Моят път към получаването на Фа

Уважаеми Учителю,
Драги практикуващи,
Аз съм практикуваща, родена във Виетнам, но живея в Германия вече 30 години. Моята култивация започна през лятото на 2012 година, когато отидох във Виетнам да посетя семейството си.
Начинът ми на живот, който включваше много работа, редом с отглеждането на двете ми деца като самотна майка бяха причина за редица от здравословните ми проблеми, като високо кръвно налягане, язва на стомаха, гръбначна дегенерация, безсъние и много други. По време на посещението ми във Виетнам, два пъти се опитах да се видя със сестра си, която е с 3 години по-голяма от мен, но и двата пъти не успях да я намеря. Тогава майка ми ми каза да я потърся в парка. Тръгнах към парка от любопитство, за да видя с какъв точно вид упражнения се занимаваше сестра ми: аеробика, Тайчи или нещо друго, популярно във Виетнам. Но противно на очакванията ми я заварих да медитира заедно с няколко души, насядали в кръг. Когато ме видяха, всички започнаха в надпревара да ми обясняват какво представлява тяхната практика и как води до видимо подобряване на здравето, а също и до подобряване на психическата и физическа кондиция. От любопитство реших да опитам и аз. Започнах да правя упражненията, следвайки инструкциите на останалите и получих комплименти колко добре се справям, въпреки че ги правя за първи път. Дори и да не беше истина, комплиментите ме зарадваха и реших редовно да посещавам парка всеки следобед.
На третия ден забелязах, че някои от практикуващите държаха книга със сини корици. Обяс-ниха ми, че книгата носи много добро и ме подканиха да я прочета. С отварянето на книгата видях на първата страница снимка на мъж на средна възраст, излъчващ необикновено силна аура, пълна с доброта и съчувствие. Изпитах усещане, че съм го виждала и преди. Другите ми обясниха, че това е снимка на Учителя Ли Хонджъ. Прибрах се в къщи и буквално погълнах книгата. Не спрях докато не стигнах до четвъртата лекция. Обикновено нямам търпение да чета книги, но когато прочетох главата за „Преобразуване на кармата“ бях толкова заинтригувана, че я прочетох отново!

На следващия ден по време на обяд изведнъж почувствах болки в корема и отидох в банята. В момента, в който затворих вратата на банята почувствах, че ще падна, започнах да се потя обилно и не можех дори да говоря. Незнайно защо, веднага си помислих за Учителя: „Учителю, моля те, помогни ми!“ След няколко минути ме заля топла вълна като поток от много силна енергия, движеща се вътре в тялото ми. Това беше усещане, което не бях изпитвала ни-кога и веднага след това болката в корема отмина. Излязох от банята сякаш нищо не се беше случило.

Едва след като прочетох „Джуан Фалун“ няколко пъти разбрах, че тогава Учителя е пречистил тялото ми и съм преминала през „Гуандин“. Тогава получих праведния Фа. Половин година след като започнах да практикувам хроничните симптоми на стомашни болки, безсъние, световъртеж поради високо кръвно налягане, проблемите с гръбнака, болките в коляното, които ме съпътстваха в продължение на толкова години, изчезнаха напълно. Тогава оцених невероятния шанс да ми бъде дадена „стълба към небето“ и почувствах нужда да го споделя с цялото си семейство. Сега четири от шестте ми сестри практикуват Фалун Дафа.

Промотиране на „Шен Юн“

През май 2012 г. се върнах в Германия и веднага започнах да търся други практикуващи в Берлин.
Имах щастието да срещна практикуващ, който ме заведе на мястото, където последователи на Фалун Дафа правеха упражненита. Тогава за първи път чух за представлението на „Шен Юн“ в Германия. В самото начало двете думи „Шен Юн“ ми прозвучаха доста неясно и объркващо. Но вътре в себе си знаех, че това представление беше нещо много свято и затова пожелах да раздавам „Шен Юн“ флаери в най-богатите части на Берлин.

Беше през зимата и се стъмваше рано. Времето беше много студено и наоколо нямаше хора. Озовах се пред голяма, красива къща. Не разбрах как, но след като оставих флаери в пощенс-ката кутия и тръгнах да излизам, вратата на оградата се беше затворила. Обиколих къщата, за да намеря друг изход, но нямаше нищо друго освен остри метални шипове на всяка от четирите стени. Сърцето ми се разтуптя от страх, че някой можеше да ме види и да ме помисли за крадец или престъпник. В акт на отчаяние сключих двете длани пред гърдите си в „Хъшъ“ поза и започнах да се моля: „Учителю, моля те, помогни ми да изляза“, като в същото време тръгнах към къщата. Тогава видях, че вътре имаше майка с дете и отидох да им покажа флаерите на „Шен Юн“, за да разберат, че това което правех беше добро и че исках да изляза.

