Разясняване на истината на туристическо място в Хага

Поздрави към нашия състрадателен Майстор и към съпрактикуващите.

Когато през 2014 година стана ясно, че разясняването на истината относно преследването на Фалун Гонг на китайски туристи на туристически места е неотложно, ние решихме да ходим на Площада на мира в Хага всяка неделя. Всъщност през последните десет години много от нас бяха стояли там с банери и информационни материали, но не и в последно време.

Тези, които живееха близо до Хага и можеха да поемат отговорност за организацията, до един бяха в чужбина, така че търсехме друго решение. Аз имах достатъчно свободно време и поех отговорността. Поради факта, че бяхме известни като много мирна група на местната полиция, много бързо успяхме да вземем разрешително за дълъг период от време.

Започнахме през летните месеци и много практикуващи дойдоха и подкрепиха събитията. След това започна учебната година и броят на практикуващите намаля. През зимата също не успявахме да сме там толкова често, тъй като посещението от китайски туристи беше малко.

Повечето практикуващи, които можеха да се включат в събитията, бяха китайци, които тъкмо бяха пристигнали в Холандия и не бяха запознати със западната култура и начин на живот. Този сблъсък на култури създаде голямо шиншин изпитание за мен. За да може събитието да върви гладко и да има подкрепа, аз помолих да изпращаме праведни мисли, след като поставим банерите. Някои последваха този съвет, други директно отидоха на площада, за да раздават материали на преминаващите. Трети, които бяха дошли с децата си, им дадоха материали и ги накараха да ги раздават на туристите. Посетителите на Площада на мира реагираха на това по различни начини. Това ме притесни, защото в новините често съобщават за професионални просяци, които изпращат деца по туристическите места, за да просят. Опитах се да обясня това на родителите на децата, но отговорът беше, че децата са невинни и не могат да навредят на никого. Не знаех как да реша това различие в културите, особено след като има камери за сигурност по целия площад и можехме да си навлечем неприятности от полицията. Някои от децата дори не говореха езика. В този случай аз щях да нося отговорността в случай на оплаквания. Написах споделяне отностно това и го преведох, за да предотвратя недоразумения и недоверие. Първоначално нямаше реакция, освен една статия в „Минхуей“, написана от един от родителите. Незнаех за съществуването й, разбрах за нея няколко месеца по-късно. Нямаше време за спорове и упражняване на власт, така че си изчистих мислите и се съсредоточих върху продължаването на събитията по добър начин.

В „Хон Ин 3“ Майсторът казва:

Кой е прав и кой греши

Като практикуващ
човек винаги търси собствените си грешки.
Това е Начинът да се освободиш от привързаностите си.
Няма начин да избегнеш изпитания, големи или малки
[По време на конфликт, ако можеш да запомниш:]

“Той е прав,
а аз греша.“
За какво да спорим?

Купих няколко топчета и сапун за правене на балончета и ги дадох на децата. По този начин родителите можеха да се успокоят и да се концентрират върху разясняването на истината, тъй като те бяха много добри в това и ценни, когато трябваше да се обясняват фактите на китайските туристи.

Много китайски туристи снимаха банерите със снимките на упражненията на Фалун Гонг и на рисунките и обясненията за методите на изтезания, които Фалун Гонг практикуващите в Китай понасят. Понякога туристически гид идваше и взимаше информационни материали. Повечето китайски туристи не приемаха материали, защото гидовете или други хора ги пазеха. Но имаше много, които научиха за истината за преследването и дори се отказаха от комунистическата партия на мястото на събитието. Някои азиатски туристи бяха изненадани да видят западни практикуващи. Един мъж от Сингапур каза: „Мислех си, че само китайци практикуват Фалун Гонг.“ Много други китайски туристи казаха, че вече са срещнали Фалун Гонг практикуващи на други места със забележителности по време на тяхното пътуване.

Дали през лятото, есента или зимата, на събитията винаги имахме хубаво време. Един път беше различно! Тогава изведнъж задуха силен вятър. Масата ни почти беше съборена, всичко полетя във въздуха. От другата страна на улицата видяхме да паркира едно такси. Оказа се, че в колата има няколко високопоставени китайски чиновници. Те бяха много ниски и студени. Спомням си, че преди много години по време на демонстрация, когато членове на ККП посетиха Хага, времето пак беше много студено. Усетих колко необикновено студено и пронизващо беше времето. Един ветеран практикуващ каза: “Където се намира злото, времето винаги е необикновено студено!“ Това беше в началото на моето самоусъвършенстване. Сетих се за неговите думи. Понякога в района около Хага вали, но не и на мястото на събитието.
Понякога валеше, но само след като вече бях седнала във влака на път към къщи. Но дори ако валеше в цялата страна, когато слизах от влака, вече нямаше дъжд. Един път обаче, когато се връщахме от събитие, видях много хора, които се пазеха от дъжда под покрив, чакайки дъжда да спре. Дори стигането до паркинга за колела наблизо щеше да е невъзможно без човек да се намокри до кости. Дъждът продължаваше да се изсипва от небето и нямаше изгледи да спре скоро.

