Израстване под състрадателните благословии на Учителя

Поздрави уважаеми Учителю,

Поздрави приятели практикуващи,

Завръщане към пътя на самоусъвършенстването

По време на китайската Нова година през 1996 г. завърших четенето на книгата "Фалун Гонг" (второ издание) в дома на един далечен роднина. Това беше първата ми среща с книга, свързана с чигонг. По-късно успях да се сдобия със скъпоценната книга "Джуан Фалун" от малка книжарница и намерих най-близкото място за правене на упражненията. По този начин започнах пътя си на самоусъвършенстване.

През 1999 г. започна злото преследване. Подложена на натиск от различни видове, аз се отказах от самоусъвършенстването, спрях да чета книгите и престанах да практикувам. Отпаднах и дълбоко се потопих в обикновения човешки живот, преследвайки славата и материалните желания до крайност. Но колкото повече се стремях, толкова по-празен ставаше животът ми. Въпреки че по това време бях млада, здравето ми далеч не беше добро, като най-тежки бяха проблемите със стомаха.

В търсене на по-добър живот дойдох в Италия през август 2004 г. Заради икономическия и служебния стрес стомашните ми проблеми се появиха отново. Един ден видях информация за Деветте коментара, напускането на ККП и разпространяването на Фалун Дафа по телевизията New Tang Dynasty. Бях изумена да науча, че много хора в чужбина практикуват Фалун Гонг. Запали се отново желанието ми да възобновя самоусъвършенстването в Дафа. Веднага намерих съпрактикуващи близо до китайското консулство и отново се сдобих със скъпоценната книга "Джуан Фалун".

Един практикуващ ми даде назаем всички лекции на Учителя след 1999 г. Отне ми повече от месец, за да ги прочета всичките. Разбрах всички въпроси, които имах, и осъзнах, че нашият състрадателен Учител никога не се е отказал от мен, ученика с недостатъци, и винаги се е грижил за мен. Няма думи, с които да изразя благодарността си в този момент. Знаещата ми страна не можеше да не заплаче, плачеше всеки ден, а сълзите продължаваха да текат всеки път, когато си мислех за Учителя. Благодарен съм на Учителя, че ме извади от ада.

Здравето ми също така несъзнателно се подобри, а теглото ми се увеличи от 40 на близо 50 килограма. Хората около мен станаха свидетели на чудесата на Дафа и отношението им към него се промени значително.

Професията ми е фризьор. Веднъж срещнах клиентка от Южна Америка. Тя имаше удължения на косата по цялата дължина. Шефът ми не се беше научил как правилно да мие коса и направи от косата ѝ бъркотия, подобна на купчина заплетена трева на главата.

Знаех, че с този вид коса е най-трудно да се справиш. Отне ми повече от двайсет минути, за да разплета половината от косата ѝ. В това време клиентката ми каза, че трябва да хване влак след малко повече от 20 минути, което ми се струваше невъзможно да свърша. Започнах да се притеснявам. Тогава си спомних думите на Учителя в "Ученията на конференцията в Сан Франциско през 2005 г.": "... работата не е самоусъвършенстване, но самоусъвършенстването ви ще се отрази в работата ви".

Думите на Учителя ме накараха да осъзная, че не трябва да съм нетърпелива. Нетърпението е човешка привързаност и аз трябваше да бъда търпелива. Промених начина си на мислене. В следващите няколко мига разплетох цялата ѝ коса. Всички бяха просто изумени. Знаех, че Учителят беше този, който ми помогна.

Популяризиране на Шен Юн във Фейсбук по време на пандемията

През 2020 г., само седмица преди представлението на "Шен Юн" в Милано, в Италия избухна пандемията. Осемте представления бяха принудително отменени. По-късно екипът по рекламата реши да популяризира Шен Юн във Фейсбук. Избрах да участвам в кампанията, но се появиха нови предизвикателства. Първо, не знаех нищо за Фейсбук, и второ, трябваше да работя с италианска страница.

С помощта на други практикуващи първо реших проблемите с настройката на профила. Научих всичко - от това как да проверявам профила си, как да преглеждам профилите на приятели и не-приятели, до разбирането на информацията в различни групи. За мен това беше сериозна задача. Скоро обаче се сблъсках с проблем. Не знаех как да продължа, тъй като имаше много дребни детайли, които трябваше да науча от нулата. Освен това италианският ми език не беше добър и ме обземаха негативни мисли. Чувствах се некомфортно, страдах от силно главоболие и станах неспокойна. Дори в сънищата си търсех решения.

