През цялата история Хималаите са били район с много самоусъвършенстващи се. Хората там водят обикновен, скромен живот и всеки пее и танцува. Те също така почитат Буда Фа. Преди почти едно хилядолетие в този регион е имало един самоусъвършенстващ се, наречен Миларепа. Докато на множеството Буди и Бодхисатви им е отнело много животи и са преживели много нещастия преди да достигнат Съвършенство, Миларепа е постигнал равностойна могъща добродетел в един живот и по-късно е станал известен като основател на Бялата Секта на Тибетския Будизъм.
Речунгпа попитал Многоуважаемият Миларепа: „Учителю, изпълнихте ли инструкцията на учителя Марпа да поживеете там няколко години?“
Многоуважаемият отговорил: „Не останах толкова дълго. След като поживях там известно време, се върнах в родния си град. Ще ти споделя причината, поради която се върнах у дома.
Докато медитирах в уединение, аз усърдно практикувах в покой и постигнах голям напредък. Никога не спях, но една сутрин бях много сънлив и заспах. Сънувах, че съм се върнал в дома си Кя Нгатса. Видях, че домът ми, този с четирите колони и осемте греди, беше разрушен като ухото на старо магаре. Най-ценното семейно бижу, ръкописа на Махаратнакута Сутра, беше напоен с вода и беше станал ужасно опърпан от течащата дъждовна вода. Земята на Триъгълника Орма беше покрита с бръмбари и пълзящи плевели. Майка ми беше починала и сестра ми се беше превърнала в просякиня, скитница в отдалечен район. Мислейки за трагедиите, които бях преживял от детството си досега и нямайки възможността да видя майка си толкова много години, сърцето ми беше силно наранено. Заплаках и извиках: „Мамо! Сестро Пета!“
Събудих се от плача и дрехите ми бяха мокри от сълзите. Мислейки за майка си, не можех да сдържа сълзите си и реших да се върна, за да я посетя.
На сутринта разбих входа на пещерата, без да се замисля и отидох в спалнята на учителя за разрешение да се върна в родния си град. Учителят спеше и аз коленичих пред леглото му, за да му обясня.
Учителят се събуди.
По това време сутрешната светлина блестеше през прозореца и стигна до главата на учителя Марпа на възглавницата. Междувременно съпругата му дойде със закуска. Учителят Марпа попита: „Синко, защо изведнъж излезе от медитация? Да не е заради демон, който те е прекъснал? Бързо се върни, за да практикуваш в покой!“
Казах на учителя за съня и колко мислих за майка си.
Учителят каза:
„Синко, когато дойде тук за първи път каза, че вече не си загрижен за твоето семейство и за селяните. Освен това си напуснал родния си град преди толкова много години. Дори и да се беше върнал, можеше да не успееш да видиш майка си. Що се отнася до другите хора, не съм сигурен, че можеш да попаднеш на тях. Ти живя в продължение на толкова много години в Ю-Цанг и след това няколко години при мен. Ако си решен да се върнеш, мога да те пусна. Ти спомена връщане в твоето село и след това да се върнеш тук по-късно. Може да мислиш по този начин, но вероятно няма да стане така. Когато влезе, аз спях. Това е знак, че няма да можем да се видим отново в този живот!
Но слънцето осветява стаята ми, което означава, че твоят дхарма ще свети в десет посоки като утринното слънце. Всъщност върхът на главата ми беше на слънце, което означава, че твоят дхарма ще се разпространи и ще просперира. Съвсем случайно Дагмема дойде с храна, което посочва, че трябва да си способен да се изхранваш със Самая (обети или наставления).
Уф! Изглежда, че нямам друг избор освен да те пусна. Дагмема, моля те, приготви хубав дар.“
След като съпругата на учителя приготви дара, учителят настрои мандала и изпълни абхишека за мен с пътя на узряването, устно предаден от дакините. Той също така ми предаде всички нечути от мен стихове за освобождаване.
