Чудеса, проявили се в самоусъвършенстването чрез различни проекти

Поздрави, Уважаеми Учителю!

Поздрави, колеги съпрактикуващи!

През август тази година ще станат 21 години, откакто научих за Дафа!

След като загубих сина си през 2000 г., бях много разстроена. Беше ми много трудно да се примиря с такава загуба, не можех да работя и страдах много. За голямата ми дъщеря стана много трудно да бъде с мен и отиде да живее в чужбина. Заради тежкото ми психическо състояние, приятелите ми също спряха да общуват с мен.

Две години след трагедията, недалеч от къщи, срещнах един практикуващ. Той ме запозна с Дафа и ме отведе до мястото за практикуване, където скоро след това ми дадоха Книгата на Фалун Дафа, защото дори нямах пари да си я купя. Още от първия прочит на Книгата в шестата лекция намерих отговор на въпроса, който ме измъчваше: „... Човешките същества живеят в заблуда и просто не могат да се откажат от тези неща. Някои хора не могат да се откажат от своите синове и дъщери и твърдят колко са добри, а после те умират. Някой може да говори колко е добра майка му, но след това тя също умира. Този човек скърби толкова много, че до края на живота си едва ли не иска да я последва. Защо не помислите за това? Не са ли те тук, за да ви измъчват? Те използват тази форма, за да ви направят неспособни да водите добър живот". (Лекция Шеста, „Джуан Фалун”)

Веднага разбрах с цялото си сърце, че това не е обикновено учение. Когато не четях книгата, гледах видео с упражненията, слушах музикта „Пуду” и „Джиши”, и сълзите се стичаха по лицето ми, но след това идваше облекчение, сякаш душата ми се пречистваше.

След като започнах да изучавам Фа, не можех да оставя книгата. Прочетох също „Обяснение на съдържанието на Фалун Дафа“ и други книги и лекции на Учителя. Исках да настигна ветераните практикуващи, както в самоусъвършенстването, така и в спасяването на съзнателни същества.

Ходех в метрото да разпространявам вестници и се самоусъвършенствах, но осъзнах, че не мога да ги давам на хората с толкова тежко сърце, така че трябваше да се откажа от егоизма и самосъжалението. Когато раздадох целия пакет с 800 вестника, озаглавен „Фалун Дафа“, ми стана много леко на сърцето!

Още в началото научих за преследването на Фалун Гонг практикуващите в Китай от ежеседмичните ни групови срещи. Въпреки че нямах ясно разбиране защо е необходимо да се разяснява истината на китайски туристи тук, в Русия, аз осъзнавах, че това е много важно и веднага се съгласих да помогна на екипа за разясняване на истината на жп гарата. Вдъхновявах се като ги гледах с какво чисто сърце вършеха работата си и разбирането ми по този въпрос постепенно се задълбочи.

Чудеса, проявили се в самоусъвършенстването чрез различни проекти

Имах щастието да отида на Дафа конференцията в Ню Йорк през 2004 г., заедно с 10 души от Санкт Петербург.

От пътуването до Ню Йорк научихме как да разясняваме истината на хората с помощта на други проекти, като „Епок Таймс“ и изложбата с картини („Изкуството на Джън-Шан-Жен“ ).

Още помня незабравимите си впечатления от посещението на тази изложба в Ню Йорк. След това невероятно преживяване обсъдихме как изложбата може да се използва като добър Фа инструмент на за спасяването на хора в Русия.

Не спирах да мисля: как да осъществим мечтата си да организираме художествена изложба? Година по-късно, по време на европейската конференция в Швеция, един практикуващ от Латвия се свърза с мен и ми каза, че копия на картините са донесени като подарък за Русия! Осъзнах, че Учителят показа голямото си състрадание и загриженост към съзнателните същества в Русия!

Работата по този проект започна с опъване на платната и търсене на рамки, както и търсене на зала. В началото ме обземаше страх: дали щяха да я разберат? Особено когато разяснявахме истината на служителите в районните администрации и в комисиите по култура. Имаше различни реакции: някои от тях откликваха с разбиране, че темата е сериозна, но не могат да ни предоставят зала, защото други чакат за нея преди нас. Други се страхуваха от проблеми с китайското консулство, тъй като бяха в етап на подписване на изгодни договори за културен обмен. Най-добре си спомням срещата с директора на залата на Общоруския съюз на художниците. По телефона той каза, че може да ни я предостави съвсем скоро и че цената на наема на 400 кв.м. е 5000 щ.д. (9000 лв.). За нас това не беше реалната цена и ни стана ясно, че ще трябва да отидем и да се срещнем лично с него, за да му разясним истината.

