Открих смисъла на живота си

Поздрави Учителю,
Поздрави съпрактикуващи.

Роден съм през март 1999 г. и сега съм на 18 години.

Получих и приех Дафа постепенно. Научих за него чрез майка си, която тогава учеше упражненията с друга практикуваща в парка на Замъка на Мери-сюр-Ойс. Този парк е много зелен и е приятно място за започване на такава практика. Майка ми беше научила за Дафа от свой приятел и беше силно заинтригувана от практиката. Когато прочете „Джуан Фалун”, тя беше очарована от написаното в нея и намери отговори на много от своите въпроси. Дори изглеждаше по-щастлива. Един ден ми предложи да се присъединя към тях. Първоначално бях малко колеблив, защото това ми беше непознато, но тъй като един мой приятел изяви готовност да се присъедини към нас, приех и всички отидохме заедно. Това се случи през 2014 г.

Когато започнахме да практикуваме в парка, аз не почувствах нищо особено. Въпреки това, дамата, която ни учеше, прояви голямо великодушие. Отне ми цяла година да завърша „Джуан Фалун”. Преди да прочета книгата не вярвах в нищо – просто имах смътната надежда, че съществуват някакви богове. Традиционните религии не ме привличаха. Когато приключих с четенето се опитах да убедя себе си, че всичко написано в книгата е вярно. Не бях съвсем убеден, но странно или не, исках да повярвам в него. Мислех си, че ми е нужно известно време да асимилирам всичко това и че ще ми отнеме известно време да приема всичко, но все пак бях щастлив да получа нов поглед към живота.

Измина още една година и дойде 2016 г. Един ден, без да разбера как, чух за т.нар. „Фа коригиране”. Не знаех точно какво означава, затова проверих на „Минхуей”. Тогава бях разтърсен. Осъзнах, че другите същества бяха зависими от нас и че практикуващите трябва да разясняват истината и да правят трите неща, за да спасяват съзнателни същества. Дойде ми като шок! Какво се случваше? Чувствах се, сякаш бях научил твърде много не само за ситуацията в света, но също така и за ситуацията в космоса! Не знаех дали трябва да вярвам на всичко това и след това си казах: „Помисли за минутка. Ако всичко това е истина и не направиш нищо, няма ли да се чувстваш ужасно заради себе си?”

В „Какво е Дафа ученик?” от месец август 2011 г. Учителят казва:

„Нито един живот и нито един човек не се явяват прости. Зад тях е масивна група от същества в космоса, които те представят. Когато един човек получи спасение, това означава в бъдеще всички същества зад него да получат спасение. [Казвам това, тъй като] огромното мнозинство от хората на тази земя, от хората днес, са небесни крале, които са се спуснали на земята, които са се преродили тук като човешки същества.”

Точно в този момент, две години след като получих Фа, реших да правя усърдно трите неща и да изкореня привързаностите си.

Лично за мен най-добрият начин да разяснявам истината е да оставям листовки в пощенските кутии. Чувствам се така, сякаш всички хора живеещи наоколо имат силна връзка с мен, сякаш може би са били членове на семейството ми в друг живот. Почти всеки уикенд и през училищните ваканции ставах на зазоряване и оставях листовки в пощенските кутии на хората. Отначало не исках хората да ме виждат и затова ставах толкова рано, понякога преди 5 часа сутринта, когато все още беше тъмно. Родителите ми нямаха нищо против. Вървях под светлината на лампите, но това да вървя сам през нощта не ме плашеше. Бях тренирал карате в продължение на 10 години и за мен беше изключително приятно да бъда заобиколен от спокойствието на нощта, наблюдаван единствено от звездното небе. Бях щастлив да го правя, но чувствах, че не е достатъчно: Трябваше да изоставя страха си от това да бъда забелязан.

Затова започнах да раздавам флаери на хората на улицата. В началото ми беше доста трудно, не исках хората да разговарят с мен или да ми задават въпроси, още не бях готов. Тогава не знаех много за ситуацията в Китай и да обсъждам това, което беше написано на флаерите, беше отвъд способностите ми. Всичко, което исках, беше да спася хората и знаех, че листовките могат да го направят. Но по онова време ми беше много трудно да говоря. Както и да е, никой никога не ме притесняваше по време на моите разяснявания на истината и мисля, че широката усмивка на лицето ми определено ми помагаше.

Опитах се да разясня истината на съучениците си от 11-ти клас с кратка презентация пред класа и се опитах също така да разясня истината и на моите учители. Най-често оставях листовките в пощенските им кутии, но понякога ги предавах лично. Когато бях в 12-ти клас, оставих купчина листовки в училищната библиотека, за да ги види всеки, с надеждата, че хората ще ги разгледат. Не можех да се престраша да им предам лично листовките. Графикът на учебните ми часове през тази година беше най-добрият сред графиците на всички ученици; Нямах много учебни часове и вярвам, че това е било аранжирано от Учителя, за да имам време да излизам и да пускам листовки в пощенските кутии между учебните часове.

Взех участие във френската Фа конференция за споделяне на опит през 2017 г. и там се срещнах с невероятни хора. Това ми помогна да не се чувствам изолиран, защото дотогава не знаех колко практикуващи има във Франция. Разяснявахме истината на пазара и за пръв път бях в състояние да проведа дискусия по темата и да отговоря на въпросите, които ми бяха зададени.

Бих искал да завърша със забавен анекдот. Опитвах се да запаметя „Луню” и затова в някакъв момент излязох да се разходя. Погледнах към небето, когато слънцето започваше да се спуска надолу и видях облак във формата на палец, който приех като лично поощрение. Това ме накара да се засмея.

Благодаря, Учителю, благодаря на всички ви.

Есето е прочетено на Европейската конференция за обмяна на опит, проведена в Париж на 01.10.2017 г.