговори с големи корпорации. Веднъж се случи така, че при една фирма различните отдели отмениха датата на сделката. Всичко изглеждаше безнадеждно, защото всички, от които зависеше сделката, я осуетяваха. Въпреки че нещата не изглеждаха обнадеждаващи си помислих, че тези същества са дошли тук, за да бъдат спасени. Затова бе изключително важно да осъществим среща с тази фирма. Помолих Учителя за помощ. Казах си мислено, че дори и да изглежда така, сякаш няма друг начин, от изучаването на Фа аз зная, че има начин и че Учителят е аранжирал нещата така, че тези същества да бъдат спасени.

Тогава реших директно да се свържа с ръководителя чрез секретариата му. Обадих се на регистратурата и една дама ми отвърна: „Вие знаете вече, име - точка - фамилия @ и фирмата.“ Учудих се защо ми каза, че вече зная имейл адреса на асистентката на директора. Но в следващия момент разбрах смисъла, т.е. да изпратя имейл пряко на директора, което и направих. Това беше като потвърждение, че съм на прав път. Когато две седмици по-късно звъннах по телефона, научих, че директорът, въз основа нашето искане за среща е наредил на служителите да се срещнат с колегите ми. Бях много благодарна на Учителя.

Благодаря на почитаемия Учител, за грижата към мен и за подкрепата по пътя на самоусъвършенстването ми.
Благодаря на всички практикуващи!