Бяхме трима души, единият от които китайски практикуващ. Когато директорът на залата научи за преследването и че самите художници са били изтезавани, каза, че няма да ни „ограби“ и че ще платим най-ниския наем за залата по държавни цени.

Нямахме никакъв опит в организирането на такава изложба. Един от служителите ни помогна да окачим картините и ни показа как да ги подравняваме. Първоначално отношенията ни с него не бяха много добри. Той не разбираше защо сме толкова загрижени за проблемите в Китай. Обяснихме му истината по-задълбочено и всеки ден му давахме нови материали, като винаги му благодаряхме за подкрепата. Оттам нататък той запчона да ни помага по време на изложбата и сам да разяснява истината на посетителите. Препоръча изложбата и на много свои приятели. Също така беше удивен от факта, че никога не беше виждал толкова разцъфнало растението, което стоеше от много години в тази зала. Докато траеше изложбата дори листата му не се виждаха, покрити от ярките цветове.

Натрупахме много опит в организирането на изложбата и разясняването на истината в столицата на Република Карелия.

Една от финландските рускоезични практикуващи, която видя картините в нашия Санкт Петербург, се заинтересува да направи изложбата и в родния си град Петрозаводск, където живеят нейните родители. Не след дълго тя ни се обади и каза, че се е разбрала със заместник-директора на Филхармонията за провеждане на изложбата. Група от петима практикуващи отидохме да организираме изложбата.

Времето ни беше много ограничено. Залата имаше сложно разположение, но местните художници ни помогнаха и направиха стативи за картините. Докато вадехме рисунките от кашоните, музикантите, които бяха там, за да репетират, започнаха да ги разглеждат, а ние им обяснявахме фактите за преследването. Тогава при нас дойде вторият заместник-директор - родена в Китай жена, която беше живяла там известно време с родителите си. Тя започна да се възмущава и да пита кой ни беше дал одобрение за изложбата. Нашето обяснение не я успокои и през цялото време повтаряше, че вече знае всичко за тази страна, и че е против да се показват рисунки с преследването, които музикантите могат да видят. Както и че ще трябва да съгласуваме всички картини с главния художник на града по отношение на тяхната художествена стойност.

Главната художничка се оказа много добра жена. След като научи за целите и задачите на изложбата, тя изрази своята подкрепа и каза, че много се радва да се запознаем, защото е мислела, че вече няма алтруисти като нас.

Сътрудничихме си много добре помежду си и редовно изучавахме Фа, и правехме упражненията, търсейки недостатъците си в себе си. Всички разбирахме, че ситуацията е много трудна и беше необходимо постоянно да изпращаме праведни мисли.

На следващия ден беше откриването на изложбата. Директорът на филхармонията изнесе реч, дойдоха репортери, както и кореспондент от местния вестник. Вечерта, преди да затворим, при нас дойде директора. Той беше много разстроен и каза, че отгоре са му наредили да закрие изложбата и са го заплашили, че в противен случай може да изгуби работата си. Разбрахме, че местният канал (РЕН ТВ), който често публикува спонсорирани новини, е излъчил лъжлив репортаж. Един от вестниците също беше публикувал клеветническа статия.

След като изучавахме Фа, споделихме нашия опит и стигнахме до общото разбиране, че първо трябва да разясним истината в града. Решихме да потърсим комерсиална изложбена зала и същевременно да разясним фактите. Веднага намерихме нова зала. Написахме писмо до РЕН ТВ, че са нарушили правата ни и трябва да публикуват опровержение. Посетихме и председателя на комисията по култура във ФСБ (Федералната служба за сигурност на Руската федерация), обществени организации, вестници и се записахме за среща с държавния глава на Република Карелия. Не успяхме да се видим с него, но се срещнахме със заместника му, който самият дълги години е бил начело на републиката. Той ни отдели един час и задаваше много въпроси. Разделихме се като приятели. Той каза, че вярва, че никой не ни спонсорира и правим всичко с чисто сърце. Също така изрази съжаление, че новият държавен глава преди пет месеца е бил в Китай, за да сключи договори за сътрудничество в различни сфери за културен обмен и че сега ще ни бъде по-трудно да обясним истината. Пожела ни много търпение и успех в нашата трудна, но благородна кауза.

