През цялата история Хималаите са били район с много самоусъвършенстващи се. Хората там водят обикновен, скромен живот и всеки пее и танцува. Те също така почитат Буда Фа. Преди почти едно хилядолетие в този регион е имало един самоусъвършенстващ се, наречен Миларепа. Докато на множеството Буди и Бодхисатви им е отнело много животи и са преживели много нещастия преди да се самоусъвършенстват до Съвършенство, Миларепа е постигнал равностойна могъща добродетел в един живот и по-късно е станал известен като основател на Бялата Секта на Тибетския Будизъм.
Миларепа казал:
Когато бях на път да се самоубия, ламите се затичаха напред назад, увещавайки ме да спра и молейки учителя за помощ. След известно време учителят Марпа се успокоил и казал: "Ах, кажи на Дагмема да дойде тук!". След като съпругата му пристигнала, учителят попитал: "Къде са Нгоктон Чодор и другите ученици в момента?". Съпругата му отвърнала:"Когато Нгоктон изпълни твоята инструкция да вземе орнаментите на Наропа и молитвената броеница, той видя Могъщия Човек навън, който беше на път да извърши самоубийство. Могъщият Човек помоли Нгоктон да извърши ритуал, за да освободи душата му от страдание след смъртта му. Сега всички се опитват да спрат Могъщия Човек." Когато чул това, Учителят се разплакал. Той казал: "Такъв добър ученик! Той покри всички изисквания за ученик на Тайната Мантраяна (Ваджраяна), много жалко. Сега накарай всички да влязат." Един ученик изтича при Нгоктон Лама и каза: "Учителят сега се успокои. Той ме изпрати да помоля теб и Могъщия Човек да влезете."
Чувайки тези думи се паникьосах и го прекъснах: "Страхувам се, че на никой няма да му хареса, ако отида там. С моите грехове, дори ако Учителят е в добро настроение, аз все още не съм достоен да бъда там в негово присъствие. Да предположим, че се подготвя и отида, страхувам се, че той само отново ще ме нахока и набие." След като казах това, продължих горчиво да плача. Нгоктон Лама каза на ученика: "Отиди да кажеш на Учителя какво каза Могъщия Човек. Да видим дали Могъщия Човек може да отиде да го види. Аз трябва да остана тук, за да се погрижа за него. В противен случай може да стане инцидент."
Ученикът се върнал и разказал на учителя подробно всичко това. Съпругата му също влязла.
Учителят казал: "Това, което е казал той, беше вярно в миналото. Но ситуацията сега е различна и той не трябва отново да се страхува. Този път Могъщият Човек ще бъде мой почетен гост. Дагмема, кажи му да влезе!". Съпругата му дойде при мен и радостно каза: "Учителят сега изпитва най-дълбоко съчувствие към теб. Този път ще бъдеш негов почетен гост и той ми каза да те изпратя вътре. Трябва да знаеш, че той не ми крещя. Побързай, бъди щастлив и влез!". Скептично настроен, не можах да повярвам на ушите си. Влязох в къщата замаян.