Учителят каза: „Ах, тези стихове бяха пророчеството на Многоуважаемия Наропа и той ме помоли да ти ги преподам. Трябва да следваш пророчествата на дакините и да предадеш тези стихове на ученика с най-добро вродено качество до тринадесетото поколение. Ако някой преподава този дхарма за пари, слава, уважение или лична изгода, това е в нарушение на инструкциите на дакините. Трябва специално да пазиш грижливо тези устни учения и да практикуваш в съответствие с тези стихове. Ако срещнеш ученик с много добро вродено качество, дори ако той е беден без никакви материални блага, които да послужат за дарове, ти все пак трябва да му осигуриш абхишека и стиховете и да му помогнеш, за да може да разпространи този дхарма. Що се отнася до всички видове изтезания, които учителят Тилопа даде на учителя Наропа или всички видове страдание, които аз ти дадох, тези методи не са от полза за хората с лошо вродено качество. Така че, моля те, не ги използвай повече. Сега, дори и в Индия, практикуването на дхарма е намаляло. Така че тези много стриктни методи вече не са подходящи в Тибет.
Има общо девет комплекта от дакини дхарма и аз ти преподадох четири от тях. Що се отнася до останалите пет, един от моите ученици ще пътува до Индия по-късно и ще ги научи от учениците на Наропа. Те ще облагодетелстват ужасно много съзнателните същества и ти трябва да се опиташ да потърсиш този дхарма.
Може би си мислиш: „Аз съм много беден и нямам дар. Ще ме научи ли учителят на всички стихове?” Моля те, нямай тези съмнения. Знаеш ли, аз изобщо не обръщам внимание на материалните дарове. Ако се трудиш упорито в практикуването и използваш това като дар, това е дарът, който наистина ми харесва. Трябва да положиш старателни усилия и да постигнеш успех!
Научих те на целият уникален дхарма от учителя Наропа и на устните учения от дакините. Учителят Наропа преподаде тези стихове само на мен и на никой друг ученик. Аз ти ги предадох, като прехвърлянето на всичката вода от една бутилка в друга, без да остане нито капка. За да ти покажа, че това, което казах е истина, и че не преувеличих, сега се заричам пред учителите, всички Буди и богове.
С тези думи той сложи ръката си върху главата ми и каза: „Синко, виждайки те как си тръгваш този път, се чувствам много натъжен в сърцето си. Но всеки дхарма с условия във всеки случай е неустойчив. Не мога да направя нищо. Моля те, не бързай да си тръгваш. Остани тук още няколко дни, за да преминем всички стихове. Ако имаш въпроси, попитай ме и мога да ти помогна с тях.“
Следвайки указанията на учителя останах там няколко дни и изясних всичко, което не ми беше ясно. Учителят каза: „Дагмема, моля те, приготви най-добрите дарове за сбогуването с Мила.“
Съпругата на учителя приготви дарове за учителите, Будите, Бодхисатвите, дакините и небесните пазители, както и пиршество за ваджра братята. Учителят показа напълно способностите си. Понякога се явяваше като божества на Хеваджра, понякога като божества на Чакрасамвара и понякога като божества на Гухясамаджа. Неговите великолепни орнаменти включваха ваджра камбана, ваджра чукало, колело, бижута, лотусово цвете и меч. Червено, бяло и синьо, звуците Ом, Ах и Хум. (Думите Ом, Ах и Хум са основни за всички тайни стихове, като Ом е в червено, Ах е в бяло, а Хум е в синьо.) Тези три думи излъчиха силна светлина с всякакви невиждани проявления. Учителят каза: „Всичко това са само свръхестествени сили на тялото. Дори ако можеха да бъдат показани в голям мащаб, те все още са фалшиви миражи с малка полза. Показах ги сега, Миларепа, тъй като днес се сбогуваме с теб.“
Виждайки учителя с добродетел, подобна на тази на Будите, бях изключително радостен и си мислех: „Определено ще работя усилено в самоусъвършенстването и също ще постигна свръхестествени сили като учителя.“
Учителят попита: „Видя ли? Сега имаш ли решителност?“
Отговорих: „Видях, учителю! Не ми остава нищо друго освен да бъда решителен. Искам да работя усилено в практиката за самоусъвършенстване и също като учителя да получа свръхестествени сили в бъдеще.“
Учителят каза: „Да, трябва да се справяш добре с практиката. Моля те, запомни ученията от мен, които са като илюзии и практикувай, докато достигнеш тази сфера. Що се отнася до местата за практикуване на самоусъвършенстване, трябва да използваш пещери в заснежени планини, стръмни долини и отдалечени гори. Сред пещерите можеш да отидеш на места, където са практикували индийски учители или до Лапчи Гангра, една от двадесет и четирите свещени земи. Съществуват и Йолмо Гангра, като предсказание от Аватамсака Сутра и Чубар от Дрин, където често се събират дакините. Всички те са добри места за медитация. Освен това други отдалечени места без хора биха могли също да бъдат подходящи, ако има подходяща предопределена връзка. Трябва да постигнеш успех, докато практикуваш на тези места.
