Преследване на резултати и личен интерес

Преследване на резултати и личен интерес

Уважаеми Учителю,
Скъпи съпрактикуващи,
Първите 20 години от моя живот минаха по времето на Комунистическия режим в България. През 1989 г. той падна, но последствията от него останаха до ден днешен. В резултат на режима бях изградил навика да се съревновавам и боря с другите хора. Всичко това се подсилваше и от спорта, който упражнявах по онова време. Той представляваше единоборство и изискваше да надделяваш и побеждаваш. След рухването на режима се появиха много възможности за печелене на пари. Изоставих спорта,тъй като не беше подходящ за препитание и се ориентирах изцяло към частния бизнес. В него пренесох всичките си сили и енергия и резултатите не закъсняха. Изградих сериозна материална база, имах хубава къща и често сменях автомобилите си. В резултат от правенето на частен бизнес години наред, развих силно чувство за лична изгода. Ако нещо не беше свързано с печалба, не го правех. И така този начин на живот, да се радвам, когато печеля и да страдам, когато губя, продължи дълго време и остави сериозен отпечатък в моето съзнание и поведение.

Преди около 10 години настъпи световна икономическа криза, която засегна всички отрасли в бизнеса. Работех усърдно, но парите се топяха, ставаха все по-малко и по-малко. Тогава прибегнах до услугите на банка, мислейки си , че това може да помогне временно, докато кризата отмине. Бях сбъркал. Стигна се дотам, че предстоеше отнемане на материалната база и къщата ми, тъй като бяха ипотекирани. Оформяше се перспектива да остана без бизнес и на улицата. Страдах много, но не го показвах пред семейството си. Точно в този преломен за мен момент се появи практиката Фалун Дафа, която ме промени напълно. Спрях рязко да страдам за загубата на материалното. И когато гореспоменатата перспектива се изпълни, я понесох с лекота. Така заживях на квартира и за пръв път в живота си работех на заплата за други хора. Съпругата ми също работеше. Нейното и моето възнаграждение ни стигаше да издържаме семейството си. Парите бяха достатъчни и нямах стремежи за повече. Това продължи около три години. Успоредно с това се появи възможност за частен бизнес, отрасъл, в който все още има някакво място за развитие. Видях това и се втурнах да го правя. Напуснах работата на заплата и изцяло се заех с новата дейност. Постепенно това започна да ме поглъща. Появиха се привързаности, с които си мислих, че съм се справил, като желание за развитие и по-голяма печалба. Неусетно работата стана приоритет пред Дафа. Съответно времето за изучаване и упражнения намаля и това влоши моето култивационно състояние. Вече много рядко се случваше да разяснявам истината. Увлечен от преследването на лична изгода и резултати, увеличавах обема на работа все повече и повече. Знаех, че енергията, която имах, ми бе дадена от Учителя и че е за спасяване на съзнателни същества, а аз я използвах за печелене на пари.

Майстора казва:
„На този свят няма нищо друго,което да е нужно да постигнете...И все пак някои хора подхождат напълно лековато към собственото си самоусъвършенстване и вместо това правят приоритет неща на обикновените хора. Тогава не сте ли се отклонили от пътя на самоусъвършенстването на Дафа практикуващите?“
(Преподаване на Фа на Фа конференцията в Ню Йорк, 2015г).

Беше ми съвестно и ми тежеше. Направих няколко опита да променя всичко това, но привързаностите ми ме държаха здраво в хватката си и аз им се отдавах. Тогава дойде първото предупреждение, че не съм на пътя на Дафа практикуващия и че е необходимо да коригирам поведението си в съответствие с Фа. Изгорих дясната си ръка, но не до степен да спра да работя. Отлично знаех защо се случва, но продължих упорито в същото темпо. След известен период с много усилия увеличих времето за изучаване на „Джуан Фалун“ и постепенно успях да балансирам между работата и трите неща, които е необходимо да прави един Дафа ученик в периода на Фа коригирането. Чрез вглеждане в себе си и непрекъснат контрол успях да намаля силата на привързаностите, които ме владееха, но не можах да ги изкореня изцяло. После се появи кризисен момент в бизнеса ми. Мислех си, че може скоро да приключа с него и да се преориентирам. Точно тогава се появи предложение за дейност, производна на тази, която извършвах до момента. Тя изискваше допълнителна работа и ангажираност на още хора. Съответно печалбата щеше да бъде по-голяма. Бързо приех, макар да знаех, че не бях готов все още за това. Докато го организирам и избера подходящите хора, тежестта на дейността се стовари основно върху мен. Обемът физическа работа, който беше необходимо да извършвам, стана огромен. Справях се, но знаех, че това се дължеше единствено на подобренията в тялото ми, получени от Дафа. Отново тези плюсове ги използвах , за да печеля пари, а не за мисията поверена ми от Учителя.