Това състояние продължи няколко дни и ми се прииска да се откажа. Мислех си, че съм глупава; дори и да науча нещо, не можех да го запомня. Чувствах, че е прекалено трудно. Една сутрин, докато правех второто упражнение, думите на Учителя нахлуха в съзнанието ми:

„Когато е трудно да се понесе, мо­жеш да го понесеш. Когато е невъзможно да бъде направено, можеш да го направиш“. Всъщност е така. Защо не опитате, ко­гато се върнете вкъщи? Когато преодолявате истинска труд­ност или изпитание, опитайте. Когато е трудно да издържите, опитайте да издържите. Когато изглежда невъзможно и казват, че е невъзможно, пробвайте и вижте дали е възможно. Ако действително можете да го направите, наистина ще открие­те: „След като прекосиш сенчестите върби, отвъд ще има ярки цветя и друго селце!“. (Лекция девет, Джуан Фалун)

Учителят ме просветли. Не можех да се откажа. Когато съм изправена пред трудности, трябва да упорствам, без да отстъпвам. Всяка неделя приятели практикуващи идваха в дома ми за изучаване на Фа и споделяне. Те ме окуражаваха, а онези, които владееха технологиите, търпеливо ме обучаваха. Постепенно разбирането и уменията ми започнаха да се подобряват.

Като човек, който е свикнал да стои прав, докато работи, сега ми се налагаше да седя пред компютъра по няколко часа всеки ден. Не бях свикнала с това, но знаех, че то култивира издръжливостта ми. Всеки ден харесвах, добавях приятели, търсех подходящи групи, изпращах съобщения, отговарях на съобщения и използвах Гугъл Транслейт, за да преминавам напред-назад между китайски и италиански език.

Без да осъзная, бяха минали около три месеца. Един ден отчетливо почувствах, че съм се сляла с Фейсбук. Чувствах се много удобно и вътрешно бях щастлива. Броят на хората, които отговаряха на съобщенията, се увеличи, а съобщенията носеха силна положителна енергия. Това беше голямо насърчение за мен. Дори без езикови и технически умения можех да популяризирам "Шен Юн" с помощта на компютър. Учителят беше този, който ми отвори този път. Оттогава, седейки пред компютъра, се чувствах спокойна. Предишното безпокойство беше изчезнало. С овладяването на езика всичко ставаше много по-бързо. За да изпращам повече съобщения, дори създадох втори акаунт.

Като погледнах назад към този процес, видях положителните реакции от страна на съзнателните същества и как някои от човешките ми представи се бяха отстранили чрез самоусъвършенстването. В най-трудните времена успях да използвам Facebook за популяризиране на "Шен Юн", което ми се стори особено ценно и благородно.

Участие в екипа за кетъринг на "Шен Юн

През 2019 г. координаторът ми се обади и каза, че представленията на "Шен Юн" в Италия се увеличават всяка година. За да гарантираме, че ще имат добра храна, трябваше да създадем собствен екип за обслужване на кухнята, който да се грижи за храната по време на представленията на "Шен Юн". Тя ме попита дали мога да координирам работата в кухнята.

Веднага отказах, като й казах да намери някой друг. Никога преди не бях извършвал координационна работа и не знаех нищо за управлението на кухня. Това беше голяма отговорност, с която не можех да се справя. Исках да изпълнявам собствените си задачи стабилно и тихо, сътрудничейки на човека, който отговаряше за тях, доколкото ми позволяват възможностите.

След това съзнанието ми беше изпълнено с разговори с координатора и мисли за кухнята. Нищо не се случва случайно. Следователно приближаването на координатора към мен не беше случайно. Знаех, че натоварването в кухнята е значително, а и не харесвах миризмата на готварско олио. Запитах се дали предишните ми обети са включвали изпълнението на тази задача. Ако включваха и аз не го направех, това би означавало да наруша обетите си. Тези мисли се разиграваха като филм в съзнанието ми и сърцето ми се разтревожи.