След като всички седнаха, учителят каза: "Що се отнася до случилото се в миналото, никой от нас няма вина. Трябваше да изчистя греховната карма на Могъщия Човек, затова умишлено го накарах да полага тежък труд и да строи къщи. По този начин Вищудхимага (Пътят на Пречистването) можеше да пречисти греховете му. Това вече приключи, така че не съм направил грешка. Дагмема е жена и е твърде добросърдечна, твърде милостива, затова е трудно да я виниш. Но подправянето на писмото беше сериозно злодеяние. Нгоктон също не направи нищо погрешно. Но ти трябва да ми върнеш орнаментите и молитвената броеница и аз ще ти ги дам по-късно. Що се отнася до Могъщия Човек, той гореше от нетърпение да получи дхарма и изчерпа всички възможни методи, за да получи дхарма. Затова наистина не мога да го виня. Този път Нгоктон не знаеше, че това писмо от Дагмема бе фалшиво. По този начин той преподаде стиховете на Могъщия Човек и изпълни абхишека за него. Това не ми позволи да подложа Могъщия Човек на повече страдания. Ето защо бях ядосан и пренебрегнах вашите искания. Въпреки това, моля ви, имайте впредвид, че тази ярост е различна от гнева на обикновен човек. Всичко, което се прояви в миналото, беше за дхарма. Свабхавата (вътрешната природа) трябва да се присъедини към Бодхи (просветление или пробуждане). Ако не разбираш процеса на освобождаване, моля те, не развивай неправилни разбирания. Освен това, ако моят син, Могъщият Човек, можеше да понесе девет големи страдания, огромни мъки, той щеше да бъде освободен (което означава, че повече нямаше да се преражда в шестте пътя на трансмиграцията). Без ограничението на тези сканди (елементи, които формират физическото и менталното съществуване на индивида), той щеше да постигне Съвършенство. Точно сега той не е постигнал това, защото има останало малко количество карма. И това беше изцяло причинено от добросърдечието на Дагмема. Както и да е, по-голямата част от кармата му беше фундаментално пречистена по време на неговите осем главни и безброй малки отшелничества. От този ден нататък ще го подкрепям, ще изпълня абхишека за него и ще го науча на стиховете. Ще му предам най-тайните есенции и стихове. Освен това ще му осигуря провизии и друга помощ, за да се усъвършенства добре. Могъщи Човеко, сега наистина можеш да бъдеш щастлив!"
По онова време си помислих: "Истина ли е това или е сън? Ако е сън, се надявам никога да не се събудя." Със сърце изпълнено с неизмерима радост, избухнах в сълзи от щастие, които се изляха като река. Ридаейки, коленичех пред учителя. Измежду съпругата му, Нгоктон Лама и много други присъстващи, някои смятаха, че начинът на учителя да елиминира карма е наистина впечатляващ. Някои смятаха, че подсилването и състраданието на учителя са наистина огромни. Някои смятаха, че учителят не се различава от Буда. Съпругата на учителя и Нгоктон Лама ме бяха съжалили и сега се радваха за мен. Обляни в сълзи те се поклониха пред учителя и казаха: "Наистина искаме да ти благодарим!". По този начин всички завършихме ритуала с щастлив смях и сълзи.
През онази вечер се събрахме заедно, за да почетем Будите с дарове. След като приключихме, Учителят каза: "Днес ще направим за теб церемония за ръкополагане на обетите на пратимокша."
След като косата ми беше обръсната и облеклото ми беше сменено, учителят ми каза: "Твоето име вече беше определено, когато се срещнахме за първи път. В съня си видях Учителя Наропа да ти дава името Мила Джордже Гялцен." Това стана моето дхарма име и също така получих наставления за миряни и наставления за Бодхисатва от Учителя.
След това Учителят подсили едно кепе от вътрешните дарове със силата на съзнанието си (тайни практики за самоусъвършенстване са запазили използването на този дхарма инструмент в ритуали). Кепето изведнъж излъчи цветна ярка светлина, която можеше да бъде видяна от всички на церемонията. След като поднесе сладката роса на подсилването на майсторите предци и Будите като дар, учителят Марпа отпи от нея и после ми я подаде. Изпих я цялата на една глътка. Учителят каза: "Това е велика пратитя-самутпада (несамостоятелно възкръсване)! Моят вътрешен дар е по-уникален и специален от четирите традиционни вида абхишека (майсторска абхишека, тайна абхишека, пранаяма абхишека и четвърта абхишека). Утре сутринта ще я изпълня за теб."
На следващата сутрин за абхишека беше създадена голяма мандала с 62 божества на Чакрасамвара в нея. Разкривайки мандалата, Учителят я посочи и каза: "Това е повърхностна мандала, направена от цветове в човешкия свят. Сега погледни истинската мандала!". С тези думи той посочи към едно празно място. Моментално се видяха десетки красиви места в Чакрасамвара с дакини и други същества реещи се наоколо. Учителят и Будите казаха заедно: "Твоето име ще бъде Шепа Джордже."