Има и свещени места на изток, но предопределената връзка все още не е настъпила. Докато разпространяваш дхарма в бъдеще, някои хора ще се повишават и ще просперират на тези места.
Трябва да отидеш и да практикуваш на горепосочените свещени места, както е било предсказано. След като постигнеш достижения, те също така са дарове за учителя, награда за родителите и полза за съзнателните същества. Освен постигането на Съвършенство, нищо друго не може да се счита за най-добрия дар, за максимална отплата от благодарност и за истинско облагодетелстване на другите. Ако човек не успее, дори ако живее сто години, той просто ще живее по-дълго, докато извършва повече грехове през живота си. Затова трябва да изоставиш всякаква алчност в живота и всякакви копнежи към този светски свят. Не си взаимодействай с хора, които са отдадени на светски дела и не се занимавай с разговори за безсмислени неща. По-скоро трябва с цялото си сърце да напредваш в самоусъвършенстването си!“
Щом учителят каза това, той се разплака. Гледайки ме със състрадание, той продължи: „Синко, като твой баща няма да мога да те видя отново в този свят. Никога няма да те забравя. И ти не ме забравяй. Ако можеш да следваш думите ми със сигурност ще се срещнем в Дагпа Хадро (една от чистите земи) в бъдеще. Синко, трябва да се радваш!
Когато практикуваш в бъдеще ще се натъкнеш на сериозно препятствие от енергиен поток. По това време можеш да отвориш това и да го прочетеш. Моля те, не го отваряй преди това.“
Учителят ми даде писмо, запечатано с восък. Запомних думите на учителя наизуст и почувствах неописуемата им полза. Винаги, когато си спомнях учения от учителя, състраданието ми нарастваше и правех прогрес в самоусъвършенстването. Голямото милосърдие на учителя е наистина неописуемо!
Тогава учителят каза на съпругата си: „Дагмема, моля те, приготви се за утрешното отпътуване на Мила Могъщия Човек. Въпреки че съм изключително тъжен, все пак ще присъствам на изпращането. Синко, нека останем заедно тази вечер, за да можем ние, баща и син, да проведем добър разговор.“
Останах в стаята на учителя онази нощ, правейки компания на него и на неговата съпруга. Съпругата му беше изключително тъжна и не спираше да плаче. Учителят каза: „Дагмема, защо плачеш? Той вече е научил най-дълбоките стихове на дакините от учителя и е на път да медитира в пещера. За какво има да се плаче? Съзнателните същества имат присъща Буда природа. Поради невежество те не са в състояние да го осъзнаят и вместо това умират в болка. Всъщност тези, които живеят в този човешки свят, но не следват дхарма, са най-достойни за съжаление. Те са тези, за които трябва да се чувстваме зле. Но ако плачеш заради тях, ще трябва да плачеш през целия ден.“
Съпругата на учителя каза: „Думите ти са верни. Но кой би могъл да има такова състрадание? Собственият ми син беше изключително схватлив по отношение както на светския, така и на неземния дхарма. Той щеше да има големи постижения, които да са от полза за него самия и за другите. Но той умря и аз бях силно наранена. Сега този ученик, който винаги слуша толкова почтително, не е направил никакви грешки и живее с вяра, мъдрост и доброта, е на път да си тръгне. Никога преди не съм имала толкова добър ученик. Затова не мога да сдържа тъгата си...“
Преди да довърши се изляха още сълзи и тя отново започна да ридае.