Жената ми показа откъде да мина и когато отидох до желязната врата тя вече беше отворена.
Излязох и се запътих към друга къща, където ме изненада голямо, приличащо на лъв, куче, което застрашително оголи зъбите си. Кучето се разлая толкова силно, че аз се затичах към следващата къща, защото ме е страх от кучета. Въпреки че сложих флаери в къщите наоколо, мисълта, че съм пропуснала тази с кучето, не ми даваше мира, защото семейството, което живее в нея, щеше да загуби възможността да бъде спасено. Затова се върнах обратно и започнах да шепна на кучето на виетнамски, че съм дошла да спася господаря му и дори самото него. После го помолих да си влезе в къщата. В следващия момент не можех да повярвам на очите си, когато видях, че кучето тръгна към къщата. Дори за момент се обърна и ме погледна. Не можах да сдържа сълзите си.

След това помолих координаторите да ми разрешат да продавам билети в един търговски център, където имаше много виетнамци, китайци и хора от други държави. В началото беше доста трудно, защото много виетнамци ме нападаха с думите: „Китай продаде нашите острови, опита се да превземе нашите граници, уби рибарите и отрови храната ни с химикали. Как може да им правиш реклама?“.

Атакуваха ме с какви ли не обидни думи, но аз се вслушах в сърцето си на практикуваща и спокойно им разясних фактите, обяснявайки как китайската комунистическа партия преследва последователите на Фалун Гонг. В същото време им представях „Шен Юн“ – древното китайско изкуство, спуснато от небесата и възродено от практикуващите Фалун Гонг. Думите ми успяха да укротят нападките и заплахите и накрая убедих разгневените посетители да купят билети за представлението.

Имаше такива, които купиха билети не само за себе си и семействата си, но също така запознаха приятели и роднини с представлението, въпреки че цената на билетите не беше много ниска. Някои от тях дори започнаха да практикуват. Разбрах, че Учителят ми пращаше хора с предопределена връзка, за да получат праведния Фа, а тези, които купуваха билети за представлението бяха избрани, за да бъдат спасени. Това беше просветлението ми в онзи момент.

Премахване на привързаността към негодувание

Когато започнах да практикувам, в Берлин имаше само няколко практикуващи от Виетнам. Започнах да разказвам на виетнамците за практиката, а те на свой ред разказваха за нея и на други. Така стъпка по стъпка броят на практикуващите виетнамци в Берлин се увеличи мно-гократно. За съжаление много от тях бяха израснали по време на комунистическия режим в страната. Затова се стремях да насърчавам новите практикуващи да се включват в Дафа про-екти, за да могат да се избавят от демоничното влияние и да усетят силата на праведния Фа. Това беше отправната ми точка, но различните хора притежават различно култивационно ниво и степен на просветление и това, което не можех да разбера тогава беше, че съм много нетърпелива и налагах на новите практикуващи мнението си за това кое трябва или не трябва да се прави.

Например веднъж напомних да практикуващите да не ядат и пият по време на изучаването на Фа и те гневно се противопоставиха. Също така се опитвах да коригирам грешните движения и пози по време на упражненията, защото всяка събота разяснявахме истината на туристи пред Бранденбургската врата, където винаги имаше много посетители от Китай и други държави. Пред очите на толкова много хора движенията ни трябваше да са прецизни и дори да изглеждат красиво.

В резултат на това някои от практикуващите отбелязаха, че обичам да командвам, да се изтъквам и дори директно ми казаха, че имам проблем с демонична намеса от собственото си съзнание. Някои дори ми заявиха: „На такъв човек не бива да му се позволява да достигне просветление“. Много пъти плачех и се питах защо другите се отнасят така с мен. В повечето случаи не търсех вината в себе си, а обвинявах тях. Приемах нещата емоционално и търсех причините навън, докато вътрешно в себе си негодувах.

В един момент стигнах до извода, че ако не мога да разреша конфликтите, това щеше да рефлектира върху начина, по който разяснявам истината на хората и щеше да им създаде недобро отношение към Дафа. В продължение на доста време избягвах контакт с другите и се съсредоточих върху изучаването на Фа.

Най-накрая прозрях, че използвах езика на партийната култура и не изпитвах съчувствие. На всичкото отгоре сърцето ми беше пълно с привързаността да принуждавам другите да изпълнят задълженията си. Това по никакъв начин не отговаряше на изискванията за последовател на Фалун Дафа.

В „Джуан Фалун“ Учителят обяснява: „Когато обикновените хора казват, че нещо е добро, то може и да не е добро. Също така, когато обикновените хора казват, че нещо е лошо, то може и да не е лошо.“ (Четвърта лекция от „Джуан Фалун“, „Повишаване на шиншин“).
Когато установих собствената си привързаност, изпитах облекчение. Благодарение на това се освободих от негодуванието, което само по себе си беше демоничена характеристика на партийната култура.

В „Хон Ин III“ Учителят казва:
„Не спорете, когато другите спорят с вас.
Култивация е да потърсите причината в себе си.
Желанието да обясните само подхранва привързаността.
Необятният ум, лишен от привързаности, носи прозрение“.

