Златко Добрев

С практиката Фалун Дафа се запознах през октомври 2012 година. Научих упражненията и същевременно започнах да чета "Джуан Фалун". На повърхността всичко изглеждаше някак подобно на това, което бях чел и в други книги, но когато я прочетох книгата трети път видях, че всъщност беше много различно.

Понеже винаги съм искал да променя лошите неща в себе си разбрах, че точно това съм търсил. Времето, през което изучавам Фа и практиката, ми даде друг поглед да виждам нещата и възможност да подобря много аспекти в характера си. Не съм предполагал, че има такъв път, който дава възможност на човек коренно да промени себе си. Продължавам да практикувам и до днес, като след няколко месеца ще направя две години. След като разбрах датата, която беше уточнена за годишната конференция на Фалун Дафа, осъзнах, че е добре да споделя опита, който съм придобил в самоусъвършенстването си.

Дните минаваха и оставеше все по-малко време до деня, в който трябваше да представя есето си Нещо ме възпираше. Като че ли все още не бях готов да започна да пиша, не ми се пишеше. За какво точно да пиша? Мислех си, че още не е дошло времето. Все ми се случваше нещо да ме възпира, изчаквах и аз не знам какво. Имах чувството, че нещо ми се намесва в това, което трябваше да направя.Тогава си спомних думите на Учителя Ли Хонгджъ:
„Намеса в нашето обикновено човешко общество, особено в общността на самоусъвършенстващите се идва от други измерения.” (Лекция 1 Различните нива имат различен Фа.) и разбрах, че когато ученикът не се справя добре в самоусъвършенстването, отпуснал се е, не си върши съзнателно и добре работата, ще има демонична намеса, която ще го възпира. Тогава си казах: след като се прибера от сутрешната практика, ще почета Фа. Взех „Есенции за усърден напредък” и започнах да чета.Това ми помогна да мога да започна да пиша есето. Спомних си думите на Учителя: „…четете Фа повече”. Имах вярата в Учителя и във Фа и че това ще ми помогне да продължа.

Сега искам да споделя няколко случая от моя път. В края на 2013 година поради ред причини загубих работата си. Наистина беше неприятен момент, но в мислите си повтарях, че съм практикуващ Фалун Дафа и че трябва да се справя добре в тази ситуация и винаги ще има друга възможност. Имаше хора от работното ми място, които бяха разпространили разни неща за мен и спомогнаха с това да ме освободят от работа. Аз вече бях изучавал Фа и не насочих лоши мисли към тях. Дори им казах, че не им се сърдя, нито имам някакви лоши чувства към тях и не са виновни за това, което се случва.След това няколко пъти си потърсих работа, но беше неуспешно. Помислих си, че това време ми е дадено, за да мога да съм по-близо до практикуващите и да мога да се усъвършенствам по-добре. Така започнах да ходя на мястото на упражненията всеки ден, дори през целия зимен период. Това ми даде възможност да обменям опит с другите практикуващи, да повишавам нивото си, заедно да четем Фа, да участвам в събирания и мероприятия за разясняването на истината за преследването. Искам също да отбележа, че в процеса на практикуването усещах, че тялото ми се пречиства. Един ден при сутришния си ми тоалет забелязах, че изхвърлих зелено камъче, голямо колкото бобено зърно. Предположих, че това е камък от жлъчката, а знам, че това не е случайно и че те се образуват, когато човек има лоши емоционални и мисловни силни проявления като злоба, завист и ядове.
Това наистина ми даде добра представа, че самоусъвършенстването във Фалун Дафа ми дава възможност да пречистя тялото си и да премахвам привързаности.

Друг случай. Обичайно е през есента времето да е съпътствано със захлаждане, мъгли, дъждове и това отключва възможност за човек да се простуди и разболее. Един ден се почуствах неразположен; нямах температура, но ме болеше главата, чувствах се отпаднал, тресеше ме, бях болен. Всеки един човек знае, че при такава ситуация трябва да потърси лекар да му назначи лечение, да пие лекарства докато оздравее. Всеки истински практикуващ Фалун Дафа, който добре е изучавал Фа, знае че това е болестна карма, която чрез малко страдание трябва да изтърпи и сам да я елиминира. Приех го като изпитание, тест за една моя привързаност - отношението ми към болестите и на начина ми за справяне с тях.

И друг случай. Случи се през зимата. В началото на зимния сезон със всеки изминал ден времето се променяше. Температурите падаха, дните ставаха все по-студени. Част от групата, когато имаше възможност идваше на мястото за упражненията. Помислих си: след като толкова дълго време стоим навън и на студено, ще е добре да се подкрепим с някаква топла напитка. Реших, че всяка сутрин мога да правя чай, да го сложа в термос и така да се запази по-дълго време топъл. Всяка сутрин след упражненията пиехме чай. Така продължи през целия зимен период, ден след ден, до пролетта.Един ден взехме решение, че след упражненията можем да отидем в месния парк да раздаваме брошури и да разясняваме практиката. Пак бях направил чай и си наливахме. Така до момента, когато един от практикуващите остави термоса на земята. След секунди се чу звук на падане и видяхме, че термосът се беше счупил, без някой да го е бутнал. След няколко дена се замислих и разбрах, че пиенето на чай се беше превърнало в привързаност, на която е дошло времето да я отстраним. Това са само няколко случая, но всеки ден ми се дават случай и възможности да виждам и да премахвам лоши навици и привързаности. И знам, че ако всеки ден живея със Фа, с Джън-Шан-Жен и съвестно го изучавам и прилагам, по-бързо ще напредвам в Дафа.

Благодаря!

Есето е прочетено на Четвъртата национална конференция за споделяне на опит в самоусъвършенстването между Фалун Дафа практикуващи, проведена в София през месец юли 2014 г.