След приключването на изложбата, докато превозвахме опакованите картини в колата, изведнъж на небето се появи двойна дъга. Разбрахме, че усилията ни не са били напразни и знаехме, че това е насърчение от Учителя.

Как участието в НТД ТВ проекта ми помогна да се освободя от привързаността към самоизтъкване

През 2008 г. започнах работа в НТД ТВ. По това време имах отлично разбиране какво е НТД ТВ и каква огромна отговорност носят всички. Освен че разбрах тази отговорност, аз също така осъзнах, че ще трябва да се освободя от привързаностите си и да го направя веднага, без да отлагам. Но да разбереш нещо на теория е едно, а да го направиш е съвсем друго.

Дълго време привързаности като съревнование, самоутвърждаване, егоизъм и его пречеха на работата ми. Работата в телевизията е много голямо изпитание, тъй като предоставя много възможности за самоизтъкване и егоизъм.

В Лекция Шеста на „Джуан Фалун” Учителят казва: „Тъй като се усъвършенстват сред обикновените хора, много наши практикуващи не могат да изоставят много от своите привързаности. Много привързаности вече са станали втора природа и самите хора не могат да ги установят. Манталитетът за самоизтъкване може да се прояви във всяка ситуация; може да излезе на повърхността и когато вършите добро дело. За да спечелят слава, лична изгода и малка облага, някои хора често се хвалят и самоизтъкват: „Много съм способен и съм победител“. Ние също имаме такива случаи, в които тези, които практикуват малко по-добре от другите, виждат по-добре с Небесното око или чиито движения при упражненията изглеждат по-добре, също обичат да се самоизтъкват“.

Например: работата ми включваше записване на дискове на промоция на “НТД ТВ”, „Деветте коментара” и промоция на „Шен Юн”. Отпечатвах красиви етикети върху тях и върху опаковките им и всичко изглеждаше много хубаво и представително. Разбира се, преди всичко имах предвид, че трябва да представяме телевизията по адекватен начин, да сме с праведно съзнание, както и много други неща, които помагат за спасяването на хората. Но установих, че зад това се крие желанието ми да се самоизтъкна. Исках някой да каже колко добре съм се справила и т.н.

Забелязах тази привързаност към самоизтъкване и когато пишех текстове. Очаквах похвала и когато чуех критики, изпадах в отчаяние и не исках да правя нищо друго. След това ми беше трудно да си възвърна праведното съзнание и да си напомням, че това което правя, не е за да се самоутвърждавам.

Други практикуващи също ми помогнаха да видя корена на това желание за самоизтъкване, което е егоизмът. Силното желание за самоизтъкване се изразява в привързаност към самия теб, когато всичко трябва да се върти около теб: "Аз съм толкова способен и талантлив човек, мога да правя нещата по-добре от другите." В съзнанието на човек се появяват много такива мисли.

Един ден прочетох споделянето на опит от китайски практикуващ, в което той казва, че когато види тази привързаност, започва да изпраща праведни мисли.

Това ми помогна да разбера, че желанието да се самоизтъквам идва от истинския ми „аз“, защото той е станал толкова изразен, че не иска да се отдели от мен, тъй като в съзнанието си определям тази субстанция като част от себе си.

Учителят е посветил цял раздел в книгата „Джуан Фалун” на проблема с манталитета за самоизтъкване. В други лекции също често говори за това, което означава, че е сериозен проблем. Знам, че желанието за самоизтъкване е много лошо нещо, много порочно и искам да се отърва от него. Тъй като то е свързано с много други привързаности, не е толкова лесно да го направим. Но ако съзнанието е ясно, тогава можем да потиснем лошите мисли, свързани със самоизтъкването и да не им позволим да ни манипулират. Усещането, когато се освободим от тази субстанция и станем безразлични към светската слава и печалба, изпълнени с добра енергия, е просто прекрасно. Разбира се, този процес е бавен и не можем веднага да се отървем от всички лоши неща, но ако се самоусъвършенстваме усърдно, можем да постигнем високи стандарти.

Това е моето лично разбиране на това ниво. Ако в споделянето на моя опит има нещо, което не е в съответствие с принципите на Фа, моля, посочете го добронамерено.

Благодаря, Учителю!

Благодаря ви, колеги практикуващи!