Вярата в Учителя и Фа може да победи всяка трудност

След завръщането ми от Фа Конференцията в Ню Йорк през май т.г. се записах на курс по немски. Един ден, докато се прибирах с колелото, на около 600 м от къщи, някаква кола излезе от паркинга и се засили към мен. Последният ми спомен беше, че съм на земята на 2 метра от колелото, а тежката раница е все още на гърба ми.

Когато дойдох на себе си, около мен се бяха събрали хора, които се опитваха да ме вдигнат. Някой беше извикал линейка, а други търсеха адреса ми, за да се обадят на семейството ми. Номерът на колата, която ме блъсна, беше паднал на пътя. Благодарих на всички и казах, че съм добре и че практикувам Фалун Гонг, а на шофьора казах да не се притеснява. Линейката пристигна, но аз не исках да ме закарат в болницата. Накрая ме закараха и там двама полицаи дойдоха да ме разпитват какво точно се беше случило и дали бях в състояние да говоря. Обясних, че ми няма нищо и че не искам рентген или други изследвания, защото практикувам Фалун Гонг и шофьорът нямаше никаква вина.

Когато видях, че не ме разбират ги попитах „Чували ли сте за Фалун Гонг“? Единият полицай се замисли и казаха: „Да, вече сме чували“. Тогава им заявих, че всичко ми е наред и съм здрава. Полицаите ми се усмихнаха приятелски и ми разрешиха да се прибера у дома.

В началото на тази година отидох в Хамбург да помагам за „Шен Юн“. По време на престоя си живях в апартамента на друг практикуващ, който отсъстваше. Обикновено излизах към 10 сутринта и се прибирах към 9 вечерта, като през това време раздавах флаери пред театъра. Една сутрин по време на закуска сложих да готвя тенджера с варено на печката, за да не губя време вечерта да приготвям вечеря и да имам време да изучавам Фа. Въпреки че цяла сутрин си повтарях да не забравя да изключа котлона, накрая изобщо забравих за него и излязох. Към 4 следобед стана студено и заваля. Реших преди да тръгна към театъра да се прибера да се преоблека и да си взема шлифера.

На път за вкъщи ме обзе нетърпение и нещо ме подтикна да се разбързам. Почти на бегом стигнах до вратата и чух звук като на цвъртяща мазнина. Изведнъж осъзнах, че съм забравила да изключа печката. Влезнах в къщи, веднага изключих котлона вдигнах капака на тенджерата и видях, че костите започват да горят. След като се успокоих, изведнъж прозрях: “Учителят не се е отказал от мен, въпреки многото ми привързаности и въпреки че не бях достатъчно усърдна в култивирането“. Зарекох се никога да не губя вяра в Учителя и сълзите потекоха по лицето ми.

Магическата сила на праведния Фа

В момента, в който видях маршовия оркестър „Тян Гуо“ през май 2014 г. по време на Фа конференцията в Ню Йорк, мечтата ми беше се присъединя към него. От началото на миналата година започнах да съпътствам оркестъра по време на турнета, въпреки че не свирех много добре на кларинет и бях далеч от стандартите на оркестъра. През месец август отидохме на 10-дневно турне в Източна Европа. Когато пристигнахме в Полша, диригентът ме попита дали си бях взела униформата. Отговорих му утвърдително, защото винаги я носех със себе си по време на турне. Той се усмихна и ми каза, че на другия ден мога да свиря в оркестъра при условие, че ще правя пауза, когато се изпълняват песни, които не мога да свиря добре или не знам наизуст. Казах: „Добре!“

Цяла вечер бях обзета от вълнение и притеснение. Времето на следващия ден беше много слънчево. Парадът продължи около 4-5 часа. Преди да започнем, координаторката на кларинетите дойде да провери инструментите. Когато стигна до мен, само се усмихна и кимна, което означаваше, че моят кларинет звучи добре. Но незнайно защо, по време парада от кларинета не излезе никакъв звук, въпреки че позата ми и всичко останало беше правилно. Бях плувнала в пот, лицето ми беше почервеняло от усилията да свиря като професионален музикант, но колкото и упорито да опитвах - кларинетът не издаваше и звук!

Когато парадът приключи се дръпнах настрани и се опитах да изсвиря нещо, за да видя дали самият кларинет беше наред. Още при първите звуци прозрях, че Учителят ми показваше как привързаността ми към себеизтъкване беше твърде голяма и че нямах достатъчно търпение да репетирам, защото бързах да свиря по време на парада. Очите ми се напълниха със сълзи. Погледнах към небето и видях червено енергийно поле. Мълчаливо благодарих на Учителя за безкрайната му доброта.

Минаха 4 години откакто получих праведния Фа. Просветлителните ми способности постепенно се променят. Култивационното ми ниво е все още доста ниско, затова и възможностите ми са ограничени. Ако съм се отклонила от праведния Фа, моля за вашите добронамерени съвети.

Благодаря Учителю!
Благодаря на практикуващите, че ме изслушаха!