След това Учителят произнесе Тайната Тантра, като ми каза стиховете за медитация и тайни практики. Той постави ръка на главата ми и каза: "Синко, когато дойде за пръв път, знаех, че си ученик с вродено качество. В нощта преди да дойдеш имах сън. Този пророчески сън показа, че ще успееш в Буда дхарма. Дагмема също имаше подобен сън с послания от дакините. Тъй като си ученик доведен при мен от дакините, аз те посрещнах, като се престорих, че ора полето.Ти изпи виното, което ти дадох и изора цялото поле, което беше предзнаменование, че ще получиш стиховете и ще постигнеш съвършенство. По-късно ми даде медена лампа с четири дръжки като дар, което показа, че ще станеш един от четирите ми главни ученика. Лампата нямаше никакви повреди или ръжда, което означаваше, че ще бъдеш свободен от тревоги и ще се насладиш на топлината на Кундалини. Лампата беше празна, което означаваше, че ще изпиташ недостиг на храна и ще страдаш от глад в бъдеще. За да помогна на теб и на твоите ученици да се облагодетелстват от дхарма и за да могат учениците със способности за растеж да оценят есенциите на стиховете, аз напълних лампата с масло и я запалих. За да помогна на репутацията ти да се разпространи надлъж и нашир, аз почуках по нея за да издаде силен звук. За да премахна кармата ти, те накарах да строиш къщи за умиротворяване, обогатяване, магнетизиране и подчиняване. Изгоних те от стола за абхишека и ти причиних много безразсъдни неща, но ти нямаше никакви лоши мисли. Това означава, че ти и твоите ученици ще имате увереност, отдаденост, мъдрост, състрадание и други качества, които един ученик трябва да притежава. С тези качества и без алчност, човек може да изтърпи болката и да остане решен до просветление и постигането на Съвършенство. Дхарма, който ти преподавам устно, ще процъфтява и ще расте без ограничение. Синко, трябва да се радваш!".
По този начин Учителят ми даде своите пророчества, подкрепа, утеха и похвала. Оттогава започнах радостното пътешествие на самоусъвършенстването по праведен дхарма.
Речунгпа попита:
- Учителю, след като получихте стиховете, отидохте ли веднага да се самоусъвършенствате в планините или останахте в дома на учителя Марпа?
Миларепа отговори:
- Учителят ме помоли да продължа да практикувам в дома му, без да се притеснявам. Той също така ми осигури много добро облекло и храна и ми каза да медитирам на спокойствие в пещера над една скала недалеч от близкото село. Докато медитирах в пещерата поставях на главата си запалена лампа с масло от як. Седях неподвижно без да мърдам или да напускам мястото си, докато лампата не изгаснеше. По този начин медитирах по цял ден и цяла нощ в продължение на 11 месеца.
Един ден учителят и съпругата му дойдоха с добра храна от един месечен ритуал за отдаване на почит. Учителят каза на входа на пещерата: "Синко, сега си медитирал точно 11 месеца. Радвам се, че си запазил мястото за седене топло и си останал усърден. Точно сега, какво ще кажеш да разбиеш вратата долу и да дойдеш да поговориш с мен? Можеш да си починеш и да споделиш разбиранията си с мен."
След като чух тези думи от учителя в моята пещера, казах: "Нямам нужда от почивка, но ще изляза навън, тъй като това е заповед на Учителя." Когато бях на път да разбия вратата се поколебах, мислейки че ще е жалко да спра по този начин. С това колебание изгубих смелостта си да разбия вратата. Съпругата на Учителя дойде и ме попита: "Синко, разбиваш ли вратата?". "Липсва ми кураж да го направя" – отвърнах аз. Тя каза: "Изобщо няма да сбъркаш, ако излезеш. Ето защо Тайната Мантраяна е толкова мъдра. Учителят е избухлив, така че моля те, не губи тази предопределена връзка. Ще ти помогна да разбиеш вратата, за да можеш да излезеш." С тези думи тя разруши вратата към пещерата и аз се върнах с нея и Учителя в храма.
След като влязохме в храма, Учителят каза: "Сега нека ние, баща и син, да изпълним ритуала на Абхисамая (разбиране на дхарма). Дагмема, моля те, приготви даровете." По време на церемонията учителят попита: "Синко, какви са разбиранията ти за стиховете сега? Получи ли някакво праведно просветление, което можеш да споделиш с мен? Помисли си и ми кажи."