Бях ангажиран от ранна сутрин до късна вечер. Изучаването на Фа намаля на 15-20 минути на ден. Упражненията успявах да правя само веднъж седмично. Положението ставаше все по-тежко и по-тежко. Започнах да се отдалечавам от Дафа и трите принципа. Стигна се до там, че разговорите с обикновените хора ми станаха предпочитани, отколкото с практикуващи. Както казва Учителя Ли:
„Въпреки че Дафа учениците трябва да следват Дафа, веднага щом излязат от домовете си, те са изложени на това как си взаимодействат хората в обикновения свят и дори се приспособяват към тези начини на мислене и поведение в живота и просто ги приемат за даденост“
(Преподаване на Фа на Фа конференцията в Ню Йорк, 2019 г).
 
Не бях истинен, добротата и търпението липсваха. Персоналът около мен бяха изтощени от темпото, което исках да следват. Появи се голямо негодувание от мен към тях, че не изпълняват процеса с бързината, с която желаех. В един от кратките мигове на вглеждане в себе си осъзнах какво се случваше. С бърза скорост излизах от пътя на Дафа. Това ме уплаши. Опитах се на няколко пъти да намаля оборотите, но не успях. Привързаността преследване на резултати се надигна с още по-голяма сила от преди. Изпитвах гняв към себе си, че не мога да се справя с положението, в което сам се бях поставил. Постепенно това чувство премина в безпомощност и не знаех как да изляза от това състояние. Мислех да потърся помощ от групата практикуващи от нашия град, но репутацията не ми позволи. Оставих се на течението и зачаках естествения ход на нещата да прекъсне порочния кръг, в който бях попаднал.

Случката не закъсня. Поради бързане и недостатъчно внимание допуснах технологична грешка, която предизвика избухване на лесно запалими изпарения. Оказах се на 40-50 см от източника на възпламеняване. В резултат на това цялото ми лице, шия, гърди и двете ръце и очи бяха обгорени. В момента на взрива веднага разбрах защо се случва всичко това. Както казва Учителя в аудио лекция трета:“
... да се препъне и падне и да го поеме на брадата ,докато не бъде очукан и разкървавен,за да му дадат да го прозре.“

Така принудително получих своето прозрение: беше крайно време да намаля темпото. Естествено в това състояние нямаше как да работя. Бях откаран в специализирана клиника за изгаряния в съседен град, в която останах 20 дни. Така там имах време и възможност да напредна с изучаването на Фа и да намаля привързаностите, поставили ме в това положение.

Откъснат от предишното ми ежедневие постепенно успокоих съзнанието си и си възвърнах баланса. И когато образът на Франкенщайн, който бях придобил в следствие на изгарянето, избледня, започнах да правя трите неща, които всеки Дафа ученик от периода на Фа коригирането е необходимо да прави. Въпреки голямата болка и физически дискомфорт се чувствах много добре в съзнанието си, след като възстанових дейностите си на Дафа практикуващ. След излизането ми от клиниката започнах по малко да работя и този плавен преход ми помогна да поддържам баланса, който бях изгубил преди. Върших си работата както в миналото, но вече не ѝ отдавах толкова голямо значение. Чрез наемане на допълнителен човек, освободих за себе си време, което използвах за Дафа. Стриктно следях желанията за развитие и лична изгода да не ме завладяват както преди. В продължение на шест месеца се справях добре. След това извънредно се появи голямо количество материал, който трябваше да бъде обработен. Временно наех още двама души за дейността. Но неусетно пак започнах да нарушавам равновесието между работа и Дафа и отново получих недвусмислен знак. В едно от пътуванията ми валеше дъжд и пътната настилка беше хлъзгава. Шофирах внимателно. В поредния завой се появи кола, която изпусна контрола и започна да се върти в нейното платно.
 
След няколко метра тя го напусна и навлезе в моето. Опитах се да я избегна, но вече беше твърде близо и се движеше с не малка скорост. Получи се челен удар без никакъв спирачен път, който да го омекоти. След инцидента и двете коли не ставаха за нищо, освен за скрап. Имах незначителни наранявания за такъв силен удар. Всеки, който видя автомобила след катастрофата, казваше: “Как е възможно да си жив?“ Милостивия Учител беше спасил живота ми за пореден път.

От тогава досега е изминало почти година и обема на работа още порасна. Уроци продължавам да получавам,но не толкова тежки и драстични, което надявам се да е някаква степен на подобрение. Все още не съм изкоренил изцяло привързаностите,за които пиша в това есе. Опитите ми да ги премахна продължават и до ден днешен.

Благодаря, Учителю
Благодаря, съпрактикуващи

Есето е прочетено на Осмата българска Фалун Дафа конференция за споделяне на опит в Пловдив, 2019 г.