Аз също не можех да спра да плача и Учителят продължи да използва ръката си, за да бърше собствените си сълзи. Не искахме да се разделяме, така че всички бяхме наранени и имахме малко думи за казване. Така че през онази нощ в действителност говорихме много малко.
На следващата сутрин тринадесет от нас, учител и ученици, вървяхме няколко мили с дарове от храна, за да ме изпратят. Всички бяха в меланхолично настроение заради сбогуването. При пристигането си при Хълма за разпространение на Дхарма ние седнахме и се подготвихме за ритуал да отдадем почит.
Учителят хвана ръцете ми и каза: „Синко, сега се отправяш към Ю-Цанг. Има много разбойници в Цанг и помислих да изпратя някой да отиде с теб. Но поради кармични причини трябва да пътуваш сам. Въпреки че си сам, аз ще се моля за защита от учител, божества, дакини и покровители. Не трябва да се тревожиш и всичко ще бъде наред по пътя. Независимо от това трябва да внимаваш.
Най-напред можеш да отидеш до дома на Нгоктон Лама и да сравниш стиховете с него, за да видиш дали има някакви разлики. Оттам можеш да се прибереш в дома си. Можеш да останеш само седем дни в родния си град. След това трябва да отидеш да медитираш в планините, за да облагодетелстваш себе си и другите.“
Съпругата на учителя приготви дрехи, шапка, обувки и храна за моето пътуване. Тя ми ги даде и със сълзи на очи каза: „Синко, това са само материални притежания. Това е последният път, в който ще те видя като твоя майка. Желая ти безопасно пътуване и щастие. Моля те, обещай, че ще се срещнем в Одияна (земята на дакините).“
След като свърши, съпругата на учителя отново се разрида от скръб. Много хора, които дойдоха да ме изпратят, също бяха обляни в сълзи. Искрено се поклоних на учителя и на съпругата му, докосвайки краката им с главата си за благословии, и след това се разделихме.
От време на време се обръщах. Всички присъстващи на сбогуването все още плачеха и не можех да понеса да гледам назад. Планинските пътища бавно завиха и постепенно повече не можех да видя учителя и съпругата му.
След като повървях известно време и прекосих един поток, погледнах назад. Беше твърде далеч, за да видя ясно, но можех да различа учителя и други хора, които все още гледаха в тази посока. Чувствайки се обезсърчен, почти поисках да побегна назад. От друга страна знаех, че съм научил стиховете за съвършенство. Докато не извършвах деяния с лоша карма, винаги мислех за учителя и го почитах, щеше да бъде същото, сякаш съм останал при него. Със сигурност щях да срещна учителя и съпругата му в Дагпа Хадро. Този път можех първо да отида вкъщи, за да посетя майка си. След това щях да се върна, за да посетя учителя, нали? И така потиснах скръбта в сърцето си и отидох до дома на Нгоктон Лама.
След като срещнах Нгоктон Лама, сравних моите стихове с неговите. Той беше по-добър в обясняването на Тантра и разясняването на дхарма от мен, но аз не бях по-слаб от него в стиховете за култивационна практика. Особено за устните учения от дакините, всъщност знаех повече от него. Накрая му се поклоних, отправих пожелания и тръгнах към дома.