Коленичил пред Учителя с длани притиснати една в друга и облян в сълзи изпях седем песни като дарове.След седемте песни дарове, продължих да разказвам на Учителя: "Учителю и съпруго на Учителя, родители мои, вие не се различавате от Ваджрадхара. Винаги съм благодарен за несравнимата ви милост и подсилване. Вашият ученик усеща несравнимото ви великодушие. Сега ми позволете да ви представя някои от ограничените си разбирания. Моля се, че вие, във вашата сфера, ще ме съжалите и ще поднесете своето състрадание, за да слушате. Нашите съзнание и тяло са възникнали заради дванадесет кармични причини, включително невежество. От една страна човешкото ни тяло се състои от кръв, плът и съзнание, което се определя от кармични връзки. От друга страна, за тези с добродетел и добро вродено качество, човешкото тяло е безценен кораб със съкровище, който пътува по реката свързваща живота и смъртта, към брега на освобождаването. За онези, които вършат злодеяния и престъпления, то е помийна яма на изкушения и нещастни съдби. В зависимост от това дали човек прави добро или зло, същото това човешко тяло може да се изкачи нагоре или да слезе надолу или да доведе до разликата между щастие и болка. Стигнах до разбирането, че това какъв избор бива направен на такъв кръстопът – или как да се използва това човешко тяло – всъщност е най-важното нещо в живота. Цялото страдание е вкоренено в морето на прераждането. Много е трудно да го преминем. За щастие днес съм благословен, че състрадателен учител ме напътства и ми показва посоката в непреодолимото безкрайно море на живота и смъртта. Също така осъзнах, че за един начинаещ, който изучава Будизъм или Даоизъм, човек първо трябва да се спаси при Буда, дхарма и сангха, а след това да изучава дхарма. Когато изучаваме дхарма, най-важното е да следваме Учителя, защото Учителят е източника на цялото щастие. Човек трябва да се подчинява на всички наставления на Учителя. Освен това трябва да следваме наставленията на самая, които също са критични.
Сред безбройните съзнателни същества, човешките същества са много редки; сред неизброимите човешки същества е още по-рядко да се намери някой, който може да чуе дхарма, да познава пътя на освобождаването и да извърви пътя на Бодхи. Тоест, измежду всички безбройни съзнателни същества, тази част от тях с предопределена възможност да научат Буда дхарма, е дори още по-рядка; толкова е трудно да се получи! Въпреки че имаме щастието да притежаваме човешко тяло, не можем да гарантираме безопасността на нашия живот. Никой не знае в кой ден можем да умрем, в кой ден можем да изгубим това скъпоценно човешко тяло. Ето защо трябва да ценим това човешко тяло и да се грижим за това човешко тяло.
Всичко в тази вселена следва законите на причината и следствието. Правенето на добро ще доведе до благоприятни последствия, а вършенето на зло ще доведе до негативни последици. Познавайки законите на причината и следствието, човек ще бъде наясно с корена на щастието спрямо страданието, интелекта спрямо глупостта и богатството спрямо бедността. Всичко това е преходно и тези добри или лоши последствия също могат да се променят. Това означава, че добродетелта от добрите дела, успехът от упоритата работа и семейните отношения от сантименталност, както и радостта и вълнението, са все краткотрайни. С други думи те се променят, намаляват и не са надеждни. В сравнение със страданието, радостта е рядкост. Болката от трите по-ниски сфери на прераждане е дори още по-невъобразима. По време на безкрайните прераждания в необятния океан на живота и смъртта, всички съзнателни същества основно страдат от тези болки и нещастия. Мисленето за безкрайната умора и страдание по естествен път, ме кара да се посветя изцяло на дхарма, копнежа за освобождаване и решимостта да постигна Съвършенство.
Чистите съзнание и тяло са основата за изучаване на Буда дхарма, така че първата стъпка са обетите на пратимокша. След това постепенно ще изучаваме праведен дхарма. Човек трябва да пази наставленията на обучението като очите си, като не им причинява нито вреда, нито дегенерация. Обаче търсенето на собствено освобождаване е просто ограничена практика на Хинаяна (Малка Колесница). За да се смили над всички съзнателни същества и да ги освободи от океана на страданието, човек се нуждае от по-велико състрадание и Бодхи. Благосклонността и привързаността на всички съзнателни същества са като родителските връзки; как бих могъл да се отплатя за тях? Ето защо цялата доброта на пътешествието на Бодхи трябва да се върне на всички съзнателни същества. По този начин, приемайки всички съзнателни същества като мои родители, давам обет да постигна Съвършенство, да постигна велика Бодхи доброта и да науча всички наставления за Бодхисатва.
