По пътя на самоусъвършенстването

Уважаеми Учителю,
уважаеми практикуващи,

Ралф: Ние сме семейство от Германия и започнахме да практикуваме Фалун Гонг през ноември 2001 г. Въпреки съвместните дейности по проектите за разясняване на истината, например пред Кьолнската катедрала, при работата с политическите сили и при подкрепата на „Шен Юн“, при всеки един от нас се проявиха различни привързаности. Първоначалният ни ентусиазъм и вдъхновение се превърнаха в рутина и инертност. Искаме днес да споделим как осъзнахме това и как се подобрихме.

Биргит: През лятото на 2001 г. прочетох в езотеричен вестник кратък очерк за преследването на Фалун Гонг в Китай. Не можех да разбера, защо такава Чигонг практика се преследва. От дълго време се занимавам с йога. Впечатлена бях от силата на практикуващите, които въпреки жестоко преследване отстояваха вярата си. Исках непременно да узная откъде тези хора черпят енергия, защото по това време бях в много лошо физическо и психическо състояние. Имах алергична астма и заради пристъпите на кашлица не можех да спя нощем. Освен това животът ми се определяше от страха. Понякога дори си мислех, че няма да живея дълго. В отчаянието си купувах езотерични книги и присъствах на много курсове за подобряване на състоянието ми, но нищо не помогна. Затова исках непременно да се запозная с практиката Фалун Гонг, но надеждата ми бе малка, защото мислех, че Фалун Гонг е разпространен само в Китай. Малко след това минах през пешеходната алея в родния ми град и изведнъж видях отдалеч банер с надпис Фалун Гонг, не можах да повярвам и веднага отидох на мястото, където бях информирана от практикуваща за преследването. Бях много изненадана, когато разбрах, че и в Германия има възможност да се научат упражненията, и се зарадвах силно, че в нашия град има семейство, което практикува Фалун Гонг. Малко по-късно се свързах с хората и те ми предложиха да ми представят практиката.

Ралф: Аз също се оказах в лошо физическо състояние. В детството ми, в продължение на много години, по няколко седмици не посещавах училище, защото страдах от хроничен бронхит и чести пневмонии с висока температура. По-късно дори при рентгенографията се установи, че имам разпад на белодробната тъкан. Това обуславя моята неиздръжливост в стресови ситуации. Не знаех какво е Фалун Гонг, но отидох на срещата от любопитство.

Биргит: По време на първия ни разговор практикуваща Фалун Гонг ни попита дали искаме да се върнем към истинската си същност. Тази фраза докосна сърцето ми, точно това бе, което търсех дълго време и не можах да сдържа сълзите си. Благодарение на бизнес пътуване на съпруга ми, което бе планувано 10 дни по-късно, ние започнахме на същия ден да четем заедно деветдневния семинар. Бях толкова впечатлена от това, което Учителят казва и от добродетелта, която се излъчва от него, че веднага почувствах с цялата си същност, че най-накрая съм намерила пътя, който трябва да следвам занапред.

Ралф: Усещах силата на енергията на Учителя, но постоянно заспивах по време на семинарите. Очевидно това бе почистване на съзнанието ми, както Учителят пише в „Джуан Фалун“, Втора лекция: "Ще има хора, които ще спят по време на лекциите и когато курсът свърши, ще се събудят отново. Защо? Защото съзнанието на човека е изпълнено с болести и това трябва да бъде коригирано."

Въпреки това успях да възприема много неща и след като изгледахме целия семинар, и аз бях решен да следвам този път. Веднага след това дойде и първият ми тест. Изискването да се практикува само по един начин предизвика у мен вътрешно съпротивление, тъй като отскоро бях започнал да практикувам йога. От друга страна ми се искаше да практикувам Фалун Гонг сериозно и да бъда искрен, така че реших да се откажа от йогата.

Биргит: Аз също реших да не практикувам йога. Това беше трудно за мен, защото се разбирахме добре с учителя и не исках да го разочаровам. Нещо повече, взех решение да унищожа цялата си езотерична литература. Пътят до контейнерa за хартия беше ужасно дълъг и труден, но след като изхвърлих всички книги, усетих голямо облекчение.

Рaлф: В следващите седмици и месеци усърдно правихме 5-те Фалун Гонг упражнения и изучавахме Фа. Почувствахме дълбока връзка с Фалун Гонг и бяхме много мотивирани. Една година по-късно започнахме първоначално с плахи опити за разясняваме истината по време на мероприятие в Кьолн. 6 - 7 години бяхме пълни с енергия и искреност и правехме 3-те неща, които Учителят изисква от нас.

След това започна постепенен процес на отпускане, без да забележим. Не правехме упражненията толкова усърдно, ставането сутрин рано не ни се отдаваше много. Забелязах, че съм станал пасивен в разясняването на истината. Инерцията и удобството бяха определящи. Аз се оправдавах с професионалната ми натовареност, която непрекъснато нарастваше. Настъпиха и конфликти с колегите, което много ме притесни. Ние не поставяхме Фа на първо място и една година не ходихме на групово изучаване.

Биргит: Чувствах все повече и повече, че моето култивационно състояние се е влошило. Бях нещастна, но не можех да го преодолея. Често бях в състояние на депресия, което ме парализираше и потискаше. Отново заспивах по време на изучаването на Фа или не можех правилно да осъзная съдържанието, това много ме притесни.