Разстоянието се изминаваше за 15 дни пеша, но аз пристигнах след три дни. Помислих си: „Ефектът от медитацията е наистина невероятен!“
Речунгпа попитал: „Учителю, след като сте се върнал в родния си град, беше ли същото като в съня ви? Видяхте ли майка си?“
Многоуважаемият отговорил: „Положението в дома ми беше същото като в съня. Не видях майка си.“
Речунгпа казал: „Какво се случи, когато се върнахте в дома си? Срещнахте ли някой в селото?“
Когато бях близо до родния си град спрях до една река нагоре по течението от селото, откъдето се виждаше къщата ми. Там имаше доста деца с овце. Попитах ги: „Приятели, мога ли да попитам кой живее в това голямо имение?“
Едно по-голямо дете отговори: „Нарича се Къщата на четирите колони и осемте греди. Освен духове никой не живее там.“
„Дали собствениците на къщата са починали или са се преместили?“
„Това семейство е било най-богатото в селото и са имали само един син. Тъй като бащата е починал рано и завещанието му не е било управлявано добре, роднините взели цялото богатство на семейството, когато той умрял. След като синът пораснал и си поискал имота обратно, роднините не искали да го върнат. Затова синът дал обет да научи заклинания. Чрез заклинания и градушка той убил много хора и нанесъл сериозни вреди на селото. Всички в селото се страхували от неговите божествени пазители. Ние не смеем дори да погледнем към къщата му, да не говорим да я посетим! Мисля, че в тази къща са само трупа на майка му и призраци. Синът имал по-малка сестра, която била много бедна и изоставила тялото на майка си. Тя отишла да проси някъде. Що се отнася до сина, не сме чували нищо за него от много години. Не знаем дали все още е жив. Някой каза, че в дома има много ръкописи. Ако си смел, можеш да влезеш и да разгледаш.“
Попитах овчарчето: „Преди колко години са се случили тези неща?“
Той отговори: „Майка му почина преди осем години. Спомням си ясно заклинанията и градушката. Чух за другите неща от възрастните, когато бях много малък. Сега вече не ги помня добре.“
Мислех си: „Селяните се бояха от моите божествени пазители и не смееха да ми навредят.“
Знаех също, че майка ми беше починала и че сестра ми се скита наоколо просейки. Изпитах дълбока мъка в сърцето си.
Привечер, когато нямаше никой наоколо, отидох до реката и плаках дълго време. След падането на нощта влязох в селото и всичко беше същото като в съня ми. Полето отвън беше изпълнено с плевели и бръмбари. Някога великолепната къща и фамилна зала за поклонение пред Будите вече се беше разпаднала. Докато се разхождах вътре, открих ръкописите на Махаратнакута Сутра, повредени от дъждовна вода, с отломки от стената и птичи изпражнения върху тях. Ръкописът почти се беше превърнал в гнездо за мишки и птици.
Виждайки всичко това и припомняйки си какво се беше случило в миналото, изпитах силно чувство на тъга. Отидох до вратата и видях голяма купчина мръсотия, покрита с плевели и увита с парцали. Преместих една купчина мръсотия с ръцете си и забелязах камара от човешки кости отдолу. Първоначално бях объркан, но след това осъзнах, че това бяха костите на майка ми. Гърлото ми се задушаваше от мъка и сърцето ми ме болеше много силно. След малко се съвзех и веднага си спомних стихове от учителя. Чрез визуализация съединих душата на майка ми със сърцето ми и заедно с мъдростта на учителите от устното потомство. Поставяйки главата си върху костите на майка ми концентрирах изцяло тялото, речта и съзнанието си върху Махамудра Самадхи, не смеейки да наруша концентрацията си дори и малко. Това продължи седем дни и нощи и тогава видях майка ми и баща ми да се откъсват от по-ниските сфери на страдание и да се издигат в чистите земи.
След седем дни излязох от Самадхи. Като помислих осъзнах, че целият дхарма за прераждане е безсмислен, тъй като всичко в този свят е безсмислено. Мислех си да построя Буда статуя с костите на майка ми и да поставя Махаратнакута Сутра пред нея като дар. След това щях да отида до пещерата Дракар Тасо (пещера Бялата Скала Конски Зъб), за да работя усилено в самоусъвършенстването ден и нощ. Ако не бях решен и бъдех разсеян от Осемте Светски Вятъра (скръб и радост, загуба и печалба, вина и похвала, успех и провал), бих предпочел да умра, отколкото да бъда изкушен. Ако в сърцето ми имаше малко преследване на комфорт или щастие, се надявах, че дакините и божествените пазители ще отнемат живота ми. Обещах си твърдо това много пъти.
Накрая събрах останките на майка ми и след като изчистих птичите изпражнения от ръкописа на Махаратнакута Сутра, открих, че щетите от дъждовната вода не бяха твърде тежки и текстът все още беше четлив. Докато носех костите на майка ми и Махаратнакута Сутра на гърба си, сърцето ми се чувстваше изключително самотно и имах твърда решителност да напусна този свят на прераждане. Реших да напусна този свят и усърдно да практикувам праведен дхарма. Излизайки през вратата, сърцето ми се изпълни с тъга. Докато вървях запях песен за това, че съм наясно с този земен свят.