С такава основа в Голямата Колесница човек може да влезе в Мантра Ваджраяна. С чисто съзнание човек следва способен учител, получава учения за вътрешната природа на прераждането и получава четири вида абхишека за провъзгласяване и мъдрост. Дълбокото прозрение от абхишека е последвано от ясно съблюдаване, упорствайки прилежно в самоусъвършенстването и постигайки безкористност. С учения от Буди и рационални мисли човек би потърсил собственото си аз, но не би могъл да го намери. Това е принципът на безкористност на просветления човек. С тази безкористност човек може да практикува праведно спокойствие в медитация, да се пази от грешни мисли и да им попречи да идват отново. С такова свободно от представи съзнание човек може да продължи медитацията без да се движи. С отминаването на месеците и годините човек ще навлезе в покой.
По този начин човек продължава с праведна воля, която предотвратява сънливостта. Просветлението постепенно се увеличава. То е ясно и видимо, и е просто проявление на решителността на човек. Някои го считат за свещено явление, тъй като земния човек трудно може да изпита такъв феномен. Само след като навлезе в първия от десетте предварителни етапа, човек може да види такива реални свещени сцени. Това означава, че човек може да изучава дхарма като следва тези сцени. Други сцени наблюдавани в медитация, като виждането на образа на Буда, са само малки тестове по време на практикуването и нямат значителна стойност.
Преди да навлезе в медитация със или без видими сцени, човек първо трябва да развие състрадателно сърце; всичко това е в името на съзнателните същества. Човек поддържа чисто съзнание, преди да навлезе в съзерцателна практика. Накрая човек посвещава всички заслуги и добродетел обратно на съзнателните същества. Да бъде направено всичко това без дискриминация е най-святият начин. Сега наистина разбирам тези принципи!
Гладните хора знаят, че храната може да утоли глада им. Но „знаенето” само по себе си е безсмислено и не може да реши проблема с глада. За да го разрешим, трябва да ядем храна. По същия начин човек може да знае някои теории за празнотата. Но познаването им само по себе си е безполезно, тъй като човек трябва да го изпита и впоследствие да увеличи съблюдаването с мъдрост. За йогите празнота означава без обяснение, без дискриминиране и равенство с практикуващите Тантра. Това е моето ограничено разбиране. За да го практикува пълноценно, човек трябва да издържа на умора и глад и като мъртвец да изостави всичката сантименталност. Като не се страхува от смъртта и няма тревоги в съзнанието си, човек би могъл да следва дхарма усърдно. Пред несравнимо великодушния Учител и неговата съпруга, аз, Миларепа, нямам никакви дарове или материални блага или пари. Мога само да посветя практиката и постиженията през целия ми живот на вас. Като следвам дхарма, ще се посветя на тържествената Чиста Земя като мой дар към вас. "
След това изпях още една песен. Учителят я изслуша до края и много радостно каза: "Синко, достигнал си до това ниво?". Съпругата му също беше изключително доволна: "Сине мой, работил си упорито и си добил много мъдрост." Имахме дълъг разговор за практиката и по-късно се върнах в пещерата за медитация.
Веднъж Учителят отиде до Ю, за да разпространява дхарма. След като една вечер завърши ритуал за поклонение, той си припомни някои части от учението на учителя Наропа, които не му бяха ясни. Дакините също така му направиха някои намеци, така че Учителят реши, че иска отново да отиде в Индия, за да се срещне с Учителя Наропа. Няколко дни след като Учителят Марпа се върна в Лодрак, имах сън. Една млада дама в зелено дойде при мен. Тя беше облечена в копринени дрехи с костни орнаменти. Както челото ѝ, така и талията ѝ бяха украсени с жълт еликсир. Тя ми каза: "Синко, ти практикува дълго време. Сега си получил Махамудра, стиховете и есенциите на шест дхарма метода за постигане на Съвършенство. Но все още нямаш стиховете за изхвърляне и пренасяне, за да постигнеш Съвършенство незабавно, нали?". Помислих си: "Тази дама изглежда като дакини, дали е истинска или е демон? Независимо от всичко моят учител знае цялата Буда дхарма. Ако това е указание от дакините, трябва да го науча от Учителя."