Учителят казва:

„Всъщност мисля, че зависи от човека дали е трудно или не. Един обикновен човек, който не иска да се усъвършенства, ще сметне самоусъвършенстването просто за твърде трудно, невъобразимо или невъзможно. Като обикно­вен човек той не иска да се усъвършенства и ще намери това за много трудно“. (Лекция девет, Джуан Фалун)

Разбрах, че съм самоусъвършенстваща се, а не обикновен човек. Знаех как да направя правилния избор. Веднага казах на координатора, че мога да организирам работата в кухнята.

Гуандин от Учителя

Започна турнето на "Шен Юн" за 2020 г. Спомням си, че в последния ден в Неапол координаторът се обади и ни помоли да добавим още 2-3 ястия. Отговорих, че това не е възможно. Директно отказах да добавя допълнителни ястия, като обясних, че няма достатъчно време. Уверих я, че можем да гарантираме, че ястията ще бъдат готови навреме, и смятах, че добавянето на още ястия ще бъде допълнително натоварване. Също така смятах, че ако координаторът знае за нашите трудности и въпреки това иска да добави още ястия, тя не ни помага истински. Координаторът дойде отново в кухнята, за да поговорим за добавянето на ястия. Аз все още казвах, че няма достатъчно време. Тогава координаторът директно попита готвача дали можем да добавим още ястия. Готвачът каза, че е възможно. С неохота казах: "Нека да опитаме да направим всичко възможно". В крайна сметка успешно добавихме ястията.

Всъщност координаторът трябва да е имал причина да иска да добави още ястия. Не беше нужно да ми обяснява защо иска да го направи, а и аз не трябваше да питам. Трябваше просто да се опитам да направя всичко възможно, за да съдействам. Аз обаче не го направих. В този момент напълно ми липсваха праведни мисли, забравих, че съм самоусъвършенстваща се, и се съсредоточих само върху това да свърша работата, без да осъзнавам, че това е възможност, организирана от Учителя, да подобря самоусъвършенстването си.

На следващата сутрин състоянието ми не беше добро. Събудих се и плачех без причина, а съзнанието ми беше изпълнено с негативни мисли като: "Не можеш да се самоусъвършенстваш повече", "Всички същества в твоя свят са обречени" и други хаотични и негативни мисли. Всъщност моята истинска същност знае, че не трябва да се безпокоя, да не попадам в капана на старите сили, но ми беше трудно да потисна тези мисли и не можех да спра сълзите си.

Помолих Учителя да ми помогне да не признавам всички уговорки и намеси на старите сили. Исках да следвам подредбите на Учителя. Състоянието ми обаче не се промени. По пътя към следващата спирка останах в това състояние, чувствах се физически изтощена и слаба, липсваха ми сили. Дори рязането на зеленчуци с нож ми се струваше трудоемко. Физическата ми енергия беше забележимо намалена в сравнение с предишните дни. Дори случайно си порязах ръката, а раната беше доста дълбока и кървеше обилно. Ръката ми се поду и стана неудобна за работа. Това беше като добавяне на обида към щетата.

Оставаше един час до сервирането на храната, а газта внезапно свърши. Човекът, който доставяше газта, все още не беше пристигнал. За първи път използвахме газови бутилки, затова не контролирахме правилно консумацията на газ. Наложи се да се обадя на координатора и да й разкажа за ситуацията, като казах, че няма да имаме обяд навреме и тя трябва да намери друго решение.

Тя спокойно каза: "Всичко е наред, все още имаме време". В този момент бяхме сервирали само едно ястие и един пържен ориз. Все още нямаше новини за газовата бутилка. Казах: "Наистина нямаме достатъчно време". Тогава тя тихо и спокойно извика името ми и каза: "Имаме време. Имаме време!" Промених начина си на мислене и повторих думите ѝ, като казах: "Да, имаме време!" Когато приключих да говоря, внезапен прилив на топлина ме връхлетя от върха на главата ми до стъпалата на краката ми. Топлината премина през всяка клетка на тялото ми, гъсто и тежко усещане. Учителят ми беше дал Гуандинг! Учителят е винаги до мен, винаги се грижи за мен. Очите ми се напълниха със сълзи на благодарност.

Малко след това бе доставена газовата бутилка. Развълнуван, казах на координатора, че газовата бутилка е пристигнала. Само за една минута настъпи такава значителна промяна. Беше невероятно. Въпреки че храненето леко се забави, със сътрудничеството на останалите практикуващи цялостният график не беше засегнат.