Продължих да пея и да вървя, докато стигнах до дома на учителя, който ме беше научил да чета. Но учителят вече беше починал. Дадох цялата Махаратнакута Сутра на сина му като дар и казах:
„Този ръкопис е моят дар за теб. Би ли направил Буда статуя с останките на майка ми?“
Синът на учителя отговори: „Не! Не мога да приема твоя ръкопис, защото зад него има божествени пазители. Но мога да извая Буда статуя за теб.“
Аз казах: „Моля те, не се притеснявай. Аз лично ти давам това като дар. Божествените пазители няма да те притесняват.“
Той каза: „Тогава съм спокоен.“
След това той направи Буда статуя от костите на майка ми и глина. След ритуала за освещаване той постави статуята в една кула. След като всичко това завърши, той каза: „Моля те, остани тук няколко дни и можем добре да си поговорим.“
Отговорих: „Нямам време да си говоря с теб твърде дълго. Спешно искам да отида да се усъвършенствам.“
Той каза: „Какво ще кажеш просто да те поканя да останеш тук с мен за една нощ? Все още трябва да ти осигуря храна за твоята култивационна практика утре.“
И така се съгласих да остана там за една нощ. Той попита: „Когато беше млад ти изучава заклинания и магии. Сега изучаваш праведен дхарма. Това е много добре и със сигурност ще имаш големи постижения в бъдеще. Можеш ли да ми кажеш какви учители си срещнал и какво си научил?“
Разказах му подробно как първо следвах Лама от Червената Секта и получих Джагчен (велико съвършенство) дхарма, а по-късно се обучавах при учителя Марпа.
Той чу това и каза: „Това е удивително. Ако е така, можеш да последваш примера на учителя Марпа за намиране на дом и да вземеш своята годеница Джеси за своя съпруга. Не е ли добре да последваш традицията на своя учител?“
Аз отвърнах: „Учителят Марпа се е оженил, защото е искал да облагодетелства съзнателните същества по този начин. Аз нямам тази способност. На мястото, където скача лъва, ако заекът надцени способностите си и се опита да скочи, със сигурност ще намери смъртта си. Освен това силно ненавиждам този свят на прераждане. Освен стихове и дхарма от учителя не искам нищо от този свят. Отиването в пещера за медитиране е най-добрият дар за учителя. По този начин наследявам традицията и това също така е най-добрият начин да зарадвам учителя. Ако някой иска да облагодетелства другите и да разпространи Буда дхарма, това може да се постигне само чрез практика за самоусъвършенстване – същото се отнася и за предлагането спасение на родителите или помагането на себе си. Освен да практикувам дхарма, нямам никакво познание, не искам да се грижа и нямам интерес към нищо друго.
Като се върнах у дома този път видях моя изоставен дом и едно разбито семейство. Това ме накара да разбера дълбоко, че животът е преходен и непредвидим. Хората работят много усилено, за да печелят пари или да натрупат богатство. Но накрая то е точно като сън. Затова съм готов да напусна този свят повече от всякога.
Домът е като горяща къща. Тези, които трябва да страдат още или онези, които забравят, че по-късно ще умрем и ще се изправим пред трудности в ниските сфери по време на прераждането, ще търсят удоволствие в този земен свят. Но аз видях отвъд това. Независимо от бедността, глада или подигравките от другите аз ще използвам живота си, за да се усъвършенствам заради себе си и заради съзнателните същества.
Упадъкът на моя дом, смъртта на майка ми и заминаването на сестра ми ми дадоха незабравим урок и дълбоко разбиране за непостоянството. Не можех да спра да викам: ,Отиди да медитираш в отдалечените планини.“
В най-големите дълбини на сърцето си, отново и отново съм решен да изоставя всяко удоволствие, да използвам живота си и да прекарам цялото си време в практикуване на дхарма.
Линк към оригиналната статия: http://en.minghui.org
* * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.
още ...
още ...