Така че разбих входа на пещерата, напуснах пещерата и отидох при Учителя. Той каза: "Синко, защо спря да медитираш в уединение? Защо излезе? Моля те, кажи ми защо. Бъди нащрек за демоните!". Аз отвърнах: "Снощи една дама дойде в съня ми, казвайки ми да потърся дхарма за изхвърляне и пренасяне. Не знам дали беше предсказание на демон или на дакините. Ако е било на дакините, бих искал да науча стиховете за изхвърляне и пренасяне."
Учителят помисли тихо за известно време и след това каза: "Това е от дакините, не е бил демон. Когато напуснах Индия, Учителят Наропа говори за стиховете за изхвърляне и пренасяне. Исках да ги науча и той ме помоли да потърся писанията. Двамата прекарахме цял ден. Имаше много книги на подобни теми, но не намерихме тази за изхвърляне и пренасяне. Преди няколко дни, когато бях в Ю, също получих намек да потърся тази дхарма. Освен това имаше някои стихове, за които имах нужда от разясняване от Учителя. Така че реших отново да отида в Индия, за да се срещна с учителя Наропа."
Чувайки това, всички го помолиха да не ходи: "Учителю, умоляваме те, обмисли го отново заради напредналата си възраст." Учителят не ги послуша; той беше решен. Той размени даровете на учениците за един златен бокал, който понесе със себе си и тръгна за Индия. По онова време многоуважаемият Наропа бил излязъл за медитация. Учителят Марпа разпитал наоколо, рискувайки живота си, за да го потърси, но без успех. Но понеже бил видял знак, че може да се срещне с учителя Наропа, той продължил самоотвержено и накрая те се срещнали в една гора. Учителят помолил Наропа да отиде в Пулахари, за да преподаде дхарма за изхвърляне и пренасяне. Учителят Наропа попитал: "Тъй като ме помоли за това, това твоя собствена идея ли беше, или беше предсказание от Будите?".Учителят Марпа отвърнал: "Не стигнах сам до тази идея, нито пък ми беше казана от дакини. Имам един ученик на име Топага и една дакини му даде това предсказание. Той ме попита за това и затова дойдох в Индия този път."
Многоуважаемият Наропа бил изненадан: "Ах, това е нещо много рядко. На тъмно място като Тибет не очаквах такъв велик мъдрец да хвърли светлина върху снежните планини като слънцето."
След това той притиснал дланите си една в друга, поставил ги над главата си и запял:
„Сред тъмнината на север,
заснежените планини стават ярки като слънчевата светлина.
Чувайки името Топага,
поздравявам искрено от сърцето си.”
След пеенето той отново притиснал дланите си една в друга, затворил очите си и се поклонил три пъти на север. Дърветата в региона също се поклонили заедно с него три пъти. Дори днес планините и дърветата край Пулахари все още поддържат тази поза, сякаш се навеждат и кимат на север към Тибет. След това Многоуважаемият Наропа преподал стиховете на дакините и дхарма за изхвърляне и пренасяне на Учителя Марпа.
За да наблюдава кармичната връзка, многоуважаемият учител Наропа разкрил мандала. Учителят Марпа първо се поклонил на мандала божествата вместо на Учителя Наропа. Въз основа на това знамение, Учителят Наропа разбрал, че потомството на Марпа нямало да продължи дълго, докато неговият дхарма щял да бъде предаван непрекъснато като голяма река и щяла да просъществува вечно на света.
След като получил дхарма, учителят Марпа се върнал в Тибет.
В резултат на предопределен афинитет на поклонничеството на Учителя Марпа, неговият син починал в млада възраст. Една година след смъртта на сина му, всички ученици се събрали заедно и няколко главни ученици попитали учителя Марпа: "Учителю, ти не се различаваш от другите Буди. Тъй като ние, съзнателните същества, нямаме добродетел, ти също изглеждаш остарял. Що се отнася до нашия дхарма на Словесно Потекло, как трябва да я разпространяваме в бъдеще? Може ли учителят да ни направи някакво предсказание?". Учителят казал: "Получих учението устно от Учителя Наропа. Независимо дали се основава на съновидения или на предопределен афинитет, то ще просперира. Учителят Наропа също имаше добри пророчества. Моля ви, върнете се да се молите и утре ми разкажете вашите съновидения." На следващия ден всички ученици споделили виденията си. Те били много добри, но не съвпадали напълно с пророчеството.