Реших да си взема колелото и да се прибера вкъщи. Помислих си: „Изпълних дълга си за днес, дори ако тухли падат от небето, те нямат нищо общо с мен.“ Взех си колелото и започнах да въртя педалите, докато планирах остатъка от деня си. След няколкостотин метра забелязах, че изобщо не бях мокра. Беше спряло да вали изведнъж. От обикновена гледна точка това беше доста забележително и учудващо. Чувството да поемеш отговорност за спасяването на съзнателните същества подсилва нашите праведни мисли. За мен това беше доказателство за праведни мисли и насърчаване от страна на Майстора. За нас като група, можехме да видим насърчаването в снимките, които правехме, когато практикувахме или разяснявахме истината, във формата на дъги и много красиви сияйни светлини. Винаги правя снимки на цялата група, за да може никой да не се почувства изоставен. Редовно изпращам снимки на групата.

Нашата група не винаги е същата, защото не всеки може да посещава събитията всяка неделя. След няколко месеца един практикуващ, живеещ наблизо, се присъедини. Така вече можехме да съхраняваме банерите и другите материали в неговата къща. Това беше от голяма помощ, тъй като всички ние трябваще да пътуваме до Хага с влак и да носим материалите с нас. През неделите влаковете пътуват само след 8 сутринта. Трябваше да сме на мястото в 9.30, за да можем да нагласим всичко. Като координатор, разбира се, аз трябваше да съм там първа. Най-голямата пречка за мен беше транспортът. Трябваше да нося всички материали на колелото си. Понякога, когато не поставях кутиите правилно, те падаха и всичко се разпиляваше на земята. Другият стресов фактор беше разписанието на влака с многото му отклонения и ремонти. Трябваше да се прекачвам по няколко пъти. Както и да е, в повечето случай пристигах навреме или дори малко по-рано, въпреки всички пречки.

Един ден, като пристигнах по-рано, срещнах китайско семейство, което живееше в Германия. Дадох в. „Епок Таймс“ на съпруга, но той каза много неправилни неща.

Разговорът с него отново ми показаха колко са ценни нашите практикуващи китайци. Техният бърз начин, търпение и мъдрост, с които обясняват фактите, са отлични.

Ние искаме всички същества да се подобряват заедно с нас, дори ако тяхната връзка и разбиране е различно, всички ние дишаме един и същ въздух.

Площадът на мира е атрактивно туристическо място, посещават го много туристи от четирите края на света. За мен понякога изглежда, че от автобусите се изливат реки от хора. Различни лица, различни култури и разбирания за живота. Червената нишка, която обединява всички, беше тяхната искрена неприязън към преследването. Невероятно е, че толкова много европейци идват от далечни места, за да видят Площада на мира. Ние знаем, че те имат предопределени връзки с нас, а Майсторът е аранжирал нашата връзка да се запази и за бъдещето. Понякога изглежда, че хората са доста студени и незаинтересовани към нашето разясняване на истината. В такива случай се чудя какво съм направила грешно. Но друг път германски турист се върна от автобуса и ни благодари за информацията, като ни каза: „Благодаря, че се грижите за нас.“ Той не знаеше, че току-що е положил основите на бъдещото си съществуване.

Майсторът казва:

„Състраданието идва от самоусъвършенстването на човек и не е нещо, което се изиграва; то идва дълбоко отвътре и не е нещо, извършено за показ пред другите. То е нещо, което съществува вечно, и не се променя с отминаване на времето или с обстоятелствата.“
(Преподаване на Фа на Фа конференцията във Вашингтон, 2003 г.)

Опасявах се, че бях твърде груба, а моите съпрактикуващи не можеха да ми кажат, защото не говорят езика. Открих, че най-големия ми недостатък е търпението. През целия си живот трябваше да понасям отговорност за много животи, в много различни ситуации. Ето защо никога не съм се откъсвала от обикновените човешки разбирания. Сега е времето на моето самоусъвършенстване, така че трябва да разхлабя веригите на понятията от стария свят.

Благодаря на Майстора и на съпрактикуващите.