След гуандин на Учителя състоянието ми също се промени. Негативните мисли бяха изчезнали. Изпитвах радост отвътре, а физическата ми сила се възстанови. Знаех, че Учителят е премахнал тези негативни субстанции за мен и е поел кармичните ми дългове. Това беше тест, който състрадателният Учител ми помогна да премина чрез думите на координатора.

Преодоляване на страха от използване на фурната

Никога преди не бях използвала фурна и знаех, че температурата в нея е много висока, което я правеше да изглежда опасна. Затова винаги съм се страхувала да използвам фурната. Разбрах, че това е нещо, което трябва да култивирам и да преодолея. Тъй като трябваше да се съобразявам с графика на готвача, трябваше да използвам фурната, когато е необходимо. Дори една минута можеше да повлияе на вкуса и качеството на храната.

Веднъж, поради недостиг на време, един приятел практикуващ извади тавата за печене от фурната и я постави на масата, като ме помоли да прехвърля храната от тавата в чинията за сервиране. Тъй като бързах, забравих да си сложа ръкавици и докоснах горещата тава директно с ръце. Инстинктивната ми реакция беше да възкликна: "Ах, това е горещо!". Но веднага погледнах ръцете си и си помислих: "Ръцете ми би трябвало да са добре. Моля, дай ми сила, Учителю. Не мога да позволя това да повлияе на работата ми." След като прегледах ръцете си, установих, че с тях няма нищо нередно.

На следващия ден, докато пържех храна, една капка олио се плисна върху обратната страна на ръката ми. Беше изгарящо! Помислих си, че всичко би трябвало да е наред; такава малка капка олио не би причинила мехур. Но вечерта, когато отново погледнах ръката си, се беше образувал мехур с големината на соево зърно. Трябваха няколко дни, за да заздравее напълно. Въпреки че оттогава минаха няколко месеца, на гърба на ръката ми все още има малка следа.

Тези два инцидента имаха коренно различни резултати. Последствията бяха предизвикани от малка разлика в мислите. Това ме накара да осъзная по-добре какви са праведните мисли по критичния въпрос за преминаването на изпитанията. По време на този процес, малко по малко, напълно премахнах страха от използването на фурната.

През това време също така чух слух, че съм се връщала в Китай, така че не съм можела да бъда координатор на кухнята. Чудех се кой разпространява такива слухове и защо създава такива лъжи! Каква беше целта им? След внимателно обмисляне разбрах, че това е намеса, насочена към кухненския екип, която се опитва да ми попречи да помагам на Учителя в спасяването на съзнателни същества чрез този проект. Знаех значението на кухненския екип по време на обиколката, затова категорично отрекох този слух и го посрещнах спокойно. Следвах аранжировките на Учителя. По-късно този слух изчезна, без да се налага някой да го опровергава.

Заключение

От получаването ми на Фа до сега пътуването беше изпълнено с препятствия. Никоя стъпка не е била постигната без грижите и подкрепата на Учителя. Усъвършенстването е като гребане срещу течението. Но с Учителя до нас това, което е изглеждало невъзможно, може да стане възможно. Когато сме в съответствие с Фа, Учителят може да направи всичко. Благодарение на състрадателния Учител ми бяха дадени възможности да се пречистя по време на този процес, за да мога накрая да се върна у дома с Учителя.

Горното е настоящото ми ниво на разбиране и осъзнаване на Фа. Ще завърша споделянето си с едно стихотворение от Хон Ин II:

"Връзката Учител-ученик
Жес­то­ко зло се вих­ри че­ти­ри го­ди­ни
Със ста­би­лен рул по­не­се­но­то не е нап­раз­но
През из­пи­та­ния на зло­то пре­ми­на­ват уче­ни­ци­те на Фа
Теж­ки­ят на­тиск во­ля­та им не про­ме­ня
Не­нуж­на е сан­ти­мен­тал­ност­та за Учи­те­ля и уче­ни­ци­те
Не­бе­то и Зе­мя­та тран­с­фор­ми­рат се от ми­лост­та на Буда
Сил­ни са пра­вед­ни­те мис­ли на уче­ни­ци­те
Учи­те­лят има си­ла­та при­ли­ва да пре­о­бър­не".

Ли Хонгджъ, 1 февруари 2004 г.

Благодаря, Учителю!

Благодаря, приятели практикуващи!