Отидох при Учителя и описах подробно своя сън за четирите стълба. Учителят Марпа беше изключително щастлив и каза: "Това е страхотно съновидение. Дагмема, моля те, приготви най-добрата храна и дарове за поклонение!". След като съпругата му приготви храната и главните ученици се събраха, Учителят каза: "Мила Джордже Гялцен имаше такъв сън снощи. Това е много рядко." След това главните ученици помолиха учителя да обясни знамението. Той с радост се съгласи и изпя една песен, за да обясни съня.
След като Учителят Марпа приключи, всички ученици бяха изключително щастливи. Тогава Учителят каза на учениците много тайни стихове. Той обясни дхарма на учениците през деня и поиска от учениците да медитират през нощта. Стремежите на всички се надигнаха и усещанията им се увеличиха.
Една вечер, докато изпълняваше абхишека на майка тантра за ученици, Учителят мислеше да преподава на всеки ученик на базата на неговата кармична ситуация. На зазоряване на следващата сутрин, Учителят визуализира зависимото издигане и знаеше, че Нгоктон Чодор щеше да разпространи Хеваджра дхарма, Метон Цонпо щеше да практикува ясна светлина, а Цуртон Уанге щеше да следва прехвърляне на съзнанието, докато аз щях да се съсредоточа върху Тумо (вътрешна топлина). Освен това всеки от нас имаше своя собствена кармична ситуация и бъдеще.
След тази визуализация учителят научи Нгоктон Лама на разпространяването на шестте параметъра и четирите режима, както и на допълнителни стихове. Учителят му даде и шестте орнамента на Наропа, рубинена молитвена броеница, ритуални пособия и обяснение на свещените книги на санскрит, за да може да разпространява дхарма в бъдеще.
Що се отнася до Цуртон Уанге, Учителят го научи на отварянето на фонтанелата (мястото, където костите предстои да се слеят в черепа на зародиша или бебето) за прехвърляне на съзнанието, метод, при който човек може да лети като птица в небето. Учителят също така му даде коса от Наропа, нокти, Хапчета от Нектар и Короната на Петте Буди, за да спасява хора с прехвърляне на съзнанието.
Що се отнася до Метон Цонго, учителят го научи на методи, които излъчват ярка ясна светлина през нощта. След това учителят му даде Ваджра чукалото на Наропа, тъпан и кепе и му напомни да се концентрира върху бардо (междинното състояние между смъртта и прераждането).
Учителят ми преподаде учения за вътрешната топлина, подобно на запалването на огън от дърва за горене. След като ми даде шапката на Многоуважаемия Маитрипа и расото на Наропа, той каза: "Ти трябва да практикуваш в заснежените планини."
След като завършиха дхарма пророчеството, всички лами дойдоха да присъстват на ритуал за преклонение. Когато всички седнаха в редица, Учителят каза: "Преподадох ви стихове въз основа на вашите кармични ситуации. Трябва да разпространявате дхарма, основавайки се на тях и със сигурност ще имате процъфтяващо бъдеще! Синът ми вече се спомина. Отнасях се към вас като към свои синове, давайки ви всички стихове и подсилване. Трябва да бъдете старателни и със сигурност ще успеете в работата си да облагодетелствате съзнателните същества!"
Всички главни ученици по-късно се върнаха там, откъдето бяха дошли. Учителят ми каза: "Остани тук още няколко години. Ще ти осигуря абхишека и специални стихове. Твоите усещания и разбирания също могат да бъдат споделени с мен. Побързай и отивай да медитираш!". Така че се върнах в пещерата, където Учителя Наропа беше направил предсказанията. Учителят и неговата съпруга често ми даваха от тяхната храна, както и предмети от дарения. Те бяха изключително мили с мен.
Линк към оригиналната статия: http://en.minghui.org
* * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.
още ...
още ...