Германия: "Да бъдеш с остър ум – Фа на Учителя спаси живота ми"

Minghui.org

Тъкмо се бях върнал от САЩ. Докато стоях на кухненската маса изведнъж почувствах, че нещо ще се случи. Не можех да помръдна дясната страна на тялото си, не можех да говоря и изгубих контрол върху пикочния си мехур. Това фалшиво явление се нарича мозъчен кръвоизлив. Легнах на пода в кухнята. Първата ми мисъл беше, че това е погрешно. Имах привързаности, но Учителят е срещу това да напускаме рано тази земя. Придържах се към тази мисъл.

Исках да изчистя тази намеса и останах спокоен, изпращайки праведни мисли без страх. Майка ми осъзна, че имам проблем, тъй като не се появих на вечеря. Тя се свърза с брат ми и го помоли да ме провери. Той ме намери превит на пода и веднага се обади на бърза помощ.

Нямах съмнения, че брат ми предвид своите човешки представи искаше да постъпи правилно. И все пак Учителят беше срещу това да бъда закаран в болницата и моите мисли бяха съсредоточени върху това, което ни е учил Учителят. Това беше битка между доброто и злото. Когато бях откаран в спешното отделение на болницата, кръвното ми налягане беше страшно високо и лекарите се затрудняваха да го понижат.


Получавайки прозрения от сънища

По онова време бях тормозен от серия от сънища. Всяка привързаност, която имах, като перфекционизъм, страх от това да съм сам и комплекс за малоценност, бяха използвани от старите сили, за да намерят пропуск. Те се опитаха да намерят пролука, която да им позволи да отнемат живота ми. В един от сънищата ми се разхождах из гората с един ловец. Той ме попита защо съм отказал да взема лекарство за високо кръвно налягане. Предположих, че старите сили се опитваха да ме накарат да се почувствам виновен за това, че съм взел лекарства в болницата. Това беше трик, целящ да отслаби волята ми.

След това старите сили погнаха моя перфекционизъм. Страхувах се от това да не направя грешка. Винаги се страхувах да не направя нещо, което анулира стандарта за практикуващ. Никога не можех да си простя и затова не исках да допускам грешки. Страхувах се да поема отговорност за погрешните си постъпки. Страхувах се от всяка ситуация, която би изисквала престой в болница. Перфекционизмът ми се основаваше на самозащитата, тъй като не исках да се сблъсквам с никакви тревоги. Исках да избягам и по този начин повече нямаше нужда да се справям със страха.

Ако продължавах да пазя някакви привързаности, нямаше да съм перфектен и щях да дам на старите сили шанс да намерят пропуск. Но като самоусъвършенстващ се как бих могъл да правя всичко перфектно? Тогава щях вече да съм постигнал съвършенство и нямаше да мога да живея повече на тази земя. Моят перфекционизъм се превърна в инструмент за старите сили и моята привързаност към малоценността все още играеше роля.

Когато мисля, че другите са по-добри от мен, знам, че съвестта ми не е чиста или че съм постъпил погрешно. Що се отнася до еротизма, той е нещо аранжирано от старите сили на различни нива. По мое мнение тези мисли са погрешни. Те наистина са заблуда, и все пак са толкова реални, че човек мисли, че е наистина лош. И все пак има нещо, което старите сили не могат да променят и то е, че трябва да остана на тази земя, за да изпълня обетите си.

Такива сънища биха могли да ме накарат да повярвам, че това е краят, че вече не живея на тази земя или никога не съм бил на тази земя и че съм сънувал всичко. Аз съм тук на тази земя и това беше илюзия, въпреки че беше доста реално. Отхвърлих това и не повярвах на онова, което ми беше казано в този сън.

В един сън бях в моя свят, но лежах в болнично легло. Усещах, че съм господарят на този свят, но това беше грешно време да ми бъде показан моят свят. То беше за да поискам да не се върна на земята. Реалност ли беше това или илюзия? Имам задача за завършване на тази земя.