Ралф: Най-накрая стигнахме до най-ниското ниво в нашата култивацията. Изпаднахме в разгорещен спор с практикуващ, с когото сме работили в тясно сътрудничество при работата с политиците. Водени от човешки чувства, сме пропуснали да гледаме навътре в себе си и по този начин да осъзнаем нашата не достатъчна култивация и привързаностите ни. В Девета лекция от „Джуан Фалун“ Учителят казва: "Ако човек наистина се самоусъвършенства, трябва да усъвършенства сърцето, да гледа навътре в себе си и да търси грешките в себе си, а не в другите." Моите привързаности се изразяват в гняв, борбеност при подкрепата на важни политици.

Биргит: При мен също се появи гняв, но още по-голямо беше разочарованието ми, че практикуващ не се държи така, както си го представях. Тази зависимост към разочарование, което познавах още от детството ми, произлиза от егоизма. Появи се чувството на безпомощност, пасивност и слабост и така пропуснахме много възможности за разясняване на истината и спасяване на съзнателни същества. Това състояние за съжаление продължи твърде дълго.

През месец октомври 2015 г. отидохме на Фа конференцията в Лос Анджелис, САЩ. За мен беше шок това, което Учителят ни каза: "Времето е толкова кратко. Някои все още имат шанс. Други дори няма да имат повече шанс. За някои ще има още време. Някои трябва да тичат непременно. Но без основа, ако човек не е разбрал Фа достатъчно дълбоко, как може да има сили да издържи до край?" Когато чух това, имах чувството, че ще остана без дъх. В мен се породи огромен страх, че няма да успея да се справя. Внезапно осъзнах, че може би не разполагам с много време, за да направя това, което съм обещала на Учителя.

Ралф: Аз се чувствах по подобен начин. Думите на Учителя ме докоснаха дълбоко и ме налегна чувството на безпомощност и безнадеждност. Ние споделихме това с много други практикуващи и в следващите месеци се опитахме да се подобрим в самоусъвършенстването. Но това се оказа по-трудно, отколкото първоначално се надявахме. Правехме упражненията по-редовно и изучавахме повече Фа. Усети се напредък в разясняването на истината на политиците, ние отново получихме много възможности за срещи-разговори.

Но усетих, че инерцията е трудно да се преодолее. Пътят на самоусъвършенстването е тесен, ако човек се заблуди - изпада в опасност.

Биргит: През месец май 2016 г. отлетяхме за Ню Йорк, за да присъстваме на Фа конференцията. Бях притеснена, защото самоусъвършенстването ми се беше подобрило, но не все още не беше както трябва. Първите думи на Учителя ме докоснаха дълбоко. Доколкото си спомням, Учителят каза нещо подобно на европейската среща, че практикуващите в Европа засега се справят добре, но след време са се отпуснали. Почувствах се директно засегната. Точно така се случи с мен. Учителят ни даде пример за това, което сме пропуснали, че не можем да го наваксаме, но не трябва да гледаме назад и да упорстваме, а да вървим напред и да се справяме по-добре. Тези думи ми вдъхнаха отново надежда. Разбрах привързаността си към отрицателни, депресивни мисли, което ме спъваше многократно при култивацията ми и реших да го преодолея. Учителят ни дава малко повече време, за да наваксаме и да спасяваме повече съзнателни същества.

Ралф: На срещата в Европа дадохме обещание на Учителя да се подобрим. Ние приемаме това много сериозно, защото наистина може би е последният шанс да изпълним нашите обети. Обратно в Германия започнахме, когато е възможно, да участваме по няколко пъти на седмица в изучаването на Фа в различни групи, на различни места. При изпращане на праведните мисли се опитваме да бъдем напълно концентрирани. Опитваме се да се разглеждаме като практикуващи, които винаги се вглеждат навътре, независимо какви тестове получават, за да открият привързаностите си и да ги премахнат.

Тук искаме да ви споделим една конкретна ситуация, която се случи неотдавна и беше тест за нас.

Биргит: От 13 години подкрепяме бдението в Кьолн. По време на групова среща, практикуваща сподели, че през всичките години сме се справяли лошо и не сме въздействали добре, и това станало причина практикуващи от други градове да не подкрепят този проект. Обвинението бе насочено към нас, както и към други практикуващи, които отдавна организират и подкрепят бдението в Кьолн. Аз не бях подготвена и почувствах гняв. При това се почувствах онеправдана. След като отново обмислих ситуацията спокойно, открих следните привързаности: чувството, че с мен са се отнесли несправедливо, неблагоразположение към промени и трудността да се понася критика.

Ралф: При мен се прояви привързаността към деспотичност, страх от загуба на личността и борбен дух. За разлика от пробива при работата с политиците, ние относително бързо трябваше да открием нашите представи. Отстъпихме крачка назад и отидохме при практикуващите, които имаха предложения за подобрения. Така успяхме заедно с една малка група, в рамките на няколко седмици, да направим нови банери и да работим върху развитието на информационния щанд.

Биргит: Ние искаме да продължим да се подобряваме и заедно, в последната фаза на нашето самоусъвършенстване, да повишим нивото на нашата култивация и да спасим повече съзнателни същества, така както повелява нашият Учител.

На Фа конференцията в Ню Йорк през 2016 г. Учителят каза: „Разбира се, много Дафа практикуващи се справиха добре. Въпреки че са се проваляли веднъж или два пъти, няма значение. Учителят вижда, че хората не могат да понасят някои трудности. Всички тези трудности не се броят. Най-важното е, когато паднете, да можете да се изправите отново и да се справяте добре!” и „Дафа ученици, въпреки че Учителят Ви каза остри думи, аз се надявам само, че ще можете да съберете сили, защото вие сте надеждата на човечеството! Надеждата на живите същества в космоса! Вие сте също надеждата на Учителя!"

Благодаря Ви, многоуважаеми Учителю!
Благодаря Ви, уважаеми съпрактикуващи!