Гледайки навътре и вярвайки в Учителя

По онова време не можех да ходя. И така практикуващи ме посещаваха и ми дадоха устройство за четене на компактдискове, така че да мога да слушам деветте лекции от „Джуан Фалун”. Те ми донесоха това, от което се нуждаех най-много. Можех да слушам Фа, тъй като все още не бях в състояние да чета, но можех да изпращам праведни мисли. Състоянието ми се подобри и бях преместен в обикновено болнично отделение. Благодарих на Учителя, че ми позволи да остана в болницата. За известно време използвах инвалидна количка, но чувствах, че всичко ще е наред.

Един практикуващ ми предложи да изучава Фа с мен по телефона. Имайки предвид почти ежедневното изучаване на Фа, посещенията от съпрактикуващи и споделянето, се чувствах като част от едното тяло. Положих усилия да изучавам Фа, да изпращам праведни мисли и да правя част от упражненията ежедневно. След известно време можех да правя всичките пет упражнения.

Докато писах това споделяне осъзнах, че се страхувам от заболявания или да не бъда осакатен. В някои от сънищата ми бях контузен и осакатен. Това отразяваше страха ми и беше използвано.

След като се върнах вкъщи, открих, че се страхувам от конфликти. Не исках да навлизам в конфликт с практикуващи. Ако имах различно мнение не казвах нито дума. Това разкри страха от недоимък в моето самоусъвършенстване. Този страх е друг метод на злото да ме държи осакатен и изпитващ вина. Това е за да ми пречи да разяснявам истината за Дафа, задача, която е много важна за мен.

От стихотворението на Учителя „Самото сърце е наясно” продължих да си спомням едно изречение: „ Учителят направлява пътешествието”, което ми даде сила да продължа.

Учителят казва:

„ Фа спасява всички същества, Учителят направлява пътешествието.
Едно корабно платно се издига, стотици милиони платна се издигат.
С изоставени привързаности бързи са леките лодки,
С тежко човешко сърце прекосяването на океана е трудно.
Вятър и облаци внезапно се променят, небето ще пропадне
Планини рухват, морета бушуват, бурни вълни се люшкат
Твърдо се усъвършенствайте в Дафа, следвайте Учителя отблизо.
С твърде тежки привързаности ориентирите се губят
Преобърнати лодки, счупени мачти, хора бягат за живота си
Кал и пясък са отмити, златото заблестява
Животът и смъртта не са празни слова
Можеш ли да действаш или не – истината е видяна
Чакай до деня, когато Съвършенството настъпи –
Истината величествено показана, целият свят слисан”

(„Самото сърце е наясно”, „Хон Ин, том 2”)

Страхът ми не беше елиминиран, обаче нямаше да му позволя да ме контролира. Още съм тук и мога да разяснявам истината в този свят. Живея за това да изпълня обетите си.

Отнасяйки се към другите пациенти със състрадание – елиминирайки емоциите

Докато бях в рехабилитационния център попаднах на пациенти, които искаха да научат за Фалун Дафа. Една възрастна жена ми каза, че съм пример за подражание, защото съм успял да проходя след много кратко време. Дадох на някои от тях лотосови цветя и им разказах за Фалун Дафа, включително как съм се облагодетелствал от тази практика за самоусъвършенстване и как ми е помогнала да се справя със заболяването си.

Една жена ми каза, че поддържа мисли само за семейството си. Друга ми каза, че е болна на легло и че никой лекар не може да ѝ помогне. Самотата ме обхвана, тъй като не съм женен и имам малки доходи. Затова се страхувам да съм сам и да нямам никого, който да ме подкрепи. Докато бях в този център често бях на път да се разплача, когато научавах съдбата на някои от тези хора. Исках да запазя всички тях в сърцето си, защото те също бяха съзнателни същества, които нямаха късмет. Трябваше да имам състрадание към тях в сърцето си и да елиминирам всички човешки емоции.

След като помислих над случилото се, разбрах, че времето е ценно. Бях пропуснал няколко месеца на разясняване на истината на хората. Разбрах, че старите сили искат да успеят за сметка на другите. Искам да използвам времето си, за да разкрия истината на повече съзнателни същества.

(Представено на Германската Фа-конференция през 2019 г.)

Линк към оригиналната статия:

http://en.minghui.org/html/articles/2019/1/30